Сладко или Солено

/@Ела Благоева @Рея Папандреус @Вихрен Вокил всеки при пристигане е посрещнат с въпроса кое е по-добре /

В единия край на масата на "Северен вятър" се бяха настанили Люба и Ела докато хрупаха закуските си. Учениците не спазваха особено строго коя маса на кой е, освен разбира се на официални събития и дори тогава пак имаше места където да се редят както им е кеф. Сега и липсваха крещящата украса на домовете, стаята беше семпла като нормална столова. 
Като изключим храната която се телепортираше от кухнята.

Този път момичетата бяха доста ранобудни и залата беше празна.
Е Люба поне беше станала рано. Мина през стаята на южняците, уж за Рея, но бе препсувана и замерена с ботуш. После фокусира Ела, която още беше в леглото, но поне в съзнание - малката се беше забила в книга и сигурно пак щеше да изпусне храната, ако последните няколко дни от познанството им беше индикатор. 
От седмица Люба бе свикнала да носи екстра сандвич в случай, че не види второкурсничката на закуска. 

- Сладкото е много по-добре за закуска! Дава ти бърза енергия, което те събужда по-бързо, и действаш на обороти. - спора беше почнал още по стълбите и Люба ръкомахаше разпалено на масата - Докато те удари момента на захарното изтощение е време за обяд и тогава можеш да наваксаш със стабилно ядене, малко почивка да го смелиш и си готов с пълна енергия!

- Ама ... солена закуска е по-хубава - Ела не се даваше, но едвам едвам взимаше думата от Люба, която вече беше стартирала със стабилно парче кекс.

На Ела още ѝ се спеше. Миналата нощ чете до късно и хич не ѝ се ставаше тази сутрин, но уви... За къде бързаха толкова? Закуската нямаше да избяга. 
  
Второкурсничката не я биваше в споровете, но щом се налагаше, щеше да опита. Тя смяташе храненето като цяло за загуба на време. Ако можеше да мине без да яде, изобщо нямаше да идва в трапезарията. Вместо да си прави филии, да пие чай и да седи на едно място близо половин час, можеше да прави далеч по-интересни и важни неща като да чете, да лети на грифона си или просто да гледа тавана. Това последното не беше важно, но за Ела беше ежедневие да се загледа нанякъде и да седи така минимум 15 минути, преди някой да я "събуди". 
  
Но да се върнем на въпроса: солена или сладка закуска? Момичето не беше особен привърженик на сладкото. Обичаше като цяло един вид шоколад, едни шоколадови бисквити и това беше. Всякакви конфитюри, сладка, кремове, сладникави тортички и тем подобни не ѝ се нравеха много, много. От сладките закуски най-често ядеше палачинките на баща си. Той беше готвачът вкъщи и се грижеше за здравословният режим на семейството. 
  
Най-честата закуска на Ела бяха яйца (бъркани, на очи или варени; почти винаги присъстваха в чинията ѝ), зеленчуци и сандвичи - пълнозърнеста или препечена филия с масло, шунка или друг салам, понякога със сирене или маслини. В комбинация с това обикновено пиеше чай или фреш. 
  
Второкурсничката се опита близо пет пъти да вземе думата от Люба, ама това не беше никак лека задача. Накрая просто изчака събеседничката си да започне със закуската, че да ѝ е пълна устата. 
  
- Ама... - започна плахо Ела. - Солената закуска е по-хубава. Ако изям един сандвич, ще имам енергия по-дълго време и ако изпусна обяда няма да съм чак толкова гладна, а ако изям един кекс ще издържа само да 12 часа и после ще трябва да обядвам. 

- Това не са ли твърде много размисли и здрасти за добро утро.
Двете момичета се извърнаха и видяха как черният облак седна на същата маса при тях. Рея се намести до Люба, хвърли ѝ един кръвнишки поглед с крайчето на окото си и след това сведе поглед към чинията си. Беше взела няколко яйца, филия хляб, зеленчуци и общо взето всичко лъхаше на здравословно. Майка ѝ добре се бе погрижила.
- Добро утро и на теб!
- Добро утро, аз съм Ела. - момичето подаде ръка напред.
- Рея. - изгледа къдравото създание пред себе си и щеше да продължи да гледа лошо, ако Люба не я бе сръчкала. Тогава подаде ръка напред и здрависа чуждата, а след това мълчаливо топна яйцето в солта, която бе сипала, отхапа и после добави и хляб.
- Приятно ми е. - момичето прибра неудобно един кичур зад ухото си.
- Не ѝ обръщай внимание. Гледа лошо, но не хапе.
Люба получи кръвнишки поглед, но си личеше, че има опит в това и просто игнорира чуждата реакция.

