Sweet, sweet burn of sun and summer wind and drama

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :

Post n°1

Sweet, sweet burn of sun and summer wind and drama

by Арина Орлова Чет Юли 20, 2023 4:29 pm

Последните дни не можеше да спи. Не, това беше лъжа от онези тлъсти омагьосани понички с опошка на плъх. Проблемите със сънят й бяха започнали от Самодивския фестивал.
Това беше миналото лято. В началото, всичко беше нормално. Сънуваше обичайните абсурдни сънища – как майка й я гони през куидичното игрище със златна метла и я моли да се омъжи за рефера, как баща й се превръща в градинско тролче и пее любовни песни на лунна светлина.

Е, сега не си мислете, че всичките й сънища бяха свързани със семейството й. Имаше от всичко по много – ягоди, сладки кученца – обикновено коргита, куидични постижения и мечти въртящи се около бъдещият й път на професионален състезател.

Май имаше и един-два сънища, в които Желев го играеше трагичния Ромео от Мунгав. Неговата версия бе по-вдъхновяваща. Пейо бе възседнал мотор по бански и преследваше Ари, опитвайки се да й признае вечната си любов, докато я замерваше с желирани ягоди.

Тъй де, малко се отклонихме от съществената част, но схващате мисълта – до преди фестивала, червенокосата спадаше в графата – стандартни, нормални и дори скучни сънища. Но, в последните месеци, нещата се бяха завъртяли на 360 градуса.

Не можеше да спи. Всеки път, когато затвореше очи я връхлиташе едно ужасяващо чувство. Сякаш две грамадни очи я наблюдаваха и следяха всяко нейно действие. Беше заобиколена от мрак, тъмнина и не можеше да разграничи тънката граница между реалността и измислицата.

Прекарваше цели нощи на прозореца, загледана в тъмнината. Сякаш очакваше нещо да изкочи от там и да я нападне. Да вкопчи студените си пръсти около гърлото й и да раздере кожата й. Най-лошото беше, че в стомаха й се беше загнездило едно ужасно усещане.

Все едно всеки момент щеше да се случи нещо. Но какво?

Тази вечер, отново не можеше да спи, но изненадващо мислите й се завъртаха около приближаващия куидичен лагер и Тервел. Напълно на автоматик, изрови парче смачкан пергамент от багажа си и надраска с неравен почерк:

„Скъпи, Тервел,
(Май така се започваха тези неща? Не бе сигурна.)

Надявам се, че си прекарваш добре лятото. Моето е...обичайното.
~~Случайно, се~~ намирам в близост до Бургас. Искаш ли да пътуваме заедно до лагера?

Арина”.

Реши още ранно сутринта да използва някоя от совите в Торбаланово, за да го изпрати. Пишеше от любезност – все нещо бе научила от родителите си. По необяснима за Ари причина, някъде между редовете беше решила, че без значение отговора ще отиде до имението на Шаханови.

Ясна Соколова, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Маришка Боршош харесват този пост.

Тервел Шаханов: Странстващ; Галеони : 9
Ниво :
Статистики :
Сила: 18
Издръжливост: 10
Интелигентност: 22
Ловкост: 14
Магия: 8
Късмет: 20
Бобчета :

Post n°2

Re: Sweet, sweet burn of sun and summer wind and drama

by Тервел Шаханов Нед Юли 23, 2023 7:58 pm

Тервел прочете писмото няколко пъти, след което го нави на руло и го прибра в джоба си. Беше застанал прав пред вратата на една малка едноетажна къща, изглеждаща така сякаш и един повей на вятъра щеше да издуха наклонения й покрив и да срути безлични й сиви стени. Прозорците бяха мръсни, входната врата – с олющена синя боя, а от парапета на терасата липсваха няколко железни решетки. Едва ли някой щеше да повярва, но това беше жилището, обитавано от Тервел Шаханов през последните няколко месеца.

Той дълго се чуди дали да отговори на Арина. Но я познаваше и като нищо щеше да цъфне в имението на Шаханови край Бургас, където щяха да й съобщят, че Тервел вече не живее там. Нямаше смисъл да я разкарва напразно, а и рано или късно така или иначе планиране да й каже всичко. Но се срамуваше да покани Арина в новия си дом и усилено се чудеше какво друго да измисли, за да избегне тази ситуация.

След няколкочасови колебания той най-накрая седна на импровизираното си бюро – една най-обикновена дървена маса, върху която имаше голямо жълто засъхнало петно с неизвестен произход, и написа следното:

„Да се видим в бар-кафе „Съновидения“. 18:00 ч.“

Почеркът му беше сбит, миниатюрен, сякаш се опитваше да скрие написаното и от самия себе си. Намръщи се, когато забеляза това, но реши да не пише нова бележка. Закачи листа на крачето на совата си Хермес и застана до отворения прозорец. Хермес го погледна укорително (беше му много трудно да свикне с новата си среда, все едно на него не му беше), след което се понесе в горещия летен следобед.

За вечеря Тервел несъзнателно се издокара като за гала вечеря: с риза, панталон и папийонка. Косата му беше пригладена с гел назад, обувките му – лъснати до блясък, и носеше в ръка сребърната табакера, която му бяха подарили родителите му за последния му рожден ден.

Когато влезе в „Съновидения“, всички впериха погледи в него, тъй като определено не се вписваше в неформалната обстановка. Осветлението вече беше приглушено и хората бяха започнали да пият вечерни коктейли.

- Доста скромно облекло, Шаханов – поздрави го Арина, която вече беше седнала на една отдалечена от всички останали маса. Над нея прехвърчаха светещи в синьо феи, които озаряваха лицето й и караха очите й да изпъкват.

- Познаваме ли се? – засмя се той и разпери ръце, за да я прегърне. Когато се докосна до нея, усети колко хубаво ухаеше косата й по тялото му се разля някакво чувство на облекчение, сякаш беше имал нужда точно от това.

Двамата се настаниха един срещу друг на високите столове. Тервел скръсти ръце пред себе си и гледаше настрани, за да не срещне проницателния поглед на Арина.

- Е, какво, не искаше да ме поканиш в луксозната си вила, а? Чух че Ясна и Симо си ги канил. Ще го запомня – каза тя и се разсмя жизнерадостно. Естествено, че не беше сериозна.

Тервел преглътна, докато мозъкът му калкулираше какво точно да каже. Ръцете му се бяха изпотили.

- О, по това време на годината правим голямо почистване и е лудница, навсякъде хвърчат домашни духчета и е просто ужасно – каза той с прекалено приповдигнат тон.

- Мислех, че домашните духчета предпочитат да правят тези неща през нощта. Нашите по принцип не чистят през деня.

Той сръбна от коктейла, който си беше поръчал (най-евтиният възможен), и махна с ръка, за да покаже, че тази тема не е важна, след което добави с ухилена физиономия:

- Домашни духчета: иди ги разбери.

- Мхм – кимна Арина, но той вече знаеше, че е събудил подозренията й.

