Някои от по-пополярните видове растения и значението им за магическия свят. Подредени са по азбучен ред.
Абсински спаружени смокини – цветовете на спаружената смокиня растат вътре в плода и имат лилав цвят, също като него. Растението е листопадно, което ще рече, че листата му започват да падат през есента и то е голо през зимата. Въпреки това, поради агресивните си корени, може да оцелее дори при снежно време. Листата му имат лечебни свойства, а когато плодът се обели, произвежда лилавеникава течност, която се използва в приготвянето на отвари (смаляваща отвара и еликсир за еуфория).
Аконитум – още познат като „Самактитка” или „Вълче биле”. Цветовете и корените на растението се използват в приготвянето на отвари, но листата му са силно отровни. Използва се в отвари за потискане ефектите на ликантропия.
Алихоцея (Хиеново дърво) – листата на хиеновото дърво могат да предизвикат истерия и неконтролируем смях, антидот за които е песента на тъжното щурче. Използват се в алихоцеевата отвара и отварата за памет.
Асфодел – още познат като „Бял бърдун” е род растения с красиви бели цветове от семейство Асфоделови – Asphodelaceae (преди е спадал към Кремови – Liliaceae) и издължени тънки листа. Според древногръцката митология „Полята на Асфодел“ са част от Подземното царство, в която почиват душите на хора, които приживе били в еднаква степен добри и лоши. Използва се в Лекарството на живата смърт, както и в някои лечебни отвари.
Беладона – още „Лудо биле” или „Старо биле” има обли зелени листа и камбановидни цветове в убит нюанс на лилаво. Плодовете са черни и лъскави, с диаметър около 1 см. На височина може да достигне около 1 метър и е силно токсична. Въпреки това има и лековити свойства и е използвана в отварителството за някои лечебни отвари.
Бодлив храст – храст с дълги, остри бодли, които има навик да изстрелва по хората. Може да се използва като средство за прогонване на неканени гости, но вероятно би атакувал и канените.
Бръшлян - увивен или катерлив многогодишен храст. При хоризонтален растеж лесно достига до 30 метра дължина, а при вертикален (напр. по стена и др.) може да стигне до 25 метра. Отровен. Някои майстори използват стъблото за магически пръчки.
Буботуби – магическо растение, видимата част от което наподобява големи, дебели черни плужеци, които се гърчат. Покрити са с издатини, които при изстискване произвеждат гъста жълтеникавозелена гной, чиято миризма силно наподобява тази на петрол. Използва се за лечение на акне, но неразредения секрет може да изгори незащитена кожа и образува неприятни мехури.
Бучиниш – петнист бучиниш, познат още като бардаран, цвилуга, дива мерудия или цволика е отровно тревисто едногодишно или двугодишно растение от семейство Сенникови, подсемейство Целинови. Отровно е, но се използва в някои лековити отвари, както и в отварата Доксицид.
Воняща цикута – още познато като „Отровна цикута”, крайбрежно растение с бели, почти кръгли цветове, високо около 1,5м и силно отровно. Използва се в отварителството. В малки количества се прилага в смаляващата отвара, както и в отварата Доксицид.
Драка вероломка – растение, което външно прилича на преплетен дънер, но крие опасни, покрити с тръни пипала, които атакуват при нападение. Съдържа зелени пулсиращи шушулки с големината на грейпфрут. Могат да се берат и в тях има светлозелени грудки – плодовете на драката. Ядливи са и са най-вкусни, когато са свежи.
Приказлив кактус – вид дебело кактусоподобно растение, което може да говори, но най-често охка и се оплаква със слаб глас.
Джинджифил – цъфтящо растение, чийто корени се използват в готварството като подправка и в народната медицина. Използва се и като съставка в Умоизбистрящата и Разкрасяващата отвари.
Девесил – растение от рода на целината, чийто плодове и семена се изполват в готварството. Влияе на мозъка и поради тази причина се прилага в Объркващата отвара.
Дитания – билка със силни лечебни свойства, може да се яде сурова за лекуване на плитки рани, а като тинктура може да излекува и дълбоки такива, карайки здрава кожа да покрие наранената плът.
Дяволска примка – представява маса от меки, пружиниращи пипала и прилича на Пърхоцвет. Увива пипалата си около всеки, който го докосне и се опитва да го задуши. Колкото повече се съпротивлява жертвата, толкова по-силно го стиска примката. Чувствително е към светлина и огън и бяга от тях.
Зъбато мушкато – обикновено градинско растение, което има навик да напада, ако не се полагат грижи за него. Има остри зъби, които се използват в отварителството, както и за храна. Прилагат се също в Подсилващата отвара и Костраст. Има широкоразпространена спекулация, че немагическата Война на розите всъщност е започнала покрай съседи магьосници, спорещи за зъбато мушкато.
Имел – паразитно растение с бели плодове, които се използват в някои отвари. Основно служи за коледна украса.
Каруцарска малина – прилича много на обикновена малина, но нагрубява хората, които берат плодовете ѝ.
Кактус Тарикатикус - прилича на кактус със сивкав цвят и множество циреи, вместо бодли. Уникален защитен механизъм при него е, че когато някой го убоде, той произвежда от всичките си циреи тънки смрадливи струйки тъмнозелена течност с миризма, която е най-близо до тази на оборска тор.
