Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
4 posters

    4. Разпити

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : 4. Разпити Coin10 9
    Ниво : 4. Разпити Untitl40
    Статистики :
    4. Разпити Streng10 Сила: 18
    4. Разпити Shield10 Издръжливост: 10
    4. Разпити Brain10 Интелигентност: 22
    4. Разпити Runnin10 Ловкост: 14
    4. Разпити Magic-10 Магия: 8
    4. Разпити Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : 4. Разпити Pear4. Разпити Mango4. Разпити Sapphire4. Разпити Sausage4. Разпити Watermelon4. Разпити Emerald

    4. Разпити

    Писане by Тервел Шаханов Пет Юли 21, 2023 5:51 am


         

    Палатката беше голяма колкото половин куидично игрище и пълна с хора. Служители от Министерството на магията я бяха издигнали вчера вечерта, за да приюти всички посетители на фестивала, нуждаещи се от медицинска помощ. Оказа се, че последните съвсем не бяха малко. Една част от пациентите бяха с тежки изгаряния и чакаха в агония лечител да стигне до тях, за да облекчи болките им. Други вече спяха в бинтове, напоени с лечебни отвари. За трети обаче – тези, чиито ръце бяха откъснати и загубени, нямаше магия или отвара, която да реши проблемите им. Налагаше се лечителите да поставят заглушителни заклинания около онези, които викаха или плачеха прекалено много. Въздухът беше тежък, напоен с остра миризма на кръв и билки, а напрежението можеше да се реже с нож.
      
    В палатката бяха вкарали и всички непълнолетни на фестивала, чийто родители не се намираха близо до тях. Ясна седеше на едно от болничните легла, прегърнала с ръце колената си. Пред нея на друго легло рамо до рамо седяха Арина, Исмаил и Вихрен, които се опитваха да останат будни, въпреки че клепачите им постоянно се свличаха надолу. Симо и София разговаряха тихо на трето легло, намиращо се също наблизо. Люба се намираше в края на същото легло и се взираше замислено в една свещ. Всички изглеждаха добре, поне физически. Само Ясна и Арина имаха няколко леки порезни рани по ръцете и краката.
      
    Тервел също беше там. Лежеше до Ясна, обърнат с гръб към всички останали. Цялото му рамо беше увито в бинт, по който личеше засъхнала кръв. Имаше и един нащърбен белег на челото и охлузвания по колената. Лицето му изразяваше мъка и тъга, но другите просто мислеха, че го боли от раните. От време на време тънки вадички със сълзи незабелязано мокреха бузите му. Няколко човека се бяха опитали да говорят с него, но той сякаш не ги виждаше. 
       

    Вчера летекодът, призован от Ясна, ги бе пратил право в спасителния лагер, устроен от Министерството на магията (действала някаква магия за привличане на всички магипортиращи се и пътуващи с летекоди). Още на входа на палатката една лечителка се хвърли да помогне на Тервел. Когато разгледа раната му, тя явно разбра какво се е случило, защото му прошепна в ухото: „За това няма лек“.
       

    За това няма лек“.
      
    Думите продължиха да ехтят в съзнанието му цяла нощ, докато стоеше буден и уплашен. Не можеше да е истина. Онзи върколак само го закачи със зъбите си, а не го ухапа. Трябваше да отиде при истински лекар, някой в Париж или Лондон, за да бъде сигурен. Дълбоко в себе си обаче Тервел знаеше истината. 
     
    Когато тази сутрин докараха в палатката останалите, Ясна събра всички на своето легло, за да обсъдят ситуацията.
    - Една лечителка ми каза, че всеки момент може да дойде да ни разпита аврор.
    Всички се спогледаха и за около минута настана гробно мълчание. Най-накрая Арина се размърда:
    - Не знам какво стана вчера. Не помня нищо това, което казвате, че съм правила...
    Люба стоеше на мястото си и продължаваше да се взира в същата свещ. Тервел ги слушаше, но не ги виждаше.
    - Някой трябва да те е урочасал  каза Исмаил с тих глас.
    - Да, а и Тервел спомена, че му се е случило нещо такова добави Арина.
    - Не трябва ли веднага да съобщим за това на аврорите? Може би има връзка с... останалото  – намеси се София, като гласът й звучеше колебливо.
    - Нито дума на когото и да е! – Ясна я стрелна с леден поглед. – Никой няма да повярва на това. Ще ни заподозрат всичките. 
     
    Тишо: Действието се развива веднага след РП-то на фестивала (клик). Идеята е да имаме възможност да опишем как героите ни възприемат случилото се и какво решават да правят след това. Реално РП-то е от по-миналото лято, т.е. една година Параскева е била неактивна. Досега само Тервел се е досетил за Параскева, но поради някакви негови драми ще мълчи занапаред.
      
