В някоя тъмна килия

@Исмаил Колимечков @Вихрен Вокил (ако ти се влиза)

Тъмнина, мрак, глад.
Поредно наказание, или пък .. не се знаеше ? Не беше направил голям проблем, но вийлата беше решила инак. Илиян беше в килиите. Липсваха само оковите в това място. Средновековна килия, отвратително място, което можеше да побърка човек. Нима на такива неща ще са подложени и по-малките ученици ? Ужас ! Всичко това беше грешно
Илиян от вече не се знае колко време дремеше тук. Мислеше си за приятелите. За Люба. Премина дори и мисъл за починалата му майка. Не смееше да покаже и най-малката слабост. Все пак, поне в неговите очи, беше „лицето“ на проблемите, които щеше да има новата директорка. Всичко това, примесено с глада не му се отразяваха добре. Наистина ли можеше да изгние в тая дупка. „Т‘ва не е наказание“ мислеше си Илиян. „Т‘ва е мъчение“. Този режим, беше прекалено суров. Илиян виждаше как малките ученици от домът му изнемогват. Те са изтощени, виждат се рани, учат се на магии, които не трябва, имаше слухове и за други неща , които не харесваше Илиян. Министерството нямаше какво да направи. Илиян наистина би се възползвал от връзките си в този момент
Кр-ъ-ъ-ц !
Отвори се вратата, близка до неговата Килия.
Туп-туп, Туп-туп! 
Едни по-тежки и по-леки стъпки се чуваха в този момент. Илиян се засмя със глас, след което като един типичен затворник извика
-Нов човек е със смъртна присъда ли ? Трябваше да викате Death Man Coming ! Дори не направихте ефекта то-о-о-л-кова драматичен, колкото трябваше, аха-ха-ха !
 
 
В този момент, забеляза обаче нещо, което в същия момент не го учуди и го учуди в същия момент. Беше Исмаил. Илиян се зарадва, че приятеля му е добре в първия момент, но след това погледна вийлата, която го „съпровождаше“. Исмаил влезе в килията на Илиян, след което го погледна и попита:
               -Ти по по тъп начин, нямаше ли как да се изкажеш ?

Исмаил се подхили внимателно на Илиян и изчака вийлаката да го зареже. Добре де, не изчака. По скоро ѝ се подсмихна леко.
 - Скъпа, ако искаше едно на едно с мен трябваше да ме вкараш в друга килия. - жената изпръхтя недоволно преди да зареже по-бързо момчетата заедно. Исмаил се засмя и клекна леко над Илиян. 

 - Я, да те видим, жив и здрав, май ти няма нищо все пак. - плесна му лек шамар по бузата. - Радвай се, че излизаш с най-добрата ми приятелка или повярвай ми това неуважение към по-голям от теб съученик щеше да приключи тук и сега... - засмя се привидно Исмаил и се надигна, за да огледа килията им. 

 - Значи тук пращат "палавите" деца, чудех се от край време къде точно са килиите, ти си бонус към тях.
 - Тоест си тук, защото ... 
 - Е, не очаквах да се случи това, което се случи, но... да, очаквах да ме докарат тук, за да огледам. - затова пък Исмаил изглеждаше в прекрасно настроение. Щастлив дори. А Илиян изглеждаше така окаен... направо му стана странно на Исмаил. - Лапе, ако наистина се чувстваш толкова зле от това, че си тук, можеш да не правиш шашми, нали знаеш?
 - Същото важи и за теб. 
 - Да, но аз нямам против да съм отговорен за действията си. 
 - Тоест аз не съм? - наежи се обратно Илиян.
 - Мммм, не, всеки път като си говоря с теб, си мисля, че се приемаш за жерства на обстоятелства, в които не си имал нито един пръст. Невинен, бял ангел. А и още не си ми казал защо толкова си се татуирал на тези годинки. Какво става? Емоционални проблеми? 
 - Брат, какво по дяволите ти става?
 - Брат, не ми става нищо, но да сме честни. Ти не си говориш често с мен. Така, че ти предлагам да оползотворим времето си заедно. Както казах... ходиш с най-добрата ми приятелка. 

