РП - Двама на моста - Ина и Филип

Филип бавно крачеше по каменния мост между двете кули на замъка, настроението му бе мрачно също като небето над Мунгав.Не се радваше на навалелия сняг както повечето деца, а и бе още малък за романтични разходки из призрачния лес.Облегна се на парапета между две статуи на вещици, и се загледа как групичка шумни първокурсници се пързаляха с кънки, по замръзналото езеро.Извади от джоба на мантията си един от шоколадите с които  тайно се бе запасил при последното му пазаруване в Торбаланово, отчупи блокче и притвори очи от блаженната сладост разливаща се по езика и небцето му.Слава на Мерлин още никой не ги беше открил, тайните му запаси с шоколад и бонбони в една от старите затворнически килии в подземията на Мунгав.Откакто го бяха подложили на диета се чувстваше тъжен и нещастен, поне си имаше тайно скривалище в което братовчед му и Мая, му събираха запаси и той нощем тайно слизаше до там и се отдаваше на едно от любимите си занимания.Баба Цвета от болничното отделение се бе зачудила защо момчето не само не е отслабнало, а даже е напълнял с 3 килограма последните дни.Това беше неговата малка тайна, Фил се усмихна спомняйки си изненаданото и изражение след като той се бе качил на кантара при последното му посещение при нея.Това бързо се бе разчуло из училището и доста от децата се забавляваха с шеги по негов адрес, но имаше и подкрепящи го съученици което му даваше донякъде спокойствие и кураж.Дочу някой да се приближава към него, и усети нечия ръка на рамото си.

@Ина Янакиева

Обичаше снегът,но не обичаше студът. И все пак щом ставаше дума за пързаляне с кънки беше първа писта. Още помнеше как като малка ходеше в Зимния дворец и дори на пързалката в Борисовата градина за да се пързаля. Но тук усещането бе малко по-различно,все пак мястото бе наситено с магия и беше езеро,начина на замръзване беше по-различен от една обработена пързалка.
Тъкмо беше приключила с пързалянето и обуваше ботушите си,когато забеляза фигура,която й изглеждаше позната. Момченцето бе добре известно в училището..слуховете по негов адрес не винаги бяха хубави. Всъщност почти винаги бяха свързани с килограмите му. Ина се усмихна леко,като забеляза,че той си хапва шоколад. Изглеждаше доволен,но и сякаш го прави скришно.
Тя се приближи и го потупа по рамото,но преди то да се обърне тя мина пред него с усмивка и погледна надолу.
- Хмм..,ако смяташ да се криеш за да се насладиш на този шоколад...май,май това място не е от най-удачните? - пошегува се тя. Тя също обичаше сладко и си позволяваше по някое парче шоколад. Всъщност белият й беше най-любим. И шоколадовите жаби,но те бяха твърде много като яйцата с играчка..и двете ги взимаше по-скоро за изненадата от колкото за шоколада. - Ти си Филип,нали?
В малкото й мозъче се събираше доста информация,която беше понякога внимателно подредена,а друг път пък беше истинска каша. И все пак успя да издири името на момчето,което знаеше само заради подигравките,които бе чувала по негов адрес.
- Аз съм Ина,приятно ми е да се запознаем. - подаде му ръка момичето с усмивка на лице.

Момичето което го заговори беше от по-горните курсове пети или шести, Фил си спомни, че я беше срещал и преди, но така и не се бяха запознали до сега.Усмихна се на поздрава и и на свой ред и се представи.Започна да и разказва за семейството си и за своя братовчед Владимир Петров, както и за приятелката им Мая.Тримата бяха верни и добри приятели, и заедно се противопоставяха на злия разбойник Илиян който постоянно ги тормозеше.Филип сподели на новата си позната за инцидента с хъркането му, който бе последван от наложена му диета за отслабване и момчето се чувстваше принудено да се крие, когато му се иска да похапне.Запази разбира се в тайна скривалището в което приятелите му носеха разни вкусотии за него.Все пак той нямаше никакво намерение да смъква килограми заради някакво си хъркане, харесваше се какъвто е, освен това братовчед му и Мая, също бяха пълни и това ги правеше още по-задружни.
-Братовчед ми и Мая са най-добрите  ми приятели тук.
Продължи разговора Фил, докато се разхождаха по моста.Ина му се струваше добро момиче, и му бе лесно да споделя всичко с нея.Всъщност той тайно харесваше Мая, и все се колебаеше дали да и признае за това.
-Харесвам Мая от Южен вятър.Тя също е пълна като мен и Влади.
Каза леко смутен Филип.
-Бих искал да я и разкажа за това, но не знам дали и тя ме харесва.Да тримата сме приятели и доста често сме заедно, но определено имам симпатии към нея.Ще може ли, да ме посъветваш как да привлека вниманието и.
Каза изчервен той, и сведе поглед.

+1т ловкост (Админ: отчетено).