    4. Разпити Untitl15
    Това РП пресъздава ключов момент от Главната сюжетна линия (ГСЛ) на форума. Повече информация относно ГСЛ можете да прочетете тук (клик).

    Арина Орлова, Ясна Соколова, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ясен Тошев харесват този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : 4. Разпити Coin10 39
    Ниво : 4. Разпити Untitl42
    Статистики :
    4. Разпити Streng10 Сила: 28
    4. Разпити Shield10 Издръжливост: 24
    4. Разпити Brain10 Интелигентност: 28
    4. Разпити Runnin10 Ловкост: 28
    4. Разпити Magic-10 Магия: 40
    4. Разпити Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : 4. Разпити Pear4. Разпити Mango4. Разпити Chili4. Разпити Sausage4. Разпити Watermelon4. Разпити Sapphire4. Разпити Emerald4. Разпити Birthday1

    Re: 4. Разпити

    Писане by Ясна Соколова Пон Юли 24, 2023 3:06 pm


    - Мислиш ли? - попита Арина.

    - А ти? - рязко отвърна Ясна, стрелвайки Ари с убийствен поглед. После отпусна рамене и въздъхна тежко. - Извинявай, Ари... просто съм напрегната... не исках да си го изкарвам на теб. - потърси с поглед Тервел, който беше сменил позицията, но продължаваше да лежи на болничното легло. Почти не беше спала от притеснение. Коремът ѝ се беше свил на топка и възелът не искаше да се развърже. От време на време отделни спомени от преживяното изникваха пред очите ѝ, по-ярки от всякога. Ясна стискаше силно очи и се опитваше да ги изтрие от съзнанието си. Но не се получаваше. Те отново се връщаха и тя виждаше оголените зъби на върколака обляни в кръв. И ужасните му лиги, които капеха по брадичката.

    - Споко... всички сме напрегнати. Но трябва да решим какво ще правим. – гласът на Арина я измъкна от страховитите спомени. Очите на червенокосата девойка от Северен вятър излъчваха твърдост, на която Соколова се възхити и за момент забрави преживяното.

    - Имаме ли избор? - попита София, която беше захвърлила сърдитото и превзето поведение и като всички унило седеше.

    - Не особено голям. - замислено отвърна Вихрен, който погледна към Люба, която нетипично за нея, мълчаливо продължаваше да си стой в своя край.

    - Наистина смятам, че не можем да се доверим на... - отново погледна към Тервел. Защо продължаваше да лежи и да мълчи. Ясна имаше нужда приятелят ѝ да се изправи, да подхвърли някоя шега и всички дружно да се разсмеят. Не можеше да го гледа такъв – празна обвика, загубила предишното си сияние.

    - А какво искаш тогава да направим, Ясна? – попита Исмаил. – Към кого да се обърнем?

    - Не знам... но... трябва да се махаме от тук. Случилото се... този който е отговорен, този който предизвика това...  Не мисля, че е безопасно да оставаме тук. – мислите ѝ бяха толкова хаотични, че не успя да даде ясен отговор. Даже се отказа и да се опита да обясни на останалите. Вместо това се изправи и отиде към Тервел. Коленичи до леглото, където лежеше и докосна ръката му. Стори ѝ се студена, изненадващо неприятна на допир. Дали това беше нормално? - Тер... знам, че си в шок и изпитваш ужас... - Защо, за бога, ѝ се случваше отново... някого, когото беше скъп и мил на сърцето ѝ, му се случваше нещо толкова ужасно. Идеше ѝ да се разплаче, да крещи и просто да спре да съществува. Но никога нямаше да го направи. Щеше да заключи всичкото това далеч, на онова място и отново нямаше да му позволи да я съсипе. Въпреки че не беше сигурна колко още можеше да понесе и колко още можеше да прибави към мъката, която беше заринала. - Но трябва да се съвземеш... трябва да... - Тервел завъртя глава и я погледна в очите.

    Арина Орлова, Пейо Желев, Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : 4. Разпити Coin10 256
    Ниво : 4. Разпити Untitl41
    Статистики :
    4. Разпити Streng10 Сила: 52
    4. Разпити Shield10 Издръжливост: 46
    4. Разпити Brain10 Интелигентност: 52
    4. Разпити Runnin10 Ловкост: 52
    4. Разпити Magic-10 Магия: 60
    4. Разпити Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : 4. Разпити Tomato4. Разпити Cabbage4. Разпити Banana4. Разпити Pizza4. Разпити Honey4. Разпити Apple4. Разпити Sapphire4. Разпити Pear4. Разпити Watermelon4. Разпити Emerald4. Разпити Sausage4. Разпити Blueberry4. Разпити Cheese4. Разпити Chili4. Разпити Mango4. Разпити Tuttifrutti4. Разпити Cinnamon4. Разпити Ruby4. Разпити Chocolate4. Разпити Diamond

    Re: 4. Разпити

    Писане by Люба Бюлбулева Пет Юли 28, 2023 10:13 am


    Свещта трептеше леко и игриво.
    Толкова по-различна от пламъците на фестивала.

