РП Летателни пособия - Арина и Кочо

Ах, мил куидич, прекрасна моя игра!
 
Новият сезон чукаше на вратата и Кочо с нетърпение очакваше сблъсъците с другите домове. Момчето приливаше от спортна злоба, също и обикновена злоба, но това е друга тема. Чувството когато куофълът премина през обръчите и публиката изригва в екстаз. Тогава времето просто спира и играчът се изстрелва в друга орбита някъде далеч от всичко и всички.
 
Все пак имаше време дотогава и Кочо знаеше, че няма как да стане без да мине през магазина за нов комплект за поддръжка на метла. Това беше досадната част, защото за него нямаше нищо по – момичешко от това да ходиш на пазар, да общуваш с продавачи и клюкарстваш пред някое кафене. Затова той винаги бе готов с план, влиза взема възможно най – бързо нужният артикул и се изнизва възможно най – бързо. Оправи се набързо, но остави леглото си разхвърляно, защото част от плана му бе да тръгне рано и когато приключи да се върне и да си дремне докато се наспи. Тръгна към Торбаланово  и засега всичко вървеше идеално. Няколко прозяващи се работници. Идеално щеше да му се размине и нямаше да му се налага да общува с някакви познати и прочие. За съжаление тук за пръв път плана му изкърца… Магазинчето бе затворено, но засега нямаше трагедия. Младежът просто тръгна да обиколи малко терена и да наблюдава как лека полека собствениците и работниците отварят портите на своите магазинчета и така след няколко минутно обикаляне Кочо се върна до магазина и този път планът му изглеждаше щеше да се продъни направо вдън земя. Пред витрината видя своята приятелка Арина. Кочо си я обичаше, но знаеше тя какъв проблем има с неговото спане. Вечно го ръчкаше да не спи до късно и да правят шантави работи заедно. Опита се тихо да се промъкне край нея, но се спъна и малко я бутна:
 
- Добро утро! Какво те води тук толкова рано? – Запита Кочо с надежда, че този път ще му се размине и ще може да спи до късно без Арина да го ръчка…