★ Пристанището

Около замъка е Кървавият ров, наричан така поради червения оттенък на водите му. В него живеят келпита – водни демони с глава на кон и рибешка опашка, които могат да завлекат човека дълбоко под водата и да го удавят. Единственият начин за предпазване от келпито е да му бъде поставена юзда – или ръчно, или чрез заклинанието „Инкарса“. Тогава за около 15 минути келпито става напълно безопасно. Другият начин за защита, който е типичен само за келпитата в рова на „Мунгав“, е, че пеенето или тананикането ги кара да стоят настрана.

На учениците е забранено да се качват на лодка и да се придвижват с нея по Кървавия ров без възрастен придружител. Но разбира се, всичко забранено е примамливо, поради което от време на време някои от тях решават да поемат по този път. За да го направят, трябва да се промъкнат в някое от двете пристанищни площадки в основата на двете кули на замъка. Това не е лесна задача, защото тези площадки се пазят по всяко време от вийли със зорък поглед и богато въображение що се отнася до измислянето на наказания на провинили се ученици. Ако все пак успеят, имат две опции: или да се помотаят около замъка, или да отидат до пристанището от другата страна.

Пристанището е малка дървена постройка, скърцаща и изтърбушена, в която няма постоянен персонал. Вийлите ходят до там само когато има нужда да придружат някого. Мястото се е превърнало в популярна точка за срещи между ученици, които искат да си устроят нерегламентирани дуели вътре. По тавана на малката постройка могат да се видят десетки дупки и пукнатини, където са се удряли вражески магии. Но следва да се отбележи, че да посетиш пристанището през нощта може да бъде много приятно. Вълните плискат успокояващо по дървените дъски, а лунните лъчи струят от дупките на тавана и се преплитат в тясното пространство на бараката.