Индекс
39
Сила: 28
Издръжливост: 24
Интелигентност: 28
Ловкост: 28
Магия: 40
Късмет: 44
by @Марин Вапоров let's gooo 
Беше една учудващо топла нощ през месец Април. Дъждовете бяха затихнали и от няколко дни насам слънцето се опитваше да подсуши земята, върху която се бяха изляли безкрайните литри вода. Най-накрая поляните около Мунгав започнаха да изсъхват и се виждаше края на вечната кал наоколо. Учениците започваха да прекарват повече време навън, наслaждавайки се на топлите лъчи и сезонът на пикниците из Мунгав беше официално открит.
Но нашата история няма да бъде за пикник в слънчев ден. Главните ни герои предпочитат нещо по-страховито и вледеняващо душата. Или иначе казано разходка из Призрачния лес.
Важното беше, че успя незабелязано да се измъкне от Мунгав и да стигне до началото на Призрачния лес. Добре, де. Може би Тервел разбра, че нещо е намислила, но не каза нищо и просто ѝ махна за довиждане.
Оставаше някъде около час до 21:00 час, времето, в което всички ученици трябваше да са вече по общите стаи. Ясна, както вече сами знаете, не беше дори и в близост до общата стая на Лъч. Напротив, беше толкова далеч, че ако Пейо имаше някаква представа какви ги върши, щеше да си сипе нещо по-силно за пиене и да я обяви за неспасяем случай. Може би Ясна прекаляваше с нарушаването на правилата в последно време. Но това нямаше да го чуете от нея. Тя просто не можеше да се мирне на едно място.
Гората изглеждаше наистина призрачно. Лек вятър раздвижваше листата на дърветата и те заплашително се поклащаха. Но това не притесняваше лилавокосото момиче, което стоеше пред тях. В ръка държеше любимата си метла, с която беше долетяла по най-бързия начин до тук и чакаше своя partner in crime.
Дали пък нямаше да се откаже? И да ме остави сама тук. - зачуди се Ясна, докато се опитваше да сплете набързо дългата си коса, за да не ѝ се пречка. Толкова беше свикнала да го прави, че не ѝ отне повече от минута да изплете небрежна плитка и да я преметне назад. Днес тематично се беше облякла цялата в черно - черни дънки, черен свободен суичър, черни кецове Converse. Ако не беше цвета на косата ѝ, човек трудно можеше да я забележи. Просто се сливаше с тъмнината наоколо, особено, ако сложеше качулката на главата си.
Беше една учудващо топла нощ през месец Април. Дъждовете бяха затихнали и от няколко дни насам слънцето се опитваше да подсуши земята, върху която се бяха изляли безкрайните литри вода. Най-накрая поляните около Мунгав започнаха да изсъхват и се виждаше края на вечната кал наоколо. Учениците започваха да прекарват повече време навън, наслaждавайки се на топлите лъчи и сезонът на пикниците из Мунгав беше официално открит.
Но нашата история няма да бъде за пикник в слънчев ден. Главните ни герои предпочитат нещо по-страховито и вледеняващо душата. Или иначе казано разходка из Призрачния лес.
***
Ясна нямаше търпение да приключи с вечерята в Голямата зала и да се изниже преди някой да я заговори или ангажира с нещо друго. Имаше планове, които не искаше да пропаднат, защото душата ѝ копнееше за малко приключения. Последните седмици бяха скучни и почти нищо интересно не се беше случило. Учениците бяха заети покрай междусрочните изпити, допълнителните задачи и куидичните мачове, които бяха започнали. Така че тази вечер щеше да бъде глътка свеж въздух за шестокурсничката, която цял ден не можеше да си намери място и да се съсредоточи в часовете. Дори за малко не беше изгонена от часа по Отвари, където така оплеска отварата, че професор Капка Георгиева трябваше да се намеси и да я спаси от това да заприлича на птица, цялата покрита с пера. Разбира се, получи допълнително домашно, заради изцепката си, но това не я разтревожи. Щеше да го направи перфектно и така да се извини за своята разсеяност през часа. Но сега това не беше важно.Важното беше, че успя незабелязано да се измъкне от Мунгав и да стигне до началото на Призрачния лес. Добре, де. Може би Тервел разбра, че нещо е намислила, но не каза нищо и просто ѝ махна за довиждане.
Оставаше някъде около час до 21:00 час, времето, в което всички ученици трябваше да са вече по общите стаи. Ясна, както вече сами знаете, не беше дори и в близост до общата стая на Лъч. Напротив, беше толкова далеч, че ако Пейо имаше някаква представа какви ги върши, щеше да си сипе нещо по-силно за пиене и да я обяви за неспасяем случай. Може би Ясна прекаляваше с нарушаването на правилата в последно време. Но това нямаше да го чуете от нея. Тя просто не можеше да се мирне на едно място.
Гората изглеждаше наистина призрачно. Лек вятър раздвижваше листата на дърветата и те заплашително се поклащаха. Но това не притесняваше лилавокосото момиче, което стоеше пред тях. В ръка държеше любимата си метла, с която беше долетяла по най-бързия начин до тук и чакаше своя partner in crime.
Дали пък нямаше да се откаже? И да ме остави сама тук. - зачуди се Ясна, докато се опитваше да сплете набързо дългата си коса, за да не ѝ се пречка. Толкова беше свикнала да го прави, че не ѝ отне повече от минута да изплете небрежна плитка и да я преметне назад. Днес тематично се беше облякла цялата в черно - черни дънки, черен свободен суичър, черни кецове Converse. Ако не беше цвета на косата ѝ, човек трудно можеше да я забележи. Просто се сливаше с тъмнината наоколо, особено, ако сложеше качулката на главата си.
