Малко лятно приключение

Владимир беше поканил съученичката си от Пловдив Мая, да му гостува в Бургас през ваканцията докато чакат богатият му братовчед Филип Болярски да се завърне в родния си град от санаториума за отслабване в Париж където го бяха изпратили родителите му.Семейство Петрови и дядото на Влади радушно посрещнаха Мая която преди това набързо бе приготвила багажа си и с кафеза в който живееше гарванът и Блек се магипортира близо до центъра на морския град.Там я очакваха Влади и дядо му койо беше приятел с министъра на магията, и се отправиха към ресторанта който държаха родителите на Владимир.Момчето през ваканцийте помагаше в ресторанта, и вече имаше значителен опит в готвенето.Влади много обичаше да готви, а също така и да си похапва стабилно това му личеше, но момчето считаше закръгленоста си за част от чара си и изобщо не се притесняваше от килограмите си.През учебната година успя да убеди Мая да му разкрие тайната си защо пие магическа отвара и вече не и се налагаше да го прави.С негова подкрепа вече не прикриваше пълнотата си.В ресторанта организираха гала вечеря за посрещането на Мая, момичето определено се чувстваше поласкана от отношението на домакините.Сити и доволни двете деца си легнаха в спалнята за гости на семейство Петрови, като докато заспят си говореха за разходката която щяха да си направят следващия ден.Мая бе решила да остане тук докато братовчед му се завърне от Франция.На следващия ден след разкошната закуска двамата бяха тръгнали към парка, когато недалеч от тях забелязаха печално познато лице.Това беше техният общ враг който не можеха да сбъркат с никой друг, и как биха могли като такъв татуиран и отблъскващ бандит не беше труден за разпознаване.Сега обаче не бе с бандата си от Мунгав, а само няколко подобни на него дългуча го придружаваха.
-Ха Влади този там не е ли нашият разбойник, дето не спира да ни тормози и обижда?
Попита Мая приятеля си, които се огледа наоколо и потвърди, че и той е забелязал въпросния проблемен ученик от Мунгав.
-Да това е проблемният Илиян който изобщо не влизаше в часовете през изминалата учебна година,и за това очаквано се оказа с най-нисък успех в историята на Мунгав.
Мая дръпна Влади за ръката докато тичаха доколкото можеха към разбойника, тя бе твърдо решена да му кажат мнението си за него.Те двамата щяха да се изправят заедно срещу Илиян, и да му кажат какво мислят за него.
Докати тичаха според възможностите си, Влади започна да крещи името на Илиян за да привлекат вниманието му.

@Илиян Георгиев

Явно всяка среща с Илиян вещаеше появата на училищните побойници, дори когато тази среща бе съвсем случайна и изненадваща.  Но ако погледнем нещата от хубавата страна, поне този път нямаха числено предимство, бяхме двама на двама.
- Нямаме право да ползваме магия -  напомням повече на себе си, не че бих успял да ги омагьосам дори да не съществуваше законът за непълнолетни магьосници.


Предвид физическата форма на четирима ни, вероятно щяхме да им избягаме за няколко минути, но от една страна не искам да бягам от проблемите, от друга – следващият път може да се наложи някой от нас двамата да се изправи срещу пълната им троица и шансовете да не са на наша страна.
- Да, ама те от дума не разбират -  за съжаление трябваше да му призная, че е прав.
- Виждам. Какъв е планът тогава? – оглеждам предметите по улицата и се опитвам да преценя кои от тях бих могъл да използвам като оръжие, ако се наложи.
- Нека първо да видим какво искат.


В главата ми мигновено нахлува споменът за празненството и безсмислените словоизлияния на тичащото към нас момче, някакви клетви за падане на колене, извинения, молби за прошка и други подобни смехотворни неща. Не съм сигурен дали да ги споделя с Илиян, който в онзи момент беше с Люба и не достигнаха до него.
-  Мисля, че знам какво искат, но ако го направиш лично ще ти наритам седалищните части. Брой това за обещание -  усмихнах се окуражително на татуирания.
- Не звучи като нещо, което ще ми хареса.
 Пълничките хлапета изглеждаха доста задъхани от тичането, явно не бе нещо,  с което са свикнали, но все пак, макар бавно и не особено славно скъсяваха дистанцията между нас. Което беше добре. Един разговор отблизо беше по-добър от това да си крещим и да привличаме  излишно вниманието на мъгълите.
- Между другото – подхвърлям достатъчно тихо, за да не ме чуят преследвачите му. -  ако искаш да се махнеш от града до края на ваканцията, винаги си добре дошъл вкъщи, семейството ми отсъства до края на лятото. – пък и имаме достатъчно къщи, за да не се засичаме  никога, но пропускам да говоря за това, както обикновено.
- Илияне! Престъпник!
- И ти! -   додава Мая до приятеля си.
-  Здравейте и вие – усмихвам се саркастично. -  И на нас ни е неприятно да ви видим.