Започна да свири тиха джазова музика, която заглуши част от шумоленето на останалите посетители в заведението и даде на Тервел възможност да започне да си тананика тихичко, за да запълни тишината.

Арина Орлова, Ясна Соколова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :

Post n°3

Re: Sweet, sweet burn of sun and summer wind and drama

by Арина Орлова Сря Юли 26, 2023 1:06 pm

Мрачна и навъсена физиономия. Евтин алкохол. Стандартен бар. Имение в ремонт през деня? Сериозно ли Тервел си мислеше, че Ари ще се върже на тази надута опашата лъжа?
Нейното семейство бе от същата лепкава прослойка на магьосническото общество като Шаханови. Родителите й бяха толкова вирнати в облаците, че единствената мисъл, която се въртеше в кратуните им бе какво е мнението на обществото за тях. Изобщо не се интересуваха от нищо друго освен как ще изглеждат пред останалите.

Та, сами се сещате, че никой уважаващ себе си натруфен пингвин нямаше да позволи на домашните духчета да чистят през деня. По-скоро би се хвърлил в цяла яма с ягодови понички пред това да изложи имиджа си пред обществото.

Разбира се, не потърси сметка за лъжата. Като добра приятелка, Арина тактично се усмихна и тръсна глава в знак на съгласие.

- Знаех си, че ще имаш нужда от мен! – превъзбудено възкликна девойката и отпи от коктейла си, правейки се, че изобщо не забелязва стъписаната физиономия на Тервел.
- Какви ги говориш? Нямам нужда от никой!
- Да, да, разбира се, че нямаш! Справяш се чудесно и сам. – мястото на срещата бе достатъчно показателна. – Ще ни трябват още дузина от тези коктейли....и може би още толкова шотове с нещо силно.

Само минута по-късно поръчката й прелетя от бара и се преземи на масата им, подреждайки се в съвършенна права линия.

- Предлагам първо да се отпуснем и насладим на няколко коктейла...
- Това не ми изглежда като няколко! – ц, Шаханов имаше нужда да отпусне малко юздите. Това напрежение нямаше да му бъде от полза, ако на млади години получи сърдечен удар и свърши в болничното крило при баба Цеца.

- Така се казва! След това ще изпробваме новия ти подарък! – червенокосата, без да се впечатлява от възраженията, продължаваше да говори.
- Какъв подарък?
- О, да съвсем щях да забравя! – усмивката й придоби триумфална нотка. Изглеждаше така все едно туко що бе видяла как желирана поничка се превръща в принц и пада на коляно, за да й предложи брак. Измъкна из под масата едни пакет с панделка и го подаде на събеседниката си.

Вътре беше скрила любимото си мъгълско средство за превоз – скейборд. Придвидливо бе взела и своя, за да си направят състезание след като приключат в бара.
- Отвори го! Отвори го! После ще се върнем към сериозните теми... – нямаше търпение да види реакцията му. На 99.9% бе убедена, че съвсем ще забрави душевните си терзания, когато бъде просветлен в плана й за вечерта.

1 точка магия

Ясна Соколова, Пейо Желев, Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Тервел Шаханов: Странстващ; Галеони : 9
Ниво :
Статистики :
Сила: 18
Издръжливост: 10
Интелигентност: 22
Ловкост: 14
Магия: 8
Късмет: 20
Бобчета :

Post n°4

Re: Sweet, sweet burn of sun and summer wind and drama

by Тервел Шаханов Съб Юли 29, 2023 7:11 am

Тервел посегна към обемистия пакет, който беше увит в лилава хартия и вързан най-отгоре с идеална розова панделка. Обожаваше подаръци. Когато родителите му се чувстваха виновни, че са отсъствали цял месец от вкъщи (което ставаше поне три пъти в годината), винаги му подаряваха нещо голямо. Веднъж бе получил цяло пияно. Пакетът бе толкова голям, че три домашните духчета трябваше да го омагьосат едновременно, за да прелети през входната врата. Бяха му подарявали мантии, прекрасни гривни, мебели...

Когато тези спомени нахлуха в главата на Тервел, той се натъжи. Никога повече нямаше да получава подаръци от родителите си. Те не знаеха адреса му и вероятно чувстваха облекчение след бягството му. А какво ли щяха да направят с пианото, с дрехите и всичко останало? Не че имаше голямо значение, тъй като той нямаше да се върне там, за да ги ползва, но все пак се чудеше каква е съдбата им. Може би Арина щеше да му подарява подаръци оттук нататък, каза си Тервел с насмешка и започна с трепетни пръсти да развива лилавия пакет. Беше дълъг и тежък. Усещаше се нещо твърдо под хартията.

Най-накрая успя да пробие дупка в пакета. Напъха вътре ръката си като цирков магьосник, бъркащ в шапката си за заек. Дългите му пръсти се увиха около твърд предмет. Когато издърпа ръката си, светлината от две любопитни феи отгоре освети всичко по много удобен начин, така че Тервел видя…

Ъъъъъъ

- ...какво е това?
- Ама не знаеш ли?
- Не, щом те питам, очевидно не знам – каза той, като въртеше странния предмет с две ръце и не откъсваше поглед от него. Беше една обикновена дъска с четири колелца отдолу. По дървената й повърхност с боя бяха изрисувани изящно преплитащи се арабски шарки в червено и синьо, а в четирите краища – жълти пискюли, като на летящите килимчета, които се продаваха в Торбаланово.
- Кой да предположи, че чистокръвните магьосници са толкова невежи по отношение на мъгълската култура, тц-тц-тц – Арина се усмихваше широко, докато отпиваше от новия си коктейл.
- Ти също си чистокръвна, Арина. И искам да ти напомня, че миналата година аз трябваше да ти обяснявам какво означава „полицай“ в часа по Мъгълознание – каза той и й се изплези, поставяйки странния предмет на масата пред себе си. Колелцата веднага се плъзнаха по стъклото и се чуди лек стържещ звук. Арина протегна ръка и спря движението с два пръста.
- Дрън-дрън. Ти сам ми каза, че знаеш само защото веднъж са те спрели на улицата в Саудитска арабия заради жълтата ти мантия с гол гръб!
За момент Тервел я погледна сериозно и присви очи, сякаш преценяваше дали казаното от нея е истина или не. После изведнъж двамата прихнаха да се смеят в един и същи момент. Затова харесваше Арина. С нея винаги си прекарваше добре. А като се сетеше, че преди две години я ненавиждаше и я мислеше за надута, направо не можеше да повярва.

Двамата се смяха известно време, после се чукнаха с коктейлите си за „наздраве“ и отпиха. Тервел пиеше нещо с много водка, което веднага го замая. Не беше ял цял ден.
- Та, господин Шаханов, това е едно прекрасно мъгълско изобретение, което ти ще заобичаш. Гарантирано.
Той повдигна едната си вежда толкова високо, че можеше да се закачи за тавана.
- И как се казва това чудо на мъгълската мисия?
Арина отпи още една глътка от питието си, извади магическата си пръчка от джоба на панталона си и прошепна „Левиоса“. Дъската започна да хвърчи насам-натам около масата. Шарките хващаха лъчите от искрящите феи и придобиваха още по-приказен вид. Все едно гледаше летящо килимче. Няколко от наблизо стоящите гости на заведението също обърнаха погледите си към странния летящ предмет.
- Воала! Скейтборд!

