★ Куидичен мач "Лъч” v. "Северен вятър”

 
 
 

Беше мръсна жега - навън се усещаше не като края на юни, а като разгара на юли, с близо 30 градуса на слънце. А на куидичното игрище сянка нямаше. И тежката защитна екипировка определено не правеше нещата по-приятни.

Докато чакаше началото на мача, Тамара усещаше как потта се стича по гърба й на вадички. Ясна, застанала до Белев заедно с другия капитан, Яна от "Северен вятър", изглеждаше още по-нетърпелива дори и от нея, а останалите й съотборници се въртяха изнервено, опитваха се да си веят с ръка и като цяло да се разхладят по всякакви възможни начини. Наколко от учениците по трибуните бяха измагьосали навеси и чадъри над главите си - мизерници! Тамара за пръв път в живота си съжаляваше, че не е някъде на сянка, а на игрището.

Кърпичката падна. Момичето беше едно от първите, издигнали се във въздуха. Скоростта и височината даваха поне някакви изгледи за прохлада и тя възнамеряваше да се възползва от тях максимално много. За нейно щастие, другият отбор беше също толкова прегрял и отчаян от жегата, което далеч не помагаше на съсредоточаването. Избистрила главата си от мислите за море, студена кока-кола и плацикане сред вълните, тя фиксира погледа си на София-Маргарита, която, макар да държеше куофъла в ръцете си, изглеждаше разсеяна и сякаш би предпочела да е където и да е другаде, само не тук и сега.

Оставаше да намери как да го вземе от нея във възможно най-удобната позиция. Летеше високо над нея, затова да я пресрещне не беше опция. Вместо това започна да лети паралелно, като рязко се спускаше надолу. Профучавайки почти вертикално надолу, за Тамара беше най-лесно просто да събори куофъла от ръцете на съученичката си и да го хване след това, вместо да се опитва да го вземе по стандартния начин.

- Хеееей! - явно това беше събудило София достатъчно, за да започне да протестира и да внимава в играта.

Добре, сега към обръчите. Овладяването на метлата и обръщането на 180 градуса едновременно определено не беше тривиална задача. Тамара със сигурност не искаше да се озовава (отново) с главата надолу, затова реши първо да върне летящото средство в хоризонтално положение, а после да прави завой. Тъкмо летеше с бясна скорост (поне вече не усещаше  жегата толкова много) към противниковите обръчи, когато видя летящия към нея блъджър. Огледа се панически и забеляза Ян, който, за зла участ, беше с гръб към нея и към летящата смърт. Другият бияч беше в противоположния край на игрището и ръкомахаше яростно по противников играч. Нямаше време за мислене, блъджърът щеше да помете и нея, и Ян.

- Яяяяян! - изкрещя с все сила момичето. Само се надяваше да е привлякла вниманието му, тъй като единствено имаше време да запрати куофъла с всички сили напред и да се сниши над метлата в опит да избегне сблъсък.

Докато пикираше възможно най-надолу, чу над главата си изсвистяване. Трибуните гръмнаха.

- Ето на това му се вика гол! Десет на нула за "Лъч" още в първите минути!

Тамара се огледа неразбиращо. Мавров обикаляше около обръчите и удряше победоносно въздуха с юмруци. Явно все пак хвърлянето на куофъла на посоки беше стигнало до него. И явно беше вкарал гол.

За втора поредна година София бе помъкната против волята си на игрището.
Този път обаче бе решена да даде всичко от себе си. Ако не друго поне вятърът от летенето щеше да я разхлади. А, да, също след този мач искаше да проведе сериозен разговор с отговорния за това мачът да се състои в най-горещото време на най-горещия месец. Защото гледането от трибуните беше лесно, друго е ти да си на терен, изпотен, разрошен и смърдящ на престояла три месеца на прозореца риба със зеле. И гарнитура от сурови яйца.
София можеше да продължава да нарежда на ум като отегчена от живота вдовица, само дето потокът ѝ от мисли бе прекъснат от Тамара, която най-нахално ѝ взе куофъла от ръцете. Дори не разбра откъде се е появила, единствено усети профучаването ѝ и изчезването на червената топка от досега ѝ.
- Хеееей!- извика тя и полетя след рижата, но преди да успее да си върне куофъла, чу да се обявяват първите десет точки за мача.
Добре. Така нямаше да го бъде. София събра цялата си концентрация и я съсредоточи единствено в играта. Или поне се опита. Виждаше куофъла в ръцете на един от противниковите гончии и полетя право след него. Блъджъри се стрелкаха покрай нея, но тя ги избягваше, научила си урока от предишната година. И от тренировките. Можеш да бъдеш блъснат от метлата си само толкова пъти, преди да започнеш да се пазиш. 
София не можеше да отрече, че при други обстоятелства да се движи със скоростта на вятъра щеше да ѝ е приятно. Прохладата в лицето ѝ, публиката долу на земята, която изглеждаше като малък мравуняк, дори идеята да изгуби равновесие изглеждаше като далечна перспектива. Сега обаче беше набрала твърде много на "Лъч", за да се наслаждава на малките удоволствия, които носеше летенето. И по-конкретно на Тамара, която за пореден път бе успяла да си присвои куофъла. С това темпо можеше да се омъжи за него.
Както казваха старите баби, отчаяните времена изискват отчаяни мерки. София се отказа от опитите си да играе честно и бързо се изнесе в отдалечен ъгъл на игрището, далеч от чуждите погледи. Извади скришно пръчката си и прошепна "Експулсо" по посока на другата гончийка. В същия миг обаче осъзна грешката си. Грешката, доста видима в червения лъч, изстрелял се от пръчката ѝ. София можеше само да се надява, че никой не бе забелязал посоката, от която е дошъл.

- Давай „Северен Вятър“ - разнее се от трибуните за зрители гласът на Искра Вълчева. Първо курсничката седеше заедно със свой връснички и Янтар и гледяха мача
  Не! - пазачът на дом  Лъч туку шо бе извършил - наистина майсторско  спасяване
- А, ако бяхме Ние - заинтересува се брат й имайки предвид Южен Вътър, където играеше като гончия.
 - Играта си е игра- сви рамене чернокосата първо курсничка. - Но ще се надявам на малка разлика.
 - Нещо става - обади се  едно от  другите момичета 
 Групичката насочи вничанието си към стафашото с Филип, леко всрани от игришето.
 - Това не е ли дебеличкото момме, дето срещнахме в Торбаланово - попита Искра, а  Янтар потвърди между времчено на терена бе възникнала напрегната ситуация
 - ГОЛ! - Един от сините гончии бе прекъръл куофъла през голов обръч на съперниците ем

 
 


Ян Маджаров
Недопускане на правописни, граматически, пунктуационни и стилистични грешки: 5/5 – Без забележки. 
Изграждане на увлекателна сюжетна линия в рамките на поста: 10/10 – Майсторски написан пост: забавен, лек за четене, структуриран, интригуващ.
София-Маргарита Хоенлое 

Недопускане на правописни, граматически, пунктуационни и стилистични грешки: 5/5 – Без забележки. 
Изграждане на увлекателна сюжетна линия в рамките на поста: 7/10 – Началото е добро, но някак много бързо се разви куидичната ситуация. Трябваше по-подробно да опишеш.
Правдоподобност, недопускане на преувеличение: 5/5 – Без забележки.
Спазване на сюжетната рамка, заложена в първия пост на администраторите, в постовете на коментатора, както и в предходните постове на други играчи, ако има такива: 5/5 – Без забележки.