Индекс
21
Сила: 6
Издръжливост: 6
Интелигентност: 14
Ловкост: 10
Магия: 8
Късмет: 4
by Бяха минали едва няколко дни от както момчетата се бяха върнали от "Английската карнавалщина" Както чичото на Рамо наричаше често Хогуортс, за да съм честен изказваше се и далеч по неласкаво, но за момента предпочитам да не споделям. Двамата бяха дошли преди минути с помоща на летекод, представляващ Стар котел, който чичото често калаисваше край катуна. И може би тук е момента да се отклоня и да дам нещо за него тъй като той е основния виновник двамата да са тук.
Мижук Силек - Бе най големия брат на баща му, но преди години бе решил че цялата тази работа с училищата и работа за снобари не е за него и бе се превърнал в странстващ магиосник и както той се изказваше, свързваше двата края заработвайки тук-там. Той бе и един от малкото противили се да пращат децата извън България и бе страшно горд, зе малчуганите са намерили начин да се отърват. На ръст бе висок около 187см с тъмни пораздърпани дрехи, черна омазнена коса веейки се напред назад, като на стар браснар, набръчкан и убит от живота приличаше на типичния циганин калайджия.
Двамата вървяха устремено напред, като младежа подтичваше от време навреме за да догони дългокракия мъж.
-Чичо, тука е голем бахър, къде ме докара?- Негодуваше Рамо търкайки рамената си, а вятъра минаваше бързо и остро през дрехите и костите и на двамата, очевидно бяха на остров, всичко миришеше на море и тиня , чуваше се как вълните се разбиват в бреговете някъде надалеч, а благодарение на по високото място на което бяха застанали, можеше да предположи че от всякъде са обградени от вода.
-Недей много мрънка, а ходи за хубаво е казах ти, сега ще видиш какво е да си Циганин магьосник, а не като тез превземки.- Не след дълго заваля и лек дъжд, който допринесе да стане още по студено и под постоянното мрънкане на Рамо, Мижук склони да спрат в гората за малко и да се стоплят.
Циганина бръкна в единя си ръкав и изкара стара похабена, върбова пръчка с гнезда на паяци по нея и няколко паяжини свързващи ги, най вероятно бяха измагиосани паяци, тъй като според Рамо нямаше как да отцелят в миризливите джобове на чичо му.
-ИНСЕНДИО- Прошепна тихо циганина, черните му очи пламнаха отразявайки искрата произлязла от пръчката му, тя удари няколко от събраните сухи дървесни гъби и спомогна да запали дори и мокрите съчки без проблем. Дребния домъкня няколко камъка и двамата насядаха да се постоплят, след няколко минути, докато малкия си изтискваше мокрия чорап и го закачаше над огъня реши да попита.
-Чичо, защо си ме помъкнал по тия чукаре, не ми обяснявай че е щот не сме се виждале, има нещо.-Прозорливия поглед на момчето се впери в събеседника му и зачака.
-Ейй, страшен циганин си станал да му се незнае- Разсмя се за пръв път от както вървят дъртия.-Знам колко време прекарваш при баба ти Елена, и да ти кажа добре правиш, обаче дъртата вещица колкото и да е силна има неща дето нема да ти каже, уника си и все пак. Обаче аз знам че някой трябва да потдържа рода известен не само покрай надувките. Щот ония учените си мислят че сме силни и не ни закачат щот имат пари и познават министре, ама не е така. Има среди дето циганите Силек значат нещо и не ни интегрират, а ни уважават.- Мъжа запали една от мокрите си цигари изпсува веднъж и побутна момчето,
-Айде, изсъхнал си ейго къде е.- Двамата събраха чукалата, Рамо пика на огъня за да го угаси и да нема пожари и тръгнаха.
Наистина до няколко минути двама стояха пред висок скален отвес с пещера в него, чичото влезе смело напред, макар да имаше не малко вода поткани колебливия Рамо да се движат заедно.
-Ега си му, затова ли си суших чорапите, глей какъв гьол е.- отново мърмореше малкия.
-Тихо- скастри го чичо му- Няма да се отделяш от мен и да не съм те чул да казваш и дума ясно ли е.-рамо поклати глава в знак на съгласие и продължи. Дъртия го хвана за ръка и го придърпа към себе си пред една от каменните плочи
-Око за Око!!- преди каквато и мисъл да мине двамата полетяха надолу и докато рамо си мислеше че ще се мре вече се бяха озовали пред доста дебел и точест човек, който гледаше тъпо към тях.
-Ооо, стари мошенико, не се въси така, довел съм ти някого.- усмихна се ехидно чичото и бутна чавето напред.
-Това е Рамо, най безстрашния Силек, скоро когато си ида искам той да ме замества.- като чу думите му книжаря се понадигна и огледа цигането.
-Мижупе сигурен ли си?Това чаве ли?
-Небой се и тоа е от протежетата на Елена, а ма дрътата го спина. Дай да видим можеш ли да ми усигуриш "Забранени проклятия"
-36 галеона, отсече като с мез въздуха закръгления човек- тогава се случи нещо което Рамо не бе виждал през живота си , чичо му дори не помириса идеята да се пазари а кимна удобрително.
