Шопинг

@Вихрен Вокил @Рея Папандреус @Илиян Георгиев

Люба разглеждаше с интерес "стоката" изложена на сергията. Най разнообразни дрънкулки - бижута, кристали, магически предмети и кой знае какви други боклуци. Кои наистина магически, кои наужким... избора беше голям.
Твърде голям ако питаха нея. Как по дяволите да избереш нещо за подарък сред всичките тия неща. От няколко дни се навърташе като харпия и точно това се опитваше да осъществи. О, Гепи определено се опита да й помогне... за жалост помощта премина във спор - за какво точно дърво е ползвано за жезъла, и какви му били свойствата, и живо или мъртво е по-магическо, и... абе схващате идеята. Определено направи шоу де. Такава тълпа се събра да гледа сеир, че Мангизов й бе предложил "страшна оферта! веднъж в живота!" и още много перипетии, които тя спря да слуша още на второто повторение. Изглежда покрай нея е спечелил добри бакшиши. Или е почнал да събира залози по някакъв начин, без тя да забележи.
Все пак си беше Гепи Мангизов.
В крайна сметка се оказа че ще й даде каквото си хареса за 15 галеона.
Истинска кражба... отново по негови думи.

И това преди три дни.
 
Сега я подкокоросваше, че ако си тръгне офертата лети с него и другия път няма.
Но все още не беше напълно сигурна в избора си. Беше метнала поглед на една картина. Разбира се я избягваше като чума, че да не я надуши Гепи.
Но за да е сигурна й трябваше Вихрен. Тя така и не прихвана нищо за картини.

Рея и Илиян за компания. Илиян ясно защо, пък Рея не беше виждала отдавна.
А и Вихрен да не се чувства като трето колело.

- Припомни ми пак защо АЗ съм тук? -  една рижава вежда се изстреля към висините на луничавото му чело, докато прехвърляше в ръка разни дрънкулки от сергията на Гепи, определено нито една от тях не струваше парите, които Люба е платила, но не искаше да я натъжи, като ѝ сподели мислите си.
- Защото си художник – жестикулира дребничката блондинка,  сякаш това е най-подразбиращото се нещо на света.
 
 
Репликата съвсем очаквано ѝ спечели пуфтене и въртене на очи от страна на Рея, но рижавия се бе научил да не обръща голямо внимание на гъркинята. Проблемът в случая беше, че Люба бе насочила почти целия си интерес  към татуирания младеж и на Вихрен му се налагаше да общува с ходещият буреносен облак.  През повечето време двама следваха новосформиралата се двойка и избягваха да си говорят, дори да се поглеждат. Даже дистанция спазваха, да, средата не позволяваше да поставят по няколко километра помежду си, но и метър си беше нещо.
- Обаче тук не виждам нищо вдъхновяващо за рисуване – въздъхва почти отчаяно от цялата посредствено, която ги заобикаля. Продължаваше да не схваща защо Бюлбулева смяташе, че тъкмо той би могъл да бъде полезен с нещо. Според него Рея би могла да даде също толкова добър съвет, когато се отнася за подарък.
- Пък и ти познаваш Илияна -  продължаваше да го убеждава в нуждата от присъствието му петокурсничката.
- Силно казано… -  самата истина.
Беше се срещал с художничката няколко пъти, тя му бе отправила предложение за изложба, което все още обмисляше, защото не се чувстваше достатъчно силен, за да се изправи пред критиката, а и не смяташе, че е достатъчно добър. От друга страна тя бе успяла да продаде няколко от картините му и бе изложила други в галерията си, което му бе от огромна помощ.  Може би тази му благодарност към Илияна или благоговението му пред таланта ѝ на изключителна художничка изкривяваха преценката му дотолкова, че всичко на тази сергия да му изглежда твърде незначително и дребно.
 
 
 И докато се ровеше сред поредната купчина евтини дрънкулки, започна да се изкушава дали да не предложи на Люба да ѝ даде пари, за да купи нещо наистина хубаво на леля си.

