★ Куидичен мач "Южен вятър” v. "Лъч”

 
  
 

- Стегни си протекторите!
- Няма, жега ми е!
- Каква жега в тази зима? - капитанът стегна гръдния протектор на Рея въпреки протестите ѝ, така че нито за момент студа да не нарушеше благосъстоянието на търсача.

Студ, мраз и сняг, запушен нос и заскрежени мигли. За всеки това бе проклятие, но не и за Рея. Тя обичаше студа във всичките му форми. Допирът му до кожата ѝ бе приятен и особено в напрегнат ден като този, когато кръвта бушуваше като горещ извор под кожата ѝ. Беше отхлабила протекторите отново, за да може да влиза хлад, ръкавиците ги бе навряла по някакви джобове, а когато снегът заваля на големи парцали, спря за момент, огледа се да не би капитанът да я гледа и след като установи, че никой не се интересува от особата ѝ, изхвърли очилата си зад борда. 
Снегът не ѝ пречеше, но ако имаше събитие, което можеше да влоши положението на Рея, то бе трите лъча светлина, които току се прокрадваха измежду облаците. Само за секунда или две, всички снежинки по терена се превръщаха в сничове. Хиляди движещи се блестящи обекта. Беше ужасяващо и това личеше по лицето ѝ. Тъкмо спуснеше метлата си в една посока и изведнъж се озоваваше насред 100 бляскави обекта.
Това обаче нямаше да я откаже.

Няколко дни по-рано Рея бе сторила научила нещо, което никога нямаше да ѝ влезе в употреба освен при точно тези конкретни метероологични обстоятелства.
Тогава човек на име Вихрен Вокил се бе натресъл насред учебния процес на гневната гъркиня и заедно с нея се бяха опитали да отгатнат дали не съществуваше модел, по който се движи снича. Разбира се, имаше много теории по темата и заключението на всички бе, че тази златна топка бе със свое собствено съзнание и двигателен модел. С едно малко изключение. При лошото време, заради налягането, снежинките и вятъра, сничът не можеше да лети на повече от 28-30 метра. Почти всеки мач, който бе проведен в подобни условия, завършваше с търсач разположен под височината на головите стълби. 

Рея се спусна малко и зачака. Размърдваше метлата си от време на време, но докато слънцето не спреше да си играе с търсачите, шансът която и да е от двете да улови снича - граничеше с нула.
Вятърът рязко се засили.
- НЕЕЕЕ! - гръмогласно извика Исмаил и неговият шал бе полетял в дива вихрушка насред полето. 
Без да се замисля, гъркинята се спусна. Така и така нямаше какво друго прави, поне можеше да му върне шала. Метлата ѝ устремено летеше към хвърчащия плат, докато Колимечков ликуваше на микрофона, че някой ще спаси деня му. 
- Дами и господа, днес сме свидетели, че дори злото има сърце!
В този момент Рея си позволи да се разсея. Усмихна се и понечи да обърне главата си към коментатора, когато слънцето попадна под огромен тежък облак, снежинките изневиделица се засилиха и докато протегнатата ръка на Папандреус се докопваше до шала, сничът се материализира все едно от нищото пред нея. Близна закачливо с едното си крило кожата по пръстите ѝ и докато момичето не можа да осмисли случилото се и успя само да се оцъкли, другото му крило близна бузата ѝ и отлетя.
Не успя и дума да продума. Завъртя шала край врата си и рязко завъртя върха на метлата си в посока на снича. Ясна също бе успяла да фокусира случващото се и бе по петите на гъркинята. Рея бе усетила присъствието ѝ и докато не изпускаше снича от поглед, вдигна едната си ръка високо стиснала юмрук. 

"- Ако излезе ситуация, в която другия търсач е след теб, а ти гониш снича, вдигаш ръка и не спираш да летиш. Разбра ли?
- Дааа? Не разбирам защо обаче. Това ще ме забави.
- Ще те забави за малко, но ще изпълним Пресата на Караиванови.
Ина и Янтар се усмихнаха в този момент и Сандър кимна доволен.
- Може ли все пак да ми кажете какво означава това?!
- Споко. - махна с ръка Янтар. - Приеми просто, че на Ясна рязко ще ѝ стане тясно."

- ПРЕСАТА НА КАРАИВАНОВИ! НЯКОЙ ДА ГИ СПРЕ ТЕЗИ ЗВЕРОВЕ! - изкрещя на микрофона Колимечков.

