РП Билкология

Нарамила учебника си по билкология, Люба се запъти към часа. Книгата отдавна не приличаше на себе си, макар и да бе нова, почти на всяка страница имаше допълнително залепени листчета със бележки, снимки и някое друго листо или цветче. Вече беше двойна по размер, а до края на годината сигурно щеше да й се наложи да я носи на части или да я пришива.

Часа още не беше почнал имаше малко ученици но още се събираха, професор Стоева подготвяше инструменти за пресаждане, наушници и малки торбичи с магически символи по тях. Люба поздрави, в оранжерята се чувстваше като у дома си, взе няколко от резервните наушници и ги изкара пред вратата с надписа  "Внимание! Работи се с МАНДРАГОРИ"  винаги имаше някой закъсняващ и нямаше нужда да се прекъсва целия час само защото заблудената душа не знае къде е и защо е там.
Днес щеше да събира подскачащи луковици. Тъй като беше смесен клас по-ниските курсове бяха само на пресаждане на мандрагори - щяха да се редуват, за да не стане какафония или щяха да се комбинират с по-висок курс. Единия се подготвя за пресаждане и вади, докато партньора му се справя с любопитните луковички.
 
Остави книгата си отворена на съответната страница, но по-всстрани, да не й стане нещо Люба достатъчно я беше разкрасила с петна от треволяци и кал. 
Подреди си инструментите и магическата пръчка почти педантично в дясно от себе си. За да уловят луковиците трябваше бърза и най-вече свободна ръка, докато другата придържа торбичката.
Донесе си и саксийка с корен докато чакаше някой да се включи. 

За това упражнение щеше да й трябва партньор

(+ 1 ловкост моля и отворена покана някой да се включи в часа)
Админ: отчетено.

Влади дотича запъхтян в оранжерията за часа по билкология, там вече се бе събрала  групичка ученици от различните курсове и очакваха пристигането на преподавателката.Влади се  спря за почивка и да се успокои пулса му.Той беше пълничък, и бягането много не му се отдаваше.Огледа се и забеляза няколко деца от дома си с които не бе особено близък, но все пак познаваше.Малко след това се появи и Професор Стоева и часът можеше вече да започне.Бе се заел се с пресаждането на една особено проклета мандрагора когато с периферното си зрение забеляза дребно момиче от Северен вятър което се оглеждаше за някой помощник.Влади си припомни, че я бе виждал понякога, но така и не се бяха запознали.Поколеба се дали да я заговори, но реши да се откаже за сега, поне докато не се справи с това опърничево растение.Хвана я с две ръце и се мъчеше да я натика в пръста, мандрагората бе на друго мнение изплъзна му се и избяга под масата.Уф изпъшка момчето докато се опитваше да се наведе, поприбра корема си и някак успя да клекне под дървената маса търсейки с поглед изчезналата мандрагора, а около него подскачаха луковици.Момичето се приближи към него смеейки се, и Влади и хвърли обиден поглед.
-Проклетата мандрагора ми избяга,и не мога да я достигна.
Каза нацупен той, като погледна пак крадешком момичето, поогледа я и разбра, че изглежда определено доста по опитна от него в градинарството.Издутите и джобове в които вероятно бе събрала всякакви грудки и семена, както и обемната разлистена книга на нейната маса бяха показател за душа на градинар.

10 галеона (Админ: отчетено).

Стаята се понапълни лека полека и учениците почнаха да си слагат наушниците след указанията на професор Стоева. Когато всички бяха готови и защитени почнаха да се вадят корени, да прелитат магии и деца да пищят стреснати от подскачането. Накратко - настана какфония, за щастие заглушена от магическите наушници.

Люба се справи лесно с нейната мандрагора. Беше си сложила малко мед на лявата ръка и теглеше със дясната - когато мандрагората излезе не понечи да бяга заинтересувана от храната която й се предлагаше.
- Аха! Знаех си, приличаш на дете значи си падаш по сладкото а? - помисли си триумфално. За жалост обаче нямаше как да се справи с луковичките с пълни ръце и пресади пищящия корен набързо. Подскачащите пакостници събрали се около нея се пръснаха веднага щом корена й спря да пищи и докато момичето се обърна нямаше и помен от тях.

Огледа се да види как се справят останалите и видя едно пълничко момче от нейния дом да се пъчи и да гони своята мандрагора. Изглеждаше като да има нужда от помощ - май беше от ниските класове.

Усмихна му се съчувствено и се приближи. Потупа го по рамото леко за да му привлече вниманието, все пак още бяха с наушници и нямаше как да си говорят. Опита се да му покаже меда и после протегна ръка към мандрагората му и тя залъгана по сладкото се приближи.
Грабна малкия пакостник и му го подаде, после се приготви да го защитава от луковиците и да ги събира, докато по-малкото момче си довърши задачата.

