Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Акционът

    Илияна Георгиева
    Илияна Георгиева
    Художник
    Художник


    Галеони : Акционът Coin10 10
    Ниво : Акционът Untitl37
    Статистики :
    Акционът Streng10 Сила: 6
    Акционът Shield10 Издръжливост: 10
    Акционът Brain10 Интелигентност: 34
    Акционът Runnin10 Ловкост: 18
    Акционът Magic-10 Магия: 30
    Акционът Clover10 Късмет: 20

    Акционът

    Писане by Илияна Георгиева Пет Авг 04, 2023 10:21 am


    @Максимилиян Шарков

    Магьосническите акциони бяха нещо драматично, префърцунено и твърде грандиозно за бройката хора които присъстваха.
    Огромната зала беше наполовина празна, но все пак уголемена до "величествени" пропорции. Това какво мините на Мория ли трябваше да са? Но, цялата тази работа не беше нищо ново. Новото беше неприязънта й към събитието. Не бяха хората - позната смес от твърде известни имена. Не беше и мястото, всъщност то самото беше доста приятно и добре декорирано.

    Не в този момент имаше друго нещо, което й обръщаше стомаха.

    Една от нейните картини беше център на въпросното събитие.
    Във всеки друг момент това би било добро събитие.
    Но не и този път.

    Някой беше бърничкал в произведението й!

    Нишките на магията, пренаредени... Как смееха! Имаше хора дошли при нея с такива поръчки, да. Да напрви картина със.. с тъмна магия вплетена в нея. Но всеки един от тях беше върнат още на вратата.
    И сега! СЕГА бяха минали зад гърба й. И бяха преработили НЕЙНА картина. Само да си добереше ръцето до вратлето на този, който беше посмял...

    Външно беше успяла да запази самообладание.
    Нищо нямаше да постигне ако вдига драми, въпреки че като художник можеше да си позволи да е... ексцентрична. Това за жалост не бе в нейн стил. Сцена нямаше да й помогне. Не студен хлад лъхаше от нея, гнева беше минал отвъд точка на кипене, и имаше цел.
    Организатора на събитието.

    Младият Шарков.
    Проклетите им акули, нямаше да позволи да превръщат нейните картини в тайни агенти и наемни убийци!

    Арина Орлова, Юлий Звездинов, Ина Янакиева and Максимилиян Шарков харесват този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Галеони : Акционът Coin10 60
    Ниво : Акционът Untitl37
    Статистики :
    Акционът Streng10 Сила: 6
    Акционът Shield10 Издръжливост: 6
    Акционът Brain10 Интелигентност: 6
    Акционът Runnin10 Ловкост: 2
    Акционът Magic-10 Магия: 8
    Акционът Clover10 Късмет: 2

    Re: Акционът

    Писане by Максимилиян Шарков Пет Авг 04, 2023 7:47 pm


    Ръката му леко трепереше, докато стоеше на улицата и сам себе си убеждаваше да влезе на собственото си събитие. „Поверявам ти организирането, дано се справиш ПОНЕ с това“. Думите на баща му все още отекваха в съзнанието му, но Максимилиян се насили да извика на лицето си приятна чаровна усмивка. От онези, които просто хората да отворят портфейлите си и изпразнят джобовете си. Разбира се, би било лесно, ако това бе организирано с благотворителна цел, например да се подпомогнат осиротелите дракончета в Румъния или популацията на диви еднорози в Балкана. Да, ама не... паричките щяха да отидат в сметката на Шаркови за да спонсорират още една ваканция до Гърция за майка му за да изравни тена си и други дребни неща, като още черни предмети и още аукциони.

    Залата бе просторна, красива, изчистена. Повечето черни предмети се намираха в една задна стая и бяха изкарвали само когато им дойдеше времето, показвани за кратко и след това прибирани докато новият собственик не си ги поискаше и платеше за тях разбира се.
    И все пак във въздуха се усещаше задушаващата наситена черна магия. За по – чисти и невинни доши това сигурно би било смазващо, но такива наоколо надали имаше. Тук се бяха събрали най – големите колекционери, най – заможните черни магьосници и може би една – две заблудени души, които оглеждаха част от малкото изложени предмети, намиращи се под стъклени витрини, за да не бъдат осквернявани от нечии пръсти. Пък и смъртни случаи не им трябваха, само това му липсваше на Макс, някой да вземе да умре тази вечер, защото е идиот и си играе с опасни играчки.

    Същинската част все още не бе започнала, но магьосниците бавно се събираха. Макс знаеше, че първият черен предмет на сцената за вечерта ще бъде череп на сила вещица от някаква забутана гора в Норвегия. Черепът бе черен, малък и с бяла руна отгоре. Излъчваше противна черна енергия и се смяташе, че който го притежава може да убие когото си поиска. Неговите собствени проучвания доказваха точно обратното – който го притежаваше с времето изгубваше ума си и се самоубиваше. И все пак нещото бе тук, бе за продан. Къде щеше да отиде и какво щеше да стане след това – него не го интересуваше. Той намираше и предлагаше това, което се търси.

    Вниманието му в момента така или иначе бе привлечено към нещо друго – картина на една от стените. Беше истинско произведение на изкуството. Класически стил, но бе ново и това си личеше по боите. Не че той ги разбираше тези неща много, много. Но бе общувал с критици, експерти и разбирачи. И все пак картината сама по себе си бе прелестна – носеше едно особено трагично и величествено чувство, като лично Макс виждаше прилика със „Сала на Медуза“ в нея. Може би автора бе търсил точно тази прилика и точно това чувство да остави у тези, които ще се наслаждават на произведението му.
    И говорейки за експерти и художници, един такъв се бе настанил точно пред картината с не особено щастливо изражение върху лицето си. Максимилиян се приближи до Илияна, като продължи да гледа картината и прибра ръцете си в джобовете.
    - Истинска красота, ако мога да отбележа. - заяви той без дори да поглежда русата жена. Като думите му бяха двузнанчи – къде за нея, къде за картината. Но нейното изражение не омекна, а сякаш още повече се сбърчи. - Не сте очаквала да видите една от картините си тук, предполагам? Нито пък изглеждате очарована от факта.
    Той бе наясно ,че имаше цяла една индустрия, които купуваше картини на ниски цени (ниски за тях), след което използваха черна магия и ги продаваха за много повече. Точно в момента тази картина сигурно струваше три пъти повече от оригиналната си цена, но Шарков се съмняваше, че това бе причината за мръщенето на жената. С любопитство премести изражението си към нея без да се усмихва.
    - Да ви предложа питие?

