Призраци от минало-бъдеще време

Борис Захариев: Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията; Галеони : 39
Ниво :
Статистики :
Сила: 8
Издръжливост: 18
Интелигентност: 8
Ловкост: 6
Магия: 28
Късмет: 6
Бобчета :

Post n°1

Призраци от минало-бъдеще време

by Борис Захариев Пон Юли 24, 2023 4:29 pm

Беше спокоен следобед, поне доколкото това можеше да бъде отнесено към септемврийските следобеди. Лятната жега все още тлееше в слънчевите лъчи и правеше времето лежерно и приятно за разходки - стига да можеш да си го позволиш. Борис не можеше, все пак беше средата на седмицата, а той вече беше работещ човек. Единственото, на което бе способен, бе да гледа разсеяно през прозореца до бюрото си света навън, като можеше да се закълне, че почти вижда как листата променят окраската си. Не можеше да разбере защо се налага да работи - поне напоследък. Септември все още беше отпускарски сезон, повечето му колеги от отдела бяха съединили почивните дни, понеже изминалия понеделник бе денят на Вихра Шаламанова, някаква бивша директорка на отдел в Министерството, а в петък беше рождения ден на Борисовия началник. Момчето често се чудеше как Министерството продължава да съществува с този съмнителен работен етикет да се почива винаги, когато някой висшестоящ има празник, но не се оплакваше много по този въпрос. Нали нямаше да работи.

Въпреки, че не беше като да имаше по-добро занимание за алтернатива.

- Ей, Захариев, какво пак си се заблеял? - Борис се сепна и завъртя глава към Валена, другата стажантка в отдел Международно магьосническо сътрудничество.
- Знаеш как ми действат следобедите. - дари я с една полу-усмивка, а тя му отвърна с блесване на зъби.
- Не мога да повярвам, че ти се доспива от храната в столовата. Мен пък ме държи нащрек, защото никога не знам в кой момент ще ми се наложи да хукна към тоалетните.
- Какво да кажа, след като веднъж оцелееш на болнична храна, ставаш неуязвим.

Валена се усмихна и прибра едно непокорно кичурче зад ухото си. Борис пък се размърда на стола си. От известно време му беше ясно, че момичето го харесва, но не бе сигурен как да отвърне на симпатиите ѝ. Не че изглеждаше зле, или пък ѝ имаше нещо друго, напротив, беше много мила, но... Не беше готов за подобно нещо. А и беше убеден, че щеше да бъде отвратителен приятел.

- Имам една задачка, за разсънване. - заяви момичето, когато усети как тишината помежду им започва да натежава. - Трябва да слезеш до Фоайето и да занесеш ей тези пергаменти на Богдан. Сещаш се, от гише 5?
- Ще дадеш на сакатия да носи пергаменти четири етажа надолу по стълбите? - Борис вдигна една вежда нагоре, а Валена се ококори.
- Извинявай, много съм глупава... Ако искаш аз...
- Само се шегувам, Алтимирова. Няма проблем, и без това нямам нещо по-добро за правене.

Валена видимо си отдъхна, а Борис се изправи с едно отработено движение и грабна пергаментите подмишница. С другата си ръка пък се пресегна за бастунчето, което бе облегнал до стената, и обви пръсти около познатата дръжка. Усмихна се на момичето, когато го подмина, и не погледна назад, за да провери дали тя все още го зяпа. Можеше да усети как погледът ѝ пробива дупка в гърба му.

Във Фоайето нещата стояха по съвсем друг начин от безметрежието, което беше обхванало четвъртия етаж. Тъй като там се приемаха и обработваха въпросите на обикновените граждани, долу винаги цареше страшна какафония, подобно на чайник, който аха да изкипи и да изцапа целия котлон. Противно на очакването, на Борис му харесваше да слиза там. Караше го да се чувства по-жив, напомняше му, че животът не е спрял, а нахлува, постоянно, навсякъде. Беше ободрително да вижда гнева, пазаренето и раздразнението на хората. Всичко това му напомняше на него самия преди толкова много време. Докато крачеше премерено и внимателно, дори се поусмихна, когато подминаваше някакво гише, на което някакво момиче се разправяше със служителя зад стъклото.

- Госпожо, казах Ви, не мога да направя нищо, ако нямате формуляр за...
- Госпожо? ГОСПОЖО!? НА ГОСПОЖА ЛИ ВИ ПРИЛИЧАМ!?
- Извинявайте, госпожице, не исках да...
- Точно така, извинявайте се. Извинявайте се колкото си искате, но това няма да помогне! Връщате ме за трети път, понеже ми липсва някаква глупава листовка, толкова ли е трудно да...
- Ясна?
- ДА?

Боботенето спря, момичето се завъртя подразнено, за да види кой си позволяваше така лекомислено да се навира между шамарите, и завари насреща си невярващото лице на един призрак от своето минало.

Арина Орлова, Ясна Соколова, Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Ясна Соколова: Възрастен герой; Галеони : 39
Ниво :
Статистики :
Сила: 28
Издръжливост: 24
Интелигентност: 28
Ловкост: 28
Магия: 40
Късмет: 44
Бобчета :

Post n°2

Re: Призраци от минало-бъдеще време

by Ясна Соколова Пон Юли 24, 2023 6:54 pm

И както обикновено ставаше, когато го срещнеше, времето просто спря. Сякаш балон пълен с нагорещен въздъх ги погълна и изолира от хората около тях, които замръзнаха неподвижни на заден фон. Наоколо шумотевицата заглъхна и единственото, което чуваше бяха ударите на сърцето ѝ. Дори тъпанчетата ѝ леко пулсираха.

Туп. Туп. Туп.

Усещаше как пулсът ѝ се ускорява и ако погледът на Борис кривнеше малко надолу и встрани от очите ѝ, щеше да забележи как кожата на шията ѝ леко пулсира.

- Борис... – успя само да прошепне името му, въпреки че би предпочела да го изкрещи. Крещенето щеше да свърши по-добра работа.