Филип се бе обърнал към нея защото, като по-голяма от него опита и със сигурност щеше да му е от полза.Все пак преди да постъпи в Мунгав родителите му решаваха с кой да се събира.Момчето  не проявяваше голям интерес към момичетата от тяхната класа, поне с които се бе срещал по разни приеми и частни празненства.Тук ситуацията бешеразлична, много добре се разбираха двамата с Влади, а постепенно започваше да чувства симпатии и към Мая.Тях ги свързваше не само външността им, но имаше и нещо друго, нещо което тепърва се зараждаше в душата му.Освен това отскоро двамата с Мая, имаха и обща тайна която не биваше да разкриват на никого при никакви обстоятелства.Те бяха сключили нерушима клетва за подчинение към една тъмна вещица с цел да им помогне да отмъстят на бандита Илиян, за всички обиди които им е нанесъл.Филип се чувстваше почти щастлив в Мунгав, почти защото този Илиян все ги тормозеше и обиждаше, а и след инцидента с хъркането му се налагаше да се крие когато му се хапва.Вече се бе разучло за наложената му диета, за което някои му се присмиваха, а  други го подкрепяха и разбираха.Тримата с братовчед му и Мая бяха най-добри приятели, заедно се противопоставяха на злия разбойник Илиян Георгиев, и се подкрепяха и окуражаваха взаимно.
-Наскоро ми се случи да ме разбудят, защото съм хъркал и ме подложиха на диета.
Сподели с Ина той.
-Не мисля, че е справедливо само заради малко похъркване да търпя такива ограничения.Все пак се харесвам така, а и много обичам да си похапвам също както и Влади.

@Ина Янакиева

Ситуацията на младият магьосник май не беше никак лесна. Нищо чудно,че изглеждаше наистина сякаш се криеше с този шоколад от по-рано,а тя се бе пошегувала с това. Диета...никой не обичаше диетите. Рано или късно довеждаха до някакви страдания,депресии и хранителни разстройства.
- Хмм...Хъркането може да бъде породено то много неща. Понякога,например,когато сме болни всички не можем да дишаме нормално. Но..в твоят случай...,ами...кой те постави на диера всъщност? Лекар ли? - подпита госпожицата като оправи малко косата си и се загърна по-плъто в якето си, защото й ставаше малко студено, сега след като не се движеше толкова,а просто вървяха наоколо с малко по-бавна крачка.
- Виж,никой не казва,че да си хапваш малко шоколад от време на време е нещо лошо. Всъщност това доставя някаква доза допамин на мозъка и те прави щастлив,както и има цял един сложен процес свързан с това,но не съм тук да ти чета лекция по химия и биология. Може би,ако...с Мая започнете да се разхождате повече и намалите малко приема на шоколад и двамата ще се чувствате по-добре. А този който те е поставил на диета няма да има пълно право да мрънка,защото ти хем ще си активен..хем от време на време ще получаваш това ,което обичаш - шоколад. Но във всеки случай,каквото и да решиш е важно и похвално,че се приемаш и харесваш такъв какъвто си. А и нея.
Ина се усмихан приятелски. Тя самата имаше несигурноси към себе си,възхищаваше се на хората,които приемат себе си. Но може би при него беше по-лесно защото беше все още малък. Или поне по-малък от нея.

Пп:Извинявам се за късния отговор.

Той въздъхна тъжно и започна да разказва.
-Всичко започна първата вечер на тържеството за новата учебна година, бях изгладнял и похапнах повечко.През ноща се оказа, че съм разбудил няколко от съдомниците си с хъркането.
Унилото момче пордължи да и споделя за свойте преживявания в Мунгав, и двамата се бяха загледали в далечината.Филип виждаше в нейно лице доброжелател и и бе искренно благодарен за проявеното търпение да го изслуша и съчувствието и.Да чувстваше я като по-голяма сестра каквато той нямаше,тъй като бе единствено дете.Родителите му имаха връзки и възможности да го изпратят в Илвърморни, или поне в Дурмщранг.Филип обаче повече от всичко желаеше да учи в Мунгав, защото тук беше братовчед му Владимир Петров.Двамата бяха изключително близки, макар и родителите на Влади да бяха безмощни Фил никога нямаше да позволи да ги разделят с братовчед му.Сподели на Ина и за няколкото му предишни случая с хъркане, на които не отдаваше много значениетормозеше го само наложената диета от баба Цвета в болничното отделение.Момчето трябваше да я посещава два пъти месечно, за следене на теглото си.За сега успяваше да прикрива нощните им набези в подземията, където криеха запасите му.Лечителката вече бе запонала да се учудва за неефективноста на режима му, тъй като не само не смъкваше нито грам, а видимо изглеждаше по-налят и позакръглен отпреди.Не знаеше още колко веме можеше да крие тайната за скривалището преди да бъде разкрит, след изрзеното намерение на баба Цвета да пише на родителите му за негово неподобряващо се състояние.Филип се позагърна с палтото си усети, че започна да да ства по-студено и денят преваляше.Предложи на Ина, да се прибират вече на топло в замъка.