★ Общата стая на дом „Лъч“

- Кажи ми пак, защо решихме да нарушаваме правилата за пореден път, в тези смутни време?! - Ян сръчка Ясна и момичето една не се преби по стълбите, водещи от спалните помещения до общата стая.
- Ей, вие двамата. Да не изпуснете тортата. - рече Тамара, като сърдито им изсъска.
- Чу мис Язова... не ме ръчкай да не изпусна тортата. - тихо промърмори Ясна към Калоян и внимателно взе следващите стъпала.
- Кажи ми пак, защо им поверихме тортата? - подвикна отзад Ела, която носеше няколко бутилки бирен шейк и едва се сдържаше да не се изтъркаля надолу по стълбището.
- Защото с теб не искахме да крадем от кухнята и да ни метнат за няколко дни в килийте. Единствено Ясна и Калоян се навиха. - обясни Тамара и се ухили, надигайки палеца на дясната си ръка.  
- Хайде, бе хора какво стана? - Филип седеше в подножието на стълбите и размахваше ръце. - Реших, че никога няма да се появите. Или вече сте наказани, защото са ви хванали.
- Идваме, идваме. Просто прекарахме всичко с метлите, през прозорците в спалните ни. И докато разтоварим всичко... - обясни Ясна и му се ухили щастливо. - Но пък планът ни се оказа сполучлив и една трохичка не загубихме.
- Само да видиш какви неща докопахме. Все още има вкусотийки, просто не ни ги сервират на нас тези ужасни вийли. - обясни Ян и показа плика с шоколадови кекстче, поръсени с конфети.

На учениците от Лъч им беше писнало да са унили, тъжни, изтормозени и пребити. Затова решиха, че е време да дадат отпор на случващото се, като си организират тайно събиране в общата стая. Ясна и Калоян бяха откраднили каквото можаха от кухнята и с помощта на останалите, подредиха нещата на една голяма маса пред камината. Догуша им беше дошло от всичко и всеки един от дом Лъч прие с радост идеята за това събиране. Сякаш всички бяха мечтали за това, но никой не се решаваше да бъде първият, който да се усмели да го направи.

@Филип Болярски  @Исмаил Колимечков  @Ян Маджаров  @Маришка Боршош  @Тервел Шаханов  @Ела Благоева  @Тамара Язова  @Марин Вапоров  @Илиян Георгиев
*Съжалявам ако съм изпуснала някого, всички сте добре дошли да пишете.

 
 
 
 
 
 
 
 

Филип с трепет броеше стъпките на Ясна която слизаше по стълбите в общата стая на Лъч, носейки поднос с торта.Бяха си организирали тайно събиране и сега щяха да се отдадат на така бленуваното бягство от суровата действителност в замъка, няколко видни авантюристи се бяха заели с трудната мисия да отмъкнат разни вкусотии от кухнята които явно не сервираха на учениците.Филип с ентусиазъм наблюдаваше подреждането на какви ли не изкушения за стомаха и наслади за сетивата въру една голяма маса,сърцето му заби по-силно и очите му блестяха от възторг като гледаше все по-отрупващата се маса надяваше се да издържи тежеста на чудните неща върху нея.Момчето съзерцаваше тортата е не беше като тази на рожденния му ден, в миг очите му помръкнаха спомняше си какво се случи тогава, целият погром и хаос причинен от две биещи се момичета от Мунгав.Вдигна тъжен поглед към Маришка или както той я наричаше Мис Хейт, тя вечно мърмореше и критикуваше всичко и всички ето пак бе пуснала язвителен коментар по негов адрес, да го държали далеч от храната.Филип си знаеше, че е дебеличък, но този тип реплики започваха да го дразнят.Приближи се до масата и си взе шепа захаросани лешници посегна и за поничка с мармалад, но Мариша отново му изшътка.Какво искаше от него тази нафукана чернокоса мърморана.Отдалечи се от масата съпроводен от смеха на останалите и минавайки покрай Маша я замери с един от лешниците като я погледна намусен.
Настани се удобно в едно кресло близо до масата, и лапна няколко лешника като гледаше смръщено към останалите в общата стая.

@Тамара Язова @Ела Благоева @Ян Маджаров @Теохар Зиези  @Исмаил Колимечков @Маришка Боршош @Тервел Шаханов  @Геновева Самарджиева

Парти по случай победата в куидичния мач. 