    - А чудесно събуди се.


    Лечителката беше мила и макар умората се стараеше да поддържа свежо настроение.

    - Късметлийка си, малко си се надишала с пушеци и си се замаяла. Само да мине през теб аврора и си свободна да си ходиш.

    Късмет?
    Не помнеше нищо след атаката на Арина, Исмаил и Вихрен бяха зад нея. Сблъсък. После нищо - мрак. Сега и двамата бяха около леглото й. Клюмаха уморени, но не изглежда да бяха тук по нужда.
    Ненаранени.
    Поне това беше добре.

    Опита се да се надигне от леглото без да пречи на Симо и София и да отиде при Исмаил.
    - Чувате се - опита се да ги шъшне малко. В палатката имаше и други хора все пак.
    - Люба!
    - Какво стана?
    - Добре ли си?
    - Нищо ми нямало... последно помня... 
    - Въпросите се изсипаха по нея като бараж. Сети се за разговора на по-големите съученици и се сепна. Погледна Арина, огледа стаята и кимна. Ако кажеше за атаката й щеше да я постави в беля. - Огъня? От там нататък нищо.

    Твърдоглаво момиче.

    От къде пък й беше дошло това? Звучеше като познат глас.. но не го беше чувала.

    - Нищо?
    - Лечителката каза, че е от пушека. -
    пушека се издига... аз съм ниска.
    - Сигурна ли си, че си добре?
    - Прясна като краставичка! - усмихна се макар и да не го чувстваше в момента - Опушена краставичка!

    Ясна веданага се хвана за глупавата шега, момичето изглеждаше като да има нужда да се засмее. На каквото и да е. Исмаил обече я изгледа притеснено.

    Арина Орлова, Ясна Соколова, Пейо Желев, Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : 4. Разпити Coin10 35
    Ниво : 4. Разпити Untitl41
    Статистики :
    4. Разпити Streng10 Сила: 43
    4. Разпити Shield10 Издръжливост: 43
    4. Разпити Brain10 Интелигентност: 45
    4. Разпити Runnin10 Ловкост: 45
    4. Разпити Magic-10 Магия: 52
    4. Разпити Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : 4. Разпити Mango4. Разпити Pear4. Разпити Watermelon4. Разпити Sapphire4. Разпити Emerald4. Разпити Pizza4. Разпити Sausage4. Разпити Cabbage4. Разпити Cheese4. Разпити Blueberry4. Разпити Apple4. Разпити Banana4. Разпити Tuttifrutti4. Разпити Bacon4. Разпити Ruby4. Разпити Honey4. Разпити Chocolate4. Разпити Chili4. Разпити Diamond4. Разпити Birthday1 

    Re: 4. Разпити

    Писане by Арина Орлова Съб Юли 29, 2023 1:35 am


    Движеше се. Говореше.
    Водеше диалог.
    Отговаряше на правилните места, но думите й звучаха толкова далечно и чуждо дори за собствените й уши. Чувстваше се така все едно всичко се случваше около нея, а тя го наблюдаваше като страничен наблюдател.
    Срещна погледа на Люба и сърцето й се сви. Извърна се рязко и заби очите си в пода.
    Не смееше да погледне към никой.
    Тя беше виновна. Хаосът бе започнал с нея.

    Нямаше значение каква беше причината. Светът нямаше да я види като заблудената непълнолента магьосница, започнала безредиците. Никой нямаше да се интересува каква е истинска причина. Дали е била омагьосана, урочасана, проклета или просто е загубила ума си и е започнала да напада рандъм хора.
    Най-лошото бе, че нямаше как да получи подкрепа от родителите си. Вече виждаше новината, която щеше да цъфне в МагЛайф Експерс – любимия магьоснически журнал на Орлови:

    „ Наследничката на семейство Орлови полудя и провали Самодивския фестивал!
    Свидетели на случката потвърждават, че са забелязали Орлова да мята забранени проклятия и да подпалва атракционните. Семейството й отказва коментар.”.

    Това щеше да бъде лошо. Много лошо, но не защото й пукаше за имиджа на семейството й. Просто й се искаше да избегне поредната доза упреци за живота и изборите си.
    Щеше да стане скандал. Това бе ясно. Може би просто трябваше да...
    ... го направи качествено.

    - Аз съм виновна. – каза го, а гласът й бе по-тих от шепот. Дори не знаеше, дали някой от групичката я е чул, докато Ясна не я погледна укорително.
    - Арина, не!
    - Сами казахте, че аз съм започнала пожара...може би трябва просто да кажа на аврора.
    - Това е отвратителна идея! – изстреля Соколова, замервайки я с един от нейните погледи, които направи си крещеше: „Я, мълчи или ще видиш какво ще стане!”.