По късно дамата отлетяха от острова толкова бързо и без следи, както бяха и пристигнали, а след тях остана само свистящия вятър и трудно отърсващия се аромат на чичо му.
преди да се разделят Мижуп подаде парче калай на Рамо и му обясни че това е летекод, който може да го води до тук и обратно и да не се срамува на острова винаги ще има приятели, ако не в книжарницата то поне в кръчмата.
Мижук Силек - Бе най големия брат на баща му, но преди години бе решил че цялата тази работа с училищата и работа за снобари не е за него и бе се превърнал в странстващ магиосник и както той се изказваше, свързваше двата края заработвайки тук-там. Той бе и един от малкото противили се да пращат децата извън България и бе страшно горд, зе малчуганите са намерили начин да се отърват. На ръст бе висок около 187см с тъмни пораздърпани дрехи, черна омазнена коса веейки се напред назад, като на стар браснар, набръчкан и убит от живота приличаше на типичния циганин калайджия.
Двамата вървяха устремено напред, като младежа подтичваше от време навреме за да догони дългокракия мъж.
-Чичо, тука е голем бахър, къде ме докара?- Негодуваше Рамо търкайки рамената си, а вятъра минаваше бързо и остро през дрехите и костите и на двамата, очевидно бяха на остров, всичко миришеше на море и тиня , чуваше се как вълните се разбиват в бреговете някъде надалеч, а благодарение на по високото място на което бяха застанали, можеше да предположи че от всякъде са обградени от вода.
-Недей много мрънка, а ходи за хубаво е казах ти, сега ще видиш какво е да си Циганин магьосник, а не като тез превземки.- Не след дълго заваля и лек дъжд, който допринесе да стане още по студено и под постоянното мрънкане на Рамо, Мижук склони да спрат в гората за малко и да се стоплят.
Циганина бръкна в единя си ръкав и изкара стара похабена, върбова пръчка с гнезда на паяци по нея и няколко паяжини свързващи ги, най вероятно бяха измагиосани паяци, тъй като според Рамо нямаше как да отцелят в миризливите джобове на чичо му.
-ИНСЕНДИО- Прошепна тихо циганина, черните му очи пламнаха отразявайки искрата произлязла от пръчката му, тя удари няколко от събраните сухи дървесни гъби и спомогна да запали дори и мокрите съчки без проблем. Дребния домъкня няколко камъка и двамата насядаха да се постоплят, след няколко минути, докато малкия си изтискваше мокрия чорап и го закачаше над огъня реши да попита.
-Чичо, защо си ме помъкнал по тия чукаре, не ми обяснявай че е щот не сме се виждале, има нещо.-Прозорливия поглед на момчето се впери в събеседника му и зачака.
-Ейй, страшен циганин си станал да му се незнае- Разсмя се за пръв път от както вървят дъртия.-Знам колко време прекарваш при баба ти Елена, и да ти кажа добре правиш, обаче дъртата вещица колкото и да е силна има неща дето нема да ти каже, уника си и все пак. Обаче аз знам че някой трябва да потдържа рода известен не само покрай надувките. Щот ония учените си мислят че сме силни и не ни закачат щот имат пари и познават министре, ама не е така. Има среди дето циганите Силек значат нещо и не ни интегрират, а ни уважават.- Мъжа запали една от мокрите си цигари изпсува веднъж и побутна момчето,
-Айде, изсъхнал си ейго къде е.- Двамата събраха чукалата, Рамо пика на огъня за да го угаси и да нема пожари и тръгнаха.
Наистина до няколко минути двама стояха пред висок скален отвес с пещера в него, чичото влезе смело напред, макар да имаше не малко вода поткани колебливия Рамо да се движат заедно.
-Ега си му, затова ли си суших чорапите, глей какъв гьол е.- отново мърмореше малкия.
-Тихо- скастри го чичо му- Няма да се отделяш от мен и да не съм те чул да казваш и дума ясно ли е.-рамо поклати глава в знак на съгласие и продължи. Дъртия го хвана за ръка и го придърпа към себе си пред една от каменните плочи
-Око за Око!!- преди каквато и мисъл да мине двамата полетяха надолу и докато рамо си мислеше че ще се мре вече се бяха озовали пред доста дебел и точест човек, който гледаше тъпо към тях.
-Ооо, стари мошенико, не се въси така, довел съм ти някого.- усмихна се ехидно чичото и бутна чавето напред.
-Това е Рамо, най безстрашния Силек, скоро когато си ида искам той да ме замества.- като чу думите му книжаря се понадигна и огледа цигането.
-Мижупе сигурен ли си?Това чаве ли?
-Небой се и тоа е от протежетата на Елена, а ма дрътата го спина. Дай да видим можеш ли да ми усигуриш "Забранени проклятия"
-36 галеона, отсече като с мез въздуха закръгления човек- тогава се случи нещо което Рамо не бе виждал през живота си , чичо му дори не помириса идеята да се пазари а кимна удобрително.
По късно дамата отлетяха от острова толкова бързо и без следи, както бяха и пристигнали, а след тях остана само свистящия вятър и трудно отърсващия се аромат на чичо му.
преди да се разделят Мижуп подаде парче калай на Рамо и му обясни че това е летекод, който може да го води до тук и обратно и да не се срамува на острова винаги ще има приятели, ако не в книжарницата то поне в кръчмата.