- Ясна... – повтори младежът, за който тази ненадейна среща явно също бе последното нещо, което беше очаквал да му се случи. Но той сякаш успя по-бързо да се окопити и да заличи изненадата от лицето си. Докато на Ясна ѝ отне малко повече време. - Аз... – Забрави за какво бе дошла и въобще какво беше вършила преди няколко секунди. – Трябва да... – погледът ѝ и започна хаотично да обикаля помещението, без да знае къде да спре. – Какво правиш тук? – това бе единственото, което успя да измисли, когато очите ѝ отново срещнаха тези на Захариев.

- Работя тук... – отвърна Борис. – Ти какво правиш тук? – Тогава Ясна забеляза бастуна, който стискаше с ръката си. Нещо между гърдите я присви.

- Работиш тук... – повтори момичето изненандано. – Супер! - опита се да звучи небрежно. - Аз трябва да подам едни документи... – реши да му спести разясненията. Едва ли го вълнуваше особено какво всъщност правеше тук.

Особено след като ясно беше показал,че не иска да има нищо общо с нея и дори не бе поискал да я види, когато беше отишла в дома му. Да, беше я отрязал въпреки всички опити, които направи. Знаеше, че това, което се бе случило с него е... трагедия... но можеше поне да я изслуша. Въпреки че, самата тя не си беше простила и едва ли някога щеше да го направи. Не можеше да очаква от него да направи нещо, което тя не можеше да направи, нали? Първите дни след инцидента, това беше единственото, което сънуваше. Как Борис се оправя, прощава ѝ и двамата отново летят заедно... Моментът, в който обгръщаше кръстта му с ръцете си се събуждаше, осъзнаваше, че е просто сън и сълзите идваха. Отне и доста безсънни нощи, преди да успее да започне да спи отново.

- Както виждам май не много успешно. – Думите му я откъснаха от плетеницата от мисли.

- Има нещо вярно. Може би първо трябва да обиколя няколко пъти всички гишета, за да успея да подам тези проклети документи. – Лилавокосата леко подръпна плитката, която минаваше през дясното ѝ рамо. А после приглади синята рокля, която носеше. Дали си пролича нервността в ръцете ѝ? Майната му, и да си беше проличало. Беше изгорила всичко това, заедно с парчетата метла, която запали малко след инцидента. Тогава си мислеше, че това е последната метла, до която щеше да се докосне.

Арина Орлова, Борис Захариев, Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Борис Захариев: Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията; Галеони : 39
Ниво :
Статистики :
Сила: 8
Издръжливост: 18
Интелигентност: 8
Ловкост: 6
Магия: 28
Късмет: 6
Бобчета :

Post n°3

Re: Призраци от минало-бъдеще време

by Борис Захариев Пон Юли 24, 2023 8:55 pm

Беше притеснена, това беше ясно*. Борис можеше да го види в начина, по който играеше с косата си, от това как мести тежестта си от крак на крак, как отказва да срещне погледа му, а вместо това шари с очи навсякъде другаде. Като изключим това, изглеждаше същата, каквато я бе запомнил Борис. Същата лилава коса, същите пъстри очи, същото съзвездие от бенки над скулите. Може би беше поотслабнала, но какво от това - Борис също се беше изпил от последната им среща.

Момчето присви очи леко, едва забележимо, след което въздъхна и раменете му се отпуснаха.

- Хайде.
- Какво? - Ясна примигна и погледна боязливо нагоре, за да срещне най-накрая очите му. Синьо-зеленото се вплете в кафявото, а Борис килна леко глава по диагонал.
- Това да познаваш някой, който работи в Министерството, отключва някои врати.

Ясна не побърза да отговори и Борис нямаше как да я вини за това. Цялата ситуация беше странна, неестествена. Беше напълно в реда на нещата момичето да бъде предпазливо. Не беше сигурна дали протегнатата ръка щеше да ѝ помогне или да я зашлеви.

- Н.. няма нужда, ще се оправя, наистина.
- Какви документи трябва да подадеш?
- Няма значение, съвсем накрая съм, не искам да те занимавам...
- Ясна. - гласът му не търпеше възражения. - Какви документи?

Лилавокоската отново сведе поглед в пода и въпреки, че лицето ѝ беше полу-прикрито, Борис забеляза как издайническата червенина започва да го завладява полека. Това го озадачи, а през главата му започнаха да се прехвърлят хиляди сценарии за това какво се опитваше да скрие Ясна толкова усърдно. Да не би да си издаваше сертификат за брак? Да не би да беше бременна? Или пък беше прекратила учението си по-рано? Или пък...

- Искат ги от Федерацията.
- Федерацията? - объркването на Борис се разсея след точно две милисекунди. Може би е удачно да кажем, че го връхлетя коктейл от сложни и трудно обясними емоции, но не беше така. Чувстваше се празен.
- Квалификациите са другата седмица и явно им трябва цялата свързана с мен документация от раждането ми насам. Учудих се, че не ми изискаха и зъбна картина. - Ясна направи опит да се усмихне нервно, но крайчетата на устните ѝ се повдигнаха едва-едва, преди да клюмнат отново надолу.

Борис пък изстиваше. Всяка клетка в тялото му крещеше, а той сякаш се гледаше отстрани. В главата му жужеше бял шум, сякаш някой бе дръпнал кабелите, които го поддържаха жив и сега системата даваше права линия. Сякаш се беше върнал обратно в проклетата болница. Сякаш отново падаше от метлата и земята се приближаваше, приближаваше, приближаваше...

- Хайде тогава, знам къде трябва да отидеш.

Обърна се и започна да маневрира из опашките с хора, все още стиснал здраво пергаментите и бастуна си. Усещаше мълчаливото присъствие на Ясна зад себе си като сянка.