Влади и Мая се спряха задъхани, и докато момичето се опитваше да не припадне от изтощение той разпозна придружителя на злия бандит.Сега тук далече от Мунгав нямаха право да правят магии, но те дори не им трябваха в този момент.Двмата с Мая искаха само да кажат в очите на този бандит какво е мнението им за него и да отворят очите на другото момче с какъв злодей се е събрало тъй като явно изобщо не го познаваше.
-Охоо Илияне разбойнико сформира си вече банда а, но аз ще разкажа на Вигрен цялата истина за конфликта ни с теб, която явно удобно си му спестил.Та Вихрене струва ми се, че не знаеш как започна войната ни с злодея Илиян Георгиев.
Влади погледна предизвикателно луничавото момче, и продължи да разказва.
-Миналото лято бях с дядо си който е приятел с министъра на магията в книжарницата в Торбаланово, изведнъж в нея с гръм и трясък нахълта Илиян и взе да се дразни с малките деца там.Аз му отправих забележка да коригира поведението си, но той започна да ме обижда наричаше ме прасчо и свинско с картофи, след което пред очите на дядо ми ме нападна и повали на пода.Илиян е тук до теб сега,иможе да го попиташ дали това наистина се е случило, но дядо ми беше свидетел на побоя който ми нанесе този разбойник Илиян
Влади спре за момент да си поеме въздух, след което продължи разказа си.
-После вечерта на откриването на втората за мен учебна година в Мунгав, Илиян отново ме нападна без причина и изгори визитките които си носех, може лично да го питаш дали това е истина.След това когато приятелката ми Мая те намери Илияне и ти поиска обяснение защо си ме нападнал, ти я заля с телешка супа няма как да го отречеш.Ти нападна след това и братовчед ми Филип който също ти поиска обяснения за дето ни нападаш без никаква причина, а ти го вдигна във въздуха с магия и после му се счупи зъба при падането.За всичко си виновен ти Илияне, ти започна тази война.Време е новото ти приятелче да научи истината за тебе, и аконе вярва нека дойде в ресторанта на семейство Петрови там дядо ми ще потвърди всичко което разказах до сега.

10 галеона (Админ: отчетено).

@Илиян @Вокил

Мая вече се бе посъвзела след тичането и търпеливо изчака злия разбойник Илиян да сърши с истеричните си крясъци и хвърченето на слюнки навсякъде около тях.Той рачеше и плюеше навред около тях като някакводиво животно от африканската джунгла.
-Илияне ужасно си невъзпитан и нямаш никакви обноски, с какво право ти ни обиждаш и наричаш дебели след като ние се се имаме за такива.Знам знам ти винаги си ни завиждал за това, че не си и никога няма да бъдеш като нас хвалени ученици в Мунгав и обичани от всички, а теб няма кой да те обича освен дребната кресла, която разнасяш подмишница насам натам като чувалче с пиперки.
Мая застана плътно до Влади и продължи тирадата си, искаше рижавия сподвижник на злодея Илиян да научи всичко за приятелчето си с което се беше забъркал.
-Освен това разбойнико след като ме заля миналата година с телешка супа, аз после те ритнах отзад на тайното парти в Оазиса помниш ли, ти беше с рокля на точки на която пишеше "Лошковец"ами такъв си си какво да се прави зъл си по рождение.Ти беше замесен в кражбата на салами от кухнята, ние проучихме това, и знаеш ли какво още се говори за теб, че си последовател на някакъв тъмен магьосник с който често се срещате посреднощ в Торбаланово.
В този момент приятеля и я избута и застана пред нея за да я защити с тялото си, ако този разбойник решеше дан ги нападне, тъй като очите му вече бяха кръвясали от лошотията му и бе започнал да диша тежко с изпъкнали вени по врата който разпука пред тях явно се готвеше за атака.
-Неее не си познал разбойнико ние никога няма да спрем да ти отмъщаваме, амо не се поклониш и извиниш на всеки от нас за тормоза и обидите които си ни нанесъл.Ще ти отмъщаваме цял живот, докато не се осъзнаеш какъв престъпник и бандит си.Дядо ми е приятел с министъра на магията, и след като се прибера и му се оплача отново от теб той ще напише писмо до министерството на магията и те ще се заемат с теб.И още едно нещо да ти кажа, куидича е най-великата игра на света и нямаш право да обиждаш този свещен за магьосниците спорт.


@Илиян @Вокил

Гневът не просто се стелеше, той кипеше, преливаше и давеше всичко в четвъртокурсника, дори слепец можеше да забележи това. А независимо, че дебеланковците си го заслужаваха, не можехме да си позволим нещата да ескалират. Усложненията нямаше да са от полза нито за мен, нито за Илиян.
А нямах  никакво желание да използвам семейните си връзки, за да се измъквам от проблеми заради тези незначителни лекета.
 
