- Хей, хей, ти, лапе!
- Лапе? Аз съм по-висок от теб.
- Не, не си! - изръмжа къдрокосия мъж и застана пред Исмаил.
- Да, сега като си наблизо осъзнавам, че си малко по-висок и ...
- Праждосвай се. Какво въобще търсиш тук, в този час.
- Отвратително обслужване, така ли се държиш с клиенти?
- Първо, не си на правилната възраст, второ си извън заведението.
- Което значи, че не можеш да ме изгониш.
- Абе ти...
Опа. Май големия лош батко започна да зацепва. Много приятно. Исмаил се усмихна леко.
- Ти ... ти ли си онзи, заради които...
- Заради, който какво?
- Не се прави на интересен, лапе.
- Ису.
- Наздраве.
- Не, имах предвид, че можеш да ми викаш Ису и имам бизнес предложение за теб. - Исмаил се наведе леко по-напред, докато запалваше цигарата, магически появила се между устните му. По миризмата веднага се разпозна точно каква цигара беше.
- Не правя бизнес с лапета.
- Ммм, мисля, че клиентите ти ще са на друго мнение. А и не се чувствай зле. Разбрирам, че е малко трудно да се направи добра продукция, особено ако този, които го прави е ... некомпетентен?
- Не ми трябва ученик да ми продава! Знаеш ли какво ще стане, ако те хванат?
- Знаеш ли какво ще стане с теб, ако те хванат?
Исмаил се усмихна, къдравелкото го изгледа на кръв. По български. Все едно му измерваше височината, за да потърсят правилен размер кутия.
- Нека започнем отначало, аз съм Ису. Приятно ми е.
- Лапе? Аз съм по-висок от теб.
- Не, не си! - изръмжа къдрокосия мъж и застана пред Исмаил.
- Да, сега като си наблизо осъзнавам, че си малко по-висок и ...
- Праждосвай се. Какво въобще търсиш тук, в този час.
- Отвратително обслужване, така ли се държиш с клиенти?
- Първо, не си на правилната възраст, второ си извън заведението.
- Което значи, че не можеш да ме изгониш.
- Абе ти...
Опа. Май големия лош батко започна да зацепва. Много приятно. Исмаил се усмихна леко.
- Ти ... ти ли си онзи, заради които...
- Заради, който какво?
- Не се прави на интересен, лапе.
- Ису.
- Наздраве.
- Не, имах предвид, че можеш да ми викаш Ису и имам бизнес предложение за теб. - Исмаил се наведе леко по-напред, докато запалваше цигарата, магически появила се между устните му. По миризмата веднага се разпозна точно каква цигара беше.
- Не правя бизнес с лапета.
- Ммм, мисля, че клиентите ти ще са на друго мнение. А и не се чувствай зле. Разбрирам, че е малко трудно да се направи добра продукция, особено ако този, които го прави е ... некомпетентен?
- Не ми трябва ученик да ми продава! Знаеш ли какво ще стане, ако те хванат?
- Знаеш ли какво ще стане с теб, ако те хванат?
Исмаил се усмихна, къдравелкото го изгледа на кръв. По български. Все едно му измерваше височината, за да потърсят правилен размер кутия.
- Нека започнем отначало, аз съм Ису. Приятно ми е.