*pun intended смях

Арина Орлова, Ясна Соколова, Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Ясна Соколова: Възрастен герой; Галеони : 39
Ниво :
Статистики :
Сила: 28
Издръжливост: 24
Интелигентност: 28
Ловкост: 28
Магия: 40
Късмет: 44
Бобчета :

Post n°4

Re: Призраци от минало-бъдеще време

by Ясна Соколова Пон Юли 24, 2023 11:09 pm

Бявно пристъпваше след него, следваки го на разстояние. Погледът й беше забит в земята, защото се страхуваше, че ако го погледаше прекалено дълго отново щеше да изпита онзи копнеж, който се беше оказал невъзможен. Което по-късно се оказа неизбежно. За миг вдигна очи и видя, че походката му беше различна. Това се дължеше на бастуна, с който се подпираше. Но същевременно той по никакъв начин не помрачаваше величествената осанката на Борис Захариев, която винаги беше имал.

В мислите й винаги седеше на метлата си във въздуха, къдриците му леко потрепващи от вятъра и с погледът, който ти казваше, че няма да имаш шанс срещу него, защото той беше роден да бъде най-добрият куидичен играч на своето време. Но не и докато не среща Ясна Соколова, която успя да провали целия му живот.

Догади й се ужасно много. Въздухът в стаята сякаш свърши и Ясна започна да диша учестено. Борис спря да чува леките й стъпки след себе си и се обърна да види какво се случва. Видя я подпряна на стена с вдигната нагоре глава.

- Какво стана? Добре ли си? - Борис гледаше неразбиращо.

Ето пак този въпрос. Не заслужаваше да я пита. Нито заслужаваше тя да подава документите си и да кандидатства за един от най-добрите отбори в България.

- Това трябваше да си ти... трябваше да сме аз и ти... Не да работиш тук... Не да ходиш с бастун...
- Какви ги говориш... - Лицето на Борис се напрегна, докато се приближаваше към нея. - Някой неща са по-добре оставени в миналото ... и забравени...
- Но аз не мога да те забравя, Борисе. Опитах. Повярвай ми, опитах. Какво ли не направих...
- Не тук. - Младият мъж процеди през зъби и хвана ръката на Ясна. Дръпна я рязко и тя залитна след него. Чу го да отваря някаква близка врата. След което я бутна в тъмна стая и затвори помещението. Светлината напусна стаята и двамата потънаха в мрака.
- За коя се мислиш?
- Какво...
- Не направи ли достатъчно?! - гневът на Борис започна да излиза наяве.
- Аз...
- Идваш тук и ми говориш всичките тези глупости...
- Не са глупости. - Въпреки че не я виждаше, Ясна държеше главата си наведена.
- А какво са?
- Казвам ти как се чувствам... колко съжалявам... и че те... Не мога да те изтръгна от сърцето си. Ако можех бих те забравила. Бих те изтрила от спомените си и... и никога не бих тръгнала с теб към куидичното игрище в онзи ден. Но не мога, не мога да променя нищо от всичко това и трябва да живея с вината и разбитото си сърце.
- Все още можеш да летиш... бъдещето ти е бляскаво и славно. Аз ще съм този, който ще чете за теб и как се превръщаш в най-добрия търсач...
- И докато го правя, никога няма да мога да му се насладя. Никога няма да бъда истински щастлива. Защото винаги ще го свързвам с теб. С всичко което се случи. И с всичко, което няма да бъде.
- Тогава си глупачка... да захвъриш всичко това, само защото...

Но Ясна не го остави да довърши. Беше се приближила незабелязано в тъмното до него и хвана ръката, която очакваше да я отблъсне.

Никога не разбра, кое точно я беше накрало да изпита, това което бушуваше в сърцето й. Как беше успял да се увие като плевел в него, против нейната воля и да го задуши с цялото си съществуване. Никога не я беше целувал. Никога не я беше канил на среща. Никога не беше правил каквото и да било, което да я накара да го хареса. Но беше летял с нея. Бяха споделяли една и съща любов към куидича, която много малко хора изпитваха по същия начин както те двамата.А после, след инцидента, просто беше изчезнал и никога повече не я беше потърсил. Дори само за да й каже, че я мрази, че я ненавижда и никога повече не иска да има нищо общо с нея.

Арина Орлова, Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Борис Захариев: Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията; Галеони : 39
Ниво :
Статистики :
Сила: 8
Издръжливост: 18
Интелигентност: 8
Ловкост: 6
Магия: 28
Късмет: 6
Бобчета :

Post n°5

Re: Призраци от минало-бъдеще време

by Борис Захариев Вто Юли 25, 2023 8:46 am

Борис се вгледа смръщено и невиждащо в малката ръка, която се бе вкопчила в него. Явно коктейлът от емоции все пак се отприщи, но все пак Захариев си пое трепетлив дъх, в опит да уталожи чувствата си. От всичко най го беше яд за реакциите на Ясна. Самият той бе готов да се държи що-годе нормално, дори да ѝ помогне, да проведе някакъв неутрален разговор с нея, след което да я изпрати по живо по здраво и животът да продължи нормалния си ход. А тя пък настояваше да бъде драматична и да го тласка обратно към онази бездна, от която точно беше изпълзял, от която започваше да се съвзема.

Беше отвратително егоистично от нейна страна.

- Хайде, ела. - наруши най-накрая той пръв мълчанието. - Ела, преди да са затворили гишетата, все пак това е държавна институция...
- Казах ти, че не мога...
- Не ме интересува, какво можеш! - искриците на гнева припламнаха отново в гласа му, подкрепени от известна доза безсилие. - Не можеш да идваш тук и да се държиш по този начин. Не можеш да изкарваш себе си като жертвата, че на теб ти е толкова лошо и зле, че не можеш да справиш с живота занапред. Можеш, Ясна, и в това е смисълът. Длъжна си да играеш и да бъдеш най-добрата, мамка му.
- Добре тогава, но не искам...
- Това също не ме интересува. Интересува ме какво искаш от мен. Да ти простя? Да ти кажа, че всичко е наред? Не, не е наред, по дяволите, защото съм в Министерството и краката ми никога повече няма да висят във въздуха. Какво, това те кара да се чувстваш зле ли? Колко ужасно, но това е нещо, с което трябва да се научиш да живееш. Както се научих аз. Не е лесно, но не е и невъзможно.

