13. You can always find a distraction if you're looking for one.

От вратата за краката.
Беше дошла тук с цел, ама каква беше излетя през вратата заедно със служителката. Не по бързо, като го видя как скочи от дивана... и огъня в очите му.


- Ти си този, който реши да пропусне сутрешното мързелуване - Опита се да прикрие със закачка, че й бе отнел дъха с движенията си, но думите й излезнаха като шепот. Ако продължаваха така нямаше да стигнат до работа. Не че се оплакваше - Макс..
- Мхмм. - нова целувка, малко по-дълбока.
- Максимилиян! - Успя да провре ръка между устните им и да притисне показалец в неговите. Очите му бяха все така изгарящи - Оценявам посрещането, любов, но бих предпочела да не сме от основните гледки на витрината!
- Значи, ако минем по-навътре...?
- Може би. Ако... - Пръста ли й гризна? - Макс! АКО си послушен. Иначе - като ще дърпаш дявола за опашката... докосна леко устни до ухото му и прошепна, подчертавайки последните си думи със малка нотка зъби - ще бъдеш вързан и ще си свърша цялата работа сама... картината също.

Това може би не беше най-добрия начин да пренасочи мисълта му към други теми. Искаше ли всъщност да го прави? Не, не. Магазина уж беше затворен, но пак можеше да влезне някой! Трябваше да има поне един здравомислещ... ох кой залъгваше. Особено тук, Максимилян беше... опияняващ. Енергията на предметите в магазина - мрачна и опасна, и толкова, толкова наситена тук. Сякаш се обвиваше около него и го обрамчваше като парфюм завладяващ сетивата й или скъп алкохол, който усещаше по устните му.
Колкото по-дълго се задържаше прилепена между него и стената, с нежното му и все пак настоятелно докосване, толкова повече съпротивата й отслабваше. Не че беше особено силна като начало.

Точно в този момент и звънчето на вратата се раздвижи.

О богове, спасени от звънеца.

Или не точно спасесени... искаше ли да бъде спасена, или искаше да види още кой бутон можеше да натисне преди Макс да скочи.

За какво беше дошла?

Грабна случаен предмет от близкия рафт и почна да се прави, че го оглежда докато мяташе поглед към Максимилиян или по скоро...акхъм.. гърба му. Сякаш всичко наоколо се концентрираше върху него. Сякаш беше на сцена, мрак и разсейка обхващаха цялата стая освен него. Не можеше дори да се фокусира върху лицата на клиентите.
Остави пръстена.
Всичко се върна по старо му. Даже й се стори, че позна двойката, която така грубо ги бе прекъснала. Прокара пръсти през пръстена, и всичките й нерви се изостриха обратно на Макс. Можеше да го усети от тук, всяко едно негово движение, дъх... аромат.
Интересно.
Може би можеха да го... изпробват?
По късно.
Да, по-късно.

За какво беше дошла?

А да. Картините. Макс тъкмо излизаше от офиса, когато Илияна най-накрая се отдели от пръстена. Да, по късно. Огледа рафтовете докато се приближаваше към него. Да, по-късно щяха да пробват някои неща. 
А за сега.. нямаше да го поглежда. Беше твърде разсейващ в този негов перфектен костюм... и кога бе успял да разхлаби вратовръзката си?

- Какво си направил? Че да не бъдат модифицирани имам в предвид? - Избягваше много упорито да поглежда към него. Но в момента в който погледа й падна върху картините.. дъхът й секна. - Какво по..

Трите емоции я блъснаха едновременно като таран и се олюля. Защо й се отразяваха толкова ударно? Защото собствената й магия бе обвързана с произведенията? Макс беше до нея за секунда и я прихвана.
- Твърде много?
- Да. - гласът й отново бе шепот, сърцето й гърмеше в ушите й, а допирът му бе твърде много и не достатъчно едновременно - Една... една по-една моля.