    Арина Орлова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Илияна Георгиева
    Илияна Георгиева
    Художник
    Художник


    Галеони : Акционът Coin10 10
    Ниво : Акционът Untitl37
    Статистики :
    Акционът Streng10 Сила: 6
    Акционът Shield10 Издръжливост: 10
    Акционът Brain10 Интелигентност: 34
    Акционът Runnin10 Ловкост: 18
    Акционът Magic-10 Магия: 30
    Акционът Clover10 Късмет: 20

    Re: Акционът

    Писане by Илияна Георгиева Нед Авг 06, 2023 11:05 am


    Колкото повече гледаше картината, толкова повече я обземаше гневът.
    Колко други нейни картини бяха минали през... това?


    - Не съм особено очарована, да. - Най-накрая отрони, трябваше й момент да сложи юзда на емоцията. Нищо нямаше да й спечели да си го изсипе на случаен човек. Ако изобщо имаше такива на това място. - Илияна Георгиева.
    - Максимилиян Шарков.

    А, да. Няма случайни хора на това място. 
    Добър или лош късмет бе да попадне на организатора на събитието толкова бързо?
    Ръката, която Илияна подаде за поздрав, бе поета и поднесена за целувка - старинна привичка, често срещана в по-старите фамилии. Ала усмивката и погледът на мъжа пред нея, подсказваха по-скоро че е част от неговия си стил. 
    Чаровник, а?
    Поне липсваше аурата на надменност, която обикновено струеше на талази от това семейство. На място където повечето хора се правеха, че не знаят коя е, а им предстои да изсипват сума ти пари по нейна картина. Хуморът на живота беше чепат - сякаш произведението се е пръкнало в съществуване от нищото. Колко удобно нали? Никой от тях, не би докоснал толкова открито ръката на мъгълокръвен магьосник като нея. Особено на някой толкова открито работещ с нормални техники и учил сред немагически хора...
    Особено на такова събитие.

    Значи това беше малката акула.

    - Не бих отказала питие. Стига да имам компания. - постара се да сложи доза приветливост в гласа си, тепърва имаше да разбере дали Максимилян заслужава гнева й - Уиски, без лед.

    Арина Орлова, Юлий Звездинов and Максимилиян Шарков харесват този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Галеони : Акционът Coin10 60
    Ниво : Акционът Untitl37
    Статистики :
    Акционът Streng10 Сила: 6
    Акционът Shield10 Издръжливост: 6
    Акционът Brain10 Интелигентност: 6
    Акционът Runnin10 Ловкост: 2
    Акционът Magic-10 Магия: 8
    Акционът Clover10 Късмет: 2

    Re: Акционът

    Писане by Максимилиян Шарков Нед Авг 06, 2023 8:21 pm


    Следеше реакциите й внимателно. От начина по който реагира на името му, до това как прие, че целуна ръката й. И най – вече как реагираше на собствената си картина пропита с черна магия. Не бе сигурен какво да очаква, но бе благодарен, че жената се контролираше. Мнозина на нейно място не биха. Те биха заплашвали с името си и с богатството си, всъщност типично поведение за баща му, който обаче се опитваше да прави това с класа. Но повечето хора тук бяха такива, щом нещо не им изнасяше веднага намесваха фамилното си име.. той самият не бе голям изключение, за жалост. Така беше научен.

    - Хм.. Не смея да откажа на жена с такъв избор на питие. - подметна Шарков донякъде като шега след което кимна, хвърли един поглед на картината и се отправи към една от залите, където се помещаваше малък дървен бар. Едната му ръка нежно се намираше зад Илияна, около кръста й, но без да го докосва, и все пак бе очевиден знак, че тя бе негов гост и бе тук с него. Не малко магьосници им хвърлиха погледи, но младият Шарков не се впечатляваше от тези неща. Бе свикнал върху него все да има поглед – бил той с любопитство, несъгласие и дори ненавист. Срещаха се обаче и някои по – ласкави такива... те определено му бяха сред любимите, но нямаше да си го признае.
    - Два пъти уиски без лед. - поръча на бармана, като се обърна да огледа помещението за момент. Трябваше да бъде сигурен, че хората наоколо правят това, което се изисква от тях – харесват си някоя глупост и да готови да похарчат колкото се може повече за нея. Разбира се, сред присъстващите имаше и поставени лица, чиято роля бе просто да вдигат цената.

