I'm Not Mad...just a little crazy

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :

Post n°1

I'm Not Mad...just a little crazy

by Арина Орлова Съб Авг 19, 2023 12:59 pm

@Алина Старков

Какво се случваше в редките случай, когато родителите на Арина се сетеха, че имат дъщеря? Много просто – чупеха странни стойки, правеха физиономии, гледаха я от високо и я предупреждаваха да НЕ прави разни неща.

Всички знаеха, че тя никога няма да ги послуша и ще направи точно обратното, но явно за Орлови това бе „любимия им спорт”, тъй де за протокола.
- Знаем, че целта на живота ти да е опропастяваш името ни...
- ... и, че отвратителното ти държане е заради онзи гаден куидич.. – майка й във всяка удобна секунда намесваше любовта към спорта и как това не било подходящо занимание за дама. Да, ама червенокосата хич не можеше да се впише в снобските им представи.

- За пореден път – куидича не е гаден! – нямаше идея що си правеше труда да спори с тях. Все пак, стената бе по-отзивчива и любообвилна от тях!
- Не прекъсвай майка си, когато говори! – предупредителен поглед и свъсени вежди. Аха, нещата ставаха сериозни, щом баща й я гледаше по онзи начин.
- И за кво свикахте семейния „съвет”? Само да ми мрънкате ли?
- Та, както, казвахме – стой далеч от новите съседи и дъщеря им ... Алиана...Алина или нещо подобно. От неподходящи среда са и не отиват за компания на дама от висшето общество.
- Аха.

Ясно. Думите минаха от едното и си заминаха през другото ухо на червенокосата фурия. Мина се не мина един час и девойката вече се бе измъкнала от кухнята кошница с ягодови мъфини и се тътреше към въпросните съседи.

Нямаше точен план. Щеше да почука и да помоли да се запознае с това момиче.

Дали щеше да учи в нейното училище? О, представяте ли си как щяха да я погледнат старите чанти като ги видят заедно.

Почука на вратата.
Хм, тяхната къща изглеждаше много по-приветлива от тази на Орлови.
Някой отвори.

- Извинете, търся Алина Старков.
Май така се казваше. Дано да не бе объркала името.

Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Алина Старков харесват този пост.

Алина Старков: Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 8
Ниво :
Статистики :
Сила: 4
Издръжливост: 14
Интелигентност: 16
Ловкост: 6
Магия: 2
Късмет: 4

Post n°2

Re: I'm Not Mad...just a little crazy

by Алина Старков Съб Авг 19, 2023 1:25 pm

- Не искам да стоя тук. Защо не останахме за лятото в Америка?
- Алина, баща ти иска да прекара малко време в родината си. Не сме идвали тук вече от 10 години. Ще останем само за два месеца.
- Нямам никакви приятели тук - продължи да се цупи малката Старков.

Алина блъсна вратата на стаята си много шумна, така че прозорците издрънчаха. После пак я отвори и я изблъска още веднъж. Хвърли се на леглото си цупейке се. Лейди беше легнала на перваза на прозореца и блажено се печеше на слънце.
“Ядосана си”
“Скучно ми е”
Момичето отвори една книга, но четенето не беше нейното. Сега ако можеше да играе с някой куидич или плава с ветроходка, щеше да е най-добре. Чу, че се звъни на вратата.
“Някакво момиче. Пита за теб”
“Не познавам никой тук”

- Алина, слез долу - провикна се баща й.
Какво се е разкрещял? За какво ме викат пък сега? Уффф - помисли си тя.
Когато тя слезна долу, видя, че някакво момиче с червена коса и се усмихваше сладко.

- Искаш ло ягодови мъфини?
Ал мълчеше и не знаеше какво да каже.
- И какво ще кажеш? - подсети я майка й на английски.
- Тенкс - измърмори русокосата.
- Ти трябва да си момичето на Орлови. Не съм виждал родителите ти от много отдавна. С баща ти бяхме едно време приятели. Как са те?
Ал видя, че момичето и беше много неудобно от въпроса на баща и просто му сопна:
- Стига си я разпитвал. Тя дойде при мен на гости. Ела ще ти покажа стаята ми.