    Все още й се струваше като вариант.

    Ясна Соколова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : 4. Разпити Coin10 9
    Ниво : 4. Разпити Untitl40
    Статистики :
    4. Разпити Streng10 Сила: 18
    4. Разпити Shield10 Издръжливост: 10
    4. Разпити Brain10 Интелигентност: 22
    4. Разпити Runnin10 Ловкост: 14
    4. Разпити Magic-10 Магия: 8
    4. Разпити Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : 4. Разпити Pear4. Разпити Mango4. Разпити Sapphire4. Разпити Sausage4. Разпити Watermelon4. Разпити Emerald

    Re: 4. Разпити

    Писане by Тервел Шаханов Пон Авг 07, 2023 5:15 am


    Тервел слушаше разговора. Искаше му се да се обърне и да им каже да млъкнат или поне да се махнат от леглото му, за да може да страда на спокойствие. Само че не можеше да си помръдне дори и езика. Все едно нямаше никаква връзка между мозъка и мускулите му. Затова продължи да лежи все така вцепенен, загледан в другия край на залата, където хора с тъжни лица се движеха насам-натам, подаваха си кани с вода и завити в пергаментова хартия сандвичи. Какво се беше случило с тях? Дали бяха загубили любим човек? Дали бяха пострадали толкова колкото и той?
     
    Последните думи на Арина успяха да достигнат съвсем ясно до съзнанието му. Тя искаше да се предаде – какво абсурдно предложение. Те и двамата бяха станали жертва на онази фанатичка и нямаха никаква вина за случилото се. Параскева имаше. Тервел се беше досетил още вчера, че тя стои зад всичко това. Ако можеше да помръдне, сега щеше да се обърне и да изкрещи точно това на Арина.
     
    Не се обърна и не изкрещя, но се замисли. Ако Арина смяташе, че може да каже какво наистина се е случило на аврорите и те да й повярват, дълбоко се лъжеше. Веднага щяха да я заподозрат, че е пуснала змея. Щяха да я вземат за изкупителна жертва, тъй като нямаше да открият нищо друго, за което да се хванат. Арина трябваше да мълчи и го знаеше – не беше глупачка.
     
    А аз трябва ли да мълча?“, замисли се той. Параскева не беше успяла да го използва, но все още беше някъде там. Можеше дори да е в съзнанието на някой от приятелите му в момента, кой знае. Ако той тръгнеше да разкрива какво е разбрал за нея, дали нямаше да си навлече гнева й? Вече беше пострадал достатъчно в опит да попречи на плановете й, а следващото най-лошо беше… Освен това приятелите му също можеха да го заподозрат, че е пуснал змея.
      
    Трябва да мълча“, каза си на ум. Нямаше да казва нищо на никого. Трябваше да мисли първо за себе си и след това за останалите. Само така щеше да оцелее.
     
    Слушай, Ари, това, което каза, е нелепо. Сама каза, че не помниш какво се е случило. Не можеш да поемаш вината за нещо, което не помниш – каза Исмаил. Тервел чу как той стана от леглото, на което седеше, и започна да обикаля.
    Но шансовете са големи, имайки предвид случилото се – отвърна Арина.
    Аз мисля, че ако мълчим сега, ставаме съучастници в цялото нещо – обади се София с досадния си писклив гласец.
    О, господи, стига глупости – в разговора се намеси и Вихрен.
    След това всички започнаха да се обаждат един през друг:
    Хора, започвате да говорите абсолютни глупости…
    Искам да кажа нещо, ако…
    Тихо, вече каза достатъчно!
    Моята идея е да мълчим сега, защото…
     
    – МЛЪК! МЛЪКНЕТЕ! – извика изведнъж Тервел, при което в цялата зала настана тишина. Към тях се приближи една лечителка и попита дали всичко е наред, но Ясна я отпрати. Тервел се беше подпрял върху единия си лакът и ги гледаше с отвращение и възмущение. – Ще кажа само едно нещо и си лягам отново: дръжте си езиците зад зъбите. Аз знам как работят в Министерството на магията, повярвайте ми, майка ми беше министър на магията. Тях не ги интересува какво наистина се е случило: искат само да имат някой за първа страница на утрешния вестник. Най-добрата стратегия е да се правите, че нищо не сте видели и не сте разбрали. А и в крайна сметка какво знаем? Нищо не знаем, само си чешем езиците. Млъкнете и спрете да вдигате излишна врява.
     
    След това под смаяния поглед на всички той се тръшна обратно върху леглото и отново притихна, обърнал им гръб. Това кратко движение беше изпратило по цялото му тяло вълни от болка. Но повече го болеше отвътре, болеше го сърцето. 

