Пот и Сълзи

Значи. Задачки с леля отметнати. Татус за Илиян отметнат. Даже стана доста як, но какво да се очаква от Краси - дизайните му бяха винаги интересни.
Какво оставаше?
Сладолед! Час по-късно и той отметнат и вече забравен.
Сега се разхождаха из Торбаланово и Илиян изглеждаше лека полека по-смръщен и по-смръщен.

- Не че искам, ама тряа да хода при дъртия - измрънка Илиян, ръката му плътно обвита с фолио след татуса - Настоява да се упражнявам с него и през лятото.
- Чудесно! - Люба скочи при възможността - Отиваме!
- Амаа..
- Не искаш да идвам?
- Не точно, с дъртия не се разбираме...
- Еня ме. Упражнението си е упражнение. - буквата Ф й ставаше нещо постоянна стойка напоследък - Щом ти дава възможност да се упражняваш с магия извън учебно време трябва да я хванем! Само с книги не става.
- Сигурна ли си?
- Да бе! Приеми го като шанс да му нариташ задника, като не го харесваш, аз мога да ти давам акъл както винаги и да се възползвам да се упражнявам и аз - надяваше се да не се откаже и да предпочете да се чупи. Беше му разказвала за фестивала, но може би все пак не разбираше колко важно за нея беше да е в готовност. А приятелите й да са в добра форма за подобни изненади - още повече. -Моля те? За всяка магия, с която го уцелиш, ще получиш по целувка!

@Илиян Георгиев

-Гх ! – Гневеше се Илиян. Изобщо не ми се занимава с него. Пак сигурно, копелето ще закъснее 200 часа, поради факта,че пак ще е „ловил“ някой. Не ми е забавно да се занимавам с него .. даже избягвам контакт ..
-Ама,че си и ти- държеше го Люба за ръка. Просто се упражнявай, стреляйте се с магии, не смъртноносни естествено. А и това с целувките си стои- веднага след това се оплези и белите и зъбки грейнаха.
-Правя го, само заради теб- изпуфка Илиян, след което с Люба тръгнаха малко под Торбаланово в  едно изоставено поле.  По средата му, се намираше човек, облечен със черен шлифър и шапка. Илиян го забеляза и побърза да си „отскубне“ ръката от Люба. Е мисията е невъзможна, на Илиян това му бе ясно. Люба го стисна по-силно за ръката. Двамата се приближиха, хванати за ръце. „Непознатия се обърна“, след което сбръчка челото си при вида на Илиян.
               -Значи. .все пак дойде.  Мислех, че ще „закъснееш“ или няма да се появиш. Типично в твой стил ще е да се чупиш от проблемите ти. Получих и репорт-а от Желев и мога да кажа, че изобщо не съм впечетлен. Трансфигурацията ти е под всякаква критика. Оценките ти са .. average, с изключение на два предемта. И все пак,  съм недоволен. И майка ти не би...
               -НЕ ГОВОРИ ЗА НЕЯ, ТИ НЕДОДЯЛАН ГЛУПАК- изкрещя Илиян. Само още веднъж да я споменеш, обещавам ти....
               -Илияне, спокойно- каза му Люба, след което загледа мъжа, който малко или много и се струваше познат.  
               -Хм- усмихна се мъжа. Значи все пак е намерил човек, с който да сподели голямото си сърце. Дано да е намерил приятели. Самуил.. приятно ми е – мъжа свали шаппата си.
 
В този момент на Люба и светна. САМУИЛ ГЕОРГИЕВ- Шефа на Бюрото по защита.. най-високата позиция, която един аврор може да заеме. И то.. каква позиция.   Този баща беше човека, който беше баща на приятеля и.   И Илиян не и беше казал- най-вероятно идея си нямашее ,а и не се интересуваше какъв е баща му. Но все пак, ако се оплаче от троицата на него, може и да има успех. Все пак, не беше за това тук
               -И тя ли ще участва ? – попита Самуил сина си
               -Не.. ще наблюдава, ако само и един от тези фокуси я оцели и и направи нещо, ще ..
               -Да, да- усмихна се Самуил. Нека започнем с най-нормални магии.  
               - Какво ще рече най-нормални ?- изпуфка Илиян
               -Трансфигурацията ти куца, ще започнем от там.  Инкарцерус – искам да видя как я използваш. А и при битка е много полезна.
               -Знам какво прави това.. -смутена каза Илиян.
 