Мракът се разкъса от малки хлипове, а Борис можеше да усети как ръката на Ясна трепери леко. Момчето въздъхна, след което пристъпи напред и я прегърна малко неспокосано, напук на протестите на егото си. Част от него не можеше да се понася, че той трябва да утешава нея, при положение че нещата се бяха стекли по начина, по който се бе случило. Ролите трябваше да са обърнати, така беше справедливо. Колкото и да беше пораснал и съзрял в последните две години, обаче, Борис така и не успя да проумее напълно женската душа. Казах ви, от него щеше да излезе отвратителен приятел.

- Хайде, избърши си носа и тръгни. - Борис я отблъсна лекичко от себе си и се запроправя към изхода, като притвори вратата леко. Вътре лумна светлина и освети наполовина разплаканото лице на Ясна. - Защото Мерлин ми е свидетел, че ако не си подадеш документите днес, ще извърша убийство.

Ясна се поусмихна и разтърка очи с ръкавите си. Борис удобно беше отклонил темата и не повдигна въпроса за това какво имаше предвид тя под разбито сърце. Защото другата част от него беше твърде уплашена от това какво би могло да значи това.

Арина Орлова, Ясна Соколова, Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Ясна Соколова: Възрастен герой; Галеони : 39
Ниво :
Статистики :
Сила: 28
Издръжливост: 24
Интелигентност: 28
Ловкост: 28
Магия: 40
Късмет: 44
Бобчета :

Post n°6

Re: Призраци от минало-бъдеще време

by Ясна Соколова Вто Юли 25, 2023 9:31 am

Беше казала всичко, което се бе лутало из мислите ѝ през последните месеци. Нямаше повече думи за него. В крайна сметка Борис беше прав. Нямаше какво да живее в миналото и да очаква, че той ще откликне на това, което искаше.
Време беше да продължи напред и да загърби тази стена, която той така лесно беше издигнал помежду им.

- Няма да е нужно. – гласът ѝ беше възвърнал обичайната си лекота и единствената следа от разпада, който беше преживяла бяха зачервените очи. Усмивката отново беше на лицето ѝ, дори и да беше фалшива, колкото си иска. Той не знаеше това. – Хайде, спаси ме от лутането по километрични опашки.
Двамата излязоха от стаята и тъмнината и Ясна реши, че ще остави всичко това там, в тази стая, в тази непрогледна тъма, където всичката мъка и тъга можеше да вирее колкото си иска. Но тя повече нямаше да се чувства така. Това беше краят и тя щеше да продължи напред. Нямаше какво повече да се направи.

Върнаха се в общото помещение и глъчката ги удари като вълна, която се забива в лицето ти и пълни ноздрите ти с вода, докъдето успее да стигне. Това успя да я разсее от мислите и чувствата, които все още оттекваха като ехо в нея. Можеше да се слее и скрие в тълпата и просто да си тръгне. Нямаше да е особено възпитано от нейна страна, но защо да се притеснява за това? Не е като да му дължеше нещо повече. В крайна сметка, отхвърли тази глупава мисъл. Тя не беше такъв човек и не смяташе да започва да се държи по този начин. С когото и да било.

- Хайде! Насам. – Борис вървеше пред нея, без да се обръща и следи дали е по дирите му. Сякаш и той се надяваше да си беше тръгнала вече. Отново се загледа в походката му и начина, по който вървеше. Дори ходенето с бастун му се отдаваше и успяваше да го превърне в най-изтънченото такова.
- Идвам, идвам. – лилавокосото момиче забърза крачка и го настигна. Все пак беше важно да подаде тези документи преди срока да изтече и Морските дракони да откажат молбата ѝ да се яви на пробите другата седмица. Ако всичко се развиеше така както очакваше, след един месец вече щеше да тренира с тях. Разбира се, трябваше да съчетава ученето в Мунгав и пътуването до София, където професионалните играчи тренираха. Но септември ставаше на 17 години и магипортирането щеше да улесни живота ѝ още повече. – Впрочем, кога започна да пушиш? – Да, беше доловила новия мирис, когато я прегърна. Успя лесно да го различи, тъй като никога досега не бе присъствал при Борис.

Арина Орлова, Борис Захариев, Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Борис Захариев: Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията; Галеони : 39
Ниво :
Статистики :
Сила: 8
Издръжливост: 18
Интелигентност: 8
Ловкост: 6
Магия: 28
Късмет: 6
Бобчета :

Post n°7

Re: Призраци от минало-бъдеще време

by Борис Захариев Вто Юли 25, 2023 11:59 am

- Да пуша? - повтори Борис и между очите му заигра бръчица. Не беше палил цигара, от къде можеше Ясна да знае?
- Познах по дрехите. - уточни момичето, като видя, че то бе нужно. През лицето ѝ премина руменина, когато допълни: - По миризмата, когато ме прегърна.
- Ясно. - Борис разсеяно приближи яката на мантията към носа си и вдиша. Може би имаше лек намек за цигарен дим, но самият той вече бе толкова претръпнал към него, че може и да беше по-силен, отколкото си даваше сметка. - Малко след като излязох от болницата. Първоначално започнах да пуша изсушени цветове на дитания и моли, като част от възстановителния процес. В последствие обаче ми хареса и просто продължих.

Ясна го наблюдаваше с неразгадаемо изражение и един Мерлин знае какво си мислеше. Борис силно се надяваше тя да не вземе да изтърси отново някоя глупост, която да направи всичко между тях още по-неловко, отколкото беше в момента. Когато понечи да отвори уста, вече очакваше най-лошото.

- Трябваше да си останеш с първоначалната билкова смес. Сега направо смърдиш.

Борис неволно се подсмихна и не побърза да отговори. Това беше добре, това можеше да го понесе. Можеше да види, че казаното беше проява на дързост от страна на Ясна, опипваше почвата, за да види колко точно може да си позволи. И кога ще прекали.

- Ето ни, тук сме.