- Това са глупости, самата магия сама по себе си й няма нищо. Въпроса е как е подредена и за какво се ползва... сигурно и ти би могъл - Защо може би малко й се искаше да го е наранил? Ох, пусти тъмни предмети, днес й се очертаваше доста стабилно емоционално влакче. Коленети й още бяха омекнали от предния ефект, но каквото и да правеше Макс със окадяването - помагаше. Аромата поне беше приятен - Работя по нещо, което ще... направи така, че картината да не може да бъде бърничкана. И ще бъде кофти обгаряне за който я променя.
- Но това ще...
- Унищожи заедно с платното и стаята, в която е? Да. Голяма работа, ще направя друга.

Обикаляше картината и се чудеше от къде да я почне. Слоевете магия, които я движеха бяха сложни... а тъмните нишки бяха вплетени по някакъв начин.
Гняв. За щастие далечен.
Това можеше да го ползва в случая. Докато се движеше грабна стол и го завъртя с гръб към картината. В процеса успя да грабне и цигарата на Максимилиян от ръцете му.

- И не предлагаш. Какъв кавалер! - Дръпна си и остави димът да се разпръсне в устата й.

Разбираше се, че пушеше от тежкия тютюн. Да му краде цигарите, не беше най-добрия начин да го игнорира, усещаше вкуса му на тънката хартия.
Концентрирай се Илияна.
Набра полата си и преметна крак през стола, обръщайки му гръб. Подпря брадичка на облегалката и се загледа в картината.
Нещо погъделичка оголения й крак, но като посегна да го отпъди нямаше нищо. Метна поглед назад...

Макс се седеше все още на стола и я гледаше.
Мил и невинен.

Беше се концентрирала над картината.
Дори не обърна внимание на разговора, чу се че отговаря да. Но някак си и не беше от нея. Какво каза?
Беше хванал нишка магия и се опитваше да я изтегли, ако беше права това щеше да разнищи ефекта. Ако не... еми щеше да види какво ще стане. Поне Макс беше наблизо.
Усещаше погледа му...

Не, щеше да се концентрира.

Намести се на стола, размествайки полата.
Чу зад себе си рязко поемане на въздух и издрънчаване на звънчето, но не успя да се обърне - нишката сякаш ставаше по-хлъзгава, колкото повече я изнизваше.

Единственото й предупреждение бяха стъпките на Максимилиян.
- Това жар.. - Първо усети как зарови лице в косата й, останалата част от изречението беше заглушено от нея. Беше въпрос.
- Макс! - Опита се да протестира. Стисна пръчката си по-силно, но тогава пръстите му пробягаха и по крака й и нагоре. И дъхът... и концентрацията й секнаха.

Нишката магия се изстреля обратно като изпуснат ластик.
За момент всички звуци в стаята заглъхнаха, после пукот и изсъскване. Пръчката на Илияна се нажежи и тя я захвърли, прибирайки изгорената си ръка.
Въпреки това и двамата не успяха да отделят очи от картината.
Фигурите се раздвижиха и почнаха да се бият помежду си, боята червена като кръв потече по рамката, а платното почна да избелява. Сякаш всички цветове се смесваха и я напускаха като рана.

- Е.. Вече няма черна магия в нея - Още беше леко зашеметена, а ръката й пулсираше, все едно бе бръкнала в огън.

Може би беше хванала грешната нишка? Или това, че я изпусна преди да я изниже доведе до този ефект. А имаше ли достатъчно магическа сила изобщо, че да издържи разплитането докрай? Да пипкава работа й се отдаваше...
Не я пипай.
Когато нямаше разсейващи фактори наоколо. Беше точно на път, да пипне разбира се, чисто човешки рефлекс - нещо боли? ами сръчкай го да си сигурен. Но го послуша. Тонът не предразполагаше към друго, не го и бе чувала досега, не го бе виждала толкова сериозен.
Но да прехвърли работата на друг?

