Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    От трън, та на глог

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : От трън, та на глог Coin10 256
    Ниво : От трън, та на глог Untitl41
    Статистики :
    От трън, та на глог Streng10 Сила: 52
    От трън, та на глог Shield10 Издръжливост: 46
    От трън, та на глог Brain10 Интелигентност: 52
    От трън, та на глог Runnin10 Ловкост: 52
    От трън, та на глог Magic-10 Магия: 60
    От трън, та на глог Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : От трън, та на глог TomatoОт трън, та на глог CabbageОт трън, та на глог BananaОт трън, та на глог PizzaОт трън, та на глог HoneyОт трън, та на глог AppleОт трън, та на глог SapphireОт трън, та на глог PearОт трън, та на глог WatermelonОт трън, та на глог EmeraldОт трън, та на глог SausageОт трън, та на глог BlueberryОт трън, та на глог CheeseОт трън, та на глог ChiliОт трън, та на глог MangoОт трън, та на глог TuttifruttiОт трън, та на глог CinnamonОт трън, та на глог RubyОт трън, та на глог ChocolateОт трън, та на глог Diamond

    От трън, та на глог

    Писане by Люба Бюлбулева Вто Юли 25, 2023 9:10 pm


    Този ден не можеше да започне, продължи и свърши по лошо от това, което й се изтърси на главата.
    Можеше ли?
    Ооо, Колева я бе подхванала още от сутринта да й съобщи "хубавата" новина. Жената беше изпуснала три от годините мъчение, които й бе стоварило летенето със северняците и не знаеше... но Яна знаеше!
    Само да намереше бившият капитанът на отбора на "Северен вятър", щеше да й оскубе перушината. Нейната, на метлата й, на Арина и на всеки един от куидичния отбор, който й се окажеше на пътя в близкия час - два.

    Капитан на отбора!
    Тя!
    Люба!
    Как така я бяха натирили така, нали уж беше временен заместник?

    - ЯНА! НЕ СЕ ПРАВИ, ЧЕ НЕ МЕ ЧУВАШ, МОГА И ПО-СИЛНО - Момичето летеше доста високо. Гласа на Люба обаче беше силен и без магическа подкрепа - когато беше спокойна, а когато е ядосана... Метлата трепна изненадано, чу я - СВАЛИ СИ КЛЬОЩАВИЯ ЗАДНИК ТУКА!
    - Абе като те слушам май по-добре да остана тука!
    - МНОГО ДОБРЕ ЗНАЕШ, ЧЕ МОГА ДА ТЕ СВАЛЯ ПО БЪРЗИЯ НАЧИН!
    - Добре де, добре!

    Спускането й беше плавно и спокойно.
    - Какво?
    - КАК ТАКА НАПУСКАШ ОТБОРА!

    - Аз...
    - Не на мене тия! - въпреки скъсената дистанция продължаваше да вика по по-голямото момиче. Нямаше значение кой слуша и колко отдалеч се чува - Мъчи ме пет години да попълвам и сега ще се изнизваш като пръдня из мокри гащи? На всичкото отгоре си измиваш ръцете в МЕН като капитан! Начи ако те видя около игрището и не като част от отбора... няма да ожеш да си седнеш на задника от блъджъри!


    @Яна Вълканова успех XD

    Ясна Соколова, Ела Благоева, Юлий Звездинов and Ясен Тошев харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : От трън, та на глог Coin10 31
    Ниво : От трън, та на глог Untitl40
    Статистики :
    От трън, та на глог Streng10 Сила: 18
    От трън, та на глог Shield10 Издръжливост: 16
    От трън, та на глог Brain10 Интелигентност: 14
    От трън, та на глог Runnin10 Ловкост: 10
    От трън, та на глог Magic-10 Магия: 22
    От трън, та на глог Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : От трън, та на глог PearОт трън, та на глог MangoОт трън, та на глог SausageОт трън, та на глог SapphireОт трън, та на глог EmeraldОт трън, та на глог CabbageОт трън, та на глог Chocolate 

    Re: От трън, та на глог

    Писане by Яна Вълканова Вто Юли 25, 2023 10:14 pm


    Виж какво, възрастните хора трябва да си почиват понякога, не е полезно за ставите да се прекалява с куидича – Яна заусуква кичур коса около пръста си.
    На една и съща възраст сме, да ти се не види! – Люба само дето не се изплю.
    Душата ми е...
    Ако имаше душа, Яна, нямаше да ми натрисаш такава отговорност!
    Ма то не е специално, за да ти е гадно...
    Е, гадно ми е! Какво правим?
    Амииии, надявам се скоро да ти мине?