Арина Орлова, Ела Благоева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :

Post n°3

Re: I'm Not Mad...just a little crazy

by Арина Орлова Нед Авг 20, 2023 1:38 am

- Ами, добре са...ъх, родителите ми са все такива...сещате се... – злото никога не умираше и не се променяше. Понякога изменяше формата си и добавяше много блясък и брокат върху себе си, но в основа си оставаше едно и също.

Така и с Свилен Орлов. С годините старият аристократ бе придобил нови навици – да складила празни бутилки от стъпо уиски, да си купува позлатени шапки с бомбета и да харчи беузмно много пари за антики. Но, си бе все същия надут папуняк, които гледаше на света от високо и вярваше, че другите хора са плебеи, които не заслужваат доверието му.

Думите на русокосата девойка я бяха спасили. Направо я бяха извадили от плаващите пясъци и я бяха бутнали право към буркана с ягодово сладко. Ари се усмихна леко и кимна на момичето – все пак родителите й бяха набили една или друга обноска в главицата й.

- Предай им много поздрави! – провикна се господин Старков, с което си спечели още една усмивка и утвърдително кимване.

- Ела, насам! – Алина й направи знак да я последва и с бързи крачки започна да върви напред. Червенокосата побърза да я последва и бегло огледа дома им, докато я следваше. Направи й впечатление, че нямаше нищо общо с жилищата на Орлови. Вкусът на родителите й бе смесица от лукс, ненужна скъпотия, пищни декорации и чиста лудост. То тук нещата изглеждаха уютни, добре организирани и красиви.

- Арина Орлова. – представи се момичето, когато достигнаха въпросната стая. Подаде кошницата с мъфините на новата си познайница и се усмихна.
- Алина Старков, но ме наричат Ал. – отвърна момичето. Май все още не бе сигурна какво да прави с нея.

Ела Благоева, Илияна Георгиева and Алина Старков харесват този пост.

Алина Старков: Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 8
Ниво :
Статистики :
Сила: 4
Издръжливост: 14
Интелигентност: 16
Ловкост: 6
Магия: 2
Късмет: 4

Post n°4

Re: I'm Not Mad...just a little crazy

by Алина Старков Нед Авг 20, 2023 1:57 pm

Алина още беше ядосана на родителите си, но истината е, че като видя червенокосото момиче яда и се стопи за миг.
Може би биха били приятелки двете - помисли си тя с надежда.
- Играеш ли куидич.
- Да. А ти?
- Обожавам.
Това беше всичко от което се нуждаеше русокосата, за да разбере, че ще бъдат приятелки, макар и само за кратко.
- Ела ще ти покажа моята метла. Американски модел Headstrong специално направена за деца, но има ускорение само до 35 км в час. Ако питаш нашите щяха да ми купят и още по-бавна метла - изсумтя тя.
Очите на Арина светнаха като видя метлата. Тя стоеше подпряна на стената близо со гардероба. Стаята на Ал не беше нищо особено. Имаше едно легло, картина с биещи се джедаи над него и една малка полица с книги. И разбира се Лейди Ним, която още лежеше мълчалива на перваза на прозореца и се спотайваше.
- Обичам скоростите.
- И вятъра да духа косите ми.
- Да дразня родителите ми.
Старков се развесели много. С това момиче си приличаха страшно много.

- С какво да започнем? - попита тя. - Да дразним родителите ни или да играем куидич?

Ела Благоева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :

Post n°5

Re: I'm Not Mad...just a little crazy

by Арина Орлова Пон Авг 21, 2023 12:10 am

Куидич, ето тук вече говореха на един език. Малката червенокоска направо грейна като изгряващо слънце, когато думата се появи в пространството помежду им.

- Нека да е двете наведнъж. – устните й се разшириха по крайщата, а пръстите й затрепериха с желанието да се протегнат и да разгледат по-отблизо тази американска метла. Идеше й да попита да попита дали прекрасната метла си търси нов дом и има нужда от осиновяване. Все пак ускорение 35 километра в час не беше нищо особено, но пък дизайна си го биваше. Стилен и елегантен. Идеална ергономия.

- Добра идея! – на свои ред се усмихна русокосата. – Какво предлагаш?
- Може и да си чувала за семейството ми от Вашите. – Ари махна небрежно с ръка, все едно и да не знаеше не беше нищо особено. Повечето тукашни бяха запознати със снобските представи за птичките, пчеличките и ягодките на родата й. Та, не беше голяма работа. Затова мина направо към въпроса – Да си организираме състезание с метли в нашия двор...

