Индекс
39
Сила: 8
Издръжливост: 18
Интелигентност: 8
Ловкост: 6
Магия: 28
Късмет: 6
by @Стоил Керемидов
Като за петък, на четвъртия етаж бе ужасно оживено. Беше началото на октомври и отпускарският сезон официално бе приключил, а с това бяха възобновени и проблемите, които занимаваха отдела. Управление „Международни стандарти в магическата търговия“ се опитваше да намери изход от заформящата се криза с китайското министерство, което се опитваше да наложи ембарго над произведените в България котли, тъй като преди няколко седмици няколко човека получили изгаряния при досег с повърхността им. Българските власти се опитваха да стигнат до някакво споразумение, тъй като китайския пазар бе един от най-големите, които обслужваше страната, и поне да стигнат до корена на проблемът. за зла участ Борис беше причислен към тях в следващия месец и на него се падаше честта да води по-неприятната част от кореспонденцията, особено тази с пострадалите магьосници.
Най-накрая, в късния следобед, успя да довърши едно изявление, което Шишманов, директора на отдела, бе изискал до подготви за вчера. С малко повече късмет, Борис се надяваше, че шефът му е забравил за срока, който му беше поставил, и нямаше да го държи отговорен за закъснението. И без това той имаше други неща на главата, които да го занимават, а в краен случай Борис щеше да се оправдае с нереалистичните очаквания, които Шишманов си беше изградил. Момчето изправи написаното и го прегледа набързо - всичко изглеждаше в ред. Борис махна с пръчка и пергаментът мигом стана ламиниран, а самият Захариев се изправи непохватно, пресегна се за бастуна и закуцука към офиса на началника.
Когато стигна там, секретарят му, Манол, обикаляше около бюрото си като куче на каишка, и нареждаше нещо на едно перо, което левитираше във въздуха.
- С тази наредба се определят условията за... хммм... издаване, отказ и отнемане на разрешения за извършване нааа... на дейност с... чакай малко, зачеркни едното 'на'... така... до къде стигнах... не, без последното... за извършване на нестопанска цел от чужденци в България.... стоп! Дай да видя какво написа.
- Здравейте, господин Сапунджиев.
- А, Захариев. - Манол се смръщи на написаното и премигна жално. - Мисля, че е добра идея да заложа на доброто старо писане на ръка, тези самопишещи пера за нищо не стават.
Борис се усмихна учтиво и се опита да покаже, че изобщо не му е до това да слуша мрънкания за самопишещи пера, ами искаше да остави това, за което бе дошъл и да се връща обратно на работа.
- Шишманов тук ли е?
- Не, магипортира се до София, не уточни за какво. Каза, че било спешно.
- Добре, тогава мога ли да оставя това...
- Не, повече за нищо не мога да отговарям. Ще трябва да го почакаш, надявам се да се върне скоро. - Манол стигна до края на написаното на пергамента си, изръмжа и смачка написаното на топка, която прелетя покрай ухото на Борис. - Виж, може да изчакаш обратно в залата, или тук до този господин.
Въпросният господин беше облечен в безупречен костюм, с перфектно оформена прическа и кръгли очила с телени рамки, които седяха на правилното отстояние между очите и върха на носа му.
- Виж, ако искаш изчакай, ако искаш недей. Аз слизам за малко до първия етаж, за да подам жалба за тези пера! Наистина трябва да ги спрат от производство...
Борис изслуша мълчаливо обясненията на Манол, след което хвърли предпазлив поглед към непознатия и се настани на един стол след неговия. Бастунът изтропа леко по дъсчения под, когато момчето го облегна до стената. Наистина се надяваше Шишманов да се върне скоро.
Като за петък, на четвъртия етаж бе ужасно оживено. Беше началото на октомври и отпускарският сезон официално бе приключил, а с това бяха възобновени и проблемите, които занимаваха отдела. Управление „Международни стандарти в магическата търговия“ се опитваше да намери изход от заформящата се криза с китайското министерство, което се опитваше да наложи ембарго над произведените в България котли, тъй като преди няколко седмици няколко човека получили изгаряния при досег с повърхността им. Българските власти се опитваха да стигнат до някакво споразумение, тъй като китайския пазар бе един от най-големите, които обслужваше страната, и поне да стигнат до корена на проблемът. за зла участ Борис беше причислен към тях в следващия месец и на него се падаше честта да води по-неприятната част от кореспонденцията, особено тази с пострадалите магьосници.
Най-накрая, в късния следобед, успя да довърши едно изявление, което Шишманов, директора на отдела, бе изискал до подготви за вчера. С малко повече късмет, Борис се надяваше, че шефът му е забравил за срока, който му беше поставил, и нямаше да го държи отговорен за закъснението. И без това той имаше други неща на главата, които да го занимават, а в краен случай Борис щеше да се оправдае с нереалистичните очаквания, които Шишманов си беше изградил. Момчето изправи написаното и го прегледа набързо - всичко изглеждаше в ред. Борис махна с пръчка и пергаментът мигом стана ламиниран, а самият Захариев се изправи непохватно, пресегна се за бастуна и закуцука към офиса на началника.
Когато стигна там, секретарят му, Манол, обикаляше около бюрото си като куче на каишка, и нареждаше нещо на едно перо, което левитираше във въздуха.
- С тази наредба се определят условията за... хммм... издаване, отказ и отнемане на разрешения за извършване нааа... на дейност с... чакай малко, зачеркни едното 'на'... така... до къде стигнах... не, без последното... за извършване на нестопанска цел от чужденци в България.... стоп! Дай да видя какво написа.
- Здравейте, господин Сапунджиев.
- А, Захариев. - Манол се смръщи на написаното и премигна жално. - Мисля, че е добра идея да заложа на доброто старо писане на ръка, тези самопишещи пера за нищо не стават.
Борис се усмихна учтиво и се опита да покаже, че изобщо не му е до това да слуша мрънкания за самопишещи пера, ами искаше да остави това, за което бе дошъл и да се връща обратно на работа.
- Шишманов тук ли е?
- Не, магипортира се до София, не уточни за какво. Каза, че било спешно.
- Добре, тогава мога ли да оставя това...
- Не, повече за нищо не мога да отговарям. Ще трябва да го почакаш, надявам се да се върне скоро. - Манол стигна до края на написаното на пергамента си, изръмжа и смачка написаното на топка, която прелетя покрай ухото на Борис. - Виж, може да изчакаш обратно в залата, или тук до този господин.
Въпросният господин беше облечен в безупречен костюм, с перфектно оформена прическа и кръгли очила с телени рамки, които седяха на правилното отстояние между очите и върха на носа му.
- Виж, ако искаш изчакай, ако искаш недей. Аз слизам за малко до първия етаж, за да подам жалба за тези пера! Наистина трябва да ги спрат от производство...
Борис изслуша мълчаливо обясненията на Манол, след което хвърли предпазлив поглед към непознатия и се настани на един стол след неговия. Бастунът изтропа леко по дъсчения под, когато момчето го облегна до стената. Наистина се надяваше Шишманов да се върне скоро.
