РП Летателни пособия - Мая, Владимир, Хелена

Мая влезе в магазина за летателни пособия и се огледа любопитно, до сега не беше виждала толкова метли на едно място.Тя бе веднага забелязана от Петра която се приближи усмихната към нея, и започна да и възхвалява качествата на метлите които се продаваха тук, ученичката всеоще не бе спестила достатъчно за да си позволи своя метла, и предпочиташе само да разглежда чудните метли.Тук беше раят на метлите Мая се уверяваше в това с очите си, имаше всевъзможни по вид и размер метли.Тя докосваше внимателно всяка една която и покажеше продавачката.Сестра и Зорница ги видя и също се приближи, благодари на Мая, че е решила да посети точно техният магазин положи ръка на раменете и и я поведе къмпомещението с летящи килимчета към които Мая не прояви особен интерес, все пак не мислеше да се прави на Аладин.
Момичето се върна при метлите, разглеждайки ги почти хареса една от тях "Сребърна стрела 10".
-Перфектен избор за начинаеща вещица окуражиха я сестрите, много добра за куидичлека и маневрена, но Мая немаше толкова галеони.
-Ъъ да благодаря ви, избрах си вече метла, но ми е останал само 1 галеон, ще ви посетя отново когато имам възможност.
Беше се отправила към вратата когато...

Владимир влизаше в магазина за метли, когато на вратата почти не се сблъска с тъмнокосо момиче от Мунгав.Спомни си, че я бе виждал 1-2 пъти в часовете, но все още не бяха разговаряли.Усмихна и се, и се отдръпна за да може тя да излезе.Момичето го погледна и сведе очи стори му се, че тя се изненада да го срещне тук.
-Здравей аз съм Владимир.
Усмихнат и се представи той.
-Мая
Кимна момичето като го поглеждаше крадешком, озърна се и понечи да тръгне към площада, а Влади тръгна след нея.
-Напомняш ми на някого, когото мразя.
Прошепна тя.
-На кого?
Гледаше я учуден Владимир.
-Има едно момче от моя дом "Южен вятър", казва се Жан прилича на теб, но е с руса къдрава коса и противен характер.
Отвърна Мая, и отново го погледна плахо.За разлика от него, Владимир беше с дълга кестенява коса вързана на опашка, закачлив поглед и се усмихваше дружелюбно, само по фигура си приличаха Владимир също бе доста пълен.Той прочете в очите и одобрение и продължи разговора.Забеляза, че е някак тъжна и замислена, явно таеше някаква скрита болка в душата си,и той беше решен да я накара да се усмихва отново.

Мая срещна тъмнокосото момче, на излизане от магазина за метли.Малко и напомняше за онзи когото ненавижда, тя го поглеждаше скришом и не смееша да му се довери за да не бъде наранена отново.Нуждаеше се в обкръжението и да присъстват различни като нея, тя успяваше да прикрива същността си с магическа отвара, но се чувстваше добре сред сродни души които също като нея търсеха близост.Разбра, че той се казва Владимир и го намираше много по-различен от Жан, въпреки сходните им фигури.Влади беше дружелюбен и явно обичаше да се смее, коремчето му я караше се чувства малко по-спокойна дали все пак щяха да станат прятели Мая още не знаеше, боеше се да не я отхвърлят отново.Започваше да усеща някаква сигурност, макар и да се бяха едва току що запознали.Щяха да са трима пълнички в суровия и жесток свят на перфектните, каквито те не бяха.Да можеше и Жан да е с тях, но той винаги се държеше странно и отбягваше всички.Мая в началото предполагаше, че и той се притеснява също като нея и Алгара, но нещата си останаха така и Мая беше много разочарована.Неговото демонстративно пренебрежение я караше да страда, и така дори не разбра как и кога тя започна да го мрази.Бе твърдо решена да му отмъсти по-най жесток начин за страданията които и бе причинил, трябваше да си плати за всяка нейна сълза.

Това беше един от малкото дни, в които нямахме нищо за учене и ни се водеше нещо като ваканция. Затова всички включително и аз бяхме до близкия град на пазар. Къде ли не обикаляхме, като се започнеше от магазина за нови одежди, та до магазина за пера. Но за последно винаги се е оказвало местната таверна, в която правеха невероятни напитки и вкусни закуски. Разбира се имаше и други интересни места, но на мен най-любимото ми беше магазинът за метли. Вече в края на пети курс, знаех, че не ми остава много време в училище и ще трябва да си намеря работа, но някак си преди това ми се щеше да имам метла. Да летя с нея и да усещам свободата, която ми даваше. Затова сега, както всеки път идвах до този магазин, буквално само да гледам какво продават. Защото с парите, които имах нямаше как да си купя метла.
Поогледох около себе си и веднага фокусирах няколко ученика от училището, в което уча. Дори момичето беше от моя дом. Мисля, че името и беше Мая. Скромна и не много общителна. Имаше някакъв спор с нейн съученик, който пак беше от нашия дом. Сега разговаряше с момче от “Северен вятър“ и май разговора им не вържеве много добре. От чисто любопитство се доближих до тях и за да не изглежда така все едно клюкаря, проговорих:
- Здравейте, аз съм Хелена от “Южен вятър“, пети курс. Приятно ми е да се запознаем.
Двамата подскочиха леко и ме погледнаха така все едно току що съм се телерпотирала пред тях. Те ми кимнаха плахо,отстъпиха с крачка назад, а аз не знаех какво да им кажа от тук нататък...

Мая изненадано вдигна този път сивите си очи, и видя непознато момиче да се приближава към тях, представи им се като Хелена от "Южен вятър".Мая я беше виждала и преди, на събирането организирано от професор Фелес в общата им стая, погледна плахо към момичето, дали все още си спомняше за провала на Мая.Тя отвърна на поздрава, и се усмихна на Хелена.
-Е аз ще тръгвам.
Каза Мая и им помаха за довиждане.Тръгна напосоки из селото, искаше и се да се отдаде на мислите си, и тъгата отново я завладяваше.Мразеше непознати да я виждат, че плаче.Криеше страданието дълбоко в себе си, а външно изглеждаше почти безгрижна.Това бе нейният начин да скрие истинските си чувства.Замисли се за Владимир, колко различен беше той сякаш излъчваше спокойствие, но Мая не можеше да се отърси от спомените за Жан.Изпълваше се с гняв дори само като споменеше името му.В самото начало бе започнала да го харесва, но той развали всичкосъс странното си поведение.Тя не можеше да си обясни защо той толкова се стараеше да отбягва всички останали, и защо и причиняваше всичко това.Вървейки тя стигна до малко магазинче за бонбони, вътре имаше всякакви видове сладкиши и шоколадови жаби, пукащи ядки и най-различни цветове лепкав захарен памук.В този момент дочу стъпки след себе си, обърна се и срещна усмихнатия поглед на Владимир, а след него пристъпваше Хелена.
-Хей защо ни избяга така бързо, едвам те настигнахме?
Намигна и Влади.