Арина Орлова, Ясна Соколова and Юлий Звездинов харесват този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :

Post n°5

Re: Sweet, sweet burn of sun and summer wind and drama

by Арина Орлова Нед Юли 30, 2023 5:50 pm

- Скар-бър-дър! – изстреля веднага след нея Тервел, изглеждайки видимо доволен, че е успял да налучка името на това супер странно и вече левитиращо мъгълско превозно средство. Беше изпъчил гърди и зяпаше замислено към подаръка си, сякаш се опитваше да изучи всяка подробност от странната дъска и да разбере как работи цялата схема.

Сепна се, когато отсреща получи неприкрит смях. Арина буквално се тресеше на мястото си и мяташе ръката, с която държеше пръчката, карайки скейборда да прави пируети около главите на посетителите на заведението. Някой изглеждаха видимо притеснени за питиета си и се опитваха да ги закрият, а други направо бяха залегнали на масите. Явно приемаха момичето за потенциален терорист, които ще предизвика истинска експлозия...ей сега..

Тик. Так.

- СКЕЙТ-БОРД! – възкликна девойката, разваляйки магията и успешно преземявайки дъската в ръцете на новия й собственик. Избърса с палеца сълзите, които се бяха стекли от очите й и вдигна рамене, когато забеляза физиономията на съученика й.

- Можеше да ме поправиш, а не да се хилиш като хваната от гората! – Шаханов го играеше както винаги засегнат, но видимо крайчетата на устните му потрепваха. Сдържаше усмивката си и това бе прекрасно, защото значеше, че най-накрая мрачните му мисли бяха сритани на правилните места.
- Следващият път...може би! – намигна му, опитвайки да си придаде доза тайнственост. И двамата знаеха, че едва ли щеше да си изпълни обещанието. Момчето предпочете да се прояви като истински джентълмен и премълчи този факт.

Все пак, цялата ситуация имаше едно хубаво нещо – седмокурсникът не беше толкова напрегнат. Рамената му се бяха отпуснали, чертите на лицето изгладили, а очите му не бяха забити в коктейла му, сякаш очакваше от него да изкочи крокодил и да го изяде целия.
- И как се очаква да го карам това чудо? – въртеше го в ръцете си, докато Ари си пийваше от коктейла си. С нетърпение очакваше да разбере дали ще разреши най-голямата загадка на мъгълския свят.
- Щях да ти кажа след като се напием, но щом бързаш да научиш – качваше се на него, засилваш се с крак и след това се наслаждаваш как вятъра развява косите ти. Не, че ти имаш дълга коса...- измъкна бързо и нейния собствен скейборд. Той, за разлика от този на Тервел, беше сигнално розов, обрисуван с демони, черепи и имената на любимите й метълски банди. – Но това е за по-късно.

Пусна го внимателно на пода, и постави крака си на него, за да не избяга случайно и да убие някой пиян човечец.
- А сега да пием. Трябва да ми помогнеш да забравя двете минути, в които общувах с родителите ми за това лято! И те ми бяха прекалено много. – грабна единия шот и набута в ръката на младежа другия.
За никой не бе тайна, че Арина Орлова бе най-големия срам за фамилията и каквото и да направеше се смяташе за огромен позор.
- Салют! – чашите се сблъскаха, а след това алкохолния елексир бе изпит на екс. Имаше вкус на ягоди, неизлети сълзи и солена мъка.
- Какво стана този път?
- Оу, нищо, знаеш как е – кудичът е спорт за момчета, недостаен за „изискани” госпожици с чистокръвно потекло.

Никой с всичкия си не би погледнал към Ари и да я определи като нежно и крехко девойче, което умира да виси на дивана по цял ден и да пие чай с вдигнато кутре.

Ясна Соколова, Пейо Желев, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Тервел Шаханов: Странстващ; Галеони : 9
Ниво :
Статистики :
Сила: 18
Издръжливост: 10
Интелигентност: 22
Ловкост: 14
Магия: 8
Късмет: 20
Бобчета :

Post n°6

Re: Sweet, sweet burn of sun and summer wind and drama

by Тервел Шаханов Вто Авг 01, 2023 11:40 pm

Тервел зададе въпроса от учтивост, но вътрешно нямаше търпение да смени темата. Не искаше да говорят за нейните родители, тъй като това правеше ответния въпрос: „А с твоите какво става?“, много по-вероятен. Вярно, че бе дошъл тук с идеята да каже истината, обаче вече беше излъгал за домашните духчета и се беше разколебал. Арина нямаше да му се разсърди, ако изчакаше още някоя и друга седмица, докато обмисли и…

– А с твоите какво става?

Да, нямаше как да не се случи. Мозъкът му веднага започна да анализира. От една страна, наистина нямаше причина да крие от Арина, тъй като беше убеден, че тя щеше да запази тайната му, ако я помоли. От друга страна, да признае всичко на глас му се струваше прекалено страшно, защото означаваше и той самият да се раздели с предишната представата за себе си. Много му се искаше всичко да си остане както досега, не искаше повече промени.

Избра да бяга. Преди да проговори, отпи една юнашка глътка от коктейла си. Когато постави чашата на масата, нарочно я постави накриво върху подложката, така че тя се катурна настрани и се изля върху панталона му.

– Колко съм непохватен днес! – каза той театрално, като започна да попива намокреното със салфетка от масата. – Но мислех, че тук имат заклинания за стабилизиране на чашите. Все пак сме в XXI век...

Арина го гледаше с весел поглед, докато изваждаше отново магическата пръчка от джоба си. Нямаше как да не го е заподозряла вече, помисли си Тервел. Беше прекалено умна, за да не усети жалките му опити да спечели време.

– Искаш ли да ти изсуша панталоните? Но трябва да знаеш, че така веднъж накарах панталоните на дядо ми да изчезнат на едно семейно събиране – засмя се тя.

– Не, сам ще се справя, мерси – каза той и извади пръчката от джоба си. Насочи я към панталона и произнесе с ясен глас: „Пантантос!“. Знаеше доста по-бързо заклинание за изсушаване, но отново искаше да спечели време.

На мига от върха на пръчката започна да излиза въздушна струя, която отвя две-три феи към съседната маса право в лицето на един таласъм. Той се търкулна назад и падна от стола с шумно „туп“. Когато се изправи, изглеждаше… леко ядосан:

– Вие двамата ще спрете ли да правите суматоха! Хората са дошли тук да си починат от…

– Господине, това беше магинцидент! Сега вие крещите, което пък разваля моето настроение и…

Спорът им не продължи дълго, тъй като се появи барманът Марин и предложи на таласъма да отиде на една по-далечна маса. Така мирът бе възстановен, а Тервел и Арина се върнаха в начално положение: той сух, тя усмихната до уши.