    Арина Орлова, Ясна Соколова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : 4. Разпити Coin10 256
    Ниво : 4. Разпити Untitl41
    Статистики :
    4. Разпити Streng10 Сила: 52
    4. Разпити Shield10 Издръжливост: 46
    4. Разпити Brain10 Интелигентност: 52
    4. Разпити Runnin10 Ловкост: 52
    4. Разпити Magic-10 Магия: 60
    4. Разпити Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : 4. Разпити Tomato4. Разпити Cabbage4. Разпити Banana4. Разпити Pizza4. Разпити Honey4. Разпити Apple4. Разпити Sapphire4. Разпити Pear4. Разпити Watermelon4. Разпити Emerald4. Разпити Sausage4. Разпити Blueberry4. Разпити Cheese4. Разпити Chili4. Разпити Mango4. Разпити Tuttifrutti4. Разпити Cinnamon4. Разпити Ruby4. Разпити Chocolate4. Разпити Diamond

    Re: 4. Разпити

    Писане by Люба Бюлбулева Вто Сеп 26, 2023 9:06 pm


    - Има право... - Хората от министерството със сигурност нямаше да ги чуят така е. Може би ако говореше с леля си.. или Иглика! Тя работеше в Министерството! Но не беше тук, а и беше съвсем различен отдел май. А и пък пак беше зачезнала нанякъде. Мамка му, трябваше да замажат някакси положението за Ари - Какво ще им кажем и защо някой би повярвал на банда хлапаци?
    - Ама аз подпалих..

    - Не беше ти.
    - От къде знаеш, Ис?
    - Погледът - не беше твоят. Някой те контролираше.
    - И да е така.. Как ще..?

    - Всички по леглата, моля. - Засилиеният със Сонорус глас се разнесе из палатката. Беше излезнал от някакъв пълничък, висок мъж. - Хайде по-бързо моля, колкото по скоростно приключим, толкова по-рано ще можем всички да си ходим.

    Не се представи, но тръгна подред на болничните кушетки придружаван от две медицински сестри. Те изглежда му обясняваха кой кой е - стига да знаеха самоличността на пациента и как се беше озовал в палатката. Някои от тях бяха в съзнание, но не всички. Мъжът разговаряше с будните поне тези, които можеха да комуникират и правеше нещо на магическите им пръчки. Всъщност това го правеше и на не будните. 
    Изглеждаше странно. Уж се движеше внимателно, но не оставяше избор на разпитваните. Просто им взимаше пръчката, без значение какви протести получаваше насреща. Хващаше я за дръжката, изправена нагоре и сякаш преглеждаше холограма от светлина, прожектирана от върха й.


    - Проверява последните им магии. - Някой прошепна отговор на неизречения й въпрос. Не се обърна да види кой точно. И това ли можеха?

    Ясна Соколова, Пейо Желев and Сандър Викторович харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : 4. Разпити Coin10 35
    Ниво : 4. Разпити Untitl41
    Статистики :
    4. Разпити Streng10 Сила: 43
    4. Разпити Shield10 Издръжливост: 43
    4. Разпити Brain10 Интелигентност: 45
    4. Разпити Runnin10 Ловкост: 45
    4. Разпити Magic-10 Магия: 52
    4. Разпити Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : 4. Разпити Mango4. Разпити Pear4. Разпити Watermelon4. Разпити Sapphire4. Разпити Emerald4. Разпити Pizza4. Разпити Sausage4. Разпити Cabbage4. Разпити Cheese4. Разпити Blueberry4. Разпити Apple4. Разпити Banana4. Разпити Tuttifrutti4. Разпити Bacon4. Разпити Ruby4. Разпити Honey4. Разпити Chocolate4. Разпити Chili4. Разпити Diamond4. Разпити Birthday1 

    Re: 4. Разпити

    Писане by Арина Орлова Сря Сеп 27, 2023 12:50 pm


    Идеше й да се изсмее и да изприпка при родителите си, за да ги уведоми, че все пак кристалната им фруктиера наистина говори. И то как! Тези двамцата не веднъж й бяха повтаряли неща като: „Ако не внимаваш, планинска акула ще те захапе за задника!” или  „Гамените, които играят куидич, свършват в килия!”.
    Е, изглежда, че все пак я познаваха добре и верно бяха предрекли бъдещето й. Странно, присъствието на чичкото от Министерството, хич не притесняваше червенокосата. Изражението й се бе променило и сега изобщо не изглеждаше смутена или притеснена.