Бяха стигнали гишета на отдел Магьоснически игри и спорт, дискретно отделени от останалите в единия ъгъл на Фоайето. Около тях нямаше голямо стълпотворение и човек дори би могъл да си помисли, че служителите зад стъклата скучаеха. Борис погледна Ясна и вдигна вежди многозначително, след което двамата се отправиха към гише номер 2 (тъй като на номер 1 беше закачена бележка, че ще отвори отново след 15 минути). Зад стъклото на гише 2 се спотайваше едра на вид жена, която беше вдигнала косата си в много сложен кок и носеше крещящо цикламено червило. Не забеляза двамата новопристигнали клиенти, защото бе твърде заета с това да подостря и без това въздългите си нокти с една левитираща пила, която изглежда вършеше цялата работа вместо нея.

- Кхм... - прокашля се Борис. Никакъв отговор. Жената продължаваше да наблюдава труда на пилата, подобно на някой робовладелец в плантация.
- Може ли само да попитаме... - пробва Ясна, което явно бяха магическите думички, защото жената оттатък вдиша яростно, от което кокът ѝ се разклати, подобно на подхванат от вятъра сложен полилей.
- Тук не е информация! - сопна се тя и нагласи очилата на носа си, за да види по-добре кои бяха тези малки досадници, които я откъсваха от заниманието ѝ. - Може да се обърнете към... яяяя, Захариев.

Борис се усмихна чаровно.

- Здравей, Зинеида. Изглеждаш зашеметително, както винаги. - това му донесе един съмнителен поглед от страна на Ясна.
- А ти си мил, както винаги. - избоботи Зинеида и се засмя, от което кокът се разтресе от земетресение с минимум седми рихтер. - Но да оставим любезностите настрана, знам, че не си дошъл само за да ме четкаш. Какво искаш?
- Приятелката ми има нужда от помощ с подготовката на някои документи.
- Приятелка, хммм? - Зинеида побутна очилата по-нагоре и се вгледа в Ясна. - Хубавичка е. Внимавай само да не разбере Валенка, иначе горе четвъртият ще ти се стори тесен.

Зинеида отново се разтресе от смях, примесен с прокашлянията на дългогодишен пушач, сред които обясненията на Борис, че Ясна всъщност не му е приятелка, приятелка останаха безвъзвратно изгубени.

Ясна Соколова, Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Ясна Соколова: Възрастен герой; Галеони : 39
Ниво :
Статистики :
Сила: 28
Издръжливост: 24
Интелигентност: 28
Ловкост: 28
Магия: 40
Късмет: 44
Бобчета :

Post n°8

Re: Призраци от минало-бъдеще време

by Ясна Соколова Вто Юли 25, 2023 12:54 pm

След като нещата се бяха поуспокоили и тъмната стая беше привидно забравена, Ясна най-накрая успя да забележи колко много Борис се беше променил. Маниериете и начинът, по който разговаряше с хората около него, бяха достигнали едно по-високо и изтънчено ниво. Изглеждаше по-уравновесен, но може би и навит като пружина, която се сдържа да не се разпадне и освободи всички демони и злочестия, които съществуваха някъде там под нас. Изглеждаше пораснал, възмъжал и дори помъдрял. Може би беше маска, която си слагаше, за да минават по-леко дните. Както сам каза, трябваше да се научи да живее в новата реалност, която съдбата му беше отредила. Но всичко това беше доста сюрреалистично за Ясна. Беше го виждала в съвсем друга среда. Костюмът, колкото и добре да му стоеше и да подчертаваше все още тялото на спортист, което престоя в болницата не бе успял да заличи, не можеше да се сравнява с куидичната униформа.

- Валенка? – любопитно попита Ясна. Очите ѝ светнаха дяволито, когато срещнаха тези на къдравелкото. Той се опита да поклати глава едва забележимо, казвайки ѝ да не започва това, но беше твърде късно.

- Да... – след което погледна името на формуляра и добави – ... г-це Соколова. Господин Захариев не ви ли е споменавал за прекрасната дама, с която работи... всеки божи ден, 8 часа на ден. – Явно Зинеида обичаше да клюкарства и се водеше от една по-висша сила в живота. Настроението на Ясна започваше все повече да се подобрява и реши, че може малко да се позабавлява и да се включи в драматичната пиеса, която жената пред нея се опиваше да напише.

- Борис никога не е споменавал това име... – престори се на изненадана, дори леко разгневена. – Борис... за какво госпожица... – след което се обърна към дамата на регистратурата, която беше започнала да обработва документите ѝ.

- Оу, моля ти се... вече не съм госпожица... а госпожа Фанторин. – и показа пръстена с огромен камък, който носеше на кокалестите си пръсти. И двамата с Борис разбраха, че този камък беше фалшив. Само Зинаида си мислеше, че мъжът ѝ беше похарчил цяло състояние, за да може тя да носи този символ на вечната им любов на ръката си. Ясна дори забеляза, че в единия край камъкът беше започнал да се рони и напуква. Жената на гишето улови погледа ѝ и сърдито намести пръстена. След което троснато подбутна очилата си, което си беше знак, че нещата не вървяха на добре.

- Така ли... изглеждате ми толкова млада, че си помислих, че все още се чудите, кой младеж да изберете. – продължи престорената си игра Ясна. Сърдития поглед от лицето на жената изчезна и отново беше заменем от широката усмивка и налудничавия смях.

- Хехе... – настана поредното заметресение в главата на Зинаида. – Всички ли около теб ли са толкова словохотливи, Борисе... – жената погледна младежа и му смигна закачливо.

- Не. Само аз. – Ясна смигна в отговор на Зинаида, която отново се разсмя. Явно беше от хората, които се смееха на всичко. Беше доста изнервящо, но лилавокоската успяваше да го прикрие добре. – Та, имаш ли нещо да ми кажеш по въпроса? – Не знаеше, дали че откликне и ще се включи към играта, която беше подхванала, но беше дължна да опита. Можеше поне един път да се посмеят заедно.

Арина Орлова, Ела Благоева and Галя Колева харесват този пост.