    Питиетата ин бяха пред тях, Макс не докосна това на Илияна, а просто взе своето и я погледна отново с любопитство и лека усмивка. Това леко смръщено изражение и малката бръчица между очите й хич не й отиваха. Дори и да усещаше приветливост в гласът й, за която не бе сигурен дали е истинска, бе сигурен че и една усмивка ще изглежда къде къде по – добре на това красиво лице.. и комбинирано с тази рокля.
    Но той не бе разбирач и на рокли. Всъщност какъв разбирач и на какво беше, май на нищо, което не гореше, крещеше, избухваше в топка дим и от нищото призоваваше духове на умрели магьосници, които си търсят ченетата, пръчките или инструкциите на завещаната рецепта за зелев сок.
    - Нека говорим направо. - започна той.
    - Оценявам това.
    - Във всеки друг случай бих оставил дамата да говори първа, но мисля, че все още си под афект от това което видя – собственото си творение в такава светлина. Усещайки аурата на черна магия от него, защото каквото и да говорим всеки черен предмет носи такава. Знаеш, че мога да направя нещо за картината ти. И за останалите, които са минали през ръцете ми. В магазина има още две...
    Момента в който устните й се свиха в права линия осъзна, че е в права посока. Явно бе очаквала, че има и още и не й харесваше да го чуе. Макс от своя страна пък знаеше точно как да го спре, нямаше да е лесно.. може би дори нямаше да е евтино. Но все още не бе решил над тази част от разговора, не се знаеше дори дали ще имат и сделка. Кой знаеше.. може би Илияна щеше да използва уискито за да залее картината и да я опожари демонстративно със запалка.
    За всеки случай той докосна джоба си да е сигурен,че неговата запалка си бе на мястото й и отпи от уискито си.

    Арина Орлова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Илияна Георгиева
    Илияна Георгиева
    Художник
    Художник


    Галеони : Акционът Coin10 10
    Ниво : Акционът Untitl37
    Статистики :
    Акционът Streng10 Сила: 6
    Акционът Shield10 Издръжливост: 10
    Акционът Brain10 Интелигентност: 34
    Акционът Runnin10 Ловкост: 18
    Акционът Magic-10 Магия: 30
    Акционът Clover10 Късмет: 20

    Re: Акционът

    Писане by Илияна Георгиева Нед Авг 06, 2023 9:11 pm


    И така танцът започна.

    Не знаеше как да прецени държанието на младият Шарков. От една страна имаше някаква доза честност в думите му, но от друга... трябваше ли да се държи сякаш е дете пред скандал? Афектирана! И да е това не намалява, с каквото и да е преценката или контрола й.
    Мъже.
    Отпи бавно от питието, докато гледаше лицето на Максимилян. Преценяваше го. И той изглежда следеше всяко едно нейно движение, пърхане на мигли и отпиване зорко.
    Но не изглеждаше като да го е имал в предвид с лошо намерение.

    - И какво ще ми коства това?
    - Моля?
    - Все пак това са време и усилия от... твоя страна? Не звучи като движение, което да е угодно на бизнеса ти, поне за момента. 

    Дяволит пламък блесна в очите на Илияна. О все още, не беше. Докато е жива можеше да се погрижи нейни картини да... спрат да съществуват. Това вече щеше да му коства пари и бизнес. Но нямаше намерение да показва този си коз. 
    Щом предлагаше да се справят с нейният проблем културно.
    - Може да кажем, че е за лична изгода.
    - И все пак. Не може да ме виниш за любопитството -
    Този път му се усмихна истински, за собствено щастие не бе типа, който се изчервява лесно. Максимилиян беше чаровник, като изключим малко детайли, но да не би малката акула да имаше капка съвест в себе си? - С удоволствие бих приела съвместната работа, но каква е истинската причина?

    Арина Орлова, Юлий Звездинов and Максимилиян Шарков харесват този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Галеони : Акционът Coin10 60
    Ниво : Акционът Untitl37
    Статистики :
    Акционът Streng10 Сила: 6
    Акционът Shield10 Издръжливост: 6
    Акционът Brain10 Интелигентност: 6
    Акционът Runnin10 Ловкост: 2
    Акционът Magic-10 Магия: 8
    Акционът Clover10 Късмет: 2

    Re: Акционът

    Писане by Максимилиян Шарков Нед Авг 06, 2023 10:26 pm


    Аха, ей тази усмивка се надяваше да види. Колко по - чаровна изглеждаше Илияна усмихвайки се. Но не можеше да каже, че с усмивката дойде спокойствие, не. Във въздуха все още се усещаше едно леко напрежение. Но това можеше да се дължи и на черните предмети наоколо, те въздействаха различно на хората. Дори Максимилиян понякога губеше себе си под чара им, често с книги пълни със заклинания, това бе неговата слабост.

    Искаше му се да запали цигара, но не бе удачно да го прави вътре, а и имаше твърде много народ. Не бе уважително да кани и дамата навън на студа (не че бе толкова студено,но все пак...), затова трябваше да се задоволи просто с алкохола си. Независимо, че бе платил за най - скъпото и поръчал най - добрият алкохол на територията на България, точно в момента той имаше блудкав вкус. Може би рецепторите му си играеха с него. Или съвестта му надигаше глава.

    - Може би не обичам да виждам тъжни женски лица. Може би не смятам за уместно черната магия да се използва по този начин. А може би имам познат художник в Германия, който не може да намери място на нашият пазар, защото картините му за жалко подобие на изкуство сравнение с твоите. Може би.. може би всичко това. - отпи една солидна глътка от чашата и я завъртя между пръстите си, като се загледа в семейният герб на пръстена си. Това което смяташе да направи не засягаше никого другиго, а само него. Случващото се с картините бе изцяло негово дело, той бе този, който бе говорил със създателя на това... извращение. Но за негова изненада прокълнатите картини и тези докарващи хора до скръб, лудост, истеричен смях и други състояния се търсиха често.
    Спомняше си история за картина на дете в някакъв музей. Всеки който я зърнел започвал да плаче... Без съмнение бе черна магия, в което се бе и уверил след пътуване до там. Той самият се бе взирал в нея... без капка състрадание или тъга и все пак сълзи на очи.
    - Както казах - лична изгода. - подсмихна й се като облиза долната си устна. - Може да го наречем и услуга. Но ... как би се чувствала ти, ако знаеш, че във всеки един момент мога да се появя на врата ти и да поискам нещо в замяна?

