★ Куидичен мач "Северен вятър” v. "Южен вятър”

 
 
 
 
 

От  проливният дъж и и студеният вятър  имаше една-единствена полза. А имено, че прогонваха всяка сънливост. Това не влияеше на  лошото насроение на болшинсвото играчи, част от които ако зависеше от тях биха отложили мача  за по-хубаво време. Нещо,което Стою Белев категорично отказа да направи. И честно казано имаше основание.
От ръката на вийлата леля Стела се отдели бяла, копринена  кърпичка, официално обявявайки начало на мача. Янтар се издигна и се стрелна към куофъла, сграбчвайки го. Като с това изпревари със секунда или част от нея един от гончиите на „Северен Вятър“. Финт, заради блъджър и подаде на съотборник. На Ина Янакиева..
Небето продължаваше да се дере. Куофълът и блъджърите хвърчаха насам и натам. Прелитаха метли, размятаха се бухалки. А Вълчев откри и още едно добро качеств на лошото време. Затрудняваше играта. Естествено е да попитате: „Какво по дяволите му е хубавото на това“?  Това, че причиняваше трудности не само на него и на съотборниците му в Южен Вятър, но също така и на съперниците им.
Колко време продължаваше мача? Час? Два? Или Повече? Поне Янтар не би могъл да каже. А резултата? И за товатбор не го питайте. Знаеше само, че няколко пъти бе пращал подобната на баскетболна топка към головите обръчи на противниковия отбор. Знаеше също така, че къде неволно, къде не  бе извършил един-два фала. Както и че сам беше жертва на нарушение. И толкова. За снича пък изобщо не се сещаше. Все пак малката златна топка бе задължение  на  търсача. Янтаровото беие да вкарва голове.
И като стана дума Янтар рязко се издигна нагоре и в ляво, подаде куофъла и след обратен пас видя възможност за стрелба. Затова възползвайки се запрати топката към обръча на Северен вягър.

Люба пристъпи на свой ред след Яна на игрището. Ако погледите можеха да убият, то момичето пред нея щеше да е доста по-дълбоко от шест метра под земята.

Не стига, че я бяха изнудили да лети.
Не стига че трябваше да преживява бумтящите коментари на Исмаил цял мач.
Ама и валеше.
И трябваше да лети.
Е харесваше дъжда, ама много, МНОГО мразеше да лети.

Рееше се под дъжда, единствената от отбора която не си плесна Импревио веднага като закапа и следователно мокра като изоставено коте - беше решила да приеме гнева, мокрото и злобата и да го излее на блъджъра.
С боен вик, запрати бясната топка по Янтар - гончията на "Южен Вятър" - който с бърз финт го избегна и продължи играта.
От удара цялата маса на Люба се измести назад и вика премина в писък на ужас, когато метлата й полетя натам без да е подкарана.
Беше ли споменала колко мрази да лети?

Разбира се "коментатора" веднага се хвана за нея:
- Иии великолепно показно на здрави бели дробове от резидента ни хобит - следващия блъджър щеше да е в негова посока заклеваше се.
Стига да успееше да го направи да изглежда като инцидент.

Идеята я стопли вътрешно, и почти забрави студения вятър. 
И играта...

А какво се случва с разсеяни играчи?

Блъджър.
В последната секунда се усети за опасността и успя да сложи палката си между стомаха си и засилената топка. Удара я запрати назад и едвам се спря на милиметри от това да докосне земята.

Изкара й въздуха, но поне нямаше нищо счупено.
И все още беше в играта.
Запрати топката по-леко към Яна. Капитанът на "Северен Вятър" пое и отби със засилка към нищо не подозиращата Рея, която беше на път да спотне за пръв път снича.

Люба се засили обратно към центъра на играта и профуча на зиг заг между играчите - с крещене разбира се, вече не я напираше когато се рееше, но при скорост и финтове... няма как. Не закачи никой за фал, но пък успя да сецне полета на чуждите гончии.

Все още беше в играта.
Със здрави дробове и мощен замах.

Времето за куидич бе просто прекрасно, дъжд и кал навсякъде. Какво друго можеше да иска човек… Все пак се сети за една велика песен, която пасваше идеално.
 
„Когато вървиш през буря, дръж главата си високо изправена“
 
Дадено, Кочо бе вече във въздуха и се опитваше да фокусира куофълът и точно както се пееше в песента, веднага щом вдигна глава успя да го види и веднага се понесе към него.
 
„И не се страхувай от тъмнината“
 
Лесно можеше да се каже, но в това време блъджъри дебнеха от всички страни. Все пак в такова библейско наказание, като този дъжд, то със сигурност биячите на противника щяха да имат доста големи проблеми с насочването. Все пак трябваше да се внимава.
 
„В края на бурята те очаква златно небе и сладката сребърна песен на чучулигата“

Да, това при победата ясно, но при загуба? Дали небето нямаше да стане още по – тъмно и зловещо, а красивата песен на пойна птичка да бъде изместена от граченето на гарван?
 
„Твоите мечти ще бъдат удряни и блъскани“
 
Това беше усещането, когато Кочо видя противников състезател да вкарва куофълът в техните обръчи. Неприятно чувство на отчаяние започна да се промъква под лъжичката му, но това го и мотивира, защото песента не бе още свършила…
 
„Върви! Върви с надежда в сърцето и ти никога няма да бъдеш сам“
 
Да не биваше да се забравя, че не е сам. Точно такива тежки и трудни ситуации правиха съотборниците отбор. Винаги когато всичко изглежда загубено и няма никаква надежда, то тогава е време за характер. Всеки го има, но дали имаха характера на победители? Трябваше да го докажат пред всички. Кочо видя младата Люба с която бе сменил само няколко приказки, но по всичко изглеждаше младата мома настойчиво напредваше към противниковите обръчи. Супер, тя беше от бияч и можеше да му разчисти пътя. Младият Измирлиев успя да се пребори за куофълът и вече летеше към заветната цел. Без да се поглеждат двамата в перфектен синхрон запратиха своите топки към пазача на противника. По всичко изглеждаше, че номерът е минал и Кочо е успял да отбележи 10 точки за „Северен вятър“…

  
  
 
 
Ина Янакиева
Недопускане на правописни, граматически, пунктуационни и стилистични грешки: 4/5 – Минимални правописни грешки и не си слагала интервали след запетайките.