Помощ по Трансфигурация

След проваления урок по Трансфигурация, Зина седеше в общата стая на Южен вятър и се опитваше сама да понаучи заклинанията, които трябваше да упражняват днес. Това разбира се не вървеше добре. Да, беше свикнала да чете и да се учи сама, но Трансфигурацията не беше само до едното четене и махване с пръчка в някаква фигура. Трябваше си малко усет, малко повече сила. Може би? Тресна чело в учебника и записките си, бутайки чашата, която се мъчеше да превърне в заек или котка. Подпря се на брадичката си и изпръхтя, като се заоглежда отчаяно наоколо. И други ученици се бореха с домашни и уроци, но бяха на групички, а тя седеше сама. Тогава забеляза друго момиче, седящо само край една от масичките. Познаваше я. Така де, разпознаваше я. Със сигурност бяха в отбора по Куидич заедно и със сигурност беше по-голяма от нея. „Пети курс, може би? Или пък беше шести?“, зачуди се на ум. Очевидно бяха от един дом. А как ли й беше името? Дали би било удачно да я помоли за помощ? Тя молеше ли за помо? „Уф…“, изпръхтя някак ум и стана от мястото си. Провал в часовете и допълнително мъчение в Мелачката не звучаха по-добре. Щеше да помоли за помощ, дори и да й откажеше. А как да започне разговора? Докато се чудеше вече стърчеше някак неловко и безизразно до русото момиче. Тя пък, на свой ред, измести сините си очи към по-малкото момиче и се вгледа в него объркано. Кражова преглътна някак шумно и подхвана, подавайки още по-неловко и някак сковано дясната си ръка към съдомничката си:

-Ина,- отвърна й спокойно, стискайки ръката.

„Добре, стъпка едно – успешна“, усмихна се някак вътрешно белокосото момиче. Стъпка две:

-Имам нужда от помощ с едни заклинания,- просто го изплю ей така.

Идеше й да се фрасне по челото. Кой просто заявяваше така? Питаше се първо. Може ли? Не може ли? Удобно ли е? „Обноски, Зинаида, обноски!“, крещеше си на ум сама на себе си.

-О, с кои? Може би мога да помогна?- попита мило в отговор Ина, затваряйки книгата пред себе си.

Третокурсничката си отдъхна и преди да отговори си припомни на ум „Обноски“.

-Благодаря,- най-смотолевеното „благодаря“ казвано от някого, някога.-Трансфигурация. Заклинанията за превръщане на предмети в заек и котка. Не успявам…

Зина точно щеше да отговори на въпроса, когато се вгледа в четивото на Ина и тотално забрави за трансфигурация, за проблеми с магии, за Мелачки и за всичко. Не беше чела точно тази книга, защото не можеше да рисува, ако ще живота й да зависеше от това, но изглеждаше интересно. След това се вгледа в празните листа.

-Ти рисуваш?- попита някак живо на фона на предходните си неловки опити за комуникация.

-Ще ми се да можех,- за миг да се замее белокоската.- Обичам книги за всичко. Тази не ми е попадала.

Третокурсничката кимна развълнувано с глава. Ина се усмихна.

-Значи като летенето,- потвърди й.- Мен пък ме е страх да летя.

-Ами Куидича?- объркано попита Зина.

-Куидича е нещо като изключение. Та, за трансфигурацията,- умело смени темата Ина.- Малки животинки?

Белокоската се позамисли за миг. Определено й беше по-приятно да си говори за други неща с шестокурстничката, но трябваше да се фокусира върху първоначалната тема. Изненада се. Не било толкова трудно да заговориш някого. Или просто беше извадила късмет с Янакиева. Кой знае…

-Да, миналата година учихме Вера Верто,- отвърна все пак не по-голямото от нея момиче.- Мисля, че след третия опит чашата ми спря да има пера. Беше ми се паднало малко птиче.