Китайска хапеща зелка – китайската хапеща зелка, както подсказва името ѝ, произлиза от Китай. Има навик да дъвче неща като моркови, а също и краката на разсеяни хора. Използва се за приготвянето на отварата Костраст.
Коприва – често срещано растение, чийто листа се използва в отварителството пресни или изсушени.
Лавандула – растение с красив цвят и успокояващ аромат. Използва се като репелент, тъй като гони насекомите, както и в някои отвари като отвара за сън без сънища, приспивателно, огнедишаща отвара и в козметиката.
Летежник – цъфтящо растение с магически свойства. Летежната пудра се произвежда от цветовете на това растение. Открито е от Игнатия Уайлдсмит през Средновековието.
Мандрагора – магическо и съзнателно растение, чийто корен прилича на човек (като бебе, докато е млада и се развива, докато растението израства). Викът на поласнала мандрагора може да убие човек. Изполват се за лекуване на вцепенени хора и в множество антидоти.
Моли – има изключително силни магически способности. Предпазва от голям брой тъмни заклинания и ако се изяде може да подейства като противоотрова. Лесно разпознаваемо е, тъй като има яснобели цветове и черно стебло. Използва се в отварителството. Според митологията, Одисей е използвал моли, за да се защити от тъмната магия на вещицата Цирцея.
Мента – честосрещано растение, листата и маслото му се използват в отварителството (например в отварата за памет).
Огнесемчест храст – магически храст, който гори докато е жив. Семената му се използват в някои отвари, както и за излюпване на драконови яйца.
Отровна пипокула – зелено, покрито с шипове растение, в чиито венчелистчета се крият зъби. Освен всичко, има подвижни пипала. Те обикалят около растението, опитвайки се да заловят плячка. Отворната пипокула изпуска отрова от кълновете си, а шиповете ѝ са смъртоносни. Ухапването от това растение е изключително отровно и може да бъде фатално. Срещу нея се използва заклинанието Дифиндо.
Пача трева – растение с магически ствойства, което се използва в отварителсвото. Една от основните съставки на Многоликовата отвара е и се използва за приготвяне на медовина (Медовина от пача трева).
Пискливец - наподобява кокиче, но има способността да се движи и да издава звуци. Съзнателно растение е и може да чувства болка и удоволствие.
Перлен равнец – още познат като кихавица, използва се в отварителството.
Пърхоцвет – магическо растение с дълги, полюшващи се пипала, прилича на Дяволска примка, но е безвредно и може да се отглежда в домашни условия. Въпреки името си, пърхоцветът нито пърха, нито цъфти.
Речни водорасли - лечебно растение. Ако се набере при пълнолуние, може да бъде използвано при направата на многоликова отвара.
Риборасли – приличат на купчина хлъзгави сивозелени опашки от плъхове. При консумация се образуват хриле и ципи между пръстите, позволяващи на консумиралия ги да диша под водата. Има спорове между билколозите относно времетраенето на този ефект в солена и сладка вода, но се твърди, че в сладка продължителността е около час.
Роза – събирателно наименование на видове и разновидности на представители на рода Шипка (лат. Rósa), отглеждани от хора и виреещи в дивата природа. Символ на любовта и навярно поради тази причина цветовете и бодлите ѝ са използвани в любовните отвари.
Скокливи луковици – непропорционални лилави луковици с куп листа на върха. Младите са достатъчно малки, за да бъдат овладяни, но големите могат да достигнат размерите на врата. Скокливите луковици могат да бъдат агресивни, ако се почувстват застрашени и да се опитат да атакуват възможните си нападатели, скачайки към тях в опит да ги ударят. За по-големите е необходимо да се използва огнено заклинание (Инсендио). Използват се в отварата за тиквоглавие.
Скорбутова трева – обикновено растение с магически свойства. Използва се в някои объркващи отвари.
Скачащи мухоморки – това са сравнително съзнателни гъби, които имат способността да скачат и се използват в отварителството.
Самонасочващи се сливи – храстовидно растение с червеникаво-оранжеви плодове, които растат нагоре и леко левитират над него. Въпреки името им, повече приличат на репички. Вероятно се използват в кулинарията.
Самонаторяващи се храсти –- невисоки , но изключително хищни храсти. Хранят се с плът и имат способността да се самонаторяват.
Спаружени нарциси – наглед по нищо не се различават от обикновените нарциси на външен вид, но издават звуци, подобни на виене.
Стражеви корен – изключително много наподобява зелен лук. Има ужасен вкус, но е много полезно растение.
Треперудов храст – магическо растение, което постоянно трепка и се полюшва. Цъфти веднъж на сто години и ароматът на сините му цветове се нагажда според това какво харесва този, който ги мирише.
Торбест грах – ражда шушулки с множество семена. Докоснати от какъвто и да е твърд обект, те веднага разцъфват в различни красиви цветове. Троловете са алергични от него и ако има торбест грах в близост, започват да кихат без да спират.
Чадърести цветя – огромни растения, чийто цветове имат формата и големината на чадър. Използват се за украса и все още не им е намерено друго подходящо приложение.
Шапиче – или „дамска мантия”, тревисто многогодишно растение с ветрилообразни листа, които са назъбени по краищата и покрити с меки власинки. Има магически свойства и се използва в Разкрасяващата отвара.