    Дори нямаше намерение да се оправдава. Не, че някой нормален щеше да повярва на обяснение като: „Ами, зъб тролски дух ме облада и ме некара да й направя барбекю от гадателката!”.
    - Ми, освен да му спестя разкарването и да отида да си поговорим на четири очи. – предложи Орлова и въздъхна, когато видя как я гледаха останалите от групичката.
    - В никакъв случай!
    - Хубаво, но Люба е права – никой няма да ни повярва. – вдигна рамене. Вече й беше писнало да се въртят в този омагьосан кръг. Щеше да е хубаво, ако можеха да си тръгнат още сега. За съжаление, родителите изобщо нямаше да се появят, та щеше да си откара тук до края на динозавърската ера. – Освен, ако някой не знае някое заблуждаващо заклинание...

    Бръкна в джоба на якето си, за да потърси магическата си пръчка и...
    ...момент! Къде й беше магическата пръчка?

    - Упс.
    - Сега пък какво?

    Ари не отговори веднага, вместо това се завъртя на пети и се огледа, търсейки онова малко нещо, което бе способно да й навлече хиляди проблеми. Очите й се разшириха, когато го откри в ръката на някакъв мъж, който в момента се бе разплул на близко легло и изглеждаше нокаутиран от планински трол.
    - Магическата ми пръчка я няма. Всъщност не е в мен, а в онзи човек...ей там.

    Ясна Соколова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : 4. Разпити Coin10 39
    Ниво : 4. Разпити Untitl42
    Статистики :
    4. Разпити Streng10 Сила: 28
    4. Разпити Shield10 Издръжливост: 24
    4. Разпити Brain10 Интелигентност: 28
    4. Разпити Runnin10 Ловкост: 28
    4. Разпити Magic-10 Магия: 40
    4. Разпити Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : 4. Разпити Pear4. Разпити Mango4. Разпити Chili4. Разпити Sausage4. Разпити Watermelon4. Разпити Sapphire4. Разпити Emerald4. Разпити Birthday1

    Re: 4. Разпити

    Писане by Ясна Соколова Сря Сеп 27, 2023 4:15 pm


    Всички извърнаха глави едновременно към мъжa, който държеше пръчката на Арина и се вцепениха. Всеки един от тях видя като на филм живота си и се приготви за неизбежното. Ако разбереха какво се беше случило и че всички тук, в тази групичка, или имаха пряко участие, или бяха свидетели, нямаше да ги оставят на мира. Щеше да ги затворят някъде, да ги разпитат до най-дребната подробност и да разнищят цялата тази история. Със сигурност нищо добро не им се пишеше. Трябваше да измислят нещо сега и то веднага, за да отклонят вниманието от себе си и никой да не разбере какво точно се беше случило на панаира. 

    - Извинете.. господине... може ли да ми върнете магическата пръчка. - Арина, незнайно как беше пристъпила до мъжа, който внимателно разглеждаше пръчката ѝ в големите си ръце. - Вярвам, че това е мое и си го искам обратно. - Другият мъж, който взимаше и проверяваше магиите, които последно бяха правени, беше през няколко легла от тях и приближаваше. Не им оставаше много преди техния ред да дойдеше и всичко да бъде разкрито.
    - Оу, да. Разбира се госпожице... дори не знам как се е озовала в ръцете ми. Като се замисля, не знам какво въобще правят тук. - мъжът изглеждаше дезеориентиран и разсеян. Въпреки, че говореше сравнително адекватно, видът му ги навеждаше на мисълта, че едва ли не бе преживял Великата тролска война, и то няколко пъти. Арина подаде ръка и го прикани да ѝ я върне. - Аз май имах подобна... дрян, 32 см, нали?
    - Точно така... - Орлова потрепери. Беше познал вида на магическата ѝ пръчка. Как това въобще беше възможно? Какво се случваше?! Мъжът бръкна под завивката, в която беше омотан и извади своята. Групата, която го следеше изкъсо настръхна като улични котки, готови да извадят нокти. 
    - Дрян, 33 сантиметра. - каза той. 
    - Приближава... - Ясна притеснено прошепна на ухото на Арина. - Трябва да измислим нещо... - Тогава непознатият замахна със своята магическата пръчка към тази на Орлова. За миг червенокоската посегна към пръчката си, а очите ѝ щяха да изскочат от орбитите си. 
    - Какво ѝ направи... - Ясна беше готова да го запрати в стената, дори и с голи ръце.
    - Заличих последните заклинания, които е правила пръчката... - гласът му прозвуча различно.
    - Ама.. ти... кой си?! - обади се Исмаил.