– До къде бяхме? А, да, тъкмо щях да ти предложа да играем на „Истина или предизвикателство“ – изчурулика тя, поставяйки брадичката си на двата си свити юмрука.

Тервел се усмихна. Очевидно Арина вече знаеше, усетила беше по поведението му. Просто не искаше да го попита директно, за да му даде шанс да си каже сам. Колко благородно. Е, това улесняваше нещата. Но можеше да си поиграят още малко, преди да стигнат до сериозната част, скубането на коси, леенето на сълзи…

- Предизвикателство – заяви той, докато пиеше на екс втория си коктейл за вечерта.

Арина Орлова, Яна Вълканова, Ясна Соколова, Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :

Post n°7

Re: Sweet, sweet burn of sun and summer wind and drama

by Арина Орлова Съб Авг 05, 2023 12:13 am

Горките посетители на бара. Само, ако знаеха, че суматохата едва сега започва, щяха да се евакуират, докато е време. Уви, вече беше прекалено късно. Пясъчният часовник бе обърнат и сега отброяваше последните секунди...

Феите и таласъмите се бяха преместили в другия край на помещението и кърпеха остатъците от вечерта си с нови коктейли. Останалите магьосници бяха прекалено вглъбени в сладки приказки, за да обръщат внимание на младите магьосници. А барманът се беше скрил някъде зад бара и не се виждаше.

Идеално. Това щеше да им свърши работа.

И с това, скъпи читатели, хубавите неща свършваха. Време беше да вдигнат градуса на това място, но не с алкохол. Арина вече бе извадила тънката усмивчица и гледаше към Тервел с онзи блестящ поглед, който обещаваше много смях, забавление и пакости.

Никой не беше в безопасност.

- Е, какво стана? Ще кажеш ли нещо или ще се хилиш цяла вечер като маниак? – обади се момчето, но гласът му бе лишен от всякакъв ентусиазъм. Цялото това протакване до момента, беше насочило Арина в правилната посока – дружката й се нуждаеше от качествено разсейване. Такова, каквото само младата Орлова можеше да му предостави.

- Не знаех, че бързаш толкова да се изявиш! – смехът й беше звънлив и жизнерадостен. Побутна му още един шот и вдигна своя нагоре в мъгълски стил, казвайки му „наздраве”. Допря го бързо до устните си и го изпи на екс. Огнената течност прогори гърлото й и се вля право във вените й, карайки светът около нея да заблести необичайно силно.
- Не съм казал такова нещо! – Шаханов както винаги протестираше, но не отказа шота. Ясно, щеше да го играе – протакай до последно и след това да мине към часта с гушкането на плюшени понички или превръщането на посетителите в ревливи крокодили. – Казвай, най-сетне!
Ари прехапа долната си устна. Толкова много идеи...

Можеше да го накара да отиде при вещицата в дъното на стаята (висока мацка с размерите на трол и лицето на мис Слънчице) и да й предложи брак в рицарски стил. Или да намери стария таласъм (онзи от преди малко) и да му подари манията си. А, защо не и да превърне някоя маса в ягодов пилон и да направи стриптиз на феите...
Не, това беше прекалено дори за нейните стандарти.

Хм, може би...

- Щом искаш предизвикателство... – не го протакваше нарочно. Просто наистина имаше прекалено много възможности, от които не можеше да избере. Погледна към бара и се усмихна. – Барманът явно е в почивка. Заеми неговото място и на следващият клиент, които си поръча коктейл му говори в рими все едно ти си Ромео, а той е Жулиета.

Потърка ръце. Тъкмо на бара се бяха настанили трима магьосници на средна възраст. Бяха като идеалното определение на „чичко” – разкопначи мании, големи коремчета, голи темета и отегчени изражения. Единият дъвчеше тютюн, а другите двама размахваха лули, докато отегчено чакаха бармана.

Тервел не изглеждаше особено щастлив.

- Хааайде, ти си! Аз ще те прикривам да не би бармана да се появи, докато се развихриш! – червенокосата изглеждаше в стихията си. Червените й коси се вееха на всякъде, докато ставаше от мястото си с коктейл в ръка и заставаше на стретигическо място на бара.
Място от първия ред.

Яна Вълканова and Юлий Звездинов харесват този пост.

Тервел Шаханов: Странстващ; Галеони : 9
Ниво :
Статистики :
Сила: 18
Издръжливост: 10
Интелигентност: 22
Ловкост: 14
Магия: 8
Късмет: 20
Бобчета :

Post n°8

Re: Sweet, sweet burn of sun and summer wind and drama

by Тервел Шаханов Сря Авг 09, 2023 11:49 pm

Чувстваше се около десет пъти по-добре, отколкото в началото на вечерта. Разговорът с Арина го бе накарал да позабрави малко за всичките проблеми, чакащи го отвъд стените на бара: пълнолунията, безпаричието, къщата с течащия покрив... Сякаш се беше пренесъл отново в онзи изгубен свят, в който бе само тийнейджър и нямаше никакви други грижи и притеснения, освен с какво да си уплътни времето през деня. Но пък знаеше също, че колкото по-добре си прекарваше сега, толкова по-зле щеше да се почувства утре на сутринта, когато го връхлети реалността.

Тласнат от желанието да се отпусне напълно, той тръгна директно към бара. Предизвикателството на Арина беше право в десетката. Нищо не доставяше повече удоволствие на Тервел от това да се изявява и да е центъра на вниманието. Освен това от изпития алкохол бяха започнали да му падат и задръжките, което означаваше, че шоуто щеше да е добро.

Прехвърли се от другата страна на бара, върза си една бяла престилка и се обърна към клиентите – трима чичковци, които изглеждаха много отегчени от чакането. Усмихна им се с възможно най-бляскавата си усмивка и започна да говори с изискано-приповдигнат тон:

– Трима в тоз бар ненадминат, кой от кой по-прекрасен в анфас, какво ще поискат да пийнат, о, тази вечер работя само за вас!

Тримата мъже зяпнаха. Определено не го бяха очаквали. В същото време Арина се разсмя бурно от другия край на помещението.

– Не се притеснявайте вий, кажете само какво ви се пий! – продължи Тервел, показвайки елегантно с ръка стената от бутилки зад себе си.

Неочаквано единият от тримата мъже – този с най-голямото коремче, започна да се смее неконтролируемо. Имаше гола глава, малки очички и бузи с цвета на домат. Коремчето му подскачаше ритмично, а с него и целият бар. Тервел едва се сдържа да не прихне и той.

– Нещо се подиграваш, а? – каза през зъби един от другите двама: мъж на средна възраст, с обеца на носа и стара кожена жилетка. Докато произнасяше думите, размаха заплашително черната си лула.

– Господа, моля, недейте така, нивга бих се подиграл с вашта красота!

– Млъквай, смешко! – намеси се и третия мъж: един много нисък чичко с крив нос и дълга до раменете руса коса.

– О, дали не ядосах вас, ще поправя грешката завчас, дайте ми само...

