11. Болничното отделение

ГЛС установяване на първи контакт между бунтовници и вийлите

Днескашното изпитание в Слънчевия коридор беше изключително тежко. Бях целия изгорял на мехури и кожата се сваляше буквално от мен. Тамара бе направила импровизирана превръзка и някак си бях издържал до края на изпитанието, но се нуждаех веднага от лекарска намеса.

Освен мен в болничното отделение имаше няколко ученика. Баба Цвета се моташе около някакъв пациент, който беше дошъл от Мелачката и беше прокълнат, с някакво проклятие за повръщане. Старицата не се славеше с голямата си бързина и заех едно легло и страдащ започнах да я чакам.

Всичко ме болеше адски и издавах тих стон от болки.
След половин час още никой не се беше появил до леглото ми и проверих за пореден път дали имах останала в тайния джоб на колана ми отвара за лечение, но ги бях използвам за предищните симулации и нямаше как да си запълня запасите. Тогава се сетих, че тук трябва да има някакъв шкаф с отвари. Може би ако се доберях до него щях да мога намеря нещо да изпия и да облекча болките.

- Какво става тука? Защо не си се погрижила за това момче? - до мен застана някаква Вийла и гръмко смъмри лечителката. - Аз съм Ирина и ще се погрижа за теб момче. Как се казваш?
- Юлий. Юлий Звездинов.


Жената ме погледна с любопитство и ме огледа преценяващо.

- Последния път, когато те видях беше покрит целия с пъпки отгоре до долу. Виждам, че пак си пострадал много.
Хм, пъпки… Кога имах последно пъпки? Освен… ако не е, когато имах драконовата шарка. Но тогава в училище беше само баба Цвета, освен ако е нямало невидими Вийли наоколо.

- Не мисля, че сме виждали - казах аз сигурен глас.
- Ти си синът на Небесна - потвърди жената. - Бях за малко в селото на клана ми, когато майка ти те доведе там при лечителката.


Бяла коса… как не се сетих по рано… Трябва да съм я срещала само в селото на Вийлите.

@Ирина Борякова @Зинаида Кражова
 

Това РП пресъздава ключов момент от Главната сюжетна линия (ГСЛ) на форума. Повече информация относно ГСЛ можете да прочетете тук (клик).

 
 

Наложи се да спира няколко пъти да си почива, докато стигне до болничното крило. Имаше чувството, че ако положи главата си на нещо, каквото и да било, дори камък, щеше да заспи сън, от който и най-подготвения принц не би могъл да я събуди. Вечен сън. Сега обаче нямаше време за почивка или спане, защото бързаше. След „Мелачката” и фиаското с богъртите, Зина изпадна в безсъзнание и я отнесоха за закърпване при лечителите. Яна беше останала да лежи на земята, загледана в тавана на пещерата и чудейки се колко още можеха да издържат, докато накрая не я подканиха да се връща в училището.

Е, върна се, но преди да отиде в общата стая, искаше да отиде да види Зинаида. Проклятието, с което я беше уцелил нейният богърт още в началото като че ли я беше наранило много повече, отколкото си даваше вид, а тя откровено се притесняваше за нея и щеше да ѝ е по-спокойно ако знае в какво състояние е. Самата тя не бе цъфнала и вързала – накуцваше леко, панталоните ѝ бяха пропити с кръв при коленете и няколко драскотини и ужулвания смъдяха по лицето и ръцете ѝ. Можеше да ги дезинфекцира и в Северната стая, само за душевното си здраве не знаеше как да се погрижи.

Най-накрая докрета и се намъкна в болничното отделение, игнорирайки вийлите пред вратата. Те също не ѝ обърнаха внимание, защото бяха заети да си шушукат нещо, а и външният ѝ вид не будеше съмнения, че всичко ѝ беше наред.

Първо видя Юлий, говорещс Ирина, която се поизправи, когато я видя, но Яна поклати глава и продължи към леглото в съседство от Звездинов, където лежеше Кражова. Вече беше будна, но изглеждаше толкова бледа, по-бледа от обикновено, че едва не се сливаше с чаршафите. Приклекна до нея и се загледа в лицето ѝ.

- Хей. По-добре ли се чувстваш? Много се изплаших за теб!

Искаше да хване ръката ѝ, да отмести косата от челото ѝ, но не смееше да я докосва.