Борис Захариев: Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията; Галеони : 39
Ниво :
Статистики :
Сила: 8
Издръжливост: 18
Интелигентност: 8
Ловкост: 6
Магия: 28
Късмет: 6
Бобчета :

Post n°9

Re: Призраци от минало-бъдеще време

by Борис Захариев Вто Юли 25, 2023 1:47 pm

- Лена... имам предвид Валена е другия стажант в отдела. - изломоти Борис. - Започнахме горе-долу по едно и също време, но не знам защо Ида си е втълпила, че между нас има нещо повече.
- Оооо, миличък... - Ида наплюнчи единия си пръст и разбърка листовете пред себе си. - Ти си единствения, който отрича, че между вас има нещо повече. Но пък коя съм аз, че да знам. Все пак ни делят четири етажа. Трябва да разчитам само на доноси и дочути мълви, въпреки че нали ви гледам как седите всеки ден заедно на обяд.

Борис потисна дълбоката си въздишка. Дори не знаеше защо толкова се впряга - и какво като за личността му се въртяха разни слухове. Хората щяха да си говорят независимо от това какво правиш. Надяваше се само хорските приказки да не поощрят прекалено много колежката му - колкото и деликатен да можеше да бъде, не му се искаше да разбива сърцето ѝ.

Ясна продължаваше да го гледа, сякаш не беше доволна от чутото и очакваше нещо повече. За щастие новата госпожа Фанторин се изкашля звучно и бутна един прибран куп с листове през малкия процеп.

- Такааа... виждам, че има вече някои документи... акт за раждане, магьосническа евалуация, служебна бележка от Мунгав... трябват още оценки от часовете по летене, хронология на изиграните училищни мачове, а тук трябва да попълниш история с детайлите на всички метли, които досега си употребявала. От отдел Справки пък трябва да извадиш справка за родословното дърво, справка за психично състояние, медицинско-физическа справка, справка за... хм, май това е всичко.
- Но аз вече предадох част от тези документи!
- Предала си ги на предварителния комитет, драга. Трябва да ги предадеш и на същинския такъв.

Ясна изсумтя, а Борис поклати глава. Магьосническа или не, българската администрация си оставаше българска администрация. Момичето грабна хартийките, разгледа ги набързо, хвърли отново мръсен поглед към жената с косата, която пък им помаха ведро за довиждане.

- И пак да дойдеш, Боре, винаги е удоволствие да си побъбрим.
- Удоволствието е споделено.
- Удоволствието е споделено. - изимитира го Ясна когато се бяха отдалечили достатъчно и се бяха запътили към следващото гише.
- Полезно е да бъдеш учтив. - сви рамене Борис.
- Та... Валена, а?
- Мда... свясно момиче е, но не е за мен.
- Нима?
- Просто не ми се навлиза в тази територия. Не мисля, че е справедливо.
- Справедливо за кого?
- За момичето. - вдигна глава и срещна очите на Ясна. - За мен. Доста е егоистично, ако влезеш в една връзка, когато не се чувстваш съвсем готов за нея.
- Доста зряло, не го очаквах от теб... - Ясна се сепна и побърза да добави извинително. - Имам предвид, не си даваше вид на такъв човек обратно в Мунгав, не предполагах, че някога бих чула да казваш такива неща.
- Аз също не предполагах, но напоследък преоткрих доста неща за себе си. Така става, когато човек е оставен прекалено дълго насаме с мислите си.

Двамата отново млъкнаха и въздухът се напои с неудобство. Поради някаква причина за каквото и да говореха, все се връщаха обратно към травмата, беше неизбежно. Винаги ли щеше да бъде така?

- Разкажи ми за Мунгав. - помоли Борис в отчаян опит да смени темата. - Какво ново там? Как е... Как е Тервел? Разкажи ми докато ядем сладолед.

Бяха напът да подминат малкия павильон-кафе с тераса, където посетителите можеха да изчакат за срещата си или просто да се насладят на спокойната гледка на Дунав, която се разкриваше през терасата.

Ясна Соколова, Ела Благоева and Галя Колева харесват този пост.

Ясна Соколова: Възрастен герой; Галеони : 39
Ниво :
Статистики :
Сила: 28
Издръжливост: 24
Интелигентност: 28
Ловкост: 28
Магия: 40
Късмет: 44
Бобчета :

Post n°10

Re: Призраци от минало-бъдеще време

by Ясна Соколова Вто Юли 25, 2023 2:58 pm

- Сладолед... - прошепна със страхопочитание Ясна. - С удоволствие бих изяла един сладолед... осбено ако имат ванилия с шарени пръчици отгоре. - Момичето примижа с очи представяйки си това блаженство.
- Хайде, ела да попитаме. - без да бърза Борис се насочи към павилиончето за сладолед, а Ясна припна ентусиазирано след него.
- Здравейте. Една топка ванилия моля...
- Кхъм кхъм... - Ясна се прокашля престорено.
- Две топки? - момчето извърна въпросително поглед към нея.
- Да, така е по-добре. - кимна доволно девойката.
- Така да бъде, две топки сладолед ванилия, с шарени пръчици...
- Във фунийка, моля. - добави лилавокоската.
- Разбира се. А за господина? - отвърна младежът, който междувременно се зае с приготвленията.
- Мента с шоколад, също във фунийка, моля.
- Ей сега идват. - кимна продавачът.
- Колко яко, да можеш да си хапваш сладолед... всеки ден на работа. - рече Ясна и се спусна да разглежда останалите видове сладолед, които така изкушително бяха подредени на витрината.
- Не ям сладолед всеки ден. - Борис сви рамене.
- А трябва! - дългокоската кимна утвърдително, сякаш това беше най-разумното нещо, което можеше да направи. - Веднага да поправиш това недоразумение. - усмихна му се и отново погледна към различните видове сладолед.
- Хах. - засмя се Борис. - Щом казваш. Може и да го направя.
- Ще видиш, че животът моментално ще стане по-хубав! - нямаше помен от онова мрачно и тъжно настроение, в което беше изпаднала по-рано. Чувстваше се някак лека, безпроблема и спокойна. Може би за първи път от много време насам.
- Заповядайте. Мента и шоколад и ванилия с шарени пръчици. Сложих и една черешка за разкош. - рече продавачът и подаде двата сладоледа. Всеки взе своя, като Ясна веднага опита ванилията с шарените пръчици идаже си отхапа малко парченце от фунийката.
- Оу, невероятен е! - сподели тя и момчето зад касата се усмихна доволно.
- Два галеона, моля.
- Оу, да щях да забравя. - Ясна бръкна в малката чанта, която беше преметнала през рамо.
- Нека аз... - отвърна Борис.
- Няма нужда. - усмихна му се.
- Знам. - усмихна се и той на свой ред. След което подаде парите и плати сметката им.
- Добре, но следващия път аз черпя. - Ясна го увери без да търпи възражения.
- Така да бъде.