Малко хора знаеха кое е семейството ми и какво влияние има в Магьосническия свят, предпочитах нещата да си останат така. Още повече когато виждах за пореден път какво мнение имат хората около мен за надменните снобари вманиачени по чистокръвие, власт и пари. А тези две кръгли топки бяха сред причината да се срамувам, че принадлежа към аристократичната класа. Не ми дремеше, че петнят каквото и да било, но имах силна непоносимост към агресия, насочена към приятелите ми.
 
Беше крайно време някой да ги постави на мястото им, а то определено не беше на върха на хранителната верига.
-  Виж сега, Владко ли си, какъв си, ще говоря по точки, за да ме разберете по-лесно. Предайте и на третото колело, защото нямам намерение да повтарям.  -  поемам щафетата, като слагам ръка на рамото на Илиян и го придърпвам назад, преди да е направил нещо необмислено. -  Първо: не прояви възпитанието дори да ми се представиш, преди да тръгнеш да говориш ЗА и НА мен! – правя още една стъпка напред, протягам ръка и изтупвам въображаеми трохи от предницата на блузата му. – Нещо, от което прословутия ти дядо би се засрамил. -  устните ми се разтеглят в злостна гримаса. – Второ: ясно ми е, че никога  не си имал приятели и не знаеш значението на тази дума, та я бъркаш с „банда”, но повярвай ми, не всички са като теб. -  изговарям думите бавно, за да съм сигурен, че разбира всяка една от тях. – Трето: няма нужда някой да ми казва каквото и да било, мога сам да подбирам приятелите си, аз поне имам право на избор, за разлика от теб и тази тук. – кимвам към момичето, което се е скатало зад гърба му, но не особено успешно. – Четвърто: преди да тръгнеш да говориш за чуждото възпитание, ще е хубаво да погледнеш своето, което всъщност… липсва. Жалко за родителите ви. -  тонът ми е станал твърд и сериозен. – Пето: богатството на родителите ви, за което вие нямате никакъв принос, не ви прави по-добри от когото и да било. Напротив – да се хвалите с това показва единствено липсата ви на лични качества и постижения, вие сте жалки. Позорите цялото НИ съсловие.
Готов съм да им обърна гръб и да си тръгна като отведа Илиян, но в един кратък миг ясно осъзнавам, че не съм приключил все още с тях, не съм бил достатъчно категоричен, както каза татуираният – те не разбират от дума.




ПЛЯЯЯЯЯЯЯС!




Ръката ми изтръпва, когато зашлевявам шамар на дебелото момче пред мен, а то покрива лицето си с длан.
- Ще ка…
- Да, кажи на дядо си. Предай му поздрави от ВОКИЛ. От онези Вокил, които са управлявали България през осми век и оттогава са множили богатствата си, които днес притежават милиони и имат достатъчно власт, за да го съсипят заедно с Министъра. -  спирам, за да си поема дъх, след като съм изстрелял всичко това, впивам погледа си в зачервеното лице на Петров, за да не ми се налага да срещам очите на стоящият зад мен Илиян. – И още нещо, ако отново посегнете… не, ако само погледнете Илиян, Люба или който и да било от приятелите ми, ще ви стъжня живота!  Ясно ли е? Сега се разкарайте и ни оставете на мира, проклети лигльовци.




Точка сила, моля. (Админ: отчетено).

Мерси.

Мая беше потресена от нахалството на луничавкото, как смеше този дългуч да посяга на Влади и да дърдори някакви нелепици.С какво право ги заплашваше и тормозеше на този рижав луничавко явно му липсваха първите седем години.Мая им хвърли изпепеляващ поглед, след което реши да внесе още малкояснота по въпроса.
-Знаете ли вие жалки бандитчета къде е братовчедът на Влади сега обзалагам се, че си нямате и представа къде е сега и какъв ужас преживява именно заради този зъл рзбойник Илиян Георгиев който го набеди, че е хъркал и е събудил всички в момчешката спалня на дом Лъч.След като ти Илияне си го обвинил, че уж е пълен и хърка като спи, бяха го изпратили в санаториума за отслабване в Ловеч.Филип успя да избяга от там, за жалост сега е в подобен санаториум за отслабване в Париж и виновен за това си единствено ти Илияне.Ти си виновен да го изпратят в санаторим за отслабване в Париж.Такъв зъл разбойник и бандит като теб не съм срещала до сега.
Влади и Мая гледаха свирепо момчетата които стояха като изтукани пред тях.
-Ние изобщо не сме дебели, както си мислите.Само и единствено Илиян Георгиев е виновен за започването на този конфликт, и ние се заклеваме тук и сега да продължим да му отмъщавамее цял живот защото той е непоправим злодей и разбойник който подмолно илукаво подмамва нищо неподозиращи в бандата си.
Двамата с Влади се обърнаха и тръгнаха в друга посока, като поглеждаха назад от време на време да не вземе злодеят Илиян да хвърли някой камък след тях.Този негодяй нямаше да се откаже от злодеянията си,но те след завръщането на Филип щяха да продължат с отмъщенията.


10 галеона (Админ: отчетено).


Край