    Изненадващо за всички, непознатият отметна завивката и рязко се изправи на крака. Учукатеният вид, който имаше по-рано беше изчезнал и мъжът дори изглеждаше няколко години по-млад. Беше облечен с костюм, който нямаше нито една гънка по себе си. Беше висок и слаб, с гордо изпънати рамене. Учениците гледаха втрещени и не никой не проумяваше какво се беше случило току-що. 
    - Тук съм, заради вас госпожице Орлова. Баща ви ме изпрати. Чух разговора ви. Но нямаме време. Вземете си пръчката и се върнете при приятелите си. Изчакайте да мине проверяващия и бъдете послушно момиченце и му дайте да види това, което иска. Няма да открие нищо притеснително. Ще ви чакам извън шатрата. След което ще ви отведа вкъщи с писмото, което вашите родители написаха и ми го дадоха. - гласът му не търпеше възражения.
     
    Ясна не разбираше какво се случва. Откъде се беше появил този тип, който явно се беше вмъкнал под прикритие, за да може да се доближи до приятелката ѝ и да я измъкне от кашата, от която иначе нямаше измъкване. За едно мигване на очите ѝ, мъжът беше изчезнал в суматохата. А те останаха да гледат неразбираемо след него.

    Пейо Желев and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : 4. Разпити Coin10 35
    Ниво : 4. Разпити Untitl41
    Статистики :
    4. Разпити Streng10 Сила: 43
    4. Разпити Shield10 Издръжливост: 43
    4. Разпити Brain10 Интелигентност: 45
    4. Разпити Runnin10 Ловкост: 45
    4. Разпити Magic-10 Магия: 52
    4. Разпити Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : 4. Разпити Mango4. Разпити Pear4. Разпити Watermelon4. Разпити Sapphire4. Разпити Emerald4. Разпити Pizza4. Разпити Sausage4. Разпити Cabbage4. Разпити Cheese4. Разпити Blueberry4. Разпити Apple4. Разпити Banana4. Разпити Tuttifrutti4. Разпити Bacon4. Разпити Ruby4. Разпити Honey4. Разпити Chocolate4. Разпити Chili4. Разпити Diamond4. Разпити Birthday1 

    Re: 4. Разпити

    Писане by Арина Орлова Съб Сеп 30, 2023 12:36 am


    Ари изглеждаше напълно зашеметена от случилото се и нещата, които непознатия мъж беше наговорил. Беше не просто шокирана, а озадачена. Още при споменаването на родителите й, лицето рязко беше загубило цвета си. Сега се доближаваше до нюанса на изкрящо белите чаршафи, постелени на болничните легла. Наред с това, устните й останаха леко отворени, сякаш се опитваше да изкаже възражението си, но думите така и не й идваха.

    - Никъде няма да ходя с този. – обяви след известно време червенокосата и хвърли недоволен поглед към изхода на шатрата, от където бе минал и въпросния господин. Явно бе някаква важна клечка, защото никой от служителите на Министерството не му обърна внимание.
    Или пък от онези специални приятели на Орлови.

    Ъх. Само това й липсваше. Милите й родители да се притеснят за реномето си. Вероятно бяха дочули за бедствието и се опитваха да предотвратят новината за участието й да достигне до жълтата преса. Да, никой не искаше да види заглавие като: „Подпалвачка или любителка на желирани жаби?” и „Младата Орлова – опасна луда или жертва?”
    - По ягодите! – извика невъздържано, когато на пътя й се изпречи някакъв стол и най-нахално се блъсна в нея. Не, всъщност се случи точно обратното – Ари му налетя, докато се опитваше да се извърши някакво полезно действие назад.

    - Ари, по-спокойно! Не привличай внимание! – сръчка я Ясна и се опита да я върне обратно към групичката им. Но, беше прекалено късно. Червенокосата вече бе привлякла вниманието на чичкото от Министерството. Той тъкмо бе свършил с визитацията си на близкото легло и най-нагло се бе насочил към двете момичета. От двете му страни, медицинските сестри се извисяваха с една глава над него, и приличаха на истински маг-бодигардове.

    - Кой са тези? – мъжът от Министерството застана пред момичетата и се обърна към медицинските сестри.
    - Арина Орлова и...
    - Аха, госпожице Орлова, бихте ли дошлиа с мен? – двамата се спогледаха и червенокосата вирна глава.
    - Не. Не ходя никъде с непознати!
    - Моля? – човекът премигна срещу нея, озадачен.
    - Родителите ми са казвали, никъде да не ходя с непознати! А Вие, дори не сте се преставили!
    – момичето стискаше магическата си пръчка в ръка и ръкомахаше, все едно е на състезание по плетене без прежда.

    - Деметриус Хелзинг от Отдела за бързо реагиране. – смутолеви мъжа и размаха някаква служебна карта пред очите й.
    - Хубаво. – изглеждаше недоволна, но все пак го последва. Двамата се озоваха в импровизирана кабинка, която представляваше пространство за два стола скрити зад параван.
    - Какво правихте на Самодивския фестивал?
    - Бях на лов за диви ягоди и желирани жаби.
    – завъртя очи и подаде магическата си пръчка, за да я провери. Искаше да свърши по-бързо с тази глупост. – Бях с приятелите си.