Инкарцерус ! Илиян започна да опитва да я изпълни, но без успех.  Инкарцерус ! Инкарцерус ! Инкарцерус ! Не ! Не и не. Люба го гледаше, след което отиде до него и го целуна по бузата. Илиян я погледна с онзи поглед, след което отново насочи пръчката към баща си . Инкарцерус ! Две въжета се завързаха около магьосника. Илиян.. първата трансфигурираща магия , беше направена.

Размяната ставаше рязка, бърза. Самуил наблюдаваше с интерес, размяната на магии между двамата възлюбени. Синът му – напредваше. Нима това момиче му е повлияло така. Размянта на камъни и въжета ехтеше по целия път. Илиян обаче усети,че започва да се измаря- не можеше да се сравнява с магьосник от толкова време, какъвто бе приятелката му. Той хвърляше всевъзможен опит да „завърже“ баща си. Той дори бе свалил пръчката. При всеки опит , Люба реагираше като котка. Е в случая приличаше на котенце , но все пак – реакциите и бяха свръхчовешки. По едно време се задъха
               -Аз за това ли тръгнах с тебе бе ! – извика му мотивиращо Люба.
               - Аз.. ох.. трябва ми почивка.
               -Няма целувки за теб !- изплези се Люба
Това като че ли даде сили на бургазлията, който отново започна да изстрелва важета по баща си.  Но без успех.
               -Трябва да измисля нещо- мислеше си Илиян. Не мога пряко да нападна Люба, но пък
               -Мислиш на глас, груба грешка на всеки един магьосник- рече спокойно баща му.
Илиян продължи уж с изстрвлането на въжета. По едно време спря и погледна към Люба. Той погледна момичето, след кето се приблжии на две крачки по близо до нея
               -Екеспелиармус ! – към бащата на Илиян. Самуил не очакваше тази магия, но Люба реагира бързо и тя отскочи от камъка .  
Значи отскача. Илиян се сети за точното заклинание, което беше чул в часа по защита в черните изкуства. Той пусна въже, към което Люба изпрати камък
Редукто ! – извика Илиян към камъка.
Лъча изхвърча към камъка. Ще успее ли да го удари. Илиян обаче се беше приближил към Люба без да види. Лъча успява да уцели камъка, преди въжето, но Илиян глупаво се спъна и точно както в онези Teenager-ски сериали, Илиян се сгромоли отгоре на Люба.  Въжето обаче не успя да уцели самуил
               УСПЯХ ЛИ ! -Извика Илиян.
               ... Върху мен си, тъпчо ! – извика зачервената Люба, която прасна един на Илиян

- Хммм не внимаваш май - палавия пламък в очите на Люба не вещаеше нищо добро за момчето - Трябва да се замисляш повече за каква магия ползва противника.

Хвана го за ухото и си го прикотка за целувка... а пръчките й прочнаха да барабанят леко по гърба му колкото да маркита, че е ударен.

- Ъкхъм - изкашля се стария Георгиев, но все още сякаш имаше доволна усмивка - И да внимаваш къде се намират ВСИЧКИТЕ ти противници - След което върху двамата се изсипа от нищото ведро вода. - Как ще я пазиш, ако се разсейваш по нея?
- Ще я .... 

Гласа на Илиян заглъхна в ушите й. Водата беше студена, но не помогна за яда на Люба. Кой, кой ще пази бе дъртак такъв? Не й кипна, чак колкото в столовата на триото, но отново усети надигащата се магия.

Дали не може да я ползва.
Както в столовата...
Но просто да му затвори устата.

Илиян още не беше довършил изречението си, когато момичето, все още намиращо се под него, се обади.
- А може би нямам нужда от никакво пазене!
Да го върже...
Туп.
Люба не виждаше съвсем какво става. Докато не чу тупването.. Като метна око между все още покапващия Илиян срещна погледа си с този на Самул. 