-Не, припомнете ми АЗ КАКВО ПРАВЯ ТУК ? – сконфузно попита държащия за ръка Люба Илиян. Нито разбирам от изкуство, камоли от магия, а тук отново ме гледат все едно съм убил човек.
-Защото си приятеля ми, ето защо – каза Люба и ощипа Илиян.  Може би другия път, няма да те викна и си мрънкай,че няма се виждаме лятото
-Е извинявай де и ох- изсмя се Илиян.  Знаеш ли,че понякога не сеи знаеш силата нали ? Та какво търсим .. картина ли какво.
-Картина.. да. – каза Вихрен.
-И какво е мнението ви „Пикасо“- попита Илиян на майтап. Ван Гок обади ли се във вас.
-Днеска си в настроение май- дръпна го за ухото Люба и се вижда любимата гледка- дългия Илиян на нивото на дребната Люба. Казах ли ли ти да не се базикаш така. Едно е между нас,амаа да базикаш Вихрен.
-Ооо ние доста се сближихме с него-  каза Вихрен.  Поопознахме се доста в Бургас.
-Тъй ли , и аз що не знам ?- попита Люба
-Ох, ох .. ако не ми скъсаш ухото, ще ти кажа !- изписка леко Илиян.
 
Люба го пусна и Илиян заразправя за случката в Бургас и за „двойката от триото“.  При споменаването на обидите към Илиян обаче, Люба се ядоса  :
-Тия тряя ги поставя на мястото им,ама да видя кога. Наистина ми омръзна от тях.
-Хайде да не разваляме сега моментит- рече Илиян и я прегърна, заставйки зад нея. И Вихрен, погледни го и от тази страна. И без това сме временни съквартиранти , по добре че си тук. Пък после, аз черпя бирата.
 
-ВИЕ СТЕ КАКВО ? – Извика Люба в учудване.

@Люба Бюлбулева @Илиян Георгиев @Рея Папандреус



„Опа” -  това не трябваше ли да е някакво древно прабългарско заклинание, което поправя всякакви гафове? Явно не, жалко, щеше да  свърши добра работа, защото някак си бяха успели пак да се забъркат в пълна каша.
- Мислех, че си ѝ казал! -  повдигна невинно рамене рижият.
- Аз си мислех, че ТИ си ѝ казал! – повтори жеста му татуираният.
- ТИ си ѝ гадже! – опита се да снеме вината от собствените си рамене художника.
- А ти си ѝ приятел. -  не му отстъпваше Илиян (и с право).
- Очевидно никой не ми е  казал, въпреки че си имам гадже и приятел -   прекъсна ги Бюлбулева, като местеше поглед между двете момчета. -  След като вече знам, обяснявайте.
 
 Стойката с буква Ф не вещаеше нищо добро и за двама им, ако не започнеха веднага да разказват на дребната блондинка цялата история от онзи злополучен ден. Беше наистина впечатляващо как присъствието на Люба заемаше  в пъти повече място от физическата ѝ форма и въпреки че и двамата стърчаха над нея, тя успяваше да се разпорежда и да ги върти на пръста си.
-  Не можех да го оставя сам в Бургас, след онази случка…
- Предложи ми да остана у тях…
- За да не го нападнат Тримата отново…
- Поне до края на лятото…
Избълваха момчетата един през друг пред смаяните погледи на двете момичета, които в момента изглеждаха като две кълба от противоречиви емоции. Тоест Рея си изглеждаше буреносна, както винаги, но през главата на Люба сякаш преминаваха десетки въпроси.
- Кога някой от вас щеше да ми каже?!?
- Всеки от нас си мислеше, че другият вече го е направил…
- Да, не е било някаква тайна…
 
 И докато се опитваше да се самоубеди,  че не е направил нищо, заради което да се чувства гузен, се чудеше дали ще му се случи поне веднъж да направи нещо добро, без да му се налага да изпитва вина или да си плаща по някакъв друг начин. Да, точно Рея имаше предвид,  която до момента оставаше обезпокояващо притихнала.


точка късмет, моля (Админ: отчетено).

благодаря.

- И какво ако дргия ми е казал, ще ми дойде в повече ако ми кажете? - за сега успяваше да задържи сериозна физиономия, даже успя да докара леко истерична нотка в гласа си с последното.

Момчетата гледаха гузно в земята.
Докато Рея не прихна.
От което и Люба се разхили. Ама те верно ли очакваха да им държи сериозно сметка? Сега се гледаха объркано, докато момичетата се скъсваха да се хилят.

- Мале как ти се вързаха!
- А?
- Нали!
- Чакай, търкаляше ли ни?
- Да бе, любов - избърса една сълзичка от смях и се ухили озъбено на Илиян. Докато се правеше че припада и си вее вятър драматично продължи - О нее, от цяла седмица си на гости на приятел и не си ми казал!! Как ще живея? Това е края! Сърцето ми е разбито! Ще пиша да се оплача на Министъра на Магията! Престъпник!
- Абе ей!