- Добро утро, дами! Има ли свободно място при вас?
- Не. - отсече Рея. 
- Как не. Сумати място има, рижавелко!
- Вихрен Вокил, приятно ми е. - здрависа се с Ела и Люба, а Рея просто му метна поредния навъсен поглед за деня и набута една краставица в устата си.
- Ей, това да не е онзи?
- Не!
- Кой е онзи? - попита Ела.
- Онзи досадника, дето ти помагаше за куидича?
- На вашите услуги.
- Не ми е помагал.
- Ти друго ми каза.
- Не изглежда като досадник.
- Благодаря и аз не се имам за такъв.
- Солено! - почти извика Рея и привлече вниманието към себе си с надеждата, че ще отнеме вниманието от куидича и въобще личността Вихрен Вокил. - Защо ме гледате така двете? Това беше темата на разговор, преди някой си да реши да ни прекъсне. Предпочитам солено. По-вкусно е, не се дебелее. Нали, сладкото също си има предимства, като мед върху ребра например.

 - Ммм, някой мед върху ребра ли каза? Прекрасно ястие. Дълбоко съм впечатлен, че нашето буреносно облаче има такова прекрасно небце. - усмихна се високия индивид присъединил се към масата им. Косата му беше рошава, а усмивката голяма, когато сядаше между Вихрен и Люба.
 - Аааммм...
 - Спокойно от нашите е. - усмихна се Люба и побърза да грабне сладко от препълнената табла на Исмаил. Палачинки, сладко, сирене, кисело мляко с плодове, кафе, чай и бекон с яйца.
 - Никой не те е канил. - озъби се Рея.
 - Добро утро. - отвърна Вихрен. 
 - Доброутро, доброутро, аз съм Исмаил. Ти ли си новата жертва на тези двете? Ако мигнеш два пъти ще те спася. - засмя се Исмаил.
 - Аз съм Ела. 

Изведнъж Вихрен подскочи като попарен. 
 - Какво беше това? - попита Ела.
 - Това беше опита на малкото зло да ме изрита, но оцели крака на Вихрен. Ще си помислип, че след като двамата тренират куидич са се наместили. - Исмаил смигна на Люба и ѝ подаде няколко филии бананов хляб. 
 - Все с голямата уста. - отвърна Вихрен и въздъхна. 
 - Да, ние поне можем да летим. - реши веднага да изсъска Рея.
 - Мммм, не си личеше на последния маа.... - и Исмаил залегна бързо, защото филийката хляб беше излетяла към главата му. Момчето се заливаше от смях, скрит в скута на Люба, която внимателно постави ръка на главата му. 
 - На този не му трябва нито сладко, нито солено, през цялото време си върви на стопроцентова олигофренска енергия! - този път Рея врътна глава и демонстративно си отпи от чая. 
 - Трябва да успокойш момичето си, Вокил, не е пристойно млада жена да хвърля хляба си по чужди петли. - смигна Исмаил изпрявайки се обратно до седнало положение и заставяйки до Люба в опит за отбрана. 

//тук съм за женския бой

Рея толкова бързо я напуши на агресия, че бе готова да скочи през масата и да го сграбчи за косата, а след това да го влачи по пода. Забеляза обаче нещо. Колкото повече устните ѝ се свиваха, колкото повече буреносният облак над главата ѝ се сгъстяваше, колкото повече лицето ѝ почервеняваше и се насичаше с бръчките на ярост по челото, толкова по-усмихнат ставаше Исмаил. Енергията му се блъскаше наляво и надясно и изглеждаше така, все едно прекарва забавен ден от уикенда си на морето. Или където почина с родители си.
Момичето се намуси още повече, когато мозъкът ѝ затрака шумно.

