РП Кабинетът на Галя - Исмаил и Галя

Нали знаете как има дни, в които нещата просто вървят. В един миг си мислиш, че нещо ще стане. Нещо важно. Нещо неочаквано и въпреки това си правиш кафе, просто защото ти си е припило. Проблемът в този момент е, че вселаната решава, че трябва да влезе с нейните нужди и тези нужди са обвързани с това, че трябва да бъдеш някъде - по възможност веднага! И по-ужасното. Кафето си стой в чашата ти и не е мръднало. Гледа те с голямата си черна паст и те ухажва с аромата си. Ето ме. Топло и прекрасно. Каквото ме харесваш, защо не можеш да ми отделиш 10 минути на спокойствие, за да отпиеш от мен? Знаеш, че ти харесва.... стой далеч ти измамна течност! Или поне това можеха да кажат повечето силни души, имаше и слаби, такива който изместваха цялата вселена, за да се насладят на тази порочица, а имаше и такива, който бяха практици. Те наливаха кафето в чаша за пътуване и доволно излизаха от дома си, готови за нови приключения. 

Исмаил може би беше от третия път, за разлика от гласа, който пише всичко това.

Може би точно затова пчеларя беше подготвил нещо, което сега държеше в затворен подкос с две ръце пред кабинета на Галя Косева. Галя... просто имаше нещо в името ѝ, което просто те кара да се замислиш за ... кафе. С Галя на кафе. Какво приятно словосъчетание. 

 - Влез - гласа ѝ беше приветлив, както винаги, като мухоморка навлязла в полет и Исмаил успя плавно да отвори вратата с лакът и да внесе желязното приспособление. Преподавателката отново беше положила сигурно минимални усилия върху външния си вид и въпреки това беше в перфектен вид. 
 - Професор Колева. - започна уважително Исмаил и положи железния поднос пред нея. - Приятно ми е да се видим при по-неналожителни обстоятелства. - все пак го беше наказала. - И реших, че е прекрасен момент да говорим за нещо на по... чаша кафе? Надявам се , че пиете. 

Исмаил повдигна капака и показа тънки стъклени турски чаши положени върху везена покривка. Кокичета, въпреки че не им беше сезона , разпира се течен мед. Исмаил пиеше кафето си така, захар, кафева захар, мляко, и разбира се, домашни курабийки. Разбира се момчето беше дошло да моли за нещо. Иначе с какво можеше да извини глезенето на преподавателката си в момента?

Днес беше от дните, в които Галя я беше яд, че офиса й няма прозорци. Навън беше прекрасно - слънчево и свежо, и нямаше как да не открехнеш стъклата, за да влезе настоението вътре. Трябваше да направи нещо по въпроса, дори и да отнеме по-голяма част от деня. Рафтовете с книги бяха твърде много и закриваха външната стена. Всичките стени. Почваше да прилича малко на прахолясалия кабинет на колегата й по История на Магията.
И това не й се нравеше.
Определено нямаше да дойде зле поне едно вълшебство за разширяване на вътрешното пространство. Може би нагоре? После можеше да качи библиотеките в горната част и на нивото на вратата да има ...

Почукване.

На вратата й се появи ТВЪРДЕ невинното изражение на Исмаил Колимечков. 
От всички възможни ученици очакваше него най малко. Не беше от най-академично настроените в Мунгав, беше го виждала сама. 
Не че се справяше зле - в това да замаже положението.
В това се справяше изключително, до колкото беше разбрала от Желев и останалите си колеги. Всеки си имаше конкретни любимци и деца които държи под око защото очаква нещо - я да постигнат някое откритие, я да създадат нещо... я да взривят училището. 
Щеше да е глупаво да не разпита предварително кои са. 
Или да си мисли, че точно тук няма да има такива.

- Благодаря за кафето, Колимечков - сигурно искаше нещо, нямаше какво да се залъгва по въпроса. За какво са им на учениците учителите извън час все пак. Интересното в случая беше, че е избрал точно нея за плана си - не беше от нейния дом.  - Заповядай седни. Кокичетата са много сладък детайл, да разбирам че проблема е сериозен?