    Максимилиян се извиси над нея, като я гледаше в очите, устните му бяха близо до нейните, а дъхът му погали кожата й. Коментара му обаче бе изречен чисто професионално. Бе смесвал преди бизнес и отношения и знаеше, че това не бе добре, но в очите на тази жена имаше нещо хипнотизиращо. Или пък бе желанието й да отмъсти на човека осквернил картините й. 

    Арина Орлова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Илияна Георгиева
    Илияна Георгиева
    Художник
    Художник


    Галеони : Акционът Coin10 10
    Ниво : Акционът Untitl37
    Статистики :
    Акционът Streng10 Сила: 6
    Акционът Shield10 Издръжливост: 10
    Акционът Brain10 Интелигентност: 34
    Акционът Runnin10 Ловкост: 18
    Акционът Magic-10 Магия: 30
    Акционът Clover10 Късмет: 20

    Re: Акционът

    Писане by Илияна Георгиева Нед Авг 06, 2023 11:38 pm


    - О това би било ужасно! - С шеговит престорен възклик отговори Илияна. Всъщност да дължиш услуга на Шаркови Е една от най ужасните идеи на света. Илияна определено не бе пила достатъчно дори да я обмисли наистина. Но не беше и на път да се даде твърде лесно - Но щом е лична. Можем и да измислим нещо, стига да има точно определени граници.

    Не отстъпи, макар да бе навлезнал във пространството й. Толкова близо, ала думите му бяха все така далеч. Успя и да се спре от това да проследи с поглед езика, който мина през устните му.
    Макар изкушението да свали очи от неговите да бе силно.
    Задържа погледа му и вдигна непокорна брадичка, приближавайки се с още няколко милиметра.

    - Разбира се, трябва да отбележим и че имам възможността да се справя с проблема сама - Все пак откликна на част от изкушението да го докосне. Спря ръката си на вратовръзката му и я оправи. Невинен жест, ако не беше непрекъснатият очен контакт. И тази дяволита усмивка. Неговата или нейната беше... по-хищна? Не че имаше нужда от изтупване - видът му бе перфектно изпипан - Но това би поставило много хора в неудобна ситуация. Та какви условия желаеш... да поставиш?

    Делови тон, срещу делови тон. Макар и този на Илияна да носеше лека шеговитост. Винаги беше смятала, че е по добре беше да бъдеш подценен и приет с насмешка, отколкото да трябва да се бориш срещу нечий гард и високи очаквания.
    Все пак беше жена.
    Свикнала бе да бъде подценявана.

    Арина Орлова, Юлий Звездинов and Максимилиян Шарков харесват този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Галеони : Акционът Coin10 60
    Ниво : Акционът Untitl37
    Статистики :
    Акционът Streng10 Сила: 6
    Акционът Shield10 Издръжливост: 6
    Акционът Brain10 Интелигентност: 6
    Акционът Runnin10 Ловкост: 2
    Акционът Magic-10 Магия: 8
    Акционът Clover10 Късмет: 2

    Re: Акционът

    Писане by Максимилиян Шарков Пон Авг 07, 2023 1:10 am


    За миг антисоциалната му страна и несигурността му се появиха. За миг те можеха да бъдат прочетени в очите му от хората, които го познаваха добре, но Илияна не бе от тях. И надали бе забелязала точно този детайл. Но не очакваше от нея това държание. Това мимолетно докосване на вратовръзката му, която той знаеше, че бе идеално стегната.
    Максимилиян хвана ръката й здраво, докато продължаваше да гледа очите й. Дръпна я по – близо към себе си, като усети аромата й. До сега не го бе забелязал, но до сега тя не беше и толкова близо до него. Имаше една такава сладникава нотка, но и нещо малко по – натрапчиво, по – силно, нещо което оставяше следа и беше запомнящо се. Но не можеше да го определи. От една страна усещаше дърво, от друга усещаше портокал...
    - Размечта се май? - прошепна тя, което го накара да я пусне и да се отдръпне от нея на безопасно разстояние. Не само за себе си, но и за нея. Не бе от тези... и не говореше за този тип услуга. Не би направил нещо на жена против желанието й, още пък по – малко заради задача като тази. Но... това, което долавяше от нея не бе липса на желание. Това което виждаше в очите й също. Тя играеше неговата игра, или по – скоро би била един добър партньор за нея, както сигурно и за танго.

    Преглътна тежко буцата, която се бе появила в гърлото му и поклати глава, като пресуши чашата си и направи сигнал за още едно. Май, май нямаше да е толкова лесно да се разговаря с художничката, може би защото тя просто го разсейваш със самото си присъствие. С тези очи, с този аромат... Дори не можеше да спре да го усеща точно в момента. А факта, че усети ръката й на рамото си не помагаше. Погледна я отново, като устните й все още бяха в лека дяволита усмивка. Тя знаеше какво иска... и май не бе очаквала точно това, когато се бе появила тук днес или пък го бе срещнала за да поговорят за картината й. Или Макс просто премисляше всичко твърде много.
    - Какво разбираш под лична услуга и за какви граници говориш? Защото аз не смятам да казвам какво искам сега. Виждаш ли... чара на това да сключиш сделка с Шаркови, макар и в случая да говорим само за мен, а не за целият род, е в това, че един ден ние просто прибираме това, което ни се дължи. В момента аз нямам нужда от твоите умения, услуги или... от теб. Но някой ден може би точно ти ще ми потрябваш Илияна.

    Не бе изцяло лъжа, той нужда от нея нямаше. Какво би могла да направи тя за него? Имаше си хора, които пренасяха черни предмети. Имаше си хора, които събираха дългове. Имаше си хора, които му носеха информация. Фамилията му държеше Министерството на къса каишка.. какво можеше да му предложи тя, което да подпомогне на работата му – нищо.