Когато Вихрен чу простотиите, които се нижеха от устата на Колимечков, за малко щеше да си изплюе глътката вода. Едва я сдържа, оцъкли се, а след дота възпитано се прокашля, докато забърсваше ъгълчетата на устата си.
Ама че префърцунен лигльо, си мислеше през това време гъркинята.
- Моля? Тази? Мое момиче? Забрави. - първоначалният шок бе изчезнал и на негово място се бе наложило студено хладнокръвие. Внимателно отряза хапка храна в чинията си, отвори уста и прецизно постави залъка, фокусирайки се изцяло над процеса.
- Пффф. - изпуфтя Рея. - Ако си мислиш, че има въобще шанс. Заблуждаваш се.
- Права е, ако ще се пробваш, първо трябва да минеш през няколко теста, за да определя дали ставаш. - каза Люба и показа юмрука си. 
- Мислех, че малкото зло само се бие за честта си, но явно съм бил в грешка. - вдигна непринудено рамене и се ухили още повече.
Ела приличаше на човек, който гледаше мач. Вероятно тенис мач, защото главата ѝ само следеше кой какво говори с любопитство.
- Винаги ли сте така? - приведе се над масата и прошепна тя на Люба.
- Мхм. В четвъртък организираме бой с храна.

Рея бе стиснала пръчката си силно и това не убягна.
- На дуел ли ще ме предизвикаш?
- Не. - усмихна се тя. Не така спокойно и непринудено. Усмихна се заплашително. Със скрити зъби и очи пълни със закана. - По скоро държа да ти кажа, нещо важно. 
- Така ли и какво е то? Какво ще е времето? Какво ще се падне на изпита по Защита? 
- Не, ще ти кажа, че си падам по теб.


- Хлъц?
Падна вилица. 
Люба застина с уста пълна с кекс.
- Ууууууууу. - чу се от страна на Ела.

- Да. - усмихна се Рея. - Влюбена съм до уши в теб Исмаил Колимечков и мисля, че трябва повече хора да научат, за да не те пипат други момичета, докато не завършиш или не те изгонят. - момичето се усмихна още по-широко и бавно се изправи. - Сонорус. - посочи гърлото си. - МОЖЕ ЛИ ЗА МАЛКО ВНИМАНИЕ?!
Няколко стреснати лица се обърнаха, други подскочиха, а трети я замериха с храна.
- АКО НЯКОЯ ОТ ВАС ПИПНЕ ТОЗИ ИСМАИЛ, ЩЕ Я СМАЧКАМ. ЩЕ КРЕЩЯ КАТО БАНШИ И НАКРАЯ ТАКА ЩЕ Ѝ СРИТАМ ЗАДНИКА, ЧЕ БЯЛ ДЕН НЯМА ДА ВИДИ. - доволна понечи да се обърне и да седне.
- Никой не ви е виждал да се целувате.
Рея както се бе обърнала, замота пръсти. Имаше един сребърен пръстен от майка си. Халка, която премести на Правилния пръст.
- ЦЕЛУНА МЕ, КОГАТО МИ ДАДЕ ТОВА! - обърна се за пореден път, показа ръката си, а след това доволна от живота седна обратно на мястото си и отпи бавно от чая си.

-Икона! - чу се някъде в дъното възхитен от смелостта ѝ дебил, докато шушуканията пълзяха бясно през цялата зала.

точка издържливост, моля (Админ: отччетено). И +2 т. за добрия пост!

Аааааааааъъъъ.....

Люба заби за момент, два. Беше забравила да каже на Рея че плана отпада... нали? Точно нейния късмет. Очакваше ескалация още в момента в който видя пушека на гнева да задвижва колелата на мисълта. 
Ама такава ескалация.
.
.
.
Ще излъже, ако каже, че не я очакваше от Рея.


- Сгодил си се, и не си ми КАЗАЛ? - това можеше да го играе. Рея не я притесняваше, а Исмаил трябваше да свикне да го пише бегал. Смигна набързо на Ела, да не се притесни малката, и нададе глас - За Рея? Под носа ми!! А ти ПАЧАВРО чак са ли ще ми кажеш МА?

От съседните маси се разнесе внезапно поемане на дъх, от други кикот.
Нямаше нужда от Сонорус в този клюкарник наречен училище.
Вече всички слушаха тях.

- Опа, Казанова замина.

Докато Исмаил се усети, че опастността не идва отсреща, а отстрани, Люба успя да хване пейката на която седяха тримата с Вихрен - нещастна жертва в случая за жалост - и да я обърне изтърсвайки момчетата по гръб.