    Последвалият разговор не беше особено ползотворен. Младата Орлова му говореше за пухкави облачета, посипани със захарен памук и подскачащи скакалци, а човечецът се опитваше да изскопчи нещо полезно от нея. След 20 минути, взаимно мъчение, изводът бе ясен – Арина не знаеше нищо. С това откритие я изпрати по живо по здраво да се присъедини към приятелите си.

    Ред беше на... ъ, бе забравила. Ми, да се оправи сам бе. Ари не му беше секретарка!

    Лилиян Кардамова харесва този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : 4. Разпити Coin10 9
    Ниво : 4. Разпити Untitl40
    Статистики :
    4. Разпити Streng10 Сила: 18
    4. Разпити Shield10 Издръжливост: 10
    4. Разпити Brain10 Интелигентност: 22
    4. Разпити Runnin10 Ловкост: 14
    4. Разпити Magic-10 Магия: 8
    4. Разпити Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : 4. Разпити Pear4. Разпити Mango4. Разпити Sapphire4. Разпити Sausage4. Разпити Watermelon4. Разпити Emerald

    Re: 4. Разпити

    Писане by Тервел Шаханов Чет Окт 05, 2023 10:08 pm


    След като каза каквото имаше да казва на групата, Тервел се върна на леглото си и заби глава във възглавницата. Калъфката миришеше на аспирин, болници и застояло. Започна да му се повръща. Чувстваше пулсирането на раната под бинта, с който бе увито рамото му. Какво ли се случваше сега там? Представи си, че в кръвоносните му съдове тече отрова, която търси своя път към мозъка му, за да го превърне окончателно във върколак. Може би тялото му се съпротивляваше. Може би…
     
    Не, нещата не се случваха по този начин и той го знаеше. Беше слушал по време на този урок по Защита срещу черните изкуства. Върколак се става чрез ухапване, което е необратимо.
     
    Необратимо. 
     
    Тер, идват за нас – Ясна го докосна по лакътя. Ръцете й бяха ледени.
    Искаше да каже „Остави ме“, но успя само да изсумти.
    Вече разпитаха Арина. Не мисля, че им е казала нещо. Беше доста бунтарски настроена.
    Не мога… – измърмори едва-едва, като се опита да скрие изцяло лицето си във възглавницата, колкото и ужасна да беше миризмата й.
    – Тер, всичко ще е наред. Чуй ме, това, което се случи… ще говорим за него, но сега е важно да запазиш самообладание.
     
    Когато аврорът дойде, придружаван от две медицински сестри, Тервел все още лежеше в същата поза. Наложи се една от двете жени – едра дама с вързана на кок коса, да го изтръгне от възглавницата и да го изправи на крака. Заведоха го в един отдалечен ъгъл, на десет метра от приятелите му, след което го сложиха да седне на дървен стол. Аврорът застана пред него със скръстени ръце, а от двете му страни бяха медицинските сестри.
    Как се казвате? – каза мъжът. Беше рус, висок, с катраненочерни очи и устни, наподобяващи виеща се гъсеница.
    Тервел не отговори. Просто гледаше с празен поглед, докато слушаше туптенето на пулса си в раната си. Не можеше да се съсредоточи в нищо друго, освен в този звук.
    – Как се казвате, господине? – повтори аврорът, при което същата сестра хвана врата на Тервел и го размърда наляво-надясно като глава на пиле. От това той усети болезнена болка в раната, която се разклоняваше и към врата му.
    Тервел… Шаханов – каза той през зъби. Очите му се бяха насълзили. – Чували ли сте това име?
    Шаханов като… – започна аврорът, но беше прекъснат.
    Точно така.
    О. Познавам майка Ви, разбира се. Най-добрият министър на магията, който сме имали.
    На Тервел отново започна да му се повръща. Не знаеше дали бе от раната или от споменаването на името на майка му.
    – Ще го кажа само веднъж – той започна да говори с тих глас, докато притискаше с двете си ръце слепоочията си. Имаше чувството, че главата му ще се взриви всеки момент. Знаеше обаче, че  трябва да се напъне още малко – Аз и… приятелите ми не знаем какво стана. Тъкмо се бяхме запътили от Маг Петра към Ритуалната поляна, когато чухме звуците. После дойде огънят. Аз бях ранен…
    Не можа да продължи. Устата му се отвори веднъж, после се затвори като клапан.
    Ранен? Или заразен? Проклет? Доста по-подходящи думи бяха.
    – Добре, добре. Свободен сте. И да поздравите майка си от мен!  
     
    Тервел повърна върху една от сестрите.

    Ясна Соколова харесва този пост.


      В момента е: Чет Май 09, 2024 1:47 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!