 - Е, чак проблем ... - засмя се неловко петокурсника, но осанката на Галя беше толкова спокойна, толкова влудяващо перфектна. Изпънатия ѝ гръб, сините ѝ немигащи очи, белите ѝ пръсти, които не се протягаха, а сякаш пробягваха по стъклената чаша. Исмаил можеше да се закълне, че не беше в присъствието на човек, а на една пепелянка. Желев го притесняваше по един неестествен начин, защото той самия беше неестествен, немъртъв, но Колева... тя беше жива и толкова ... не, Исмаил не можеше да намери дума за човек, който беше жив, но толкова не пълен с живот. Студен? Призначен? Порцеланов? Вместо да оставя мислите си да хвърчат на всички страни, предпочете да се върне към това, за което искаше да пита Галя. 

 - Наблюдавах дуела ви с професор Желев. - макар, че това не беше кой знае каква новина. Почти всички бяха дошли да наблюдават дуела. Беше нещо леко нечувано преподаватели да си показват така отревисто силитеи и Исмаил беше станал в ранни зори, за да присъства. Трябваше му точно едно сърцебиене, за да разбере, че този двубой щеше да промени живота му. 

 - О? - все едно го каза, за да напомни, че е там. Неприятна тръпка премина през Исмаил. Момчето набързо направи един знак във въздуха пред Галя. Очите ѝ останаха нетрепкащи и тя се усмихна едва едва. - Руна за привикване. Не съм виждала точно тази разновидност.
 - Това е защото е руна за привикване на нещо специфично, пчели в точност.
 - А, родата ви, разбирам. 
 - Не знаех, че руните могат да се използват и извън битова поддръжка.
 - Това, което ми казвате е, че не сте виждали руни да се използват в дуели. Но руните имат множество ползи.
 - Така е. Стана ми интересно и .... - момчето прехапа устна. Галя пък остана тиха в този промеждутък, Исмаил щеше да се впечатли в бъдеще. Учителката умееше да използва тишината по този ужасяващ начин. По-силно дори от думи. - Искам да се науча. 

.
...

 - На какво по-точно.
 - Да използвам руните в битка. В дуел. Да съм силен. - сините му очи останаха на Колева. Знаеше за какво моли.
 - Ти беше на панаира.
 - Бях. Готов съм на всичко. - Но не и повече да виждам приятелите си паднали в битка. 

 + 1 т. интелигентност (Админ: отчетено).

Във всеки друг момент би казала че момчето е твърде драматично.
Но не и този път.
Беше чувала какво се случи на Фестивала, въпреки че все още беше във Франция. Не беше и единственото травматизирано дете в училището. Много бяха присъствали, и се бяха измъкнали едвам едвам. Тези с повече късмет - с някоя друга рана, другите... 
Травмите са си травми.

- Руните във и извън битка са основно подготовка.- гласът и стана по-мек - Не мога да ти предложа кратък път. Няма такъв. НО почти всяка една магия би могла да се преработи в руна. По принцип ще минете през това в часовете. 

Но в същото време не виждаше и проблем да му даде начален тласък. Това да е подготвен, щеше да даде на момчето утеха, да. 
Галя също имаше и друго наум. 
Не смяташе че нещата са приключили с Фестивала. Нямаше намерение да създава деца войни. Но ако нямаше надежден възрастен наоколо трябваше да имат възможност.
Дори малка.
Поне да оцелеят още един ден.

- Ще започнем с "Лумос" - малко светлина в мрака винаги беше от полза - Не ми прави физиономии, за да се превърне магия в руна се изисква не само физическа подготовка, но и ментална. С грешно вплетен Лумос най-много да се светнеш така че да не виждаш десетина минути. С грешно вплетено друго заклинание...

Остави чая и почна да събира книги. Начална физика за любители, Дифракция и интерференция на светлината, Източници на светлина... накрая тупна пет книги пред момчето.

- Първата ти задача е да развиеш теория. Писмено. За сега ще се упражняваш само под надзор и КОГАТО разбера че не следваш условията, ако това се случи... - не беше под въпрос че ще разбере, но се надяваше да не се налага - ще има последствия.