    Това, което обаче можеше наистина да му предложи, той дори не искаше и да си помисля, но се четеше в очите му. Интереса към нея, като жена, бе очевиден. Но тук ставаше въпрос за работа, не искаше да смесва работата си и личният си живот, за пореден път. Но пък може би най – сетне щеше да осъзнае, че това е голяма грешка и да му дойде акъла в главата, може би...

    Арина Орлова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Илияна Георгиева
    Илияна Георгиева
    Художник
    Художник


    Галеони : Акционът Coin10 10
    Ниво : Акционът Untitl37
    Статистики :
    Акционът Streng10 Сила: 6
    Акционът Shield10 Издръжливост: 10
    Акционът Brain10 Интелигентност: 34
    Акционът Runnin10 Ловкост: 18
    Акционът Magic-10 Магия: 30
    Акционът Clover10 Късмет: 20

    Re: Акционът

    Писане by Илияна Георгиева Пон Авг 07, 2023 2:13 am


    Звънкия смях на Илияна разчупи обстановката.
    Изглежда не бе свикнал да бъде отговорено на играта му, поне не и толкова директно. А тъкмо беше готов да гризне примамката.
    Имаше нещо очарователно в това да подбутва струните му.

    - Нямам интерес да правя сделка... със семейстовото ти. Може би се взимаш за неделима единица от него. - Имаше нещо в него, което по скоро накланяве впечатлението й в друга посока - Може би не. Но да кажем, че бих дължала услуга на теб, Максимилиян. Не на Шаркови.
    - А границите?
    - все още я гледаше с нещо като недоверие. Или пък съвсем друго, може би свързано по-скоро с предната им размяна.
    - Твърдо НЕ на нещо което би наранило друг човек - директно или индиректно.

    Примигване, може би не беше очаквал точно този отговор. Ръката й мина леко, с пеперудест допир през раменете му... и се върна на собствената й чаша. Повдигна я в тиха наздравица, хващайки отново погледа му.
    Освен предния жар имаше и още нещо. Несигурност.
    Дали се бе уплел в собствената си игра или беше нещо друго? Не.. не мислеше личната услуга, за такава услуга, нали? Това би обяснило греховно бързото пресушаване на това хубаво уиски. Оу, оу Макс, как може да си мислиш такива неща! Реакциите му поне бяха очарователни.
    Щеше да оцелее още малко пържене.
    - И не, не предлагам себе си за услугата - Наведе се леко към него и прошепна, все още държейки погледа му и леко приглаждайки ръба на чашата с пръст. -Но в зависимост колко съм... доволна би могло да е част от играта.

    После се отдръпна изцяло от топлината му. Това трябваше да му е предостатъчно за потвърждение. Ако още си се съмняваше вече беше за него, не че Илияна имаше намерение да се скрият в някоя задна стаичка сега.
    Тръгна да се изправя, все още държейки уискито.
    Още беше на първата си чаша, а имаше и намерение да разгледа все пак останалите предмети на аукциона.

    Арина Орлова, Юлий Звездинов and Максимилиян Шарков харесват този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Галеони : Акционът Coin10 60
    Ниво : Акционът Untitl37
    Статистики :
    Акционът Streng10 Сила: 6
    Акционът Shield10 Издръжливост: 6
    Акционът Brain10 Интелигентност: 6
    Акционът Runnin10 Ловкост: 2
    Акционът Magic-10 Магия: 8
    Акционът Clover10 Късмет: 2

    Re: Акционът

    Писане by Максимилиян Шарков Пон Авг 07, 2023 2:46 am


    Очите му блеснаха от думите й. Значи не му се беше сторило, а уточнението накара нещо в него да потрепери. Усмивката се възвърна на лицето му, защото това уточнение беше важно за него. И знаейки това, можеше да сложи - или поне да опита - една граница между работния си ангажимент и желанието си към нея тази вечер.

    С елегантно и внимателно движение той остави чашата си настрана, след което взе и нейната от ръката й, доста внимателно. Погали пръстите й със своите. В помещението се носеше тиха класическа музика. Той се възползва от това и обви едната си ръка около кръста й, а с другата държеше едната нейна. Тялото му беше отново близо до нейното, точно както му бе харесало по - рано и отново гледаше очите й. Ако можеше да се удави в тях, то щеше.

    Телата им съвсем леко започнаха да се полюшват с музиката. Надали някой дори можеше да го нарече танц, но беше мил момент, поне за него. Той искаше да й покаже, че тя не е просто с цел забавление, той всъщност се интересуваше от жените, които привличаха вниманието му. И искаше да я опознае. Не само защото щяха да работят заедно в бъдеще. А точно в момента искаше да я усеща близо, и дори утре когато нея нямаше да я има, то аромата й да бъде по костюма му, по кожата му, по косата му.

    Тя отново леко се засмя, звънко и приятно, но тихо. Явно смяташе за забавно, че той я бе хванал да танцуват. Може би си беше и забавно, никой друг наоколо не правеше това. Интересуваше ли го? Не. Той притежаваше мястото за вечерта, можеше да си прави каквото иска.
    - Усмивката и смеха ти отиват. И мисля да направя всичко възможно, поне днес, да ги задържа на лицето ти и около себе си. А кой знае... може и и нещо друго. - прошепна в ухото й, след което си позволи леко да го захапе. Отдели я от себе си за миг, преди отново да я придърпа за импровизираният им псевдо танц. Все още имаха залата почти изцяло за себе си, освен една двойка възрастни магьосници и бармана, тук нямаше друг. Всички се интересуваха от по - интересни неща от алкохола, което говореше доста за събитието му. Може би все пак щеше да бъде успех.
    - Точно в момента няма нужда да говорим по работа. Може би по - късно когато те разведа наоколо... - надали някой друг щеше да има привилегията, която на нея й се предлагаше. 
    - А след търга, мога да ти покажа останалите две картини в магазина.

    Юлий Звездинов and Илияна Георгиева харесват този пост.