Не можа да довърши, тъй като в този момент мъжът с обецата на носа стовари юмрука си върху бара. Чу се силен трясък и по дървената дъска запълзя една голяма пукнатина, която погълна една от поставените чашки за ракия. Едрият мъж избута стола си, изправи се и посегна към Тервел.

За щастие, отново навреме се намеси Марин – истинският барман. Тервел тъкмо посягаше към магическата си пръчка, когато едно въже се уви около кръста му и го задърпа към изхода. Същото се случи с чичкото, но въжето го прикова към стола му.

– Съжалявам, но прекалихте – каза Марин, след което им хлопна вратата под носовете. Арина бе излязла секунда по-рано и още се превиваше от смях.

– Съжалявам, но така или иначе стиховете ми са много над нивото на това питейно заведение! – извика Тервел, след което се обърна към Арина. – А ти, госпожичке, как можа да се смееш само и да не ми помогнеш! Наказанието ти е да ме научиш да се возя на скарборда.

– Да, господин поете!

Двамата се разсмяха сърдечно. Гласовете им отекнаха в тихата улица, над която вече се беше спуснала нощта.

Арина Орлова, Яна Вълканова, Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :

Post n°9

Re: Sweet, sweet burn of sun and summer wind and drama

by Арина Орлова Чет Авг 17, 2023 1:52 am

Никога не падай по гръб.

Това бе мантрата на семейство Орлови. Думи, които се предаваха като завещание от поколение на поколение и родителите й шепнеха нощем като молитва. Дори бяха преминали границата на нормалността и ги бяха изписали по тъмните ъгълчета на множеството им къщи. Дали вярваха, че това ще ги защити от демони или правеха някаква странна магия-ритуал, Арина не знаеше.

Но в момента, червенокосата, определено не спазваше семейните ценности. Някъде из между изнизването от бара и неудържимото хилени, Ари се бе проснала по гръб на земята. Направо се бе излегнала по средата на пътя и го играеше пиян пътен знак. Краката й бяха кръстосани, а с едната си ръка бе прикрила очите си. Опитваше се да спре сълзите, които се стичаха по крайщата им, но не й се поучаваше.

Трябваше й малко време.

- Трябва ми тарфон. – изстреля просто така, по-скоро на себе си, отколкото на Тервел. Мълъглските изобретения бяха полезно нещо. Ето, ако имаше телгфон сега щеше да може да запише седмокурсника как рецитира стихове и да може да се наслаждава на прекрасната гледка завинаги.
- Арина, казва се телефон! – поправи я седмокурсника. Вече се беше надвесил над нея и явно очакваше да се събере и да заприлича на почти цяла ягодова поничка преди да си изпълни обещанието.

- Сигурен ли си? – най-накрая махна ръката си и премигна срещу него.
- Да, не помниш ли, че ми се наложи да го използвам в Саудитска Арабия, когато ме спря полицията.
- Ах, да... все тая. Искам това мъгълско нещо. Дай ми секунда. – въздъхна момичето и седна. Алкохолът бе започнал да й действа и сега обстановката около тях малко й се разказваше. Това си го запази за себе си.

Още две минути и се бе изправила в цялата си прелест и се усмихваше на Шаханов.
- Започваме ли? - другарчето й изглеждаше нетърпеливо. Ясно, още не му се говореше за сериозни неща.
- Ъх, има един миииинимален проблем. – вече се бе огледала и забелязала липсата на нещо много голямо и важно. – Забравих скейбордите в бара!

Тервел не отговори. Очевидно вече се чудеше от къде му е дошла тази зла участ да бъде нейн приятел и да се мотаят в една компания.

- Спокойно, ще оправя всичко! Акцио скейборди! – замахна триумфално с магическата пръчка и последва проглушително БАМ и след малко ТРЯС!
Имаше викове. Проклятия. Песни за арабски демони и надуваеми кукли.
И накрая скейбордите вече бяха в ръцете им.

- Та, да започваме, а? Първо трябва да стъпиш с единия крак върху дъската. – подсмихна се, докато го демонстрираше. Нямаше търпение да види дали Тервел щеше да се справи по-добре от нея.

Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

Тервел Шаханов: Странстващ; Галеони : 9
Ниво :
Статистики :
Сила: 18
Издръжливост: 10
Интелигентност: 22
Ловкост: 14
Магия: 8
Късмет: 20
Бобчета :

Post n°10

Re: Sweet, sweet burn of sun and summer wind and drama

by Тервел Шаханов Пет Авг 25, 2023 5:31 am

Нощта не можеше да бъде по-прекрасна. Изпепеляващите лъчи на слънцето се бяха отдръпнали и на тяхно място се беше появил сърпът на луната, от който се излъчваше меко и успокояващо сияние. Асфалтът все още беше горещ, но над него топлият въздух вече бе охладен от лекия морски бриз, носещ със себе си мирис на водорасли и сол. Улиците бяха тихи, с изключение на някое лаещо куче или отварянето на стар прозорец. Е, от няколко минути имаше и още едно изключение: Арина и Тервел, които се хилеха като луди и със сигурност бяха събудили всички спящи в радиус от един километър.

Не им пукаше. Беше им толкова забавно, че и дежурният аврор нямаше да може да им запуши устите.

Тервел погледна малката дъска на земята и се усмихна широко. Обожаваше да опитва нови неща, особено мъгълски. Инструкциите на Арина бяха доста прости: слагаш крака си, засилваш се и се наслаждаваш как вятърът развява косите ти. Нямаше как да не се справи, мислеше си той самоуверено. Умееше да управлява метли и летящи килимчета – един скерборд ли щеше да му се опре? Само дълга коса нямаше. За да реши този малък проблем, той извади магическата си пръчка и направи кръгово движение с нея към бретона си, с което го удължи поне с десет сантиметра. Сега вече беше готов.

Постави крака си върху скараборда и се ухили самодоволно на Арина. Тя му намигна и се усмихна. След това момчето се оттласка силно с левия крак от асфалта.

– УИИИИИИ – извика Тервел, очаквайки да се спусне гладко надолу по улицата. Вместо това дъската се изплъзна под крака му и полетя сама напред, а той падна по дупе назад. При удара със земята си ожули единия лакът.

– Май трябваше да те предупредя да не се засилваш прекалено силно в началото – каза Арина с уж притеснен глас, но на устата й се прокрадваше усмивка.

– О, дали? Можеше да си счупя главата, Арина! Какво щеше да прави човечеството без мен – за това помисли ли? – говореше той от земята. Алкохолът беше притъпил сетивата му и почти не усещаше болка от ожулването на лакътя си.

– Стига си плакал, нищо ти няма. И малките деца на мъгълите се учат да карат по същия начин – отвърна тя и му подаде ръка, за да се изправи.

След точно десет секунди Тервел беше готов да опита отново да се повози на скубаборда. Ако Арина си мислеше, че ще се смее на негов гръб цяла вечер, дълбоко се лъжеше. В пети курс само за около месец бе успял да се научи да играе куидич по-добре от деветдесет процента от дългогодишните участници в училищните отбори. И то само заради бас с Борис, че няма да може да го направи.