Знаете ли, всеки четвъртък е твърде предсказуемо.
Или пък днес е четвъртък?
Както беше надвиснала над момчетата на Ф, се обърна към Рея с хищна усмивка. И както й се усмихваше мило, мило - хвана един нещастен домат от чинията на Ела.
Пукна го леко да не се окаже твърд.

И го запрати право в доволната физиономия на най-добрата си приятелка.
Така да си знае.

Четвъртък бил боя с храна, тя ще каже. Е може и мааалко да си е представила че разбива домата в лицето на Арина. 
Само малко.
Не че би си изляла яда на нищо неподозиращото момиче реално.


- Не е ли петък?

+1 издръжливост моля (Админ: отчетено).

Как е възможно преди само минута-две да си седяха кротко с Люба и да си обсъждаха видовете закуски, а в следващия момент Ела се беше озовала по средата на група 14-15 годишни младежи очевидно с любовни проблеми!? Мислите се блъскаха в главата на второкурсничката като във водовъртеж. Ама те наистина ли се харесваха!? Дори и да беше вярно по физиономията на Исмаил си личеше, че никой не си беше направил труда да му го каже. Ами този пръстен и смигването на Люба!? Те наистина ли бяха сгодени!? Не, не... Сигурно е някакъв техен бъзик. 
  
Ела въобще не разбираше какво се случва около нея и на всичкото отгоре се бе озовала точно между Люба и Рея. Гъркинята нямаше как да остане по-назад, грабна първото нещо, което видя в чинията на второкусничката и го хвърли по приятелката си, която обаче го избегна. Преди да се усети, навсякъде около Благоева летеше храна и в следващия момент нещо се разби в дясната ѝ буза, толкова силно, че остави червено петно. При нормални обстоятелства Ела по-скоро би изквичала или би се разплакала, но в бързината хвана някакво парче хляб и го замери по Исмаил. 
   
Сети се за шегата му с мигането. Дали искаше да я предупреди, че може да стане нещо такова или просто се беше пошегувал? Нещо я уцели по рамото и успя да я измъкне от транса ѝ. Като им слушаше виковете, имаше чувството, че гледа турска сапунка. Явно щеше да има подранил бой с храна, защото дори някакъв случаен ученик до тях започна да ги замеря с бъркани яйца.
  
Бузата на Ела оставаше все така червена, но на лицето ѝ грееше усмивка. Отдавна не се беше забавлявала така.
  
/+1 точка ловкост, моля/ Админ: отчетено.

Внезапно, обсипаната с храна маса се вдигна във въздуха и боят секна. Тийнейджърите замръзнаха по местата си и се втренчиха в нея очудено, особено след като това означаваше, че нямат достъп до амуниции. Не бяха чули някой да прави заклинание, но в така създалата се суматоха нямаше как и да го сторят. Преди дори да се опитат да се развъртят и огледат, за да разберат какво се случва и кой се е намесил, масивният дървен предмет рязко се преобърна и изсипа всичко върху им. Плодове, зеленчуци, пържени филийки, чайове,  каквото имаше ги заля и затрупа. Вдигнаха ръце в опит да се предпазят, но количеството храна беше толкова много, че омаза напълно дрехите, лицата и косите им. Стана някак тихо. Учениците започнали боят, съсредоточиха вниманието си върху самите тях и с погнуса се захванаха да се оттърсят от поне част от образувалата се помия. Докато правеше това, Люба забеляза стоящата встрани Зианида, която държеше пръчката си насочена към левитиращият предмет и я посочи с пръст.
-Ей!
Всички останали спряха заниманието си и извърнаха погледи в зададената от Бюлбулева посока и се смръщиха. Новопоявилата се не им обърна внимание. Приземи масата плавно встрани от вилнеещите до преди мигове ученици, прибра пръчката си, изтупа се сякаш се беше изцапала, въпреки че по тъмните й дрехи нямаше и прашинка, а след това им хвърли по един безизразен поглед. Групата тийнейджъри приличаха по-скоро на сърдити прасенца, въргалящи се в кочината си, отколкото на млади магьосници в готовност да я замерят с храна или заклинание.
-Солено,- каза им тя с равен тон.

