Имението на семейство Болярски

Може би беше време вече да свикне с всичко наоколо. Реално нищо не беше толкова лошо, колкото госпожица Боршош го описваше. Но дори и цялото население на България да излезеше срещу нея, тя щеше да продължава да твърди обратното. Макар че бяха минали няколко месеца откакто със Сандър бяха решили да избягат от Хогуортс и да дойдат тук. И все пак след толкова много дни, Николет все още не беше свикнала с нищо. Всъщност нямаше и да свикне докато самата страна не се промени по нейните стандарти. А това да бъдем реалисти никога нямаше да се случи.

Може би всичко това около явният ѝ хейт около заобикалящият я свят, допълнително се засилваше и от поведението на Викторович, който всеки следваш ден се държеше все по-странно. Въпреки че чернокоската не спираше да му обяснява, как явно това място не се отразяваше добре на нито един от двамата, но въпреки това са принудени да стоят тук, той изобщо не обръщаше внимание на думите ѝ, а само минаваше с номера, че както винаги Боршош преувеличава.

Всъщност това наистина беше така, и въпреки това сякаш колкото повече го чуваше от него, толкова повече се оплиташе в собствената си несъществуваща драма. А това никога не водеше до нищо хубаво.

Точно така със сигурност щеше да стане и днес. Всъщност каквото и да се случеше щеше да има само един единствен виновник и неговото име щеше да е Сандър Викторович.

Маришка ентусиазирано му беше представила целият си план за останалата част от деня. Не, не се шегувам. Тя беше от хората, които обичаха да планират всичко до точно най-дребният детайл и всяко нещо извън така наречения план, можеше да ѝ съсипе настроението. Както казваха в родната ѝ Англия – total control freak.

След като му обясни плана си, така все едно му презентираше цял доклад, момичето очакваше веднага да получи отговор от рода на: „Хайде веднага да го направим!“, но вместо това беше попарена като със студен душ от Сандър:

Беше хубаво, че Викторович я познаваше толкова добре, че беше излязъл от стаята преди момичето да се разбунтува на всичко, което беше чула и да беше поискала да го убие на секундата. Как изобщо си позволяваше да избира когото и да е друг пред нея. Особено пък Арина!

Маришка беше готова да убие и двамата, но за целта, трябваше да ги сталкне и хване на местопрестъплението. Тя беше добра във всичко това, така че това нямаше да е толкова трудна задача за нея.

За по-малко от няколко минути разбра че Арина щеше да ходи на рожденият ден на Филип, леко странна идея, но щом Орлова щеше да бъде там, беше логично и Сандър да е там с нея, нали? За това и Боршош щеше да отиде на това събитие, колкото и да не се интересуваше от рожденика и дори да нямаше подарък за него.

Още по-лесно беше за Николет да разбере къде е партито. Всъщност нямаше представа дали изобщо беше поканена, тъй като не обръщаше внимание на почти нищо, което съучениците ѝ говорят, но и това не беше важно за нея. Важното беше да разбере какво крояха Сандър и Арина.

Не след дълго госпожица Боршош вече беше пред имението. Никой от охраната не ѝ каза нищо. Явно не беше в черния списък, ако имаха такъв, колкото и странно да беше това, като се имаше на предвид, как се държеше с всички наоколо. На заден фон момичето чуваше някаква реч, може би на самия Филип и други хора, които говореха, но мозъка ѝ автоматично игнорираше всичко това. Беше твърде фокусирана върху едно единствено нещо и това беше да открия Сандър и Арина. Докато „изпълняваше тази велика задача“ мина покрай многобройните сладки, които бяха наредени. Нямаше как да не си вземе няколко. Всъщност доста от тях. Все пак сладкото си беше второто най-важно нещо в живота ѝ. Не всъщност момент – третото – след самата нея и Сандър, разбира се.

Продължаваше да търси с поглед таргетираните си обекти, когато най-после успя да забележи един от тях. За съжаление по досадният от двамата – а именно Арина - но все пак и това беше нещо. Момичето веднага отиде при нея и с възможно най-възмутения си и надменен тон се обърна към червенокоската: -Къде е Сандър и какво правихте до сега заедно? – в момента звучеше като ревнива Карън, но това не я интересуваше. Искаше отговори на въпросите си и щеше да ги получи по един или друг начин.

---

Орлова явно си мислеше че с фалшиво сладката си усмивка щеше да я впечатли, но разбира се това нямаше как да се случи. Тези евтини номера не минаваха през чернокоската. Все пак тя все още имаше прекрасно съзнание в главата си, за да не обръща внимание на подобни неща и да се интересува само от личния си облаги.

-Не се прави на интересна, Ари, и двете знаем защо ти задавам точно тези въпроси – Боршош наблегна особено на последната част. Естествено нямаше да каже че беше толкова откачена и ревнива, че беше дошла до тук, единствено и само, за да ги хване на „местопрестъплението“ и да разбере какви ги вършат така тайно зад гърба ѝ. Все пак всички виждаха колко близки си бяха станали Сандър и Орлова, и това не се харесваше на Боршош по никакъв начин. За това чернокоската трябваше да знае всичко, дори и ако трябва да използва уменията си на сталкър, за да получи отговорите на въпросите си.