Този път се засили по-леко. Олюля се на дъската, но успя навреме да прибере крака си и да запази равновесие. Спусна се по улицата с разперени ръце. Поради наклона скоростта му започна да се увеличава, при което най-накрая дългият му бретон се развя от въздуха. Беше прекрасно, но не продължи дълго.

– АРИНА, КАК СЕ СПИРА?! – изкрещя той, когато забеляза, че се е насочил право срещу стената на една тухлена къща в края на улицата.

– Аресто Моментум! – намесата й бе точно навреме. Изведнъж някаква сила дръпна назад цялото му тяло и скаридабордът спря да се движи напълно. Тухлената стена се намираше на два сантиметра от лицето му.

Обърна се и се опули срещу шестокурсничката.

– Да, да, Арина, колко си безразсъдна да ме оставиш да рискувам живота си бля-бля – изпревари го тя. – А трябва да ми благодариш. Няма защо.

– Това беше толкова готино! – извика той. Космите по цялото му тяло бяха настръхнали и сърцето му биеше с двеста удара в минута. Обожаваше адреналина.

Ела Благоева, Люба Бюлбулева, Бранимир Даргов and Арес Морев харесват този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :

Post n°11

Re: Sweet, sweet burn of sun and summer wind and drama

by Арина Орлова Съб Авг 26, 2023 11:39 pm

Усмивка. Червенокосата се усмихваше широко. Гадното усещане се бе уталожило, дали затъпено от бъркоча от шотове и коктейли, или защото Тервел най-накрая бе отпуснал ремъците. Момчето изглеждаше въодушевено. Ареналинът изцяло бе обладал съзнанието му, карайки го да забрави всички грижи и да се отдаде на блаженно безгрижие.

Искаше й се да може да му помогне да запази това усещане за по-дълго време. Да му подари още един момент, в който можеше да забрави сериознността и да се смее. Да се радва на живота и да вее новооткрития си перчем, наслаждавайки се на вятъра в косите.

Уви, нещо й нашепваше, че отрезняването ще го връхлети по-бързо, отколкото му се искаше. Затова Арина можеше да напарви едино единствено нещо...

- ПРЕДИЗВИКВАМ ТЕ! – извика с пълно гърло, още преди да е стигнало до него. Докато караше, прибра магическата си пръчка – имаше доверие на способностите си върху мъгълската дъска. За разлика от него, имаше цяло лято, за да усвой изкуството на спирането. На милиметри от тухлената стена, заби силно крак в земята и се изтласка настрани. Така тялото й, заедно с дъската се завъртяха и почти се позиционира до Шаханов.

- И на какво ме предизвикваш? – лицето му бе зачервено и още се смееше. – Чакай, чакай! Нека позная. Искаш... да ловим прилепи със завързани очи... – девойката направи физиономия, затова продължи с все така приповдигнат тон. – ...да превърнем клиентелата на бара в желирани ягоди или да прелетим до Мунгав на скейборд?

- Хаха, много умно! – едва се сдържаше да не се разсмее и да похвали другият колко добре познаваше шурите й идеи. Вместо това му смигна и направи кръгче около него с дъската си. – Щях да предложа да предизвикаме вампир на модно ревю. Сигурна съм, че имаш какво да ги научиш за стил и класа...

- Предпочитам желираните ягоди! – не изглеждаше особено сигурен.
- Тъкмо щях да кажа преди да ме прекъснеш, че те предизвиквам на надпиване с водка. – подсмихна се дяволито. Днес стратегията й бе – удави проблемите с алкохол и, ако нещастниците не се разрешат сами – удави ги още веднъж, докато номера не мине.
- Няма да ни пуснат в бара! – услужливо подхвърли момчето. Май изглеждаше облекчено. О, не това нямаше да го бъде. Изобщо кога на Арина Орлова й трябваше някакво позволение, за да свърши поредната поразия.
- Не бой се за това. – седна на дъската си и размаха магическата пръчка. Днес „Акцио!” се превръщаше в ТОП 3 най-използваните заклинания.

Нищо.
Нали бяха магьосници. Защо им бе магията, ако не можеха да се възползват от нея!
СИЛЕН трясък. Проглушителен вой и още писъци.
Бутилката водка бе в ръцете й.

- Е, играеш ли или...предпочиташ да продължим със скейбордите? – даваше му фалшивото усещане за избор. На червенокосата не й пречише да карат до ранни зори и след това да се върне към водката.

Имаха време. Цялото време на света.

Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Тервел Шаханов: Странстващ; Галеони : 9
Ниво :
Статистики :
Сила: 18
Издръжливост: 10
Интелигентност: 22
Ловкост: 14
Магия: 8
Късмет: 20
Бобчета :

Post n°12

Re: Sweet, sweet burn of sun and summer wind and drama

by Тервел Шаханов Сря Сеп 13, 2023 9:47 pm

Тервел се поколеба малко. Вече чувстваше, че главата му се бе замаяла, а Арина му предлагаше да играят на надпиване. Така щеше да се нокаутира след не повече от половин час. Но пък щеше да избегне и необходимостта да говори за проблемите си, което му се струваше примамливо. Хич не му се искаше а да признае пред Арина и пред себе си колко ужасно се чувстваше напоследък. Ако запазеше всичко в тайна, можеше да продължи да живее два живота. Готов беше на всичко, за да остане още малко в прегръдките на миналото.

– Приготви се да загубиш – каза той и грабна бутилката от ръцете на Арина, след което измагьоса две малки чашки от въздуха и наля догоре от водката.

– Нямаш никакви шансове – отвърна момичето и взе своята чашка. – Наздраве за… хората, които са изобретили скейтборда!

Двамата приближиха чашките си, чукнаха ги леко и изляха съдържанието им в устите си. Тервел направи гримаса, когато парливата течност докосна езика му. Доста силно питие. Арина въобще не си играеше. Когато пи от водката, лицето й почти не се промени, с изключение на едно леко потрепване в ъгълчето на дясното й око.

– Рунд две? Наздраве за… ягодите!

Той се ухили и отново чукна чашката си в тази на Арина, след което пи. Не успя да изпие всичко наведнъж и част от водката потече по брадичката му.

Последваха още пет наздравици, всяка посветена на различно нещо:

За… красивите момичета от „Северен вятър“!

За… бар „Съновидения“!

За… котките по света!

За… водката!

За… летните вечери в Торбаланово!

– А…рина – Тервел заваляше и вече му беше трудно да пази равновесие. Той стъпи накриво и падна на улицата, а чашката му се разби върху асфалта на сто малки парченца. – Таймаут!

– В тази игра няма таймаут, миличък – заяви тя и му помогна да стане, след което с магическата си пръчка накара стъкълцата по асфалта да изчезнат. Не изглеждаше пияна. Даже не изглеждаше подпийнала. Да не си сипваше тайно вода в чашата?

– Ох, дай да играем някоя друга игра…

– Добре, досега играхме на предизвикателства. Сега е време за малко истина. Какво криеш?