интелигентност

Зина чуваше много добре и възприемаше, това което русокоската й казваше, докато закачаше Чу. Определено й беше по-приятно да закача животинката пред това я да я превръща в чаша или каквото и да било. Периодично закачаше и хамстера, който Ина беше трансфигурирала. Преговора на Вера Верто звучеше добре на третокурсничката, тъй като не го беше упражнявала след края на предната учебна година. Сви краката си, поставяйки катеричката на земята и насочи пръчката си към животинчето, което още дъвчеше орехчето.

И точно в този момент хамстера, омагьосан от Ина се озова между пръчката на белокосото момиче и Чу. Кражова забеляза това, но вече беше прекалено късно да спре заклинанието и просто притвори очи. Шестокурсничката до нея даже прикри погледа си с ръка. Подочуха странен пуфтящ звук и двете момичета бавно откриха очите си, за да видят резултата. На мясото на хамстера стоеше леко безформена, гумена чаша с учишчки на гризач, и пух във вътрешността й. Летящата катеричка взе да души новото… нещо и след миг се навря във вътрешността му и се сви на топка. Явно одобряваше странното творение на Зинаида. Двете момичета се спогледаха. Ина се засмя лека, а белокоската се подсмихна.

-Добре, това дори не знаех, че е възможно,- каза Янакиева.- Но имаме трансфигурирано нещо.

-М… нещо, да,- почеса се леко зад врата си по-малкото момиче.

Шестокурсничката бръкна в „чашата“ и извади Чу от там, подавайки му нов орех, а след това го остави върху учебника между тях.

Третокурсничката въздъхна и насочи пръчката си към животинчето отново:

Този път нямаше изненади. Летящата катеричка се превърна в красива, порцеланова чаша за чай. Е, дръжката й беше леко космата, но като цяло беше успешно. Ина взе чашата в ръка и я огледа, казвайки й:

-Чу скоро не си бил чаша,- усмихна се, а след това се обърна към съдомничката си.- Добра работа! Вера Верто не ти е проблем.

-Но не е проблем. Плюс това, нямаше много време за упражнения. Ето,- подаде й един графитен молив.- Опитай сега с Родефорс. По-малките животинки са по-лесни.

Зина въздъхна и постави молива на пода пред себе си.

Зина се поколеба. Родефорс беше най-лесната магия и въпреки, че търесеното животинче се беше появило и то в никак лоша форма не се чувтсваше уверена. Не както беше свикнала. Почуди се още малко и се обърна към Ина:

-Добре,- отвърна й шестокурсничката, побутвайки молив номер две.- Давай!

Моливът послушно се превърна в хамстерче. Беше по-малко издължено от първото, цветът му беше графитен и отново имаше гумичка за мишле. Надали щеше да се справи по-добре с тази магия. Чувстваше се по-сигурна някак.

-Сега вече искам да опитам със зайче,- заяви белокосото момиче.

Третокурсничката взе да става от мястото си с цел да стигне до масата, на която седеше преди, за да вземе остатъка от нещата си. Имаше разни малки предмети, които можеше да се опитва да трансфигурира. Подстана, на което Янакиева реагира, тъй като точно й подаваше поредния молив:

Кражова се поколеба отново, но бързо тупна обратно на мястото си. Взе новоподаденото моливче и го сложи на пода пред себе си, докато Ина гриижливо прибираше новото хамстерче в кутията. Белокоската се замисли за заклинанието, което трябваше да използва, насочи пръчката си към пособието за рисуване и заповяда:

Че се трансфигурира, трансфигурира се. Че приличаше на заек, приличаше… но не беше точно. Пред двете момичета се появи заекоподобна фигурка, чиято козина беше от острижки на моливи. Очичките и опашката изглеждаха правилно, като на истинската животинка. Ушите приличаха на отрязани на половина, от страната на писеца молива, право щръкнали на горе. Приличаха по-скоро на рога, отколкото на уши. А нослето, разбира се, беше гумичка. То взе да мърда с носле и да се оглежда наоколо, заставайки на задните си крачета. Стъпи обратно на пода, приближи се до Зина, подуши я, а след това рязко се обърна и взе да тича и подскача из стаята. Въпреки, че беше като разбер, успя да спъне няколко от останалите ученици в общата стая. Ина се засмя тихичко, поглеждайки към белокосото момиче, което зяпаше някак в захлас как творението й притеснява съдомниците им. Определено го имаше за забавно… само ако можеше да се засмее. Вместо това се подсмихна леко и се обърна към по-голямото момиче:

-Така е,- леко през смях й потвърди.