    Другото момиче сви юмруци, сякаш ей сега щеше да скочи и да натупа съдомничката си и Яна не се съмняваше в способностите ѝ, но от своя страна запази спокойствие. Повишаването на тон и от двете страни доста рядко помагаше при разрешаването на недоразумения, да не кажа никога. Ако питате Бюлбулева, недоразумението тук си имаше име и фамилия и случайно или пък не, те бяха Яна Вълканова. Пък другата не виждаше чак такъв проблем в това, което се случваше.


    Виж сега, на теб ти се получава чудесно с викането и юркането на хора така или иначе. Направо си си родена за капитан. Пък мен и да ме няма в отбора, ще се справите повече от отлично.
    Не, не, не може И да се откажеш от поста, И да напуснеш отбора. Не може и кино, и лимонада!
    - Разбира се, че може!
    Не може, ти казвам!
    - Съвсем естествено е като си заместник, после да станеш капитан, не мога да разбера защо е такава драма...
    Натрисаш.ми.своята.работа.
    И съжалявам за това, но нямам намерение да си променям решението.



    Яна скръсти ръце пред гърдите си, сякаш за да се защити от следвашите словесни (пък не бе сигурно до кога ще са само такива) атаки на Люба. Самата тя не се чувстваше достатъчно адекватна, та да е капитан на отбора, а напоследък идеята за куидич като цяло по-скоро я напрягаше. Само съвсем логично беше да освободи позицията, но очевидно Люба не бе съгласна.


    Мога да остана като резерва, ако искаш – предложи компромисен варинт – така няма да се налага да напускам отбора и ще ме гледаш около игрището като част от него... един вид.
    Леле-е-е, змия да се беше родила, нямаше да си толкова хлъзгава!
    Те не са хлъзгави, само... Абе, това е предложението ми, приеми го или недей. Резерви винаги е добре да има, ако случайно някой е контузен или не може да участва поради някаква друга причина, ще мога да заместя.
    Освен ако не намериш начин да си изтриеш ръцете и от това.
    Fine, make me your villain.

    Вихрен Вокил, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ясен Тошев харесват този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : От трън, та на глог Coin10 256
    Ниво : От трън, та на глог Untitl41
    Статистики :
    От трън, та на глог Streng10 Сила: 52
    От трън, та на глог Shield10 Издръжливост: 46
    От трън, та на глог Brain10 Интелигентност: 52
    От трън, та на глог Runnin10 Ловкост: 52
    От трън, та на глог Magic-10 Магия: 60
    От трън, та на глог Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : От трън, та на глог TomatoОт трън, та на глог CabbageОт трън, та на глог BananaОт трън, та на глог PizzaОт трън, та на глог HoneyОт трън, та на глог AppleОт трън, та на глог SapphireОт трън, та на глог PearОт трън, та на глог WatermelonОт трън, та на глог EmeraldОт трън, та на глог SausageОт трън, та на глог BlueberryОт трън, та на глог CheeseОт трън, та на глог ChiliОт трън, та на глог MangoОт трън, та на глог TuttifruttiОт трън, та на глог CinnamonОт трън, та на глог RubyОт трън, та на глог ChocolateОт трън, та на глог Diamond

    Re: От трън, та на глог

    Писане by Люба Бюлбулева Сря Юли 26, 2023 8:59 pm


    Викането беше събрало зрители. Разбира се нехранимайковците не смееха да се приближат в рамките на игрището. Но ако някое от двете момичета от Северен Вятър се заслушаше, щеше да чуе, че се разнасяха залози.
    Сериозни при това.

    Крясъци.

    После мълчание. Точно навреме, защото и няколко вийли се извиха, да държат ситуацията под око.

    Люба гледаше Яна сякаш ще й скочи на бой.

    Яна гледаше Люба сякаш ще скочи на метлата в опит да избяга от въпросния бой.