    Илияна Георгиева
    Илияна Георгиева
    Художник
    Художник


    Галеони : Акционът Coin10 10
    Ниво : Акционът Untitl37
    Статистики :
    Акционът Streng10 Сила: 6
    Акционът Shield10 Издръжливост: 10
    Акционът Brain10 Интелигентност: 34
    Акционът Runnin10 Ловкост: 18
    Акционът Magic-10 Магия: 30
    Акционът Clover10 Късмет: 20

    Re: Акционът

    Писане by Илияна Георгиева Пон Авг 07, 2023 3:42 am


    Право в десетката. 
    Несигурността и недоверието се бяха изпарили, или по-скоро изпепелили. Погледът на Макс бе сладко изгарящ, особено с гризването, което бе добавил.
    Ако беше тепърва на двайсет сигурно щеше вече да го е оставила да я отмъкне.
    Но не беше.

    - Хмм, звучи ми като доста пълен план за един ден. - Пристъпи по близо в танца, а шепота доведе устните й до неговото ухо. Леко докосване и после стъпка назад и завъртане. Зъбките реши да запази за по-късно, но пък не пропусна да забие леко нокти в рамото му, когато следващата крачка я върна плътно до него - Ще ни стигне ли вечерта?
    - Кой каза, че бъде само една вечер?
    - Хмм, Максимилян, -
    Харесваше й да провлачва името му. А и лекото трепване в ръцето му й подсказваше, че и на него да чува името си от нейните устни не му звучеше никак зле - не мога да не кажа, че предложението звучи изкушаващо. 
    - Но?
    Но? Не, тази вечер няма но. Може би следващата... ако има такава.

    Танца продължи, този на музиката също. Неговите движения някак по-агресивни настоятелни и все пак замайващи и опияняващи, като уискито. Нейните леки и закачливи докосвания - избягваше по-директните му движения, превръщайки ги в игриви разминавания.
    Сигурно нямаше да има НО,
    Ако се съдеше само по танца, и друга вечер сигурно щеше да има. Но пък несигурността понякога държеше пиперливотта по-сладка.

    Юлий Звездинов and Максимилиян Шарков харесват този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Галеони : Акционът Coin10 60
    Ниво : Акционът Untitl37
    Статистики :
    Акционът Streng10 Сила: 6
    Акционът Shield10 Издръжливост: 6
    Акционът Brain10 Интелигентност: 6
    Акционът Runnin10 Ловкост: 2
    Акционът Magic-10 Магия: 8
    Акционът Clover10 Късмет: 2

    Re: Акционът

    Писане by Максимилиян Шарков Пон Авг 07, 2023 4:01 am


    Когато бе започнал разговор с Илияна тази вечер не очакваше вечерта му да се развие по този начин. Всъщност тя едва бе започнала, а жената вече го побъркваше, по един приятен начин..., но не правеха ли всички жени това? 
    Тя притежаваше опасен чар, знаеше какво иска и не бе свенлива да си го поиска. И вече го бе пленила, едно докосване, един поглед. Толкова му беше нужно. А Максимилиян не се смяташе за лесен мъж. И все пак усещаше, че до края на вечерта Илияна щеше да бъде способна да го върти на малкият си пръст, особено с тези движения, които показваше в танца им, и с думите с които също танцуваше.

    Знаеше, че за това щеше да се говори. Знаеше, че това няма да бъде одобрено от семейството му, и по - скоро от баща му, и с този детайл щеше да се разправя някой друг път. Точно в момента той бе жаден да я гледа как танцува, как тялото й се завърта и отделя от неговото, а черната рокля леко се развява от движението. Как русите й коси се полюшват леко, когато тя се връща обратно в ръцете му, и как уханието й погалва кожата му, когато обвива ръце около нея.
    За момент потърка нос в косите й, вдъхвайки още от цитрусовият аромат, преди да я пусне и да се поклони за края на танца им, но очите му не се отделиха от нейните нито за момент. Ако можеше да я погълне с поглед - щеше.

    - Нека те разведа наоколо. - предложи младият Шарков, като чуваше повече шум от съседното помещение. Най - вероятно всичките му гости вече се бяха събрали. След десет минути трябваше да направи откриващата си реч, след което търга да започне. За негова жалост щом това станеше, вниманието му щеше да бъде отделено от Илияна за кратко, но после.. после то щеше да принадлежи само на нея.

    Този път той свойски обви ръка около кръста й, докосвайки я. Тази вечер нямаше "но" и тя бе негова. Щом можеше да я докосва - щеше. Дори и това да значеше да привлече нечий гняв... за негова радост родителите му нямаше да присъстват. А и щеше да бъде сконфузно, ако получеше едно конско за избора си на компания, все едно бе на 15.
    - Умълча се. - отбеляза тя тихо, докато двамата гледаха една стара карта, за която се вярваше, че води до къщичка на кокоши крака в горичка в Родопите.
    - Размишлявам. - подсмихна се той, като отмести няколко кичура от русата й коса зад ухото й, а на лицето му имаше отново чаровна и игрива усмивка. Малко по - различна от онези усмивки с които я бе дарил по време на танца, тази сега бе сякаш повече за всички. Защото той може би се бе разкрил пред нея по някакъв начин, но нямаше намерение да го прави и за другите присъстващи.
    - Идвайки тук тази вечер, какво очакваш да видиш? Имайки предвид за какво събитие говорим. Пределно ми е ясно, че няма да купуваш, любопитен съм дали просто слух за картината ти те е довел на прага на моето събитие... или някакъв вид любопитство.

    Юлий Звездинов and Илияна Георгиева харесват този пост.