Щеше ли да има следващ път? И двамата се зачудиха за момент.

- Ела да излезем на терасата. Там е по-прохладно. - Борис тръгна и Ясна го последва. Лилавокоската остана очарована от гледката, която се простираше пред тях. Избраха най-далечната маса, на ръба на терасата и седнаха на двата стола. Така можеха да виждат още по-добре проблясъците на водата пред тях.
- Определено имаш страхотно работно място. С тази гледка и с този сладолед... - но не довърши защото се съсредоточи върху черешката, която се оказа умопомрачително вкусна.

Борис Захариев, Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Борис Захариев: Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията; Галеони : 39
Ниво :
Статистики :
Сила: 8
Издръжливост: 18
Интелигентност: 8
Ловкост: 6
Магия: 28
Късмет: 6
Бобчета :

Post n°11

Re: Призраци от минало-бъдеще време

by Борис Захариев Вто Юли 25, 2023 5:55 pm

За първи път виждаше някой да възхвалява сладоледа толкова, колкото Ясна. Личеше си, че наистина се наслаждава на студеното изкушение. Погледът му проследи как розовината на езика ѝ се появи иззад устните някак плахо и опита предпазливо кремавата маса, която беше започнала да се разтапя от септемврийската жега. Облиза достатъчно премерено количество, така че да опита от самия сладолед заедно с захаросаните пръчици и когато вкусовите ѝ рецептори успяха да донесат сигнала до мозъка му, момичето възкликна.

- Ех че хууубавооо!

Разтопеното преля от фунийката и се стече бавно надолу по сключените ѝ пръсти. Борис отклони поглед и насочи внимание към собствения си сладолед. Мента с шоколад - или иначе казано, с вкус на паста за зъби. Не беше най-големия фен на сладкото, но можеше да си спомни как като бяха малки с Тервел бяха попаднали на някаква магьосническа сладкарница, която предлагаше сто и двадесет различни вида сладолед. Двамата си бяха поставили за цел да ги пробват всичките и да направят ултимативен наръчник за това как да се подбере най-добрия сладоледен вкус. Носталгията от спомена го накара да се смръщи.

- Не ми разказа за Мунгав. - не каза нищо за Тервел.
- Хм? - Ясна сръбна от сладоледената супа и най-накрая забеляза лепкавата си ръка. - Няма много за разказване. Освен, че имаше малка... промяна в ръководството.
- Това звучи като нещо.
- Не питай. Не ми се говори много, но се радвам, че завършвам.
- Толкова ли е зле?
- Казах ти, не питай.
- Добре... ами Тервел?
- Какво за него?
- Ами... как е?
- Сериозно ли искаш да си говорим за Тервел? - това в гласът ѝ неодобрение ли беше? - Щом толкова те интересува, прати му сова.
- Не мисля, че ще е уместно.
- Аз пък мисля, че ще е много уместно. - Борис си замълча и буквално гледаше как Ясна си ближе сладоледа.
- Той ти е казал.
- Не беше нужно да ми казва, за да разбера, че нещо не е наред. - Ясна почука слепоочие с чистия си показалец. - Женска интуиция.
- Супер.
- Мисля, че трябва да говориш с него.
- Аз пък не мисля така. - може би бе прозвучал прекалено рязко, защото момичето замлъкна и известно време се чуваше само близване. Накрая Борис въздъхна и продължи: - Последната ни среща не премина особено добре. Казах доста неща, които бяха ужасни и недотам верни.
- Това е било преди две години, Бо. Нека се съгласим, че преди две години никой от нас не беше особено... хм... да речем адекватен, поради липсата на по-добра дума.
- Различно е, с него се познаваме от бебешките колички. Той е... беше най-добрия ми приятел.
- И именно заради това ще ти прости.

Ясна се усмихна и реши да остави нещата до тук. Може би не беше най-добрата идея да споменава някои... пълнолунни детайли на този етап пред Борис.

Ясна Соколова, Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Ясна Соколова: Възрастен герой; Галеони : 39
Ниво :
Статистики :
Сила: 28
Издръжливост: 24
Интелигентност: 28
Ловкост: 28
Магия: 40
Късмет: 44
Бобчета :

Post n°12

Re: Призраци от минало-бъдеще време

by Ясна Соколова Вто Юли 25, 2023 8:34 pm

- Мисля си... че по-често трябва да ядем сладолед заедно. И да си говорим. Всъщност си доста приятна компания. - лилавокоската скришно му хвърли поглед, докато се правеше на заета със сладоледа си.
- Чак сега ли го разбираш? - Борис повдигна дясната си вежда, в искрено учудване.
- Чак сега имам шанс да ти го кажа... - меланхолична усмивка премина през лицето на Ясна, но тя бързо се скри. Беше стигнала до края на своята фунийка, която беше любимата й част от сладоледа. - Ммм... просто вълшебство! - схруска я набързо и примлясна доволно.
- Ако знаех, че толкова малко ти трябва да бъдеш толкова щастлива... - мисълта му бързо прекъсна и Борис не довърши, думите които така бързо се изплъзнаха измежду устните му.
- Какво? - погледна го сериозно, в очакване да чуе какво щеше каже. Това сякаш го притесни и както обикновено ставаше, Захариев просто предпочете да замълчи. - Щеше да ми купуваш сладолед всеки ден, до края на живота ми? - Ясна изрече първото, което й дойде на ум. След което звънко се засмя и погледна отвъд терасата.
- Не знам дали е добра инвестиция... - момчето си придаде замислена физиономия, сякаш наистина го обмисляше и пресмяташе колко точно ще му излезе.
- Разбира се, че е. Много по-приятна компания ще ти бъда, отколкото Занаида, която сигурно вече разнася клюките из цялата сграда. Пък и реално не излиза толкова скъпо. Другите момичета имат нужда от бижута и всякакви такива боклучета, които вече влият лошо на портфейла ти.

