Не съжалявах, че дойдох в училището, това беше моята съдба. Докато бях тука щях да се опитам да направя живота на децата по добър. Не на всички, но поне на някои.
Няколко дена по късно успях да изпрося излет с учениците на Южен вятър, с под претекст, че трябва да опознаят новия си ръководител. Разбира се имаше условие да отидем на излет в Призрачния лес и да бъдем придружени от три вийли. Но дори и Призрачния лес да не беше най-приятното място от моите спомени в училището и да бъдем надзиравани от “моите сестри”, беше по добре, отколкото децата да участват да извънредните уроци. Случайно бях срещнала Ирина, моя стара приятелка в Болничното отделение и тя ми разказа за нараняванията, които получаваха децата.
Рано сутринта нахлух в Общата стая на Южен вятър, още преди да започнат уроците и закуската. Не исках да чакам дни, за да се подготвим за излета, за да не би да се отметне управата. Имаше няколко деца и веднага разпознах Рея и Зинаида (бях се постарала последните дни да науча имената на всички си поверени).
- Съберете, всички тук долу, днес и утре няма да имате уроци. Всички ученици от Южен Вятър, ще дойдат с мен на излет.
Видях как лицата на момичета светнаха, въпреки че Рея се опита да го прикрие с обичайната си намусена физиономия. След около половин час повечето деца се бяха събрали, но някои ми липсваха. Щях да проверя сама какво става.
Първо отидох в стаята на момичета и намерих Косара да лежи в леглото си.
- Не си ли добре? - попитах загрижено момичето.
- Да, малко ми е лошо, но много искам да дойда - каза тя скимтяща от болка.
- Ирина ще е с нас, тя може да ти даде нещо за болките, но ако решиш да останеш, ще ти напиша извинителна бележка, че не си добре и ще може да пропуснеш уроците.
Следващата стая беше на по-големите ученички и в стаята заварих една шестокурсничка, която изглеждаше все едно е излязла от корицата на модно списание. Бях шокирана как си представяше, че ще ходи из шубраците на дванадесет сантиметров ток.
- Не може да дойдеш така облечена, Варвара - казах меко аз.
- Не си представяш, че ще дойда на вашето излетче с някакви други дрехи, нали? - изсумтя момичето.
Другата стая, която посетих, беше на момчетата. Когато я отворих, усмихнат ме посрещна Юлий. Той, Вихрен и Жан бяха готови, но техния съквартирант Сандър не беше промръднал от леглото си, нито беше стегнал багажи.
- Няма ли да идваш с нас? - попитах момчето.
Бях забеляза, че е доста затворен или просто се искаше да скрие нещо. Но определено малко социални контакти със съучениците на дома му, ще му дойдат добре.
- Нямам желание - отвърна то.
- Вместо да стоиш тук и да се цупиш, може да дойдеш на малко приключение с нас. Какво ще кажеш? - казах майчински аз.
След като обиколих стаите слезнах пак в Общата и зачаках цялата група да се събере.
- И ето го план - каза силно аз, за да ме чуят всички. - Тръгваме след закуска. Ще ви покажа няколко редки растения, които обичат по студеното време и разбира се магическите животни в Призрачния лес. Не се отделяйте много от групата, че има караконджоли из гората, а други още по неприятни животни. Като стигнем реката, ще опънем палатките и ще се съберем около лагерния огън и утре се прибираме.
____________________________________________________________
@Юлий Звездинов @Ина Янакиева @Вихрен Вокил @Ирина Борякова @Зинаида Кражова @Рея Папандреус @Сандър Викторович @Варвара Симеонова @Косара Вълканова @Жан Ставракиев Ако съм забравила някой да се включи