Моливното зайче мина прекалено близо до една от камините и една жарка от пукащия огън падна върху гърба му. Преди което и да е от двете момичета да осъзнае какво точно се случва, острижките пламнаха и подтичващото „животинче“ изгоря за секунди, оставяйки след себе си малка купчинка пепел. Вцепениха се. Ина някак се притесни. Да, не беше истинско животинче, но все пак приличаше на такова, движеше се като такова. Смути се леко, а след това се притесни за по-малкото момиче и погледна леко към нея с цел да се опита да я окуражи, но Зина я изпревари:

-Не, не се притеснявай,- изстреля в леката си паника.- Нали ти казах, че имам много. Ето, виж.

Извади една купчина пособия за рисуване сякаш от нищото. Белкоската погледна купчината, след това съдомничката си и се подсмихна леко, а след това погледна към купчинката пепел.

Шестокурсничката огледа по-малкото момиче. Изглеждаше съвсем спокойно и необезпокоено от случилото се. По-ското беше заинтригувана. Това накара самата нея да се успокои и просто й подаде следващия молив.

пак интелигентност (да има)

Да си представи зайчето в детайл. Да, имаше логика. В съзнанието й изникваше само силуета до този момент. Взе молива от Ина, който беше зелен на цвят и точно както предните пъти го постави на под пред себе си. „Трябва да й взема нови моливи“, помисли си, а след това се съсредоточи.

Молива измени формата си и пред тях се появи едно много пухкаво, графитено на цвят, със зелени очички, зелена вътрешност на учите, с малко по-издължено тяло, и разбира се гумичка за нос зайче. Изглеждаше си напълно реалистично, като изключим зеления цвят. Ина плясна доволно с ръце:

Плесването обаче уплаши животинката и то се разбяга из стаята. Този път обаче белокосото момиче реши да реагира:

Животинката се озова в ръцете й и тя го гушна и взе да го гали, за да го успокои. Сърчицето му биеше толкова силно, че сякаш щеше да изскочи.

-Добри реакции,- каза шестокурсничката.- Честно казано ме изненада.

Русокоската се подсмихна, а след това взе животинката от Зина и го сложи при останалите в кутията. Да, зайчето можеше да изскочи, но поне имаше шанс да се задържи на едно място, ако има компания. Зайчето, което беше трансфигурирала тя веднага го подуши и двете сякаш се харесаха. Все пак бяха от един комплект моливи.

-Добре, сега идва най-трудното,- подхвана по-голямото момиче.

-Ще вземем на заем от Вихрен,- изсмя се Ина и подаде поредното средство за рисуване към Кражова.- Заклинанието, което трябва да използваш е Фелифорс. Опитай пак да си представиш животинката в най-голям детайл и как искаш да изглежда. Може да ти отнеме повече опити, но ще успееш! Вярвам в теб!

Зинаида потърка врата си и взе оранжевото моливче, което и подаваше шестокурсничката. Отново постави предметчето пред нея и взе да мисли, как иска да изглежда котката, а след това замахна с пръчката си.

Не се появи котка. Или поне не нещо, което да прилича на котка. Поне звучеше като такава. Молива се сдоби с по-голяма гумичка, която заприлича на главата на животинчето и измяука. Появиха се четири много къси и много тънки крачета, които по-скоро приличаха на клечки за зъби, отколкото на крайници. От края, където се намираше писеца се кършеше сърдито една много дълга и много пухкава, сива опашка. Творението на белокосото момиче едвам се държеше на крачетата си и при всяко махване с опашка се катурваше и падаше. Следваше недоволно мяукане и съскане, изправяне, ново замахване с опашка и пак падане. Зина затвори очи и сложи и двете си ръце на лицето си. Това май беше най-лошата й трансфигурация до момента.

