Индекс
35
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
by @Бранимир Даргов
- Дарк, ще ми помогнеш ли с багажа? – ако този въпрос Ви се струва невинен – помислете пак. Летните прикрлючения на Арина Орлова продължаваха и след куидичния лагер, ще кажете, че се е научила да пътува минималистично. Да, бе да. Червенокосата все още не бе успяла да открие бездънната си чантичка и продължаваше с импровизациите.
От някакъв мъгълски магазин бе набарала грамадна туристическа раница. Въпросното нещо бе високо и широко почти колкото нея. След щателен подбор бе успяла да вземе само най-важното – дрехи, спален чувал, възглавница, одеяло, мъгълски комплект за оцеляване (звучеше забавно), компас, манерка, джезве, сувенирен меч, островърха шапка-пътеводител.
Та, съвсем важни и нужни вещи. Въпреки че, ако трябваше да съди по изражението на Даргов нещата не изглеждаха по този начин за него.
- Какво по дяволите е това? – момчето издаде странен звук, нещо средно между сумтене и пръхтене. Явно не намираше изборите й за особено успешно, но Ари нямаше време да му обяснява как е взела само най-нужното.
- Багажа ми, очевидно. – защо изобщо трябваше да обяснява? Нали отиваха на роуд трипче, все пак се очакваше, че може да останат забутани в някое селце по пътя. Не можеше да позволи на дивите животни да спат по-удобно от тях.
- И кой си мислиш, че ще ни качи с тази планина?? – захапа цигарата си и поклати глава. Ще кажете, че за толкова време ще да е свикнал с навиците на червенокосата. Ама не, хайде пак я гледаше все едно му е съобщила нещо шокиращо. Например, че ще се жени за желирана ягода в Саудитска Арабия или, че ще създаде собствен моден бранд...
- Всеки ще ни качи. Виж колко сме симпатични. – засмя се Арина и погледна отново багажа си. Последва двадесет минутно обсъждане и преглеждане на „важните неща” и някак си товара намаля наполовина.
Разбира се, всичко това бе придружено с мусене. Как смееше младежа да твърди, че мъгълския комплект за оцеляване е ненужно нещо?
Възмутително.
- Дарк, ще ми помогнеш ли с багажа? – ако този въпрос Ви се струва невинен – помислете пак. Летните прикрлючения на Арина Орлова продължаваха и след куидичния лагер, ще кажете, че се е научила да пътува минималистично. Да, бе да. Червенокосата все още не бе успяла да открие бездънната си чантичка и продължаваше с импровизациите.
От някакъв мъгълски магазин бе набарала грамадна туристическа раница. Въпросното нещо бе високо и широко почти колкото нея. След щателен подбор бе успяла да вземе само най-важното – дрехи, спален чувал, възглавница, одеяло, мъгълски комплект за оцеляване (звучеше забавно), компас, манерка, джезве, сувенирен меч, островърха шапка-пътеводител.
Та, съвсем важни и нужни вещи. Въпреки че, ако трябваше да съди по изражението на Даргов нещата не изглеждаха по този начин за него.
- Какво по дяволите е това? – момчето издаде странен звук, нещо средно между сумтене и пръхтене. Явно не намираше изборите й за особено успешно, но Ари нямаше време да му обяснява как е взела само най-нужното.
- Багажа ми, очевидно. – защо изобщо трябваше да обяснява? Нали отиваха на роуд трипче, все пак се очакваше, че може да останат забутани в някое селце по пътя. Не можеше да позволи на дивите животни да спат по-удобно от тях.
- И кой си мислиш, че ще ни качи с тази планина?? – захапа цигарата си и поклати глава. Ще кажете, че за толкова време ще да е свикнал с навиците на червенокосата. Ама не, хайде пак я гледаше все едно му е съобщила нещо шокиращо. Например, че ще се жени за желирана ягода в Саудитска Арабия или, че ще създаде собствен моден бранд...
- Всеки ще ни качи. Виж колко сме симпатични. – засмя се Арина и погледна отново багажа си. Последва двадесет минутно обсъждане и преглеждане на „важните неща” и някак си товара намаля наполовина.
Разбира се, всичко това бе придружено с мусене. Как смееше младежа да твърди, че мъгълския комплект за оцеляване е ненужно нещо?
Възмутително.