- В никакъв случай. - Заинати се, как така друг щеше да й бърника в картините. Отново? Та така се беше стигнало до това първоначално - Продължавам аз.
- Не.
- Макс...
- Илияна.
- Просто ще работя на друго място - Имаха нужда от нещо по открито като локация. Енергията на това място... а и грешка като тази можеше и да докара до верижна реакция със всичките предмети наоколо. Имаха късмет този път. А и се разсейваха един друг. Изненадата й за после реално бе секнала работата. - Може би и поотделн...
- Не.
- Невъзможен си. Опитвам се да намеря начин!
- Има такъв - друг ще го прави. - не повиши глас, но тонът беше все така студен - Няма да те поставям в такава опасност!
- Аз сама мога да се поставя в нея и без теб! - Сякаш усещаше ароматът на разтичащата се магия в устата си с тези думи. Хвърли поглед към кашата на пода и гнева й сецна. Беше му унищожила пространството, все пак, продължи по-кротко - Няма ли обикновени парцали или нещо такова?
- Няма да го пипаш.
- След като не става с магия, може би...
- Не. - извади кърпичката си от джоба и я хвърли към "боята".

Платът се разпадна още преди да я докосне напълно.
Илияна почна да крачи нервно, трябваше да има какво друго да направят. Може би ако това се разнищеше, щеше да се махне. Или щеше да доведе до взрив този път?
Нямаше да го остави просто така да се оправя сам.

Хубава рокля ли? 

- Намира се все още някоя... - Нямаше точно сега да му напомня за унищожената рокля първата вечер или, че докато беше отишъл да вземе писмото бе потушила лек пожар в полата на тази. Поне намери къде бе излетяла запалената цигара и нямаше да има екстра изненади. - Защо?

Прочитайки писмото обаче... сякаш нещо тежко й налегна на сърцето.
Това бе твърде официално, твърде семейно да я води. Да отиде като негова дама при това! Не осъзнаваше ли, че тя не бе много добре дошла в неговия свят? Това нямаше да свърши особено добре. Това, което имаха бе приятно, далеч от връзка... и твърде далеч и несериозно от това да бъде поставяно в такава ситуация.
- Макс, това е серио...
- Искам те, с мен. 
- Добре - Не можа да му откаже, знаеше че ще съжалява, но той изглеждаше толкова уморен в този момент. Обви ръце около него и го погледна в очите, продължавайки с мек тих глас - Ще дойда с теб. А за картините, след като настояваш, предлагам компромис - намери човек, но аз ще му платя.
-... - просто я изгледа с поглед твърдящ "да бе, да"
- Иначе ще се заема сама! Сигурна съм, че си хвърлил твърде много ресурси по това занимание вече. Ще поема и ремонта тук - все пак аз оплесках нещата.
- Аз те разсеях.
- Нямаше изобщо да се стигне до ситуацията, ако не бях аз.
- Не.
- Много си твърдоглав, значи - усмихна му се и се надигна за лека целувка - Ще го обсъдим още после. Сега... Какво ще кажеш да се приберем в къщи и да ти направя вечеря?
- Може - наведе се за по-дълбока целувка - но ще помагам.
- Ще помагаш за носенето на пазара. Бил ли си на мъгълски пазар?

Може би паста, това щеше да е лесно за готвене с една ръка. Трябваше само да наминат през открития пазар за свежи зеленчуци, не искаше да ползва префърцунените магически сортове. Никой от тях не биеше голям, зрял, розов домат.

- Да. "Мъгълски пазар" - Имитира комично отвратения му тон. Очакваше го и все пак й беше смешно. О той сигурно никога не е бил и да пазарува покупки! - Господин голям страше чистокръвен магьосник, спокойно не хапят. Какво искаш да ти сготвя?
- Мусака.
- Това го ядохме вчера! - Засмя се, правеше се на незаинтересован от храната тогава, а накрая омете две пълни чинии. И сега още търсеше. - Нещо по-свежо и бързо... Миш маш!
- Какво е това?
- Разбира се, че не си ял миш-маш. - Вече го водеше към вратата на галерията. От там щеше да вземе портфейла си и да отидат до кварталния пазар. Не можеше просто да се появят сред мъгълите - Това все пак е твърде обикновено ястие за изисканата ви палитра, господин Шарков.

Закачката бе ясна в гласа й. Стори ли й се или Макс леко се нацупи? Е щеше да му мине, особено ако смяташе, че мусаката й е добра, то миш-маша щеше да е трепач.