Мъжът я гледаше.. странно.
Учудено?
Притеснено?
Впечатлено? Ужасено?

Тя самата беше много объркана. И как нямаше, беше целия овързан с въжета - от петите, до главате. Чак устата му беше овързана.

Хм- озадъчи се Самуил. Странно. Не бях виждал това от години .
Веднага след това се освободи от въжетата. Илиян беше объркан какво се случва. Усети само как инстинктивно застана пред нея.  Самуил се приближаваше. Той наистина се чудеше, дали вижда истината, или това момиче направи магия.. без пръчката си. И то.. с такава прецизност.
               -ДАЛЕЧ ! – Извика Илиян.  ДАЛЕЧ КАЗАХ !  
               -Магия.. без пръчка..  Много .. интересно
               -НАЗАД КАЗАХ ! – Викаше Илиян, докато се отдръпваше назад.   
 
Люба от своя страна стоееш като гръмната. Отново се повтори. Чувството във нея отново се надигна. Почувства се уморена. Този път и Илиян го видя. С очите си. Какво по дяволите се случи.. трябваше ли да го коментират това .. не, не беше момента, на Илиян не му и дремеше особено.  
               -Назад казах ! – продължаваше да повтаря Илиян, този път насочил пръчката си срещу него.
Експелиармус ! – извика Илиян , но баща му на момента с протего успя да отблокира.
               -Най-стария трик в книгата. Не се ли учи още във.. втори ? Втори курс ?  
Илиян се чудеше какво да направи. Наистина в този момент се усети тотално безислен. Дъртия определено знаеше „фокуси“, които сигурно щяха да надвият дори най-силните магьосници. Мамка му !  Люба успя да се свести най-после. Тя забеляза Илиян, който беше застанал пред нея и макар и тотално магически беззащтиен я пазеше с тялото си, след което хвърляше магия след магия, която или не улучваше, или  аврора блокираше магията. Все още беше прекалено слаб, за да се съревновава с него
               -НАЗАД ! – за пореден път извика Илиян.  Дръпни се  !   ОСТАВИ Я НА МИРА, МАМКА МУ ДЪРТ ПСИХОПАТ , НЕ СТИГА ЧЕ СЪСИПА ДЕТСТВОТО МИ, ОТНЕ МАЙКА МИ, А СЕГА ИСКАШ ДА ОТНЕМЕШ И МАЛКОТО ЩАСТИЕ ЛИ КОЕТО ПОЛУЧИХ ТУК !

Илиян се обърна към Люба и прошепна:
 -Обещах ти,че ще съм до теб.


1т късмет моля ! (Админ: отчетено).

- Илияне ! - не беше сигурна защо беше минал в толкова дефанзивна форма, може би имаше нещо. Постави ръка на гърба му - Дишай, нищо няма да ми направи... До теб съм.
- Така е. Не е престъпление да правиш магия без пръчка... но е много впечатляващо. И рядко...
- Шибан дъртак...
- Кой курс си, момиче?
- Люба - усети се че не се е представила покрай драматичната среща между баща и син - Четв... Не всъщност вече пети курс. Това ми е вторият път - първи по желание.
- Хммм, бих се заклел... - Самуил си промърмори нещо под носа, което тинейджърите не хванаха. Люба усети строгия му преценяващ поглед. Имаше ли нещо което тя не знаеше? Но притеснението й бе отхвърлено, мъжът продължи с по ведър тон - Е, ако решиш да станеш автор, съм сигурен че няма да ти изисква особени усилия! Толкова млада...
- Хич не я прикотквай в безполезния си фантасмагории.
- Не, мерси.
- Помисли си. - сякаш дори не чу протестите на сина си - Има време. Е това беше за днес, приятна разходка.


С последните си думи Самуил се магипортира нанякъде, оставяйки обърканите деца на средата на нищото.

- Ъъъ тва беше интересно?
- Ще му счупя физиономията другия път.
- Мхм, ще трябва да потренираш по сериозно за целта - хвана го за врата и  дръпна Илиян за целувка, беше си я заслужил момчето - Справи се много добре!