Индекс
60
Сила: 4
Издръжливост: 4
Интелигентност: 2
Ловкост: 2
Магия: 4
Късмет: 4
by Райна Гущерова
пророк и знахарка
внучка на Баба Ванга
Emily Browning
34 години
—
Едни от първите ми и най-мили спомени са за летата, прекарани в схлупената къщурка при баба на село. Тя беше много специална жена, но не и по причините, поради които се виеха всички опашки пред вратата ѝ. Разбира се бях наясно, че всички тези хора, нетърпеливо чакащи да получат отговори на въпросите си са тук, защото тя е нещо особено. Навремето обаче това не ми се струваше като кой знае какво. Все пак бях на седем и много повече се впечатлявах от всички хексагонални амулети, миризливи помади и провесени от тавана билки, отколкото от това какво се крие в бъдещето. То ми се струваше така далечно и абстрактно, че рядко се замислях за съществуването му. Баба обаче бе на друго мнение. Настояваше, че тези неща са важни, че и аз "виждам", като нея и трябва да се уча, докато е жива, за да ми показва. Намирах тези думи за смешни. Как така ще виждам, като съм се родила сляпа? Баба обаче едно си знаеше, едно си баеше. Нали и тя била сляпа. И какво от това? Същественото е невидимо за очите и се вижда само със сърцето. Или просто го усещаш, като на магия.
Баща ми не одобряваше да прекарвам време с баба. Въпреки че я обичаше безкрайно, твърдеше, че ми пълни главата с врели-некипели, а пък аз се чудех, как пък така ще ми пълни главата с нещо вряло, нали ще ми свари мозъкът? С времето разбрах, че всъщност татко се страхуваше. Страхуваше се да не ме догони същата съдба като баба, такава на пророчица, знахарка и ясновидка. На човек, който е изцяло отдаден в служба на обществото и никога не би могъл да бъде нещо повече, тъй като е дарен със способност, която трябва да се споделя с околните. Мислеше, че това ще ме превърне в затворница, хваната в плен на обслужването на хорските интереси. А най-лошото бе, че колкото и да бях доверчива аз, не всички хора са толкова добронамерени, колкото ми се струваше.
Затова ме отведе от къщурката, заедно с всичките приспособления и принадлежности на баба и ме отгледа в едно Родопско село, чието име така и не запомних. Какво значение имат имената, когато вечно се променят? Ако запомня едно, само след секунда то вече ще се е превърнало в нещо друго... Това вече е без значение, обаче. Татко почина, а аз останах сама, но това не е проблем, тъй като така трябваше да се развият нещата... май. Времето не е постоянно течащ поток, който се вие само в една посока. То има всевъзможни приточета, които могат да се превърнат в реки малко по-надолу по течението, абсолютно независими една от друга. Може да произлизат от едно място, но най-малкото клонче или камъче, спуснато от птичка в небето, може да промени техния курс завинаги. Някои хора приемат дарбата ми за благословия, други за проклятие, но тя е това, което е.
А дори и да не я притежавах, пак бих искала да открия сама своето собствено бъдеще.
Характер: Райна е много жизнена, приказлива и лесно може да се развълнува. Обича да говори за виденията си и да споделя на хората какво вижда в бъдещето им, колкото и неясно да е то. Единствения проблем е, че виденията ѝ често я объркват, което води до незнание за това кое бъдеще е реално, в кое настояще живее самата тя и кое минало всъщност е преживяла. Почти никога не може да запомня имена. Има склонноста да дава кодирани отговори на важни въпроси и често разкрива информация за другите, които самите те биха предпочели да си остане в тайна. Наивна е, може би поради продължителната си изолация през годините е склонна да вижда доброто в хората и да приема всичко като чиста монета. Обикновено е спокойна и приказлива, особено ако има кой да я слуша. Обича да имитира хората и държанието ѝ може да се определи като детинско на моменти.
