РП - У призначния лес за гъби - няма какво да се обърка - Люба и Исмаил

First topic message reminder :

Ако усетиш студен ветрец, дъждовни капки по тревата и лека мъгла в далечината значи бе време за гъбки. Времето беше аха да завали, аха да остане призрачно и единственото по-отвратително нещо бяха охлювите. Прас. Исмаил направи отвратена физиономия и почти откачи главата си на полукръг. Това беше отвратително. Вдигна крака си под почти прав ъгъл и направи физиономия. Това беше третия охлюв за петнайсетте минути, в които с Люба бяха минали през обичайното трасе към малката им китна полянка. Но охлювите... всеки път щом попаднеха на някой с ботуша си се чуваше неприятен звук от хрущене и това караше кожата на Исмаил и вътрешния му глас да изтръпват неприятно. Ох, Санта Мария и Малката Мечка, защо брането на гъби трябваше да е в това отвратително време. Да, най-хубавите билки и гъби се събираха точно в този диапазон между дъждовната нощ и нагорещения следобяд, но малките противни гъдинки плъзваха навсякъде.
 - Хайде, стига си се цупил. Буквално имаме магия за почистване.
 - Нямаше да се цупя и не се цупя. Убиваме ги, защото не ги виждаме и не се чувствам добре от това. Толкова ли е странно да го повярваш.
 - Да и не. - Люба продължаваше да крачи смело напред и Имсмаил я последва по-бавно, за да не оцели поредното малко лигаво обитателче на гората..
 - Ще си призная отгвоворът ти ме обърква и не ме обърква. Сърдиш - Може би тук беше добра идея Исмаил да пита дали малката му се сърдеше за нещо, но понеже не беше разкрил тънките измерения на женския мозък и неговите фунции, Исмаил не разбираше дори как някой би се сърдил повече от три дни. Особено, ако този някой ти е близък приятел и буквално ти носи храна. За съжаление Исмаил нямаше как да знае, че всяка дума е вселена за една жена, а камо ли за една растяща млада жена и затова не усещаше кога е добре да бие отбрана или да се присети да попита за чувствата на най-добрата си приятелка. Просто защото момчето беше много глупаво.

Ако имаше как Исмаил да стане по-червен - щеше... наистина. Цвета на зрял домат по бузите изби по-бързо отколкото трябваше. И имаше ужасното усещане, че Люба беше ... или поне подминаваше тези новини спокойно ... за разлика от него. Това е то, да имаш трима братя и да сте мъжка къща. Разбира се, че щеше да се стресира. 

 - Ама... ам.... - да, зрял домат, но момичето беше станало сериозно отведнъж и ... майтапиш се, нали? От майтап ли беше оцелил нещо. - Виж, искам да знам, но това звучи като разговор за леля ти... 

Само, че ако магията ѝ гръмваше около слънцестоенето... и беше припаднала на самодивския фестивал.
 - Фестивала също е на слънцестоене... тоест, може да си припаднала не заради хората или пушека, а от нещо друго... тоест... ох.. тази година ли ти дойде? Преди фестивала? 

- Оф, не бе, кървенето не е свързано, просто те тормозя - можеше да ползва по уклончиви думи, да му спести малко червенина, но пък любопитстваше дали не може да стане по-червен - Циклите на слънцето и луната, не се отразяват баш на тия неща. Но моя дойде още преди писмото от Мунгав. Май всъщност една от първите ми магии беше свързана, не помня вече как точно.

Може би си беше заслужил тормоза, може би пък не. Или щяха да го ползват като муниция срещу Рея. Рея. Дори всъщност на нея не беше казала за магията.
Но и тя беше от мъгълско семейство. Може би само щеше да я натовари, а не искаше да й идва в тежест.

Исмаил, който вече беше в съвсем различно цветно петно на червеното, поклати глава и въздъхна. Окей, беше го пържила. Не можеше да разбере защо го заслужаваше, но както виждаше какъв е баща му и как понякога майак му се ядосваше и големият мъж, Исмаил беше негова мини версия, просто кимваше и мълчеше, Исмаил реши, че това е правилната тактика за ситуацията. 

 - Добре, мога да питам, но ъм ... добре си записваш. Може да има друг... цикъл, за който не се сещаме?  

Което нормално. Все пак бяха деца. И Исмаил беше решил, че иска да учи... 3 седмици преди края на годината. Но пак беше нещо. 

 - Хей, радвам се, че ми каза. Чуваш ли? 

- Чувам! Ела тука - Като момчето се приближи го дръпна за блузата и му плесна една целувка по бузата, издържа си все пак тормоза като герой - Благодаря! - усмихна се искрено. Една от тези 24 каратови усмивки, които ти стоплят всичко. От доста време насам не й беше било толкова леко.

В крайна сметка дори и магията й да я напуснеше, не беше кой знае какво. Можеше да се занимава с билки, отвари и още куп неща. А и си имаше приятелите.
А ако станеше нещо подобно на Фестивала отново?
Е имаше и по-"агресивни" мъгълски методи, също толкова добри като магия.

- Аааа... Другия път като се караме, айде да не е при гъбите, че сме ги изпотъпкали...

Край.