Драмата премина в боричкане. Боричкането - в ругатни от страна на Люба като Илиян я вдигна и метна през рамо. Писъците се редуваха между смях и врякане, а момичето безпомощно мяташе крака, а с ръце барабанеше по гърба на приятеля си. 
Мразеше да я вдигат, много благодаря искаше си земя под краката. Нооо същевременно и не искаше пак да му счупи нещо. Веднъж да го прати в болничното му стигаше.
А и гадта я гъделичкаше.

- Пусни ме бе дръвник!
- Какво стана с любов?
- Няма любов за тебе докато не ме сложиш на земята! - отново кискане - Не ме гъделичкай бе!
- Какво ще получа в замяна? 
 
Админ: +10 галеона.

-          -Един тупаник, ако не ме пуснеш до няколко секунди ! – продължи да упорства Люба.
-          Вълшебната думичка!- продължаваше Илиян.
 
Вихрен и Рея наблюдава как влюбените продължаваха със заигравката. Гъркинята извъртя очи, докато Вихрен тихичко се подсмиваше.  Люба продължаваше да цирика, Илиян пък нямаше намерение скоро да е пуска.
                -Вълшебната думичка, Любов !
                -Пусни ме, или ще ти счупя отново коляното, Любов !
 
При тези мили думи, как да не я пуснеш. Точно това си помисли Илиян и я свали на земята. Не преди да я целуне естествено. Момчето вече бе свикнало да прави приятелката си цикламено червена. Илиян я гъделна още един път, при което съответно получи лек ритник.  Илиян не беше фен на Гепи. Затова и никога не харчи при него. Нещо, което всъщност дразнеше магазинера- как така ще има човек, който да не купува ? И да не дава пари ? Ааа ! Но все пак, картината изглеждаше добре.
                -Леля ти.. имаше атилие ? – попита Илиян
                -Мхм !
                - .. Не разбирам от изкуство грам
                -Ти си ходеща картина бе, момче !- подхвърли Рея. Целия си изрисуван
                --Е да .. но не от мен. Приеми ме като ходещо платно, където творците си изразяват емоциите.
 
Наистина не разбираше от изкуство. Т‘ва беше силната страна на Вокил, не неговата. Не напразно, Илиян постоянно му викаше Пикасо или там някакво име н художник.  Много хора биха се замислили, как тези двамата се свързаха, защото са различни- за Илиян и Люба беше ясно, но Илиян и Вокил.. два напълно противопложни характера. Е .. противоположните се привличат.
                -Е какво правим с картината ?

1 т. издръжливост

- Тихо бе, че ще й вдигне цената! - след като беше утихнал кикота, стана време за бизнес. Люба очакваше всичко от Гепи и беше почти сигурна, че целта й е добра - Да онази загледах.
- Не ми изглежда кой знае какво?
- Това е защото не разбираш. - Вихрен се беше умислил - Това не е ли..?

Люба затаи дъх, очаквайки професионалната оценка. Ако наистина беше истинска картина, а не фалшификат, я грабваше веднага.

- Оня с медузата на гла'ата ли бе?
- Шът бе Илияне!

- Охохо, да не би да си хареса най-накрая нещо, моя прекрасна, неусто...
- Ако го продължиш тва ще си тръгна и нищо няма да си взема. - Гепи още не си беше затворил устата, а усмивката му предвещаваше, че не само ще продължи да дрънка ами и ще си заслужи счупен нос от Илиян - Сериозна съм!
- А да, - Вихрен се изкопчи от вглъбението си - Урик Странния! Твърди се че в живота си е сядал само за една картина. 

Колелцата в мозъка на Гепи Мангизов видимо се раздвижиха, но за пръв път в живота му го изпревариха.
- Взимам я!
- Секунда! Тази не е за продан.
- Ааа не! Каза, че мога да избера от всичко което виждам. Виждам я, взимам я!
- Е но цената...
- Искаш да кажеш, че се отхвърляш от собствената си дума? - нарочно почна да повишава глас, отново започваше да събира тълпа - След като вчера я повтори няколко пъти пред публика при това! Сега да не вземе да се окаже, че хората като пазаруват от тук и после им изчезват нещата?

- Ох добре де, добре. - думите й удариха право в десетката, Гепи почна да се оглежда паникьосано - Взимай я и се махай от тука, харпия малка!


Край
@Гепи Мангизов