Ина и Янтар се бяха снижили, заобградиха търсача на дом Лъч и все едно ментално бяха свързани, защото в едно и също време блъснаха Ясна помежду си. Намалиха скоростта ѝ, въпреки протестите и смениха траекторията на метлата ѝ. Соколова опитваше да ги избута от себе си, но безуспешно. Бяха я хванали все едно е затворник по дългия мъчителен път към затвора.

- Дръж се Ясна, Арсений идва! - изрева Исмаил.

Рея можеше да си позволи само да слуша случващото се. Много ѝ се искаше да извърне дори за секунда поглед, но стореше ли го, можеше да ѝ коства победата.

Сега. 
Ако беше мръсен, долен педе...хомосексуалист като Сандър, сигурно самият Арсений щеше да си свали ръкавиците и да почне да замеря гончиите на Южен вятър, които се бяха нахвърлили на Ясна сякаш беше последната бутилка слънчогледово олио на промоция в Кауфланд. Имаше и каска, и протектори, а в краен случай дори и обувки за мятане. Щяха да падат дрехи и задръжки. Но тъй като не се намираха в контекста на чалга песен, а и на Арсений никак не му се искаше сцената да се превръща от спортсменска в батална, се налагаше да измисли нещо диво, нетипично, все едно какво, но различно, оооооо, да полудееем тази сутрииииин.

И така, докато си тананикаше "води ме в някоя квартална кръчма" - песен, която, както добре знаем, беше считана за националния химн на България, първокурсникът се спусна устремено към калабълъка, държейки куофъла под мишница.

- Арсений напредва уверено с куофъла. Дали ще отбележи? Не и ако не полети в правилната посока. Арсений, головите обръчи са в другия край на игрището! - чу се гласът на Исмаил по микрофона. Нито той, нито публиката, съдейки по обърканите им възгласи, разбираха защо гончията не се насочваше към стълбовете на Южен вятър. И действително, отстрани действията му навярно изглеждаха лишени от логика, но в крайна сметка куидичът беше отборна игра, а търсачът - най-важният член на този отбор. Докато Ясна се опитваше ловко да се отскубне от пресата, Рея си се рееше и се оглеждаше за златния снич. 

Няма да я бъде тая!, помисли си Арсений и се огледа за съотборниците си. 
- Ян, блъджър! - подвикна хлапето към четвъртокурсника, който се опитваше да установи контрол над едно от 60-килограмовите гюлета. - Тамара, пресрещни ги! - изкрещя малко след това. Да, не той носеше капитанската лента, но точно в този момент истинският капитан се нуждаеше от тяхната помощ. 

Имаше план. 
Беше виждал подобна стратегия на старите ленти от световното по куидич 94та година, изпълнена от легендарния играч и автор на още по-легендарната фраза "съмтайм уин, съмтаймс люн" Стоичко Христов, и макар да не беше имал твърде много време да се стикова с отбора и по-големите хлапета, Арсений долови по нескритите им лукави усмивки, че са схванали идеята му. 

- Когато си готов - каза Ян, който се беше позиционирал в непосредствена близост до гончията, държейки летящата смърт на върха на батата си. 
- 3...2...1 - отброи Арсений и двамата стреляха по посока на Ина и Янтар. 

Как се различава куофъл от блъджър ще попитате. 
Ще ви кажа. По принцип, лесно. Но не и когато летят с бясна скорост отдалеч. Тогава разликата не може да бъде забелязана, докато не стане твърде късно, а никой, абсолютно никой, не беше достатъчно смел и безразсъден, за да рискува близка среща с блъджър. Да гушнеш блъджър беше почти равносилно на това да гушнеш букета. И Ина и Янтар отлично го знаеха. Именно заради това не можеха да рискуват да останат на позициите си. Трябваше да се "гмурнат" под нивото на опасността и да освободят Ясна от хватката си. Идеята сработи като по учебник и Арсений беше сигурен, че ако Камата можеше да го види сега, щеше да му стисне ръката. 

- Каква невероятна отборна игра! - викна Исмаил в момента, в който Тамара на свой ред улови подадения от Арсений куофъл и литна със скоростта на златен снич към противниковите обръчи. - Дали след това брилянтно спасяване ще имаме гол? ДА! ЛЪЧ ОТБЕЛЯЗВАТ ТОЧКА В ОБРЪЧИТЕ НА ЮЖЕН ВЯТЪР! 

Арсений пусна дръжката на метлата си и размаха победоносно ръце във въздуха, което за малко не му коства баланса. Радваше се, ала знаеше, че всичко щеше да се реши от златния снич. Сякаш прочел мислите му, Исмаил изкоментира:
- Папандерус ще трябва бая да се напъне, ако не иска отборът й преждевременно да ни каже "КАЛИНИХТА".