    Илияна Георгиева
    Илияна Георгиева
    Художник
    Художник


    Галеони : Акционът Coin10 10
    Ниво : Акционът Untitl37
    Статистики :
    Акционът Streng10 Сила: 6
    Акционът Shield10 Издръжливост: 10
    Акционът Brain10 Интелигентност: 34
    Акционът Runnin10 Ловкост: 18
    Акционът Magic-10 Магия: 30
    Акционът Clover10 Късмет: 20

    Re: Акционът

    Писане by Илияна Георгиева Пон Авг 07, 2023 4:32 am


    Чувстваше се сякаш, това бе ритъмът им от години. И сега ръката през кръста й седеше сякаш там й е мястото. Всеки друг път може би, би я отърсила.
    Не и този път.

    - Не просто слух, няколко мои картини са минали от тук вече. И това, в комбинация с любопитство, ме довя. - Промяната в него беше много лека и все пак не прикриваше погледът, с който сякаш се опитваше да я погълне. Тръпка пребяга през гръбнака й - Разбира се, там някъде е и надеждата да намеря този, който пипа където не му е работата, и да му извия вратлето.
    - Любопитството убило котката?
    - Нямаше ли нещо, че удоволствието я върнало? - Обратно в главната зала смехът й не беше толкова свеж като преди малко, нямаше как обградени от толкова тъмна магия. Самата тя сякаш мразеше щастието и веселието - Освен ако котката не е тази, която е бърничкала. Е тук може и да се върне от самосебе си. Как изобщо водиш събитие в тази тежка обстановка? 

    Нямаше нужда да се върнат до картината й, за да усети гнева, който по-рано я бе обзел. Но той сякаш бе останал там, на онази локация. Може би затова, толкова рязко се беше променило настроението, когот отидоха към бара.
    А може би нещо подобно се случваше и с другите предмети. Приковаваха негативните емоции към себе си и се храниха с тях.
    Или ги пречупваха в нещо по-ужасно.
    Надяваше се докато е жива такова нещо да не се случва с нейно произведение.

    Максимилиян Шарков харесва този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Галеони : Акционът Coin10 60
    Ниво : Акционът Untitl37
    Статистики :
    Акционът Streng10 Сила: 6
    Акционът Shield10 Издръжливост: 6
    Акционът Brain10 Интелигентност: 6
    Акционът Runnin10 Ловкост: 2
    Акционът Magic-10 Магия: 8
    Акционът Clover10 Късмет: 2

    Re: Акционът

    Писане by Максимилиян Шарков Пон Авг 07, 2023 4:54 am


    Удоволствието...о, със сигурност на това щеше да се наслади по - късно. И двамата щяха. За сега обаче не повдигна темата, а просто продължи мистериозно да се усмихва, докато гледаше картината й. Красива творба, красив художник.. и определено една нагла котка с черна магия по лапите си.
    Честно да си го кажем, Максимилиян не искаше да прекъсне този бизнес с картините, защото знаеше с кого ще си има проблем. Но щеше да направи всичко възможно да покаже, че нейните картини няма да бъдат продавани по този начин повече. И щеше да върне тези, които бяха минали през ръцете му, пречиствайки черната магия от тях.

    "О, Шарков, какви дъна дириш" прошепна гласче в него. Че кой бе виждал Шарков да чисти черна магия. Никой..., но ето че тази жена бе успяла да докосне някаква частичка в него и той бе склонен да направи изключение. Дали бе тъжният й поглед когато по - рано беше гледала творението си, или гласът в който се криеше точно онази нотка, че ако той не помогнеше тя щеше да вземе нещата в свои ръце..., а това го притесняваше. Ако нещо се случеше с нея щеше да лежи на неговата съвест.

    "Каква ти съвест, от кога притежаваш такава?" 
    Черните предмети наоколо започваха да влияят и на него. Но те не влияеха като на нея. За него е бяха като стар приятел. Токсичен, противен. От онези, които се напиват и после окупират дивана ти, изпиват последната ти бутилка бира и пропускат тоалетната с което си създават работа. Но... стар приятел. И сякаш не можеше да им каже "не", точно както не можеше да каже "не" и на нея тази вечер, но по друга причина.
    - Как изобщо водиш събитие в тази тежка обстановка?
    - Аз живея в такава обстановка. - прошепна той в ухото й, като мина зад гърба й, обвивайки ръце около кръста й и зарови лице в косите й. - С времето свикваш да усещат задушаващото чувство на черната магия, спираш да усещаш страха, болката, гнева... Някои пък харесват точно този й ефект. Начина по който влияе на човешките емоции. - продължи да шепне в ухото й Макс. - Затвори очи, помисли си за нещо, което те прави щастлива. Помисли си... колко щастлива мога да те направя аз съвсем скоро.

    Той се подсмихна при изричането на тези думи. Чисто подмазване. Но силно се съмняваше, че тя ще мисли за това. Сигурно щеше да мисли за по - тривиални неща, за картини например, цветове. Може би дори цветя. Не я познаваше, не знаеше нищичко за нея освен, че бе истински талант с четката и боята.
    - Винаги има чувства по - силни от тези на черната магия. Щастието, добрината, любовта. Удоволствието. Мисли за тях... и няма да усещаш толкова предметите наоколо.

    Погледна часовника на стената, който му подсказа, че е време за речта му. Отдели се от Илияна, докосна леко ръката й, сякаш за да придаде на себе си малко кураж, а не толкова на нея с нейните емоции и отиде на малкият подиум и застана пред микрофона.
    Последва една не толкова трогателна, колкото формална реч. Информация за събитието, информация за предметите, информация за цените и други скучни работи. Скучни, защото точно в момента в главата на младият Шарков се въртяха други неща и не можеше да спре очите си да търсят нейните в тълпата, а лицето й предизвикваше усмивка на неговото макар и едва забележима.

    Люба Бюлбулева харесва този пост.