-Ако в момента го виждах, точно с теб ли щях да говоря?! Нали знаеш че нямам никакъв интерес да общувам с такива психопатки като теб… особено след онзи път който така нагло ме нападна и ме целуна на сила – Нямаше скоро да спре да натяква на Орлова за тази така нахална нейна постъпка, която все още я стресираше. Никога нямаше да признае това за нелеп инцидент, какъвто всъщност беше.

С периферното си зрение Николет видя непознато за нея момиче, което падна няколко пъти. Явно в тълпата имаше твърде много странни хора, които не заслужаваха вниманието ѝ. Както винаги всъщност.

-Хайде, Ягодова психопатке, колкото по-бързо ми кажеш, това което искам, толкова по-бързо ще ме отървеш от отвратителното си присъствие и не си и помисляй да правиш нещо толкова ужасно като предния път, за да се измъкнеш… – За момент Маришка се сети отново за ужасната ситуация и нахалството, което Орлова беше проявила. -…знам че сигурно си обсебена от мен след това, но както казах ме интересува само какво правихте със Сандър до сега и къде е той? -  От една страна беше някак наистина иронично как Боршош можеше да нарече когото и да е друг обсебен от нещо, когато самата тя беше такава от Викторович, но разбира се тя никога нямаше да си признае, въпреки че беше ясно от километри.

-Не те карам да решаваш уравнение за спасяване на света, а да ми отговориш на няколко елементарни въпроса. Колко трудно би било това, дори и за някого, който е толкова глупав, колкото теб? – Все пак наистина не искаше кой знае какво от Орлова, така че щеше да си получи отговорите по един или друг начин.

---

Може би щеше да е много по-добре, ако никога не беше идвала. Може би, но вече беше твърде късно, но пък всичко щеше да е много по-лесно и нищо от това нямаше да се случи.
 
Още на думите „да ти прочета това“ на Арина, започна да се чувства странно. Всичко до сега ѝ се струваше напълно нормално – да е на рожден ден без подарък; да не ѝ пука за рожденика и почти всички гости; да сталкне Орлова, за да разбере, какво ще прави Сандър…. нима всъщност наистина не беше?!
 
Но нищо нямаше да я подготви за следващите няколко минути или може би бяха секунди. Нямаше как да знае, защото просто времето все едно беше спряло за нея.
 
Чу всичко, което Арина ѝ каза и въпреки това имаше чувството, че с всяка следваща от тях, асимилираше все по-малко и по-малко. Беше точно като онова гифче, в което физиономията „wtf is all of this“ и навсякъде изкачат всевъзможно математически формули. Всяка следваща чута дума не можеше да бъде възприета правилно, не защото беше „невъзможна формула“, а защото в съзнанието ѝ имаше многобройни „каква по дяволите е тази глупости защо изобщо я слушам“, „това не може да е истина“, „не, това определено не е истина“, „каква пък е тази тъпотия сега“ и многобройни други в същия ред.
 
Когато Орлова ѝ тикна писмото в ръцете, чернокоската отначало се засмя. Дори смачка хартията и искаше да я хвърли настрани без да ѝ обръща допълнително внимание и въпреки това, реши да си причини целия този шок отново и да го прочете още един път. Разбира се, че това нямаше да е добра идея. Но още щом го погледна знаеше че за съжаление наистина беше написано от Викторович. Нямаше как само от първата дума да не разбере че беше с неговия почерк.
 
И естествено от всичко нямаше как да не се фокусира на няколко части. Първата разбира се беше “авантюра с Арина“. Нямаше как никой нормален човек да иска да има нещо точно с Орлова, чието цялостно съществуване беше свързано само с нелепи инциденти, грозни дрехи, глупаво инфантилно държание на тази ягодова поничка. Никой човек, който има IQ повече от 0,5, не би искал да има нещо общо с нея. Нали…… Сандър не е толкова зле, иначе Николет нямаше да е обсебена от него, така че не би направил нещо толкова глупаво, нали….?
 
Следващото разбира се беше свързано с момичето капитан от Лъч, което е спечелило сърцето на Сандър. Боршош беше категорична, че никоя друга не можеше да прави това, освен самата тя. Нямаше да го позволи. Освен това въпреки че беше от дом Лъч, се интересуваше само от 1% от цялото училище и не знаеше имената или заниманията на съучениците си, за това и нямаше никаква представа за коя се говореше в случая. Въпреки че автоматично вече искаше да разбере коя беше тази нахална лисица, която си позволяваше такива своеволия.
 