Борис се разсмя, явно представяйки си описаната ситуация от лилавокоската. След което довърши своя сладолед и изпъна някак уморено краката си.

- Знаеш ли... това се оказа най-приятното посещение тук, въпреки абсурдната администрация, която имате. - искрена и неподправена, Ясна винаги споделяше мислите си, такива каквито се зараждаха в главата й. Дори когато всички в семейството й казваха, че хората не винаги ще посрещат това нейно качество с нужното одобрение, тя не можеше да го контролира. Пък и в крайна сметка нямаше да се променя, само защото някой не смяташе за приятно това, което тя определяше като такова. Борис явно беше съгласен с нея, защото отново й се усмихна и лека кимна.

- Като заговорихме за администрация... все още имаш работа за вършене. - Борис имаше тази суперсила, да я връща в реалността със замах.
- Но това ми е по-приятно. И бих желала да продължи още малко... - след което се изправи и отиде до ръба на терасата. Стъпи на желязната тръба, която оформяше парапета и се провеси над хоризонта, който се простираше над нея.
- Невероятна красота... - гледката спираше дъх й и тя не можа да намери по-добри думи от това. Искаше й се да потъне в слънчевити лъчи и животът да остане такъв завинаги. Сладолед, приятната прохладна тераса, Борис.

Усмихна се. Може би пък един ден животът щеше да бъде точно това.

Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

Борис Захариев: Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията; Галеони : 39
Ниво :
Статистики :
Сила: 8
Издръжливост: 18
Интелигентност: 8
Ловкост: 6
Магия: 28
Късмет: 6
Бобчета :

Post n°13

Re: Призраци от минало-бъдеще време

by Борис Захариев Пет Юли 28, 2023 3:47 pm

- Аз пък... - погледът на Борис се стрелна към големия стенен часовник над двете големи двукрили врати, водещи обратно към вътрешността на куба. Превалваше три и половина. - Ще се наложи да се връщам на работа.

Ясна извърна леко глава към него и той можеше да види, че тя се цупи. В интерес на истината, намираше държанието ѝ за леко странно. Ако самият той бе поставен в нейната ситуация, със сигурност нямаше да иска да говор с момчето, което се бе държало така груби с нея през годините. Онзи, който не искаше да я вижда, който я игнорираше по партита и я предизвикваше с всяка своя дума. Наистина - какво им беше в главите на момичетата? Какво толкова можеше да иска тя от него?

- Но ти изобщо не ми помогна! - възропта лилавокоската.
- Помогнах ти като те запознах със Зинеида. Тя ръководи парада тук и е хубаво да се намираш откъм добрата ѝ страна. - Ясна го погледна и нещо в очите ѝ проблесна. Някаква неизказана молба, надежда за нещо, което Борис не можеше да разгадае. Той въздъхна и измъкна малкото пакетче от вътрешния джоб на мантията си. Цигарата се озова между устните му с едно плавно движение под внимателния поглед на Ясна, след което крайчецът ѝ се запали сам. - Имаш ли против?
- Не, заповядай...

Може и да нямаше против, но въпреки това момчето усещаше как тя го наблюдава и не сваля погледа си от него. Можеше да предположи какво се върти в главата ѝ. За спортистите не беше много привично да пушат, световната федерация по куидич дори беше изкарала забрана за професионалните играчи. Той обаче отдавна беше загърбил подобни мечти и това беше своеобразния му детински бунт към наложената му съдба. Цигарите бяха малко изкупление, сравнени с това, което му беше причинено.

- Никога не съм разбирала пушачите. - започна най-накрая Ясна. - Не разбирам какво му е хубавото на това да миришеш лошо и да си разклатиш здравето съвсем.
- Аз също не разбирам. - съгласи се Борис. - Но и не мисля, че хората изначално пушат от удоволствие.
- Хм, ами защо тогава?
- Знам ли... повечето започват напук на родителите си или защото е готино, а гадния вкус е голяма обществена тайна, която никой не иска да признае на глас. С годините просто се свиква и преди да се осъзнаеш, вече не можеш да спреш.

Борис изду бузи и издиша кълбенце дим, което се превърна в очертанията на човече, яхнало метла, което направи един нескопосан лупинг, преди пръстите на момчето да го разполовят и да размият очертанията му. Ясна проследи фигурката с поглед, след което присви очи, докато осмисляше казаното. Борис беше наясно, че тя изобщо не се връзва на глупостите, които ѝ говореше - но и нямаше нито сили, нито желание да измисли нещо по-достоверно.

За щастие тя не каза нищо, а вместо това двамата останаха така още няколко минути, вгледани мълчаливо във вълничките по реката, преди Борис да се извини и отново да се изгуби измежду етажите на Министерството.

Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

Български магически свят

Призраци от минало-бъдеще време

Призраци от минало-бъдеще време

Re: Призраци от минало-бъдеще време

Re: Призраци от минало-бъдеще време

Re: Призраци от минало-бъдеще време

Re: Призраци от минало-бъдеще време

Re: Призраци от минало-бъдеще време

Re: Призраци от минало-бъдеще време

Re: Призраци от минало-бъдеще време

Re: Призраци от минало-бъдеще време

Re: Призраци от минало-бъдеще време

Re: Призраци от минало-бъдеще време

Re: Призраци от минало-бъдеще време

Re: Призраци от минало-бъдеще време

Similar topics

Similar topics

Критерии за търсене

Display results as : Мнения Теми
Advanced Search