Среднощни приключения с грифони

@Ела Благоева


Тамара притичваше по каменния мост до Грифонарника. Беше далеч след вечерния час и ако някоя вийла я хванеше, щеше да стане много лошо и вероятно да завърши в директорския кабинет. За щастие, досега не се беше случвало.

Момичето се вмъкна в каменната постройка и се загърна по-плътно в мантията. Макар вече да беше юни, на това място винаги ставаше течение - нещо нормално предвид липсата на каквито и да е прегради на каменните отвори за излитане. Не след дълго стигна до ограждението на Светкавица. Дремещият грифон разтърси пера и отвори едното си голямо око, впервайки го в Тамара.

- Липсвах ли ти, момиче? - тя се приближи и зарови пръсти в перата по врата на животинчето. За изминалите почти две години, тя често навестяваше грифоните, а любимо от всичко й беше просто да лети заедно със Светкавица из небесата.

Е, последното обикновено се случваше посред бял ден. Въпросът беше, че от скоро беше започнала да упражнява някои... не съвсем безопасни номера по време на полет. И след като професор Белев веднъж я хвана и й дръпна такова чудовищно конско, че на Тамара й запищяха ушите, сметна, че в името на личното си спокойствие, ще се упражнява през нощта. Което, от своя страна, беше строго забранено.

Грифонът пръхтеше от удоволствие от почесването. Тамара тъкмо се канеше да й даде морков и да я оседлае за полет, когато чу стъпки. По дяволите! Момичето бързо се напъха във възможно най-тъмните сенки и опита да притихне максимално много. Натрапникът обаче се приближаваше. Макар да не звучаха като уверените резки стъпки на персонала на училището, а плахи и опипващи. Спряха някъде наблизо. Тамара се опита да види чии са, но успя да различи само дребничък черен силует в полумрака.

- Кой... кой е там?

Този глас... Ела! Тамара отпусна задържания досега въздух и излезе от сенките. Е, това не помагаше особено.

- Лумос! Ела, аз съм! - Тамара насочи бледата светлина от пръчката към лицето си в опит да успокои май по-уплашената и от нея съученичка.

- Ох... Ти ли си била? Изкара ми акъла! - възкликна Ела. Известно време и двете мълчаха. - Ако ти не кажеш, че си ме видяла тук, и аз няма.

- Сделка - отново мълчание. - Ти всъщност какво правиш тук?

@Тамара Язова

Какво правеше тук ли? И тя не знаеше. Всеки имаше нужда от време на време да нарушава правилата. При Ела това най-често беше съпроводено с много адреналин и вътрешни морални терзания. След като видя Тамара ѝ олекна малко. Ако ги хванеха, поне нямаше да е сама в директорския кабинет. 
  
- Исках да се поразходя с Лунá - Ела огледа първо Светкавица, а след това Тамара. - Като гледам и ти натам си се запътила. Може ли да се присъединя? 
  
Ела се насочи към грифона си, който чакаше с нетърпение полета, и му подаде от лакомствата, които му носеше. Някой хора биха казали, че второкурсничката му досажда с толкова много грижи и яздене, но всъщност двете много се забавляваха заедно. 
   
Лунá беше много изискано създание. Козината и перата ѝ винаги бяха снежно бели и тя никога не се цапаше или каляше. Освен това лесно се обиждаше и не веднъж или два пъти беше атакувала груби ученици, които закачаха нея или собственичката ѝ. Имаше и още една особеност. Тя не обичаше седлата, така че Ела директно се качваше на гърба ѝ и увиваше ръце около врата ѝ или се хващаше за крилата ѝ. 
     
Ако трябва да сме честни, Лунá беше един от най-бързите грифони въобще в "Мунгав". Благоева отдавна искаше да се състезава с някой, но все не ѝ се отдаваше подходяща възможност. Може би Тамара щеше да се съгласи? Нямаше да бърза. Имаха достатъчно време да полетят, пък после можеха и да се състезават. 

@Ела Благоева

- Разходка... да, може и така да се нарече - засмя се второкурсничката. - Хайде, ще бъде забавно!

Тамара довърши оседлаването на Светкавица и се метна отгоре й. Забеляза, че Ела яха Лунá без седло. Е, всеки с предпочитанията си, в крайна сметка.

Светкавица вече разтърсваше пера и пръхтеше под нея, нетърпелива за предстоящия полет - явно усещаше какво предстои и, също като собственичката си, нямаше търпение да усети вятъра и хладния нощен въздух, свободата да се рееш над върховете на дърветата, високо почти колкото звездите. Сърцето на Тамара също пърхаше, но все пак потупа успокояващо създанието под себе си. Тази нощ не бяха само двете, затова трябваше да се съобразят с компанията си.

Двата грифона излетяха един след друг от Грифонарника. Тамара трябваше да признае, че Лунá е учудващо бърза. И преди беше виждала Ела да язди, но едно е при пристигането им за учебната година или в час по летене, друго беше сега - това момиче беше като фурия, веднъж качило се на грифона.

- Имаш ли предпочитания накъде да летим? - провикна се момичето към приятелката си през свистящия вятър. - Само не към призрачния лес! - добави след известно колебание.

Не я беше страх! Или поне никога нямаше да си го признае. Официалното оправдание беше, че дърветата биха пречили на номерата й, а и Светкавица не обичаше други животни (последното не беше вярно, но не можеше да бъде опровергано, освен ако някой не проговори грифонски). Все пак предпочиташе откритото пространство, макар да беше по-рисковано да ги видят.

Ела изкрещя нещо в отговор. Сега оставаше да може реално да я чуе! Докато умуваше какво ли може да е било, другото момиче се стрелна край нея, смеейки се. Добре тогава! Тамара се снижи над врата на Светкавица и грифонът, усетил накъде бият нещата, увеличи размаха на крилете си, изравнявайки другото пернато.

Но все пак основната цел на Тамара беше да упражнява доста сложен номер. А и виждаше перфектната възможност да се изфука пред Ела с уменията си. Затова полека пусна перата на грифона и се съсредоточи върху баланса си. Леко изкара единия крак от стремето, стъпи на седлото и спря за секунда в тази поза, колкото и да беше странна. Дотук добре. Сега и другото краче... След минутка вече клечеше на седлото, леко разперила ръце за равновесие. Божичко, ако сега Светкавица решеше да се състезава, беше готова паднала (за това от колко метра - дори не й се мислеше). Изправи се бавно, продължавайки да балансира с ръце....

По дяволите!

Момичето тупна обратно на седлото по най-позорния начин. Е, по-добре така, отколкото на земята, но все пак беше засрамена, че се изложи пред съученичката си. Която, за капак на всичко, я гледаше! Затова червенокоската просто се ухили смутено и се надяваше в тъмнината да не личи, че е по-червена и от косата си.

Админ: +10 галеона.