„Надявам се да ми простиш…“ и двамата бяха наясно че това никога нямаше да стане. Дори в момента искаше да го убие. И въпреки това щеше да продължи да иска да е около него, но и нямаше да му позволи да прави, каквото си иска. Не беше лесно да си обсебен от някой и да не ходиш на психолог, от който явно имаш невероятна нужда. Заради доброто на този човек, а и заради самият себе си. Николет знаеше много добре че рано или късно идеята, която имаше в главата си за тях двамата щеше да се случи. Тази налудничава идея, че те са двамата са the ultimate soulmates се появи още в момента, в който го видя и никога нямаше да изчезне. Всъщност и сега беше така, макар че се чувстваше толкова зле и объркана от всичко случващо се. Дори ѝ факта че в момента очите ѝ се пълнеха със сълзи - които бяха от възмущение, болка и гняв - въпреки че никога нямаше да се разплаче на обществено място, нямаше да променят тези ѝ вярвания.
 
Не прави сцени, недей!
 
Недей, не си го причинявай! Нищо хубаво няма да последва от това!
 
Просто не прави сцени!
 
И… естествено направи точно това. Поредната сцена. Най-вероятно бяха минали едва пет минути, които изглеждаха като цяла вечност, че вестителят трябва да си понесе „заслуженото“. Все пак все на някого трябваше да си го изкара. А никой не беше по-перфектен за това от Арина. Все пак никой друг не беше спечелил вниманието на Боршош, повече от Орлова в момента. Нищо от рожденият ден нямаше значение за нея.
 
Чернокоската се насочи към нея и преди момичето да успее да реагира я хвана за косата и я бутна към близката маса без дори да ѝ каже и една дума. Просто нямаше смисъл. Причината за всичко това беше повече от ясна и носеше името Сандър Викторович. Навсякъде захвърчаха още храни, чаши и прибори. Бяха хвърчали и преди малко, но вината за онзи път не беше тяхна. Те обаче щяха да допринесат още за „забавлението“ на гостите.  И малкото оцелели неща наоколо и чисти хора, щяха да паднат в жертва на двете красиви магьоснички.
 
Освен всичкото отгоре една от вилиците хвръкна толкова надалеч че се заби в надписа „Честит рожден ден“ и го скъса на две, което по някаква странна причина разпръсна във въздуха многобройни конфети, които никой не разбра откъде се появиха. Хората около тях двете бяха „бомбардирани“ от всевъзможните летящи изведнъж предмети във въздуха, като някой от тях бяха ударени от вилици, други вече имаха храна по дрехите и косите си. Настъпи поредната паника, през която една от бутилките дори удари лампата до подаръците и това я да премигва, и падне върху подаръците. Естествено Маришка и Арина не забелязваха нищо от това, защото бяха заети да се удрят и скубят една друга като две раздразнени пантери, борещи се за територия и надмощие. Всяка следваща тяхна атака една срещу друга ставаше все по-яростна.
 
Едната в момента искаше да изтрие от земята другата от възмущение и гняв, а другата искаше да си го върне още един път за онзи „инцидент“ и да се спаси. Това разбира се беше комбинация водеща до твърде много хаос и разруха. Незнайно как те някак си бяха доближили тортата или може би тя магически беше дошла наблизо. Това щеше да си остане мистерия. Но нещастието в случая щеше да последва само след няколко секунди, през които Боршош блъсна Ари, която падна директно върху тортата. -Отива ти да изглеждаш толкова зле, Аринче, дори това ти беше твърде малко. Заслужаваш много повече. – Всъщност и двете изглеждаха повече от ужасно – раздърпани и скъсани дрехи, коси все едно са бръкнали с лъжица в контакта и размазан грим.
 
Вече официално нямаше нищо, което да може да се разруши на този рожден ден и все пак вината не беше изцяло тяхна. Можете ли да повярвате. Някак си просто допълниха вече започнатият хаос от непознатото момиче, гонещо кексчето, подарено от Арина, и просто бяха още по-разрушителни от нея и всъщност разваляйки вече празника на всички. Защото докато лекият хаос от непознатото момиче, можеше да бъде лесно поправен с малко бързо чистене от страна на прислугата на Болярски и малко бързо пране на дрехи от гостите в банята, макар и Арина и Маришка да не бяха забелязали нищо от това, докато „участват в своя си филм“, това което те направиха вече не можеше да се поправи.
 
Двете със сигурност щяха да продължат сцената, ако охраната на Болярски най-после не се беше намесила и не ги беше разтървала. Те двете вече бяха привлекли цялото им внимание. Въпреки протестите и негодуванието на Николет, охранителите ги разделиха в двата края на мястото, което изглеждаше така все едно е минало торнадо. Дори по един от тях остана при всяко от момичетата, за да не решат да повторят „забавата си“, докато решат какво да правят с тях.
 
Чернокоската погледна към двуметровият брюнет охранител, който беше до нея и се засмя арогантно. -Не направихме твърде голяма сцена? Дори беше някак забавно, макар че тя заслужаваше много повече, но пък се почувствах по-добре. Все пак казаха ми да не взривявам тортата, да не подпалвам имението и да не превръщай гостите в жаби. Не направих нищо от това, значи всичко е точно, нали? – И точно за това Сандър нямаше да може да ѝ каже нищо за цялата сцена, тъй като реално го беше послушала, а и за всичко станало беше виновен само и единствено той. -Филип трябва да ни благодари, ще помни вечно този си рожден ден, а и не само той.