Той и се усмихна с благодарност, и този път успя да напъха растението стабилно в пръста.Въздъхна и избърса ръцете си в кърпата до саксийте, махна наушниците и се опита да завърже непринуден разговор с непознатата.
-Задължен съм ти, не ми бе хрумвало за този номер с меда.Впрочем казвам се Владимир.
Момчето и се усмихна извади от джоба на мантията си пликче свръх разтегливи дъвки, и предложи от тях на момичето.
-От захарната къща са, там има страхотни бонбони и бадемови сладки, може да отидем някой път.Рече развеселен Влади.Той обижаваше това местенце в Торбаланово, и често посещаваше магазинчето.Рафтовете там бяха отрупани с всякакви прекрасни лакомства, а Влади обичаше да си похапва.
Двамата се заеха със събирането н скокливите луковици, а това според него бе по-лесно от пресаждането.Той се смееше дебнейки скоклювците които трябваше да съберат, и да сложат в предназначената за тази цел чанта.Влади се справяше що годе добре с тази задача,и успя да получи похвала от учителката.
-Аз всъщност имах сътрудничка, кимна той към момичето.
Професот Стоева му се усмихна и се отправи към друга група деца които явно имаха някакво затруднение с напъхването на луковици в чантата.Влади си отдъхна спокоен,момчето което го бе нападнало за втори път при пристигането му в Мунгав, не се виждаше наоколо.Влади не разбираше защо голямото момче го мрази толкова, той само искаше да се сприятелят.Озърна се за дребното момиче с което бяха работили заедно допреди малко,но тя се беше отдалечила.Не му оставаше друго, освен да се запъти към замъка за следващия си учебен час.

Какво ще трябва да бъркам в пръста без ръкавици, мръщеше се възмутено Филип.До сега не му се беше налагало да прави подобно нещо, а тук искаха от него да пресажда мандрагори и да рови в саксийте.Момчето направи погнусена физиономия и огледа мантията си.
-Не предлагате ли някакво работно облекло, нямам никакво желание по мантията ми да ина петна от кал, това е недопустимо недоволстваше той, но професор Стоева само повдигна безпомощно рамене.Момчето завъртя очи,но нямаше какво друго да измисли и за това с тежка въздишка се зае с пресаждането на една от мандрагорите.Огледа ръцете си преди да я захване здраво, дали меката му кожа щеше да се разрани от дърпането на проклетото растение.Сложи наушниците си затвори очи, защото не можеше да понесе гледката как пипа растения и мокра пръс без защитни ръкавици.Мандрагората не искаше да излиза, колкото и силно да дърпаше Филип, вече бе потен и стискаше зъби като се напрягаше да я издърпа.
-Проклета манд...
Недовърши той, защото се чу бльок и растението вече се люлееше в ръцете му.Момчето бързо потърси друга саксия в която да натика растението и всичко най-после да приключи.За негова неприятна изненада, мандрагората сега пък се инатеше и не искаше да влиза в саксията.Той пуфтеше облян в пот и ръцете му бяха изцапани с кал, смръщен като буреносен обллак успя все пак да я натика здраво в една от саксийте.Огледа жално ръцете си, кожата бе леко ожулена на няколко места, а мантията му бе в плачевен вид.


галеони моля
Админ: отчетено.

Не можеше да разбере защо всички бяха толкова замаени след часовете по Билколкогия. Ето например, ако се държиш по-внимателно с мандрагорите и реално се държиш с тях както би се държал с бебче, нямаше да викат толкова много. За ужас на повечето ученици и може би за успех на Стоева, Исмаил се явяваше като най-добре запознатия ученик в часовете ѝ. Тук Изключителните му бяха всепризнати и Исмаил даже имаше позволение да ползва оранжерията, когато имаше желание. Или дори беше пращан да помага, ако някое особено растения има нужда от особени грижи. като например онази мухоморка в пети курс, която даже се беше опитала да отхапе ръката на Исмаил. Двама второкурсници бяха припаднали, а Исмаил беше изкоментирал, че тя само се закачала и започна да я гъделичка под стъблото. Мухоморката беше изплюла ръката му без проблеми. 

А и защото оранжерията беше толкова далеч от замъка, Исмаил предпочиташе да изкара по цяли дни вътре и да пренебрегне някой от другите си предмети. Колкото и да го хокаше Стоева, момчето го играеше неразбрало. "О, Отвари? Е, да, но вижта, тамън ще пукнат драконовите дини, не мога да ги оставя така."

Днес особено много се забавляваше с едни луковички. Въпреки, че всички обичаха да тормозят мандрагори по въпроса, Исмаил отдавна беше впретнал друга идея в действие и днес беше подходящ ден да я изпробва. Искара миниятюрното камъче и го положи пред себе си. В меката пясъчна пръст направиз защитен кръг и накрая натисна камъчето. Подобно на ядосано тамагочи, писъка на мандрагора се чу. Исмаил за миг усети как ушите му изтръпват, но беше успял. Беше усмспял да запази звука без ужасните ефекти от припадъци, без необходимост да носи ушанки. Усмихна се доволно като видя пристигащите луковички. О, да, така не навреждаше на мандрагоите, а луковиците подскачаха около тях, още на обрана далечина.

 - Цък, цък, цък, - вижте какво имам за вас. - засмя се Исмаил и изкара лъскава топчица. Да, луковичките нямаха очички като мандрагората, но оразената топлина ги привличаше. Исмаил бутна топката и тя започкача като луковичките. Както очакваше скоро имаше подскачащо стадо от поне дузинки луковички. 

 - Ама и вие сте едни. - засмя се Исмаил и извика с едно Акцио топчето си. Луковичките заподскачаха след нея доволно и сами влязоха в торбата. И всичко това, докато момчето си седеше на задника до "викащата" мандрагора. Колимечков изключи малкото камъче и се замисли как може да го пусне в нечия чанта и да гледа ужаса в очите на ... Рея.. да, или на Марин? Хм, трябваше да го помисли.

 + 1 т. издръжливост (Админ: отчетено).