Индекс
Тържествената зала беше пълна, както всяка година. Нямаше място да изпуснеш и карфица. Учениците бяха разделени на домове в три отделни части на кръглото помещение, с новоразпределените първокурсници най-отпред на редиците. Всички разговаряха, смееха се и се прегръщаха. Преподавателите се намираха на един нисък подиум в центъра на залата, облечени с официалните си пурпурни роби. Нямаше я само Багрянова, която, разбира се, щеше да закъснее поне с 15-20 минути, докато се намаже с всичките си сто мехлема за подмладяване. Ето че вратата се отваряше…
Присъстващите видяха не Багрянова, а една напълно непозната висока жена с права бяла коса, стигаща чак до пода, и загадъчни черни очи, втренчени невиждащо в пространството. Тя имаше красиво лице, прав нос, чувствени устни и дълги мигли. Кожата й беше бяла като мляко и без нито една бръчка или несъвършенство. Носеше дълъг двуметров жезъл, с който потропваше по пода. Облечена бе с алена мантия без ръкави, а обувките й бяха бледочервени. От всяка нейна крачка се излъчваше самоувереност и сила, сякаш бе убедена, че и стената щеше да й стори път.
Жената премина през една пътека, която се образува спонтанно в тълпата. С един подскок тя се качи на подиума по средата на залата и застана най-отпред. Преподавателите започнаха да се побутвах взаимно и да си разменят въпросителни погледи, очевидно объркани от случващото се. Проф. Колева тъкмо понечи да отвори уста, но тайнствената жена я изпревари и започна да говори със звънлив глас:
- Уважаеми ученици, скъпи преподаватели, казвам се Силвана Силванова и за мен е чест, че от днес изпълнявам длъжността директор на това древно и славно училище, което…
- Директор? Директор на училището е проф. Багрянова – обади се Колева с типичния си сериозен тон и изражение.
В настъпилата пауза из залата се разнесе любопитно шушукане. Няколко ученици предположиха, че Багрянова е починала, а други – че са я уволнили. И двете тези звучаха правдоподобно, тъй като бе всеизвестно, че Багрянова използва подмладяващи отвари и че не се интересува особено от работата си.
Изведнъж Силвана стовари жезъла си върху каменния под, с което възстанови тишината в залата. Лицето й не изглеждаше променено, с изключение на един бял кичур, който бе паднал върху челото й.
- Както знаете, директорите на „Мунгав“ се избират от Самодивската задруга. Тя се събра вчера и реши, че проф. Багрянова не е достойна да заема този пост поради некомпетентност – при тези думи в залата отново се разнесоха шушукания. – Задругата реши, че оттук нататък само чистокръвни вийли ще могат да заемат поста, каквато впрочем е хилядолетната традиция, преди Министерството на магията да се намеси в процедурата.
Колева понечи отново да отвори уста, за да проговори, но Силвана я изпревари:
- Ето го и подписаното решение – каза тя с триумфален тон, след което подаде на Колева един къс пергаментов лист, по който личаха петна от мастило. – След като се уверите в истинността му, ще Ви помоля да пазите тишина до края на церемонията.
Когато Колева свали поглед към пергамента в ръцете си, по лицето й се изписа изненада. Тя прочете написаното отново и подаде листа на Желев. Всички останали преподаватели се скопчиха да прочетат и те. Не можеше да е истина… Легитимиращата сила на магическия печат обаче казваше друго.
- И така… - продължи Силвана, отмятайки дългата си бяла коса като мрежа за риболов. – Искам да съобщя, че оттук нататък Задругата ще отхвърля всяка намеса на Министерството на магията в работите на „Мунгав“. Както съм сигурна, че Ви е известно от книгите по история, през 1345 г. Министерството дава пълна власт на Задругата да управлява „Мунгав“. Вярно е, че от години Задругата е предоставяла възможност на Министерството да участва в изготвянето на програмата и вътрешните правила. Всичко това свършва днес. От утре в „Мунгав“ ще се учи по нова програма, която ще подсигури, че младите вещици и магьосници ще могат да се справят с всички предизвикателства, пред които се изправят. Това означава да използват всичките сили, с които ги е дарила природата.
В залата се надигна шум, докато учениците и преподавателите обсъждаха чутото. По лицата на някои от преподавателите бе изписан шок. Дори Желев изглеждаше притеснен, а при него рядко можеше да се забележи каквато и да е емоция.
- Може ли да попитам… - обади се проф. Стоева, която изглеждаше най-шокирана от всички. Беше свила и двете си ръце в юмруци до тялото си.
- Да, всички имате въпроси. Проф. Стоева се пита какво имам предвид под „всички сили, с които ги е дарила природата“. Проф. Фелес е притеснена, че някой ще се намеси в програмата й… А проф. Желев… хм, той е костелив орех. Не се притеснявайте, не е нужно да ми казвате каквото и да е. Всичките Ви въпроси ще получат отговор съвсем скоро.
Стоева почервеня цялата, а Фелес започна да разтърква златния пръстен, който винаги носеше. В същия момент вратите на Тържествената зала се отвориха и всички видяха, че в коридора бяха строени като войници тридесет-четиридесет вийли. Някои бяха познатите на всички вийли, който бяха работили в „Мунгав“ от много години, а други бяха непознати.
- Оттук нататък моля да следвате инструкциите на мен и моите сестри по отношение на всичко, което засяга училището. Дори и преподавателите следва да се допитват до вийла, която ще бъде назначена като техен постоянен… съветник. – Силвана се усмихна широко и стовари жезъла върху пода – А сега обявявам учебната година за открита! Вечеря ще получите по стаите си, а не в Главната зала, така че всички по леглата!
Няколко секунди всички бяха в ступор, после изведнъж една от новите вийли изкрещя „Мърдайте“ с цяло гърло.
2
Сила: 20
Издръжливост: 20
Интелигентност: 4
Ловкост: 2
Магия: 26
Късмет: 16