    Илияна Георгиева
    Илияна Георгиева
    Художник
    Художник


    Галеони : Акционът Coin10 10
    Ниво : Акционът Untitl37
    Статистики :
    Акционът Streng10 Сила: 6
    Акционът Shield10 Издръжливост: 10
    Акционът Brain10 Интелигентност: 34
    Акционът Runnin10 Ловкост: 18
    Акционът Magic-10 Магия: 30
    Акционът Clover10 Късмет: 20

    Re: Акционът

    Писане by Илияна Георгиева Пон Авг 07, 2023 5:57 am


    Дали не можеше да се разтопи в прегръдката му.
    Особено с този глас. Шептящ обещания и вещаещ... хубави изживявания.
    Затвори очи, както й бе казал и почувства хватката му по-осезаемо. Топлината, която се просмукваше от дъха му. На вълни със всяко вдишване и издишване. Ароматът на тютюн - сякаш не беше го усетила до сега, а бе толкова силен, тежик и все пак богат. Пулсът му, оoo той отговаряше на нейния. Забързан, контрастно на бавните и спокойни думи.

    - Хммм, тогава ще трябва да те запасим с добри моменти, които да те заземяват. - Прошепна обратно, каквата и резистентност да бе развил. Още няколко хубави спомена никога не бяха в излишък - По късно.

    Лек недоволен стоп я напусна, когато Макс се отдели от нея. Твърде тих да бъде чут. Няколко досадни часа им предстояха. Все пак го изпрати с усмивка.
    И не свали поглед от него през цялото представяне.
    Не знаеше дали вижда нея в мрака на залата, след като бе отнел топлината си заедно с присъствието си, чувстваше сякаш мракът и студът се бяха събрали около нея.
    И все пак не свали поглед от него.
    И усмивката си от лицето.
    Дяволитата усмивка си беше тръгнала заедно, с Максимилиян. Сега беше на ред искрената. Справяше се великолепно, тайминга на представянето, описанията на предметите и начина по който владееше публиката. 
    Въпреки, че детайлните описания, които представи само пред нея, бяха доста по... интересни или пък беше начина на представяне?

    Може и да имаше още някой тур, сред антиките. Кои ли предмети смяташе за наистина интересни?

    Максимилиян Шарков харесва този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Галеони : Акционът Coin10 60
    Ниво : Акционът Untitl37
    Статистики :
    Акционът Streng10 Сила: 6
    Акционът Shield10 Издръжливост: 6
    Акционът Brain10 Интелигентност: 6
    Акционът Runnin10 Ловкост: 2
    Акционът Magic-10 Магия: 8
    Акционът Clover10 Късмет: 2

    Re: Акционът

    Писане by Максимилиян Шарков Пон Авг 07, 2023 6:31 am


    Винаги бе обичал да говори за черни предмети, да споделя историите им и начина по който се бе сдобил с тях. Тук разбира се нямаше чак толкова време и пространство за изява, но споделяше по някой интересен факт.И все пак за първи път имаше едно по - силно желанието от това. Бе дори по - силно от желанието му да запали една цигара и да усети дима във въздуха и в дробовете си. И това желание бе Илияна.

    Търсеше я в тълпата, намираше я и се усмихваше, след това отново се връщаше към работата си, като се надяваше да свърши по - бързо. Но магьосническите му "приятели" бяха изключително щедри днес и наддаванията продължаваха и продължаваха. Това на което тайно се надяваше да бъде два часа, станаха три, а после и четири. И така докато последният предмет - красива огърлица с рубини, която е била притежание на една от съпругите на Хенри осми, не бе продадена. Как точно тази огърлица се бе озовала тук и в ръцете на Шаркови бе почти мистерия... нелегална мистерия, разбира се.

    След като благодари на всички, стисна няколко ръце, раздаде чаровни и фалшиви усмивки, Максимилиян най - сетне успя да си проправи път към своята дама тази вечер. И изглежда го направи точно на време, тъй като един друг възрастен господин да се бе запътил точно на там. Сякаш пък щеше да я остави в нечии други ръце.
    Изненада я, като нежно я прегърна в гръб и  зарови лице в косите й, като целуна вратът й съвсем нежно и за кратко. Тялото й се изви под неговото, а гърбът й леко се изпъна. Харесваше й. Дали пък това вратле не бе слабо място?

    Младият мъж я завъртя в ръцете си, като отново я поглъщаше с поглед и нежно докосна бузата й, като я погали. Устните му, точно като по - рано, бяха само на сантиметри от неговите  и дъхът му ги галеше нежно, като можеше да усети и нейният върху своята кожа..., но той желаеше не само да гледа тези устни. Желаеше и да ги вкуси. Още тук и сега.
    - Илияна, мога ли да те -
    Дори не бе довършил изречението си, когато Илияна хвана вратовръзката му и го дръпна към себе си. Едно бе сигурно - каквото и да бе очаквал от тази жена тази вечер, тя бе разбила очакванията му на пух и прах. Беше непредсказуема и пълна с изненади. И точно това й движение го доказваше.

    Притисна я леко до себе си, обвивайки ръце около кръста й, като отвърна на целувката й и се изгуби в нея за миг, след което опря челото си в нейното и докосна нослето й със своя нос. Тя имаше сладък нос...
    - Твой съм, води ме където пожелаеш. - и толкова лесно Шарков се бе предал пред чара на една жена. На ЖенаТА. Не можеше да я омаловажава по никакъв начин. Искаше да я извиси, но каквото и да кажеше нямаше да бъде достатъчно да опише пожара, който се появяваше в душата му покрай нейната особа... За миг си помисли дали не е омагьосан, но той бе експерт в това, щеше да разбере, ако тя бе успяла някак да му подейства по друг начин. Не... всичко това се дължеше на нея и само на нея.
    - Това и смятам да направя. - прошепна тя, като си открадна една съвсем кратка втора целувка от него, повеждайки го към вратата и в нощта...


    Край.

    Люба Бюлбулева харесва този пост.


      В момента е: Пон Май 20, 2024 9:52 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!