И СМЕЕШ ДА ГОВОРИШ, А ? – Гневно започна Илиян. Как не те е срам дори да попиташ за мен,след като пред МЕН започна да забиваш приятелката ми !
-Какво ти става бе ? – рече Исмаил. Та..
-Не ми такай ! – продължаваше да се гневи Илиян. Не ми пука, че си по голям. Честно, ако не беше най-добър приятел на гаджето ми, досега да съм ти сменил муцуната.
-Бих искал да се пробваш- усмихна се Исмаил.
-Проклет шут- извика Илиян
Толкова и им трябваше- Илиян вече беше забил първия юмрук в муцната на Исмаил. Момчето от „Лъч“ обаче не отвръщаше. Той се оставяше на Илиян да го удря. Илиян не двоумяваше ,но гневът му просто не спираше. След като последния удар, повали Исмаил, той се изправи, поотупа се и рече:
                -Само толкова ли можеш ! Не мисля,че това е човек, който би могъл да я предпази
Илиян отново понече да замахне, но Исмаил го контрира и заби коляно в стомаха му. Илиян се сви, и Ис заби отново, само че този път круше в мутрата на Илиян
-          И това ми било бургаска батка, хайде пчелите жилят по силно от теб
Илиян просто св нахвърли върху Исмаил и заби няколко крошета. Исмаил не отвърна, а каза :
                -Изкара ли си го ? Безсилието, факта, че знаеш че си в грешка, че знаеш че те обича, но ти си твърде тъп и безсилен да го приемеш
                -ЗНАМ ТОВА ! – Изкрещя Илиян и заби нов юмрук. Знам,че съм безсилен. Знам в какво положение е, не мога да и помогна. ТЪРСИХ Я БЕЗ ПОЧИВКА НЯКОЛКО НОЩИ КАТО ИЗЧЕЗНА. Не можах дори да застана до нея като хората. Цял живот не мога да защитя близките си, хората които обичам. Изобщо.. зн
В този момент Исмаил изрита Илиян, след което се надвеси над него и той започна с юмруците.
                -Ами направи нещо тогава ! – извика Исмаил. Хайде не бъди безполезен един път в живота си и спри да се саможъляваш,че си тъжен ала-бала.
Илиян го изблъска, двамата веднага след това се изправиха и взаимно круше ги прати в отсрещните ъгли. Илиян се избърса , след което каза :
                -Не бях силен да защитя майка си от онзи зъл маг. Не бях силен да се противопоставя на баща ми, когато ходеше по мисий. Не бях силен да и призная,че имам нещо към нея, допреди ти да се появиш. Не бях достатъчно силен дори да застана до нея като имаше нужда. Питаш за татусите ми ли ? Болка ! Ей това са те. Всички са болка. Изглеждаш страшен, силен, а от вътре си жалък. Единствения щастлив татус е този- и той показа този на лявата ръка. Символизира приятелите ми, от които си и ти, Мунгав и нея . Мисля ,че...

Двете момчета се омълчаха сега за момент.

 - Много го мислиш... това ти е проблема...

Каза го тихо. Изправи се на решетката и поклати глава. Току що го бяха изкарали от болничното, а сега отново виждаше кръв по пръстите си. Ето, едно обещание излетяло на вятъра, но ако Вихрен го познаваше по-добре щеше да знае, че нямаше как да го изпълни. Момчето имаше нужда от помощ... и нямаше нищо по-добро от това, че имаше някой на среща. Повече от един някой реално. А и сега беше получил информация... информация, която вече имаше логика, сглобяваше я и не можеше да не изпълни заканата си. Щеше да пази Люба. Как щеше да я пази си беше негов въпрос. 

А да, и това лапе си мислеше, че в момента можеше да го смаже, след десет години може би... сега... малко трудно. Пчеларят изпука врата си болезнено. Е, болката значеше нещо само и единствено, когато беше в перспектива. Пукнатите ребра отпреди час си бяха нищо в сравнение с това. 

 - Не ми казвай какво...
 - Виж, Илияне, ще съм честен. Колкото и да ми си ядосан според мен забряваш едно основно нещо. Ние сме деца. Не е било твоя работа да пазиш майка си или баща си. Не е. - въздъхна бавно. Още преди часове беше разбрал, че младока е в килията. Място, от което не можеше да избяга от него. - Не си ти виновен. Не си. Работата на възрастните е да пазят децата. Да пазят нас. Съжалявам, че твоите са се провалили, но не е било заради теб. 

Момчето поклати глава и погледна настрани.
 - А Люба...
 - Люба е самотна, тъжна и много променена ... и това, че си я търсил дни наред излетя през вратата, защото реши, че света се върти около теб и твоята болка. Носиш тези татуси, за да покажеш какво? Че приемаш болка или че си търтей?
 - Търтей?
 - Безполезна мъжка пчела, която само опложда женските, но няма жило. 

-          А ти, как би се почувствал, ако тръгна да прегръщам твоята приятелка пред теб, да я наричам мъничето ми, и едва ли не да я прилепя толкова близко до себе си, че чак да ти стане гадно. Защо поне веднъж не кажеш „да сгреших“ ? Нима си безгрешен ? Да, наречи ме търтей, заровен в проблемите си. Но поне имам силата да ги покзвам. Да, безполезен съм, за съжеление. Не ме бива в магий, не исках да съм тук ! И никога не съм искал. Единственото хубаво нещо, коеото ми се случи в това училище е тя. Предполагам ти е ясно,че ме избягва от както сме пристигнали. Нито знам за какво, нито нищо. Контакт, всичко.  Не я знам, какво и е в главата, но повярвай ми, бих изровил света. Да не мислиш,че малките момиченца не си падат по „лоши момчета“  И добре винаги се държиш като по-голям. Разликата ни е колко ? 2-3 години ?  Да приемам го лично- всичко това. Приемам и нея лично, може би затова и реагирах по този начин. Да скрил съм се зад татусите си- никога не съм го крил. Който ме е опознал го знае
-          И защо не предприемеш нещо ?