Тази вечер общата стая на Лъч беше претъпкана. Пред няколко дни бяха спечелили мача срещу Северен вятър и най-накрая имаха възможност да отбележат тази победа. След предната загуба, която бяха понесли срещу Южен вятър, всички бяха изключително тъжни, защото за първи път от много време насам им се случваше такова нещо. Колкото и оптимистина да остана Ясна и да им повтаряше, че пак се гордее с тях и че е техен капитан, и застава наравно с тях и в загубите, виждаше в очите им, че са разочаровани. Бяха искали да спечелят, но не стана. Съдомниците им ги подкрепяха и окуражаваха, но някак трудно се преглъщаше загубата след такава изтощителна игра. Но тази вечер нямаше тъжни физиономии, нямаше наведени глави. Играчите от куидичния отбор бяха в центъра на веселието и непрекъснато някой идваше да ги поздравява за чудесната игра. За това, че бяха донесли победа на техния дом.


- И само как Тео вкара онзи гол накрая! - възклина Ивайло, който беше част от групата ученици, които бяха наобиколо тримата гончии.
- Добре, че Тамара взе топката и му подаде. Иначе нямаше да има шанс да стигне навреме. Aрина и компания щяха да я приклещят. – обади се Габриела.
- Така си беше. – обади се Тамара. – Видях ги как приближават и се готвеха да ми отмъкнат топката. 
- И Ела имаше много добри попадения. Браво. - обади се друго момиче, което гледаше гончииката със захласа. 


Малко по-страни от тях Ясна седеше на облегалката на креслото, където Ян за кой ли път разказваше историята си. Как бе падна, как беше отишъл в болничното крило, каква ужасна отвара трябвало да пие и че не се знаеш всъщност дали щял да лети повече.
- Калояне, какви ги говориш? – Ясна го сръга в ребарата. - Казаха ти, че просто ти трябва малко почивка. Но така или иначе нашите мачове приключиха за тази година. До другата година има прекалено много време, за да не можеш да играеш отново.
- Човек никога не знае. – Ян продължаваше да държи на своето, а момичетата, които го бяха наобиколили въздишаха притеснено. Въпреки че той не ги забелязваше особено, след последния мач те бяха започали да се трупат около него и да го притесняват, както самия той се оплака. 
- Добре, както искаш. Така или иначе вече няма да си мой проблем. – засмя се Ясна, но всъщност не ѝ беше много до смях. Огледа общата стая. Огледа и хората, които се бяха насъбрали. Тръсна глава и си каза, че няма да мисли за това, защото днес е щастлив ден и щеше да го мисли утре. Или в нейния случай, след няколко месеца, когато си тръгнеше от Мунгав.
- Да и няма да можеш да ме тормозиш да играя. Мухаха. - с престорен смях Калоян ѝ се изплези. 
- Че кога съм те тормозила. - невинно премигна с очи. Не успя да се сдържи и се разсмя силно. - Добре де, потормозвам си те. От време на време. Не винаги. 

@Ясна Соколова



 - Недей така, Ясна, тормоза е хубаво нещо, особено над мъжки особи, които имат нужда от цялото женско внимание. - ухили се една позната фигура и активно се вмъкна в разговора, защото какво ли друго умееше да прави Исмаил в тези моменти. Подаде една бутилка с цветна течност на Ясна. - Боровинкова бира? Голям успех са? За теб, Ян?
 - Не мисля, че трябва да пия след отварата. 
 - Нищо ти няма мъжки. - ухили се Исмаил и бутна една бутилка с червеникава течност към момчето. - Наздраве!
 - Наздраве!
 - Наздраве!

Отпиване. 
 - Хм, май трябва да добава канела. - помисли Колимечков и се намести на облегалката на Соколова. Спокойно огледа стаята. Бяха успели да изомагьосан няколко инструмента и някой беше прибрал снич под носа на виилите, Исмаил вече беше заредил алкохола на масите и сърце не му даваше да каже, че повечето бутилки бяха или слабо алкохолни или без. Все пак няха непълнолетни и той не гледаше на добро око да напие целия си Дом, особено по-малките ученици. Затова пък магическите съставки вътре бяха добри за храносмилането и щяха да са милостиви за стомаха, особено с храната, която днес се ядеше на масите. Ясна също гледаше с усмивка тип Мона Лиза към малката тълпа.
 - Ян, мисля, че е време да отделиш време на фенките си. 
 - Да бе, те са луди, аз...
 - Ставай, за да проведа бърз разговор с Ясна. - отсече Исмаил спокойно и да не повярваш момчето зачерви бузки и сковано се изнесе.

 - Едно време беше по-мил. 
 - Добро дете е, Ще се оправи, има нужда от здрава ръка. - усмихна се Колимечков и тупна в скута на кака си. - Знаеш, че винаги ще те обичам, защото ме научи да държа метла, нали? - каза сладко в ухото ѝ.
 - О, да, - засмя се Ясна. - Беше трагичен. 
 - Но само ти ще знаеш. - ухили се Колимечков. Близостта му с Ясна не го притесняваше ни най-малко. - За какво си мислиш?