Понеже живота можеше да е точно толкова цветен колкото желаеш да бъде, Исмаил не приемаше развоя на събитията като лошо. Напротив, ако някой сега го погледнеше нямаше да повярва колко широко се усмихваше петокурсника, когато Рея стана и увеличи гласа си, за да положи началото на една дълготрайна връзка. Дори и с обръщането му от Люба, петокурсника не можеше да спре да се смее и да се включи в общата борба по кой ще нацели най-добре другия. Ще си признае, имаше стратегията да се докопа до Рея, най-напред. Дори, когато Вихрен му беше в краката, пчеларя просто обобщи това с едно "назад, ламьо червена", преди да успее преди да се докопа до Рея. 

 - Какво правиш тук??? - момичето вече беше оцелено от един мъфин и Исмаил спря един банан насочен към тях с тихо Протего. 
 - Не виждам защо да не съм тук, мила моя. 
 - Още една стъпка към мен, нехранимайко и !!!! - но не успя да довърши. Изведнъж взриво опсаната комбинация от летяща храна, безцеремонно оцелване и засмяни лица беше прекъсната остро. И то толкова остро, че някой би си помислил, че Желев беше влязал в залата. Само, че спирачката бе набита от не кой да е друг, а поредното мини копие на вече опасно разрастващата се женска компания. Крайно опасна. Исмаил вече си ги представящи на метли и хвърлящи заклинания като харпии. 

 - Солено,- каза им с тавен тон сладкото момиченце. 

 - Е, щом така казва... - повдигна рамене Исмаил и обхвана брадичката на Рея, обръщайки я към себе си бързо и я целуна по устните. В залата се чу едно Еххххеееееее и ООООООоооооо. Исмаил повдигна режда към вече червената Папандреус.
 - Ама.... ти, ще те, ще те....
 - Е, нали така се прави на сватби. Някой вика...
 - Горчиво, някой вика горчиво, идиот такъв. - Вихрен сe обади някъде отстрани. Исмаил пак повдигна рамене и се насочи към Рея, която този път бързо си отдръпна главата от петокурсника. Оставяйки ухото си на неговата милост.
 - Намирам това, което направи за невероятно секси Рея Папандреус, така че приемам да ти бъда годеник. И нямам търпение да те изведа на среща. - Исмаил набързо захапа ухото ѝ и понеже беше глава над нея, след това най-накрая се изправи над малката. - И, разбира се, Люба и ВИхрен трябва да са ни кумове.

Лошата страна на това беше, че не звучеше като да се шегува. 

// + 1т. сила (Админ: отчетено).

Драмата Исмаил срещу Рея поне за Люба беше... твърде очаквана. Като Рея й беше казала че ще се прави че ухажва Исмаил определено очакваше нещо по-тарикатско от нея. А Исмаил, си беше Исмаил, както винаги.

Но обратно на Занаида. Такова сецване на боя с храна си беше престъпление и открито предизвикателство за по-голямото русо момиче.

- Щом настояваш за солено... - Люба прехвърли внимание си обратно на новодошлото момиче,  с малко по-сладък от обикновено тон.

Може би, все пак не трябваше да замахва с пръчка зад гърба си. 
Чинията с омлет полетя.
Може би, беше хубаво да се насочи по-съсредоточено.
Омлета излетя над главата на Занаида.
Може би Определено, трябваше да се огледа какво друго се случва в залата.

Чинията изтрополи на пода.

Като по чудо здрава. За разлика от бъдещите оценки на момичето, което я метна.
Настъпилата тишина в трапезарията беше най-заглушаващото нещо което Люба беше чувала.

Злополучният омлет бе уцелил по-злополучното лице... на Пейо Желев. 
На крачка зад него влизаше и Колева, която определено беше шокирана от начина по-който им беше сецнат разговора.

- Ааааа, Сряда. В 17 часа в кабинета Ви, Желев? Както обикновено. След уроци? - поне процедурата й беше ясна. Люба въздъхна почти жалостиво. От друга страна това й беше най-добрия шанс да измъкне малко насоки по трансфигурация.

Какво беше?

Лъч надежда в мрака?


- В Сряда си при мен, Голуба. Нали помниш взривената тоалетна... 

Лъча й изгасна.

Не защото не й беше яко да изкопва информация и от Галя.
По скоро...


-Кой е Голуба?

Мамка му.