    Въздишка.
    - Оф, добре де. Мир - подаде ръка за стискане, която другото момиче хвана с подозрение 
    - Наистина? 
    - Ми... казах си, каквото имам да казвам. Кат не щеш, не щеш. -
    тежка съдба, но може би щеше поне малко да се разсее от цялата тегава училищна ситуация - Що не Арина? Тя и на лагери ходи.
    - Много е мека.
    - Добро - лошо ченге?
    - С тия люшкания на настроението си самодостатъчна.
    - Ей! -
    два чифта сини очи се срещнаха в смях. Какво да каже Люба тая година не й беше от най-добрите. - Оставаш резерва все пак!

    А ако Яна си мислеше че толкова лесно ще се отърве от нея... тепърва щяха да минават тактики, формации, сили на играчи, как се набират нови хора. Кой да вземе в отбора и кой не... също трябваше да дава акъл и за трай-аутите.

    - Яна, с теб какво стана? 
    - Как така? - момичето примигна объркано, сякаш не очакваше, реален интерес.
    - Нали обичаше куидича, защо се отказваш?

    Яна Вълканова and Ела Благоева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : От трън, та на глог Coin10 31
    Ниво : От трън, та на глог Untitl40
    Статистики :
    От трън, та на глог Streng10 Сила: 18
    От трън, та на глог Shield10 Издръжливост: 16
    От трън, та на глог Brain10 Интелигентност: 14
    От трън, та на глог Runnin10 Ловкост: 10
    От трън, та на глог Magic-10 Магия: 22
    От трън, та на глог Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : От трън, та на глог PearОт трън, та на глог MangoОт трън, та на глог SausageОт трън, та на глог SapphireОт трън, та на глог EmeraldОт трън, та на глог CabbageОт трън, та на глог Chocolate 

    Re: От трън, та на глог

    Писане by Яна Вълканова Нед Юли 30, 2023 4:00 pm


    Какво беше станало с Яна? Освен, че беше на ей толкова (между палеца и показалеца ми почти няма разстояние) да се премести в друго учебно заведение и накрая закъсня за училище? Че се оказа като в небрано лозе с новия режим и още имаше чувството, че е объркала пътя и е попаднала някъде другаде? Нищо, нищо не беше станало с Яна.

    - Не съм сигурна...  Май някакви неща ми дойдоха в повече, имам нужда да си почина... – сама знаеше, че скоро няма да може да си почине. Не наистина.
    - Успех – Люба явно мислеше същото, защото се усмихна кисело.
    - Не знам, наистина, трябва ми време. Сигурно накрая ще се върна – не добави „като се намеря”, но си го мислеше.

    Просто в момента в главата ѝ имаше една голяма каша и докато не я подредеше, не можеше да се заема с никакви отговорни задачи. Баща ѝ нямаше да е много очарован от това, че се отказва, все пак той я бе учил как да се закрепи на метлата и как да държи батата. От друга страна едва ли скоро щеше да разбере, както беше тръгнало, а нещата, за които хората не знаят, рядко ги нараняват.

    Ако играеше като резерва, нямаше опасност да изгуби тренинг и можеше да се завърне по всяко време без проблем. Тя още не знаеше, че в крайна сметка няма да напусне отбора наистина, а само ще си смени позицията, но това са подробности.

    - Спокойно, Люба, всичко ще бъде наред, обещавам – Яна ѝ се усмихна – Пък и ще ти помагам, както ти помагаше на мен.
    - Ти само смей да не ми... – шегуваше се... нали?

    Добре, кризата бе овладяна и нещата можеха да продължат по нормално му, което както всички знаем вече е нов вид нормално някакво. Хората, които бяха започнали да събират залози, огорчено започнаха да се разотиват, макар че след много малко им предстоеше да станат свидетели на още по-интересно шоу.

    - Ами...
    - Добре значи...

    Погледаха се още малко, но на Яна не ѝ идваше нищо друго на акъла, което би могла да каже, освен „Чао” и се накани да се връща към общата стая, за се опита да напише някое и друго домашно.

    - Хайде, аз ще се...

    В този момент реши да пристигне Арина, която изглежда смяташе да ги подмине като малка гара... Не, каза нещо на Люба, докато минаваше покрай нея. И то определно нямаше да ѝ хареса.


    +1 сила


    и продължава ТУК

    Люба Бюлбулева харесва този пост.


      В момента е: Пон Май 20, 2024 2:14 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!