-          Защото не знам какво ! Защото най-добрата ми идея беше тая, която видя в гората. Да, за толквоа време измислих да я защитя със способност и да подобря магията си. Макар че няма нужда от защита. За съжеление не ме бива с думите.  Целувки, ала-бала да там ме бива. С думи съм я успокоил веднъж. Нямам дар слово и да ТЪП съм. И си го признавам. Може би не е трябвало да ревнувам. Но не ме интересува, ако ще и баба Яга да беше – пак щеше да си е моето момиче. Та да, добре освен да изляза сега и да я потърся, имаш ли по добри идей „бате“ Ис ?

 - Да, доста си глупав, ако си мислиш, че няма нужда от защита. - усмихна му се Исмаил обратно.

Момчето можеше и да се дразни, че имат тази минимална разлика в годините, но тя си казваше думата. Емоционален, несериозен, драматичен. Да, много сила, но цялата обримчена в някакви интересни изпълнения. И този беше живял с Вихрен цяло лято. Ех, ех, явно червенокосия още не беше успял да впримчи по-нестандартната мисъл в Илиян. Едно е да не си роден с жило. Друго е да заботеш нещо там, където боли. И Исмаил знаеше, че момчето ще го заболи още повече от следващите му думи, но жялязото се ковеше, докато е топло. И не знаеше откога му беше запукало толкова, но ето го.

Приклекна над Илиян и тръгна да опрява ризата му. Движението беше премерено, но спокойно.

 - Ето какво. Стига си ми слагал думи в устата. Жените имат право да са драматични, ние не. Добре, че даваш хубави целувки, че наистина на думи не струваш. Няма да се извиня, на някой, който мисли само за себе си. Особено като той е гадже на най-добрата ми приятелка. И приеми, че за някой неща ще идва при мен. За някой при теб. Отпуши си ушите. Схванах. Голямата работа си, защото имаш тъмно детство, но ако не се стегнеш ще загубиш всичко, което си се борил да постигнеш. 
 - Ако ти...
 - Тихо. Бати ти Исо говори сега. Сам се нарече търтей, тъпак и какво ли не и смееш да наречеш мен шут? И си мислиш, че някой ти е длъжен. - наведе се към ушенцето му. - Никой не ти е длъжен и повярвай ми, ако не отидеш да си вземеш своето момиче, някой друг със сигурност ще я вземе. Това ли искаш, Илияне? 

Естествено,че не искаше това. Естествено,че трябваше да порасне.. но когато единствената любов, която от 5 години си получил е там, ставаше трудно. Естествено, че нямаше да е изгуби.. трябваше да порасне, знаеше го. Докато тези мисли в главата му течаха, усети слюнка по дясното си ухо. Ле-е-кичко с финес, Исмаил го беше близнал по ухото. В този момент Илиян скочи като опарен.
               -Абе ти ! ТИ..ти
               -Отивай и си вземи момичето, бургаска батка.
               -След наказанието.Ще е. Ти ми разправя за себе си- мисля, че е време, аз да чуя нещо за теб „бате“ Ис- засмя се Илиян
               
                Исмаил се чуди дали да започне разговор за себе си. Илиян просто се облегна, изкара изпод мантията си една цигара, захапа я жадно
                -Надявам се нямаш против цигарения дим нали ?

Хм. Илиян не предизвика никакъв интерес в него. Добре. Много интересно. Усмихна се многозначително на момчето и поклати глава.
 - Съжалявам, но нямам тъжна история, която да ти разкажа, Илияне. Родители ми са живи и здрави и се обичат. Пчелари сме. Не е особено славна професия, но това, което го правим го правим с любов. 

Исмаил изкара едната си обувка и бръкна в нея. Изкара един объл диск и го обърна към Илиян.
 - Мисля, че вече си го осъзнал, но виилите ги е страх от огън. - усмихна се леко и сложи диска на ключалката. Руната се активира от само себе си, започвайки да търси различни комбинации в ключалката.
 - Какво е ...
 - Сложно е, но да кажем, че мъгълознанието си беше важеш предмет. Защото никой няма въобръжение като един мъгъл. 

Усмихна се доволно, когато ключалката изщрака, а шестокурсника се обърна към Илиян. 
 - Айде, отивай да си взимаш момичето. Не е спряла да циври без теб. 
 - Но те сигурно ... охраняват.
 - Е, току що ти казах, че ги е страх от огън. Аз ще се занимая с тях, ти бегай. 

КРАЙ