Зина плесна двете си бузи едновременно и взе да си представя до най-малка подробност. Ина й подаде ново моливче, този път червено. Пак познатото упражнение с познатата магия. Чу се някакъв странен звук след като третокурсничката изрече магията, а след това малкото животинче се появи. Беше много мъничко, много рошаво и много червено котенце. Само очите му бяха черни, всичко друго беше в цвета на молива. И разбира се нослето си беше гумичка. Ех, тази гумичка. Взе да мяука, да се олежда, сякаш търсеше майка си. По-голямото момиче го взе и го гушна. Бе съвсем мъничко. Една шепа. Тя го приближи го брадичката си, а то се сгуши в нея и взе да мърка.

Янакиева веднага подаде нов молив със свободната си ръка.

-Опитай с малко по-голямо тогава,- усмихна й се широко.

Зинаида се подсмихна едва забележимо и взе за пореден път, надаявйки се да е последен, средството за рисуване. И отново – молива на пода, пълна концентрация, заклинанието и... Малко по-голямото коте се появи. Беше сиво на цвят с черни ивици по цялото си тяло. Очите бяха зеленикави. Изглеждаше си съвсем перфектно. Като истинско коте. Дори нослето беше нормално, а не гумичка като при всички останали опити. Двете момичета го гледаха и изглеждаха еднакво доволни и щастливи от резултата. Но животинчето някак не помръдваше. Чупеше опашка и въртеше очички, но тялом – не. Сякаш беше замръзнало. Това някак секна радостта им. Зина протегна ръка в опит да го докосне, а котето, в типичен котешки стил, сякаш получи съобщение от кораба майка и подскочи от мясото си няколко пъти. Хаотично, без посока. След това приклекна, сви уши, изкара звук, който беше нещо средно между мяукане и ръмжене, а след това взе да тича около ученичките хаотичо. Прескочи графитената котка, която все още мажеше по пода, след това се спря пред зайчетата. Удари с лапа няколко пъти трансфигурираното от Ина, а това на Зина избута с главичка новото животинче. Котето изсъска и пак започна да тича и да скача, завършвайки закачено на стената, на тъпета с всичките си нокти. Шестокурсничката се притесни за зайчетата. Намести бебето коте в скута си и взе дългоухите при себе си. Изглеждаха си добре и взеха да протестират да ги пусне, което направи. След това се загледа в новото... стенно украшение.

Зинаида се изправи и се опита да го свали от стената. Е... свали го, но част от тапета си остана на ноктите на животинката. Тутакси успя да махне парчето, защото котачето не спираше да се гърчи и да беснее в ръцете й, ръмжеейки? Съскайки? Звука беше доста странен. Успя да я одере и момичето го изпусна, а той започна пак да търчи и да беснее.

-О, Зина, добре ли си?- попита я Ина.

-Да, драскотина,- проследи котето с очи.- То би спънало много повече хора.

-И кой знае какви други бели ще сътвори, ако го пуснем извън бариерата,- погледна към скъсания тапет.

-Репаро!- заповяда белокосото момиче.

Стенната облицовка застана на мястото си и изглеждаше като нова. Повтори движението и на местата, които зайчетата бяха опустошили. Поне това можеше да направи. Седна обратно на мясото си. Щуреещото коте се беше скрило някъде и беше някак спокойно около тях в този момент.

-Май ми стига трансфигурацията за днес,- промълви тихо.

Ина се усмихан широко, дори леко се изчерви и взе да гали мъничкото коте, което спеше в скута й.

-Сега чакаме да станат пак моливи?- попита Зина.

И като по команда, хоп – гумената чаша, която преди това беше хамстер се беше превърнала отново в гума, а след миг се появи и Чу.

Белокоската, която все още си играеше с пощурялото коте и се зачуди, какво можеше да каже на Ина за себе си. Какво харесва? Какво не харесва? Нормалната, човешка комуникация беше трудно нещо, но реши да опита:

Определено не беше от многословните… дали?

