РП Площадът на Торбаланово

First topic message reminder :

Мая се разхождаше безцелно из Торбаланово, беше все още ваканция и доста деца също като нея бяха навън, тя се приближи до огнехвъгача който и напомняше за една от атракцийте на самодивскич феестивал.Тя стоеше малко встрани от насъбралата се шумна тълпа, и се оглеждаше за приятелката си Алгара с която се бяха разбрали да излязат, но момичето още го нямаше.Мая замислена вървеше без да се заглежда много в преминаващите наоколо магьосници.Мислитеи се рееха в спомени за изминалата учебна година, тя имаше твърде малко хубави спомени до сега, да запознанството с приятелката и я караше да се чувства щастлива, но другите неща които и се бяха случили я натъжаваха.Момичето не можеше да забрави злополучното и запознанство с момче което и се струваше сродна душа то също бе от "Южен вятър" като нея, но се държеше изключително дистанцирано от всички, и не разговаряше с никого.Мая трудно преживя тази тъжна история която остави незаличима следа в душата и, но не всичйи спомени бяха лоши, тя случайно бе срещнала тук в селото друго момче от Мунгав.Той се казваше Владимир и бе от друг дом "Северен вятър".Тя много съжаляваше, че той не е в нейния дом, определено Влади беше съвсем различен от Жан момчето което я бещенаранило.Владимир бе общителен и забавен,и също такадебеличък като другото момче.Мая се надяваше да задълбочи запознанството си с Влад, който изглежда я разбираше и не се притесняваше от телосложението си, даже бе споменал веднъж, че в това е част от чарът му.Внезапно някой се блъсна в нея,тя се озърна и срещна погледа на непознато мургаво момче което тичаше през площада...

Верена отпи от плякото си. Имаше вкус на какао.
- Е тук ме затрудни - заяви бургазлийката. - Не бих казала винаги. Като идея се яви преди няолко години. - Обаче твърдо го бе решила чак в седми курс.
Отпи нова глътка мляко .
А защо? Може би защото е хубаво да се помага. Или понеже и без това се интересувам от билки.
Интереса се беше пояил след началото на следването ѝ в Мунгав
- Или пък - продължи Верена - като един вид уравновесяване. Така де и двамата - нямаше нужда да казва, кой друг има предвид - не бяхме от най-примерните ученици
Бродене из Призрачния лес, промъкване в Забранената секция, дуели, сбивания, тук Верена спомена за заниманията с мъгълски бойни изкуства, да не забравим наазанията. Имаха от всичко. Да, стараеха се даркват не се набъркват в неприятности, само дето последните обикновено имаха свое мнение.
Хубаво бе и подкрепата на родителското тяло. Вярно че въпросните биха предпочели някой от близнаците да се захване със семейния бизнес. В бъдеще и това щеше да стане. А пък още по-вероятно беше да се съчетае с избраната професия. Обаче за сега баща им се радваше на добро здраве, така че до тогава имаше още, дано, живот и здраве, да бе повече, време
- Ами ти? - запита тъмокосата. - И а мен ми е любопитно и интересно да разбера

- Аз стрелба с лък и Уин Чун, а брат ми фехтовка, предимно сабя и кик бокс - отвърна Верена. - Освен това и двамата имаме мотори - нейния бе марка „Кавазаки“, а на Сунар - „Хонда“ и сме си взели Борей и Багатур - лечителката поясни, че това са съответно нейният и неговият грифони.
Глътка мляко
Когато си роден в семейство, което подкрепя равенството между магьосници и немагьосници. И имаш роднина, в случая дядо по майчина линия мъгъл, а в добавка изкараш началните си учебни години в такова училище е съвсем нормално да развиеш интерес към не магическия начин на живот. Независимо дали става дума за облекло, музика, спорт или друго.
- И аз трудно приемам нареждания - заяви нашата героиня , поглеждайк за миг към небето.. - Обаче понякога мога да бъда разубедена с разумно и на място мнение. Здрасти, татко
До пейката се бе появил тъмнокос магьосник на четиридесет и няколко години.
- Това е Арина Орлова, също от „Северен Вятър“, но в 5-ти. курс. Баща ми - Кузман Ерми - запозна ги Верена.и двамата се ръкуваха
- Извинявай, но трябва да тръгваме

/музата ми нещо почна да заспива та../

Владимир се бе отправил към "Захарния рай" като внимаваше да не падне, заради позамръзналия на места сняг по улиците на Торбаламово.Загърнат в вълнената си мантия той виждаше дъха си, а ръцете му бяха в удобния маншет.Тази зима се бе случила по-студена от обичайното, а причините за това верочтно се дължаха на глобалното затопляне.Но той не мсилеше да се оплаква поне за сега, и вървеше предпазливо към магазинчето за сладкиши.Щом отвори вратата и влезе в малкото помещение го обгърна уютна блага топлина от камината в дъното на магазинчето.Старата вещица която продаваше прекрасните вкусотии го посрещна с широка усмивка.
-Ела момче заповядай в скромния ми магазин за бонбони и сладкиши.
Както обикновено беше пълно с деца от училището, които бърбореха и се прехласваха пред щандовете отрупани с всевъзможни изкушения за малки и големи.Влади се чувстваше страхотно тук, в царството на дъвките, бонбоните и разноцветният нежно топящ се в устата захарен памук.
Бързо изхарчи заделените галеони, а джобовете на мантията му преливаха от бонбони шоколадови блокчета и супер разтегливи дъвки.Момчето доволен от прекараното време тук, си взе довиждане с бъбривата вещица и излезе отново навън.Огледа се и тръгна клатушкайки се по улицата, внезапно изгуби равновесие и се стропли в снега беше се подхлъзнал и коляното го болеше.Уплаши се да не си е счупил крака, вдигна глава отчаяно търсейки помощ и за негова изненада очите му срещнаха познато лице.Това беше Рея ученичка от Южен вятър която щом забеляза падалото момче се приближи към него, и му помогна да се изправи.
-Благодяря  ти, казвам се Влади.

@Рея Папандреус