Дойдохме си на въпроса значи. Време беше да паднат маските.

Тервел се размърда нервно и цялото веселие се изпари от погледа му. От алкохола му се въртеше главата и имаше чувството, че всеки момент ще повърне. Но в същото време някакъв новопоявил се в него адреналин го подтикваше да каже най-накрая всичко и да се свършва с тази драма.

– Аз… съм върколак. Избягах от вкъщи и живея в една съборетина наблизо.

Бам.

След това Тервел се обърна настрани и повърна върху асфалта.

Арина Орлова, Ясна Соколова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :

Post n°13

Re: Sweet, sweet burn of sun and summer wind and drama

by Арина Орлова Пон Сеп 18, 2023 1:26 am

Май беше прекалила с алкохола. Лицето на Тервел, изглеждаше странно изкривено и почти раздвояващо се, а вместо очи имаше грамадни желирани звездички, които блестяха в цветовете на дъгата. Около главата му летяха цяла дузина мини дебели тролчета. Някой от тях държаха в ръцете си арфи, а други с най-печалния глас напяваха: „Той е върколак. Вземи го или си върви!”.

Трябваха й може би цели ПЕТ минути, за да осъзнае какво й беше казало момчето. И още толкова, за да види в какво състояние се намира. Определено бе прекалила с желанието си да го разсея и откъсне от мрачните мисли. Сега щеше да се наложи да оправи кашата, която бе забъркала собственоръчно.

Червенокосата прекара смутено пръсти през косите си и си пое рязко дъх. Значи предчувствието й се беше оправдало. Шаханов наиситна имаше нужда от нея.
- И какво като си върколак? – замахна с магическата пръчка, за да почисти пораженията, а след това се опита да му помогне да се намести по-удобна позиция. След третия опит просто се отказа и остави момчето да лежи по гръб на земята. Тя седна до него по турски и се завъртя, така че да може да го вижда.
- Ъъъ...как какво? – Тервел все повече започваше да изглежда неадекватен.

- Случи се на Самодивския фестивал, нали? – извърна главата си настрани и потърси с очи бутилката с алкохол. Беше празна. Жалко, щеше да успее да потуши малко пулсиращата кръв във вените й. За секунда се сети за огъня, пораженията, дракона и всичко случило се на проклетия фестивал.
- Да, но как... – не довърши думите си. Явно не можеше или споменът беше прекалено много, дори за пияното му съзнание.
- Просто знам. – надяваше се да не я кара да обяснява. Все пак, тя самата не можеше да си обясни от къде се бяха появили проклетите предчувствия и кой я буташе в правилната посока в определени моменти. – Не е голяма работа. Това не променя нищо.

- Напротив, всичко променя. Аз...се промених.
- И какво от това? – в гласа й се прократваше нещо опасно и огнено. – Пак си същия Тервел, който очарова всички с модния си вкус и е готов на всичко за приятелите си. Това, че родителите ти са префърцунени идиоти НЕ е твой проблем. Те губят, че не могат да оценят какъв страхотен човек и син си. Остави ги...

Беше афектирана. Дали от собствените си преживявания със семейството си или от несправедливостта, пред която бе изправен Тервел, не беше сигурна. Но, Арина беше от онези упорити хорица, които нямаше да оставят момчето да се удави в собствената си скръб и мъка.
Въздъхна.

- Мойте родители са същите...знам какво е.
Май беше време да го завлече до най-близкото подобие на хотел, за да не обяснява на следващия ден защо всички улични котки са били изядени.
Оф, не! Това беше лоша шега. Уф, бе Арино, защо пи толкова многоо?

Люба Бюлбулева харесва този пост.

Тервел Шаханов: Странстващ; Галеони : 9
Ниво :
Статистики :
Сила: 18
Издръжливост: 10
Интелигентност: 22
Ловкост: 14
Магия: 8
Късмет: 20
Бобчета :

Post n°14

Re: Sweet, sweet burn of sun and summer wind and drama

by Тервел Шаханов Пон Сеп 25, 2023 11:17 pm

Тервел изтри повръщаното от устата си с края на ръкава си и се опита да се изправи на крака. Не успя. Все едно тялото му се бе превърнало в гигантска котва, която не можеше да бъде помръдната с човешка сила. Остана да лежи на асфалта в полулегнало положение. Поне след като избълва голяма част от изпитото през последния час (днес не беше ял нищо, за да го повърне), вече не му се гадеше толкова. Започваше да се прояснява и една малка частица от съзнанието му, която до преди малко бе изцяло помрачена.

Успя да се замисли за проведения разговор с Арина. Признал й бе всичко. И тя бе реагирала сякаш нищо не се беше случило. Не че очакваше друго от нея, но наистина му олекна. Знаеше, че може да й има доверие. Все пак, както самата тя бе казала, двамата имаха сходни съдби. Арина не беше върколак, но много добре знаеше какво значеше да си върколак в едно чистокръвно семейство. Нейното чистокръвно семейство бе не по-добро от неговото чистокръвно семейство. Защо се беше колебал толкова дълго да й каже всичко?

– Да отидем у нас – каза той. Изплъзна се, без да го е обмислил. Сякаш мозъкът му искаше да го докара до самия край на откровението тази нощ.

Арина примигна. Очевидно и тя беше пила доста и започваше да й се отразява, макар и в доста по-лек вариант от този на Тервел.

– Искам да видя съборетината – отвърна тя след две секунди. – Мисли му, ако се окаже някой петстаен апартамент.

– Въобще не е петст – той заекна, – петстаен апартамент. Ужасно е.

– Мрън, мрън. Да не си расъл в саксия? О, чакай, точно там си расъл. Е, случва се, ще свикнеш.

Някак двамата успяха да се изправят от асфалта и да поемат по мрачните улици на Торбаланово. След известно време хладният въздух проветри мозъците им и кръвта им се раздвижи. Отне им повече от половин час да стигнат до новия квартал на Тервел. Той се намираше в самия край на селото, където по принцип живееха най-бедните хора. Улиците дори не бяха асфалтирани, а просто бяха насипани с пясък и камъчета. Постройките бяха дървени, много рядко каменни. Във въздуха се носеше неприятна миризма на тор и гниеща растителност. Това беше последното място, на което някой, който и да е, можеше да си представи, че живее Тервел Шаханов – синът на бившия министър на магията.

А новата му къща бе точно съборетина, както я бе описал преди малко. Намираше се на едно малко хълмче, отдалечено на поне сто метра от всякакви други постройки. Можеше да се спори дали въобще къщата се числеше към Торбаланово. Беше мръсна, тясна и изтърбушена.

– Е, това е новото ми имение – каза Тервел, като поведе Арина към вратата.

– Не е толкова зле – опита се да звучи оптимистично.

Прекрачиха прага на бараката и се озоваха в едно малко помещение с дължина метър на метър, от което се влизаше в кухнята (вляво), както и в единствената друга стая (вдясно). В кухнята имаше малка камина, маса, шкаф с няколко ръждясали тенджери и тигани, два стола и един раздран от котка килим. В другата стая имаше легло, разнебитен гардероб и бюро със стол. Миришеше на плесен, прах и отчаяние.