-Аз също обичам животинки,- възкликна шестокурсничката.- Всякакви?

-Имате ли много животинки у вас? От къде си всъщност?- полюбопитства Ина.

Кражова нямаше нищо против да отговаря на въпроси. Така й беше по-лесно всъщност, та:

Третокурсничката кимна, а след това попита:

-Това би било много мило,- усмихна се широко Янакиева.

Зина се обърна към нея, леко объркана първоначално, а след това се подсмихна леко. Някак остана доволна от себе си. Още няколко животинки се превърнаха в моливи и Ина се захвана да ги прибира едно по едно, чакайки останалите. Белокосото момиче стрелна поглед към купчинката пепел от онова злощастно зайче и се зачуди дали в Торбаланово имаше моливи. Ако имаше как да прати сова до родителите си сигурно до дни щеше да се сдобие с чисто нов комплект моливчета за по-голмото момиче. В този момент й присветна, че беше учтиво по етикет, да разпита Ина:

-Ами, ти? Какво ха…- спря се.

Ина харесваше животинки и да рисува. Не беше фен на летеното. „Какво харесваш?“ е тъп въпрос. Прочисти гърлото си някак сковано и пробва пак с друг въпрос:

Дръпна се леко назад, давайки достатъчно въздух на Ина. „Хоби, а?“, замисли се третокурсничката. От нещата, които Ина й изброи единственото, което харесваше бяха книгите. Друго хоби… май нямаше.

-Обичам да чета,- каза.- Харесвам всякакви книги на всякакви теми. През ваканцията Исмаил ме сдоби с първата ми мъгълска книга.

Зинаида кимна в отговор и пак подхвана:

Едни пламъчета се появиха в очите на по-малкото момиче и то скочи от мясото си. Янакиева дори нямаше време да отреагира. Нито разбра как толкова бързо белокоската беше отишла до спалното помещение и се беше върнала при нея, подавайки й една доста дебела книга. Като обем приличаше на някой от старите томове в библиотеката или тухла. Тухла беше по-точно.

-Ето,- каза й Кражова.- Върни ми я, когато можеш.

Русокосото момиче взе книгата и я огледа. Имаше красиво изрисувана корица със златисти букви, които изписваха: Властелинът на Пръстена; Дж. Р. Р. Толкин. Тя се усмихна.

-Котарак? В чизми?- не можеше да скрие изненадата си шестокурсничката.

Бяха учили разни неща по Мъгълознание за креативността на не-магичните хора, но това определено я хвана неподхотвена. Представи си най-сладкото и пухкаво коте с четири малки ботушчета на лапичките си. Подсмихна се леко, тъй като изобржението в главата й беше някак комично.

-Да, ходещ на задните си крачета,- взе да обяснява по-малкото момиче.- Там са и чизмите. Даже се сдобива с шапка с перо и може да говори. Помага на господаря си от беден да стане един от най-богатите хора в кралството.

Зина, отново, като по команда стана от мясото си, но Ина я хвана за ръката и я върна на мясото й.

-Нека първо прочета тази,- усмихна й се широко.

Третокурсничката кимна одобрително. И някак последните животинки се превърнаха в моливчета и двете момичета ги прибраха на мясото им.

-Ина,- подхвана някак несигурно белокоската.

Чувстваше се гузно, че ще моли момичето за поредна услуга, но събра сили да довърши въпроса си:

-Има ли как да ме научиш?- почти го измрънка под носа си.

Янакиева веднага взе едно моливче и един лист и ги постави на пода пред нея с обичайната си мила усмивка. Взе да драска и да обяснява:

Шестокурсничката взе да драска по листа, някакви увити, не особено правилни форми, които после взе да повтаря и одебелява. И както го правеше, а Зина я наблюдаваше, по-малкото момиче възкликна:

Взе моливчето несигурно. Да, имаше магии, които можеха да рисуват вместо тях, но изглеждаше много по-магично да го направиш със собствените си ръце. Взе да прави същите драсканици, като Ина и лека по-лека дървото се сдоби с корона.

магия

------------------------------------------------------------------------------