★ Кабинетът на Галя

@Исмаил Колимечков първа седмица от учебната година?

- И за какво са всички тези мъгълски книги?

- Не всички имаме добър усет за естествения начин, по който работят нещата. - Подкопай собствения си статус, за да се почувства противника по-добър от теб. Така е по-вероятно да те подцени. Мария - наложената й сянка не беше от старите вийли на Мунгав, никой от учителите не бе следван от познат. Но поне беше и млада. Изглежда бяха решили че предмета й няма голямо значение. Прекрасно - Мъгълите имат логична система на подреждане, която за мен лично до сега е била полезна. А и прави нещата по-лесни за обясняване.
- Хммм, ще се приеме... за сега. 
- Глагодаря за разбирането.

Как се беше превърнало училището в шахматна дъска толкова бързо? И какъв по-добър начин да държиш магическото общество за топките, ако не чрез децата им... впечатляващо. Наистина.
Мария беше застанала в единия ъгъл на малкия кабинет и я следеше зорко - без дори да примигва.
Проблем около който може да се работи.
Исмаил щеше да дойде скоро.
Трябваше да му предаде информация, но със Сянката, както наричаше жената, това не беше безопасно. Ако я изхвърлят - не може да помага на учениците, ако го набие в беда може да бъде нарочен и следен по-изкъсо. А ако следят него... няма как да пропуснат Люба.

- Закъсняваш - нямаха уречен час, но вийлата не го знаеше. На масичката го чакаше учебник - Отвори на страница триста деведесет и четири.

Режимът или Ударните престъпления по учениците бяха успели да притопят нормалното ученическо държание до минимум и да унищожат с пълна сила веселието и щастието, което някога се извисяваше по коридорите. Смехът, закачките и всякакви училищни забавления, щъкане по коридори и дори сговорливост между трите отделни дома беше в отчайващо състояние. Колимечков, смазан от няколко отделни аспекта, бодейки разкъсан от страх по приятелката си Люба, по скарването си с Вихрен и с непосилното усилие да изглежда напълно щастлив и нормален, крачеше към единствения кабинет, който можеше да нарече свой. Свой, защото беше научил всяко кътче и всяка пайжинка, която Колева оставяше там за някакви 2 минути. Свой, защото смяташе да прекара там цялата учебна година, свой, защото сама преподавателката му, абсолютно логичната Галя Колева беше успяла да плени съзнанието му и да го остави с много безсънни нощти. Исмаил беше усвойл книгите дадени му от преподавателката, а после беше почнал да чете още и още. Тя, подобно на вирус бе вкарала нещо в системата му. Нещо, което самия Колимечков не можеше да обясни, но беше толкова близо до Желание и Знание. И сега момчето Искаше. Концепцията му беше толкова странна и страшна за пчеларя, но както всичко останало беше продължил с пълна газ.

Както явно и Галя.

Пчеларят дълбоко се съмняваше, че преподавателката му може да бъде смачкана от бездарна вийла, явно се беше оказал прав. "Всяко правило си има изключение". Подобно на него, подобно на нея. И не е ли добре, че учителката му можеше да му покаже как точно да лавира между чука и наковалнята.


 - Прочетох абзаца, професор Колева, сега накъде? 

- Сега взимайки в предвид новата информация искам да минеш през упражненията в края на урока.

Бяха минавали и през тях, още средата на лятото. Отново нещо, което Мария не знаеше. 
Но това не беше всичко.
Рабира се, че не. Задачите бяха променени от нея. Исмаил щеше да се озори малко с кода, но тя нямаше съмнения, че ще се справи.
Иначе нямаше да е още тук. 
Със или без вийли.

- Ама какви са тези работи! - Мария прекъсна Галя напълно очаквано най-бездарно. Беше твърде млада, за да се окаже пречка за жената - Математически глупости ли ще правите цял час? Момчето е Възвишено! Губите му времето.
- Разбирам притесненията ви. И вашето време и това на Възвишените е изключително ценно. - фалшива маслинена клонка - Колимечков, прибери си учебника и отстъпи мястото на госпожица Гаврилова.
- Да, професоре.

За момент се зачуди дали ще хване думите й. Никога не бе искала от него да разчиства учебници и книги, освен ако сам не бе взел твърде много. Лека крива усмивка плъзна по лицето й, когато момчето прибра учебника в собствената си чанта, докато вийлата се беше концентрирала на нея и й пуфтеше.
Чудесно.

- Заповядайте, седнете.
- Какъв е смисълът на това?
- Бих искала да ни демонстрирате вашия начин за вграждане на руни - Галя извади тънките стъкла, които ползваше за четене... на повече от книги - За жалост сте права. Моят метод е бавен и най-вероятно ненужен за някой Възвишен като Исмаил. Любопитно ми е как го прави някой... по-добър.

Вийлата поне имаше грацията да се изчерви леко. Но с такова открито предизвикателство не можеше да се оттегли без да загуби позиция.