– Не е толкова зле? Направо искам да умра – каза той и закри с ръце очите си.

Лилиян Кардамова харесва този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :

Post n°15

Re: Sweet, sweet burn of sun and summer wind and drama

by Арина Орлова Сря Сеп 27, 2023 1:02 am

Арина изцъка с език и поклати глава. Ех, тези мъже, толкова драматични и търсещи най-лошото във всяка ситуация. Тервел в момента приличаше на пиян ленивец, на който му бяха забранили да се върне на партито и сега страдаше в ъгъла. Момчето виждаше малка съборетина, покрита с прах и мухъл, но за Ари това бе ново начало. Първата крачка, която правеше към свободата и възможност да се отърве от контрола на родителите си.

Да, беше малко и тясно, далеч от стандарта на живот, на който бе свикнал. Но, в нейната главица – това беше просто една малка подробност. Парите не бяха всичко и бе време чистокръвните семейства и погледнат извън техния тесен свят.

Червенокосата въздъхна и поклати глава. Сложи ръката си на рамото на Тер и го бутна към близкия стол, за да седне. Дървеното нещо изскърца под тежестта му и леко се заклати, но успя да издържи на изпитанието. Затова , малката се ухили и погледът й се разходи из малката кухничка.
- Наистина не е толкова зле. – Орлова си подсвирна развеселено и започна да тършува из шкафовете в кухнята. – Е, вярно ще трябва да направиш малки промени...
- Как така не е зле? Ти чуваш ли се какви ги говориш? – момчето звучеше раздразнено, даже готово да се удави в чаша с вода.

- Ми, не виждам нещо, което магията не може да поправи. – изсумтя и се въздържа от това да не завърти очи. За секунда се замисли дали трябва да изнесе на другарчето си онази лекция: „Та, ти си магьосник Тервел Шаханов, не ягодово драже или отхапана поничка! Дръж се като такъв!”.

- Какво да поправи? Тя не може да ме поправи... – думите му вече почти не се разбираха. Звучаха заваляно и прекалено слято. Затова момичетосе опита да му налее чаша вода. Срещна само две трудности – нямаше здрави чаши и водата от мивката отказа да тръгне. Наложи се да изплолзва магическата си пръчка, преди най-нагло да му връчи чашата в ръцете.

- Не говоря за теб! Ти си си добре, нямаш нужда от ремонт! – работата с чистокръвните фамилии бе, че бяха свикнали някой друг да върши всичко между тях. Така, много от членовоте им бяха забравили, че всичко може да се оправи с правилното заклинание. Орлова също бе от тези среди. Но за разлика, от Шахонов, тя никога не бе очаквала да се задържи за винаги там.
- Тогава какво? – вече се въртяха в омагьосан кръг и русокосият го играеше заспалата мишка във въртящото се колело, която не можеш да накараш да си легне на парвилното място.

- Къщата, Мебелите. Всичко. – отвърна припряно. – Абе, аз ли трябва да те уча? Всъщност – остави, не ми отговаряй! Утре ще довършим този разговор.
Намекът бе ясен – отивай да си лягаш, защото утре тръгваме за куидичния лагер.

Пейо Желев and Лилиян Кардамова харесват този пост.

Тервел Шаханов: Странстващ; Галеони : 9
Ниво :
Статистики :
Сила: 18
Издръжливост: 10
Интелигентност: 22
Ловкост: 14
Магия: 8
Късмет: 20
Бобчета :

Post n°16

Re: Sweet, sweet burn of sun and summer wind and drama

by Тервел Шаханов Вто Окт 03, 2023 10:22 pm

Тервел се огледа. Къщата наистина не беше чак толкова ужасна. Е, имаше нужда от боя тук и там, от лакиране на мебелите, от един голям кристален полюлей в дневната…

„Нямам нужда от кристален полюлей“, скастри сам себе си.

Добре, никакъв полюлей. Но можеше поне да си купи един хубав шарен килим, с който да покрие протритите дъски. Започнаха да му хрумват и толкова много други идеи, които можеше да реализира още утре. Една хубава ваза с цветя на масата. Подложки за сядане на твърдите столове. А в някакъв момент можеше да започне да подобрява и външността на къщата. Знаеше една магия, с която евентуално да накара покрива да се изправи. Можеше да боядиса вратата в прасковено, рамките на прозорците – в бяло…

– Знаеш ли, права си. Ще го направя хубаво.
– Винаги съм права, това да го запомниш.
– Чак пък винаги…
– Кога не съм била права? Кажи де.
– Спи ми се, Арина – каза той и имитира прозявка, докато тя го гледаше с половинчата усмивка, скръстила ръце пред гърдите си.
– Хайде, защото утре отиваме на куидичен лагер.
Тервел се сети за писмото, което беше получил от Арина преди около две седмици. В него се разказваше за въпросния куидичен лагер, който щял да бъде супер преживяване и там са щели да бъдат всички готини от „Мунгав“. Освен това щяло да има всякакви удобства. „Присъствието ти е задължително“, пишеше в писмото.
– О, хм, знаеш ли… Не мисля, че е добра идея да ходя. Пълнолунието беше наскоро и не съм сигурен, че се чувствам…
– Странно: устата ти се отваря, но от нея не излиза никакъв звук… – на лицето й се появи озадачена физиономия.
– Хубаво. Но наистина се надявам да е толкова яко, колкото казваш.
– По-яко от това!

Така двамата приключиха дискусията за куидичния лагер и започнаха да се ориентират към леглата. Тоест, Арина към леглото, а Тервел към един дюшек, който щеше да си опъне на пода. Тъй като нямаше втора възглавница, подложи една купчина с дрехи под главата си. Докато чакаше да заспи, в главата му се материализира всичко случило се през този ден и през отминалите седмици. Бягството от вкъщи. Целувката с Борис. Новата къща. Животът му се беше променил толкова драстично, че се чувстваше като нов човек. Нов, прохождащ Тервел.

Надигна се леко на лакътя си и погледна към леглото, където спеше Арина. Тялото й се надигаше равномерно на всеки две-три секунди под тънкия чаршаф. Тервел си помисли колко благодарен е, че я срещна в онова подземие преди две години. В началото не се харесваха особено, а вижте ги сега – спят един до друг след пиянска вечер в Торбаланово. И тогава му хрумна едно стихотворение, с което да сложи подобаващ край на тази вечер:

В деня, когато земята пропадна,

насред прах и камъни тежки,

на находка най-чудна попадна,

но тогава от мрак и болежки,

не видя, не усети и не разбра,

че обрат бе в неговата съдба и

че не кат земетръс, а кат лавина

връхлетя го Арина

КРАЙ

Арина Орлова харесва този пост.

Критерии за търсене

Display results as : Мнения Теми
Advanced Search

Български магически свят

Sweet, sweet burn of sun and summer wind and drama