---

Кратката разходка от къщата й до кварталните магазини беше перфектна съвсем да се отърсят от случилото се през деня. Времето беше чудесно, а пазарът беше още пълен, когато стигнаха.
- Илиянче, какво ти е на ръката?
- Аа нищо, бай Георги. Разсеях се и хванах горещата тава директно! - Неотменна част от пазаруването на такова място. Местните клюкари не изпускаха нищо, но пък бяха добродушни и сплотени - Ще ми мине до утре. Как е госпожата?
- Все така бясна и опасна. Всяка вечер ме навиква, не е мила като тебе!
- Ех съдба, съдба ама и ти що не я слушаш повече?
- Ееее то така по-интересно бе моме. - Получи си от стареца продуктите и Макс ги пое веднага без да продума. Седеше си в страни като сянка и гледаше щъкащите хора.

Червените чушки изглеждаха чудесно соч... оу.
Нямаше съмнение кой се обви така сладко около нея. Цветята бяха изненада - сладък градински букет, не съвсем в стила на Макс. Но беше прекрасен и свеж.

Но пък беше толкова сладко.

Заслужаваше наглада момчето нали.
Протегна глава назад към неговата, отърквайки се в него като котка - малка сладка целувка по челюстта му, ръката му се стегна забивайки пръсти в кръста й. Усмивката, коята мерна с крайчеца на окото си, беше очарователна. Толкова рядко го виждаше толкова открит.

- Мм, това щастлива усмивка ли е? Внимавай, Максимилиян, - прошепна нежно и закачливо - някой да не каже, че ти влияя лошо.

Не каза нищо, но усмивката му се изкриви дяволито. О определено му влияеше. Ако не побързаха може би нямаше и да стигнат до храна, а беше избрала най-бързото ястие с това в предвид. Но по погледа му можеше да разбере, че ако не бяха всичките хора наоколо щеше да ги е магипортирал преди доста време.

- Приключихме ли тук?
- Да може да се прибираме. - усмивката му се разтегли още - Никакво разсейване, господине. - преди усмивката му да падне и да се нацупи отново добави - Поне докато готвя!

Успя да гризне отново ухото й преди да се измъкне от ръцете му. Невъзможен! Но технически още не готвеше, та си беше нейна грешка. А и целта й не беше ли да се разсеят от драмата в магазина? Отново го хвана за ръка и подаде бързо темпо обратно към къщата. Трябваше да почне да готви възможно най-бързо.

Преди да им излетят мислите за храна изцяло от главите.

- По добре ли се чувстваш - прокара пръсти през косата на Макс и се настани в скута му, след като най-накрая се отдръпна от масата - празните чинии вече забравени - Е как е миш-маша?
- Става.
- Мдаа, надявам се след като омете три чинии и половин хляб - Голям апетит беше меко казано, тази акула си беше направо ненаситна. Особено ако съдеше по шарещите му ръце! - Би било ужасно да не става.

Раздвижи дясната си ръка. Все още кожата беше опъната, но не я болеше. С малко крем и това щеше да мине. 
А уж пипкавата работа й беше единствената силна страна. Ето, че с НЯКОИ разсейващи фактори и това можеше много да се обърка.
Основния разсейващ фактор, сега доволно настанен на стола под нея, изглежда беше смлял всичката храна, която бе погълнал и май се замисляше за друга доза разсейване. Как изобщо побра всичко в стомаха си!
Намести се деликатно.. или не чак толкова, но кой може да каже дали беше нарочно или не, преди да прехвърли единия си крак от другата страна, набирайки поли. Отново
Ех тази пола, не че ако беше с цепка щеше да помогне.
Може би малко разсейване щеше да им дойде добре, след днешния ден. Определено беше вихър от емоции и провалени планове. Трябваше и да намери начин да му плати повредите. Не беше казал нищо по въпроса...
А пък за приема щеше да мисли после.
Защо би поканил нея на такова събитие?

- За какво си мислиш? - беше се умълчал, ръката му блуждаеше безцелно по гърба й - Макс?