Не можеше да е толкова лесно... или пък можеше? Исмаил не можеше да чете мисли и да мисли вместо други хора, но ето че тук и сега не беше важно. Галя се беше съгласила. Щеше да го научи и щеше да го напътства? Не можеше да разбере мотивите на преподавателката си, защото самата тя беше толкова спокойна, толкова изстинала от живота. Все едно очакваше момчето да дойде при нея. Не можеше да вижда в бъдещето, нали? 
 - Добре.... - ако една грешно запечатана руна можеше да прави това... Хм, добре, мисъл за друго време, но да експериментира с руни звучеше... прехапа следващия си въпрос. Ако всяка руна можеше да бъде заключена то, можеше ли да заключи и Авада Кедавра? Непростимо проклятие? Самата мисъл го жегна, но вече беше там. Пулсираше в съзнанието му като неприятен въпрос, но беше там. 

За миг забрави всяка мисъл, когато петте учебника тъпнаха пред него. Това бяха пет в повече отколкото беше очаквал. И в 6 повече от бройката, която харесваше. Не че учебниците му бяха непознати, самият той се заряваше в тези по билкология, но ... това... Добре, физиономията му беше малко измъчена и тя наистина ли очакваше да е послушен... 

 - Нима очаквате да не пробвам цяло лято? - нямаше за какво да я лъже. Познаваха се. - Добре, може би беше грешно зададен въпрос. - повдигна ръце Исмаил все едно се предава. - Кога очаквате готова писмена част, може ли утре? Може ли до края на срока да успея до там, че да не трябва надзор или? 


Ако го чуеха Желев, родителите му дори Люба, сигурно щяха да повдигнат вежда. Нима Исмаил искаше повече домашно?

- За практика настоявам да има надзор, докато си ученик. От там нататък няма как да се меся, но и вече ще отговаряш сам за себе си. Докато училището, и в следствие аз, сме отговорни за теб ще има надзор - за това нямаше огъване, но можеше да подслади идеята за момчето - Но може да уредим уроци през ваканцията, ако вървиш добре с теорията.

Желев поне щеше да е доволен. Беше й се оплаквал неведнъж, че момчето е интелигентно, но не проявява интерес към академичността.
Жалко беше че мотивацията му идваше от такъв труден момент.
 
- Работата с руни наподобява много часовникови механизми - трябват ти конкретни чаркове, затова и много теория, и части които сам трябва да изградиш. Всичко трябва е конкретен размер и форма. Иначе няма да пасне и следователно - да работи. - петокурсникът прибързваше твърде много, щял да бъде готов до утре - Като начало ще съм впечатлена ако само успееш да усвоиш книгите.

Повечето магьосници правят магия просто като следват конкретни стъпки и рядко разбират, наистина разбират, какво се случва за да се получи заклинанието.
В Мунгав го наблюдаваше всеки ден.
Така преподаваха всички. Така им бе преподавано и на тях. Дори Желев. Макар и той на вътрешно ниво да усещаше потоците, на малко хора им идваше да се замислят.
Ако успееше да обхване дори само това, без руните, пак щеше да има скоростно развитие в уменията на Исмаил.

После трябваше да го мисли какво да прави в часовете й. 
Ако напреднеше, а не се откаже.

На изречението летни занятия, Исмаил подвигна поглед. Като ястреб не изпускаше Галя. Не го базикаше, нали? Не беше някакво малоумно обещание, а истина. Трябваше Галя да приключи с разговора, за да може Исмаил да е сигурен в думите ѝ. Не го будалкаше. Изглеждаше точно толкова сериозна и студена като в началото. Петокурсникът издиша бавно, дори не знаеше, че е поел дъх, докато не отпусна насъбралия се въздух във белите си дробове. Погледна към учебниците и ги разгледа един по един. Всеки един абсолютно непознат за момчето. 

Какво значеше да ги усвой? Както пръстта освояваше водата? Или нещо повече? Източници на светлина? За другите учебници изглеждаше напълно объркан. Но Галя беше права. Повече магьосници посочваха с пръчката, правеха движение, прас и магия. Не обмисляха какво се случва отдолу. Не мислеха за вълните на енергия, не мислеха, че дори пръчката не беше нужна, ако имаш специфични или дори същите компоненти като пръчката. 

 - Добре, ще се върна утре. - каза момчето с упоритост, непозната досега дори за самия него. Може би Галя щеше да повдигне една призрачна вежда на това. Исмаил се задоволи с едно кимване, докато излизаше през вратата. 


Галя се оказа права в крайна сметка. Исмаил стоя в общата стая на дом Лъч цяла вечер само върху един учебник, а на сутринта Ясна беше събудила един много нещастен петокурсник. 

КРАЙ