Люба срещу Арина

Страх.

Частица от Люба искаше да върне времето назад и да си плюе на петите.
Страхът не беше от момичето застанало срещу нея. Не, Арина беше готина и спокойна, макар и по нейните черти също да притрепваше частица дискомфорт в момента. Може би от жегата? Или ситуацията.
Отлагаха го дълго. 
Дали защото избягваха идеята, или защото не искаха... или не можеха да си спомнят. Люба искаше поне да се опита. Ала страхът я възпираше, идваше отвътре, от нещо много по дълбоко от игнорираната травма. От спомена за Фестивала. Който й отбягваше. Танцуваше по периферията на мисълта, както пламъците по Арената.

Във въздуха избухнаха искри.
Покрай тях сцената беше хаос. Горящи палатки. Празненство сецнато в пика си от ужас и разрушение. Бягащи силуети на хора - някои с познати лица, други със заличени черти, но с крещящи усти. Огромна сянка пребяга по земята. 
Сякаш нещо голямо прелетя отгоре.
Писъци.

Рев.

Ужасът беше сковал сърцето на Люба и то едвам трепваше. Ръката й бе в готовност да извади пръчка, но беше застинала в движение. Когато Люба предложи на Арина дуела, мислеше, че е готова за това. Знаеше, че червенокоската беше по силна от нея - посрещала бе веднъж атаките й все пак. Точно в същата ситуация. Може би не беше съвсем честна с нея, донякъде и се възползваше. Освен упражнението имаше и друга цел: искаше да разбере дали цялата работа през годината си беше дала резултатите.  
И. Още една.
Надяваше се пресъздаването на битката да.. всъщност не беше много сигурна. Може би да си спомни нещо, ако мине през ситуацията пак?
Ако има какво да си спомни.

Година по-късно все още се бореше с идеята, че просто е припаднала.

Кимна на Арина и зачака.
Както се бяха уговорили, първата атака беше на петокурсничката.

@Арина Орлова

Това не го очакваше.
В объркването се огледа наоколо. Дали момичето срещу нея не е засилила нещо да я фрасне? 
Не.
Краката й леко се отлепиха от земята и самата Люба се издигна. 
Беше страшна гледка - в полета й нямаше нищо грациозно. Освен, разбира се, ако не смятате паникьосана пуйка за грациозна.

Люба се беше подготвила за Арина от Фестивала.
Изглежда, Арина пред нея, беше напълно различна. Или... и тя не знаеше какво точно се е случило? Успя все пак да си извади пръчката, въпреки изненадата. Почваше лека полека да се завърта с главата надолу и усещаше че обяда ще тръгне по най-лесния път.

- "Ферос" ! - трябваше просто да я разсее...

За момент нищо не се случи. 
После някакво буре в близост избухна от пламъците и погледа на петокурсничката се стрелна натам.
Но това беше от Арената. Не беше от Люба.
Русокоската на свой ред тупна по гръб. 
Онова не беше от нея. Пръчката й не произведе магия. Нито капчица. Нито искрица.

Нов опит. Стегни се!

- "Веблос" - нищо - "Обскуро" - нищо - "МУФЛИАТО"! Мамка му трънска.

Преди Арина ди си отвори устата, Люба се шмугна между горящите палатки и се скри. Пламъците бяха още по-близо и по-горещи, но сега си имаше по-сериозен проблем. Размаха пръчката с надежда да изкара поне искрица, но нищо не се случваше.
Днес не беше слънцестоене, нито равноденствие. 

Какво става?