Дворът на семейство Орлови, онзи двор, дето майка не позволяваше птичка да прехвръкне и да кацне на така прехвалените й рози.
- Имам по-добра идея! Да започнем състезанието от хола на едната къща до този на другата. – Алина изглеждаше въодушевена, нямаше и следа от мрачното й настроение.
- Добре, но ще ти дам една от моите метли. Твоята е хубава, но...нека да е на висока скорост. – ухили се. Брат й никога нямаше да разбере, ако му заеме метлата и я подари на Старков. – Ела.
Излезе от стаята на новата си познайница и се запъти към собствения си дом. Ах, очертаваше се интересен следобед...

Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Алина Старков: Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 8
Ниво :
Статистики :
Сила: 4
Издръжливост: 14
Интелигентност: 16
Ловкост: 6
Магия: 2
Късмет: 4

Post n°6

Re: I'm Not Mad...just a little crazy

by Алина Старков Вто Авг 22, 2023 4:45 pm

"Това е глупава идея"
"Страхотна идея е. Ти просто не обичаш да летиш"
"Ще дойда с теб"
Алина не искаше да слуша змията, а да се забавлява и какво по добро от летене и дразнене на родителското тяло, но не можеше да откаже на Лейди и затова подаде ръката си към лежащото животно и то се уви около нея.

- Това е Лейди НИМ. Тя ще дойде с нас.
Ари погледна животното малко с недоверие, но после каза:
- Моооже ли да я погаля?

"Може ли да те погалят?"
"Не искам Жертвите да ме попита. Ще я ухапя."
"Да не си посмяла" каза сърдито момичето.

- В момента не е кеф - отговори Старков. - По добре не я дразни.
- Уааау, ти можеш ли да говориш с нея?
- Дааа - каза с гордост русокосата. - Семейството ми винаги е можело. Това е способност, която се предава през поколение. Моята баба е била змиеуст.
- Твоята змия, може ли да изплаши родителите ми?
- Разбира се - усмихна се Ал широко.

Американката последва малката Орлова до дома й, като набързо каза едно силно чао на родителите си и блъсна вратата с пълна сила, за да могат да я чуят и умрелите.
Заслужаваха си го - мислишеше си момичето, но поне сега излезе нещо добро от това, имаше нова приятелка. Къщата на новата й дружка беше много голяма, стилна и как се казваше думата… префърцунена. Това не беше подходящо жилище за дете, а някакъв мавзолей. Алина започна да пипа всичко и да го вдига от мястото му и разглежда и върти в ръцете си.
"Не ми харесва тук"
"Поканиха ни"
"Някой идва"

- Арина, кое е това момиче? - гласът беше строг и бе насочен към гостенката. - Не пипай тази ваза. Тя е от 15 век.
Ал се стресна и вазата се изхлузи от ръцете й падна звучно на земята.

Арина Орлова and Илияна Георгиева харесват този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :

Post n°7

Re: I'm Not Mad...just a little crazy

by Арина Орлова Пет Авг 25, 2023 11:50 am

- Това е новата ми приятелка! Алина Старков... сещаш се – новата ни съседка. – бързо отговори Ари, докато въпросното девойче изпускаше вазата.

- НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! - пронизващ вой на разярен ленивец, разкъса пространството. Не, това не бе катастрофиращ самолет в слон, нито 3-ти филм на Титанк – разбищата се любов в айсберга, това бе Свилен Орлов. Тъй нареченият й баща се втурна към двете момичета и някъде по пътя се усети, че е магьосник и се опита да извади магическата си пръчка.

ТРЯС!

Уви. Явно снощи бе прекалил с алкохола или рефлексите му бяха остарели с него и сега се тътреха като охлюв пред сергия за зеле. Докато се опитваше да спаси скъпата си дрънкулка, лицето му премина през няколко състояни – бяло като саламурено сирене, мораво като презряла репичка и... Завърши триумфално с цвят, наподобяващ разпльокано желе на асфалта, топящо се под слънчевите лъчи.

- АРИНА ОРЛОВА! Колко пъти трябва да ти повторя, че къщата не е игрално поле! – родителското тяло се изявяваше в пълната си прелест.

Опси.

- Казвал си го само 1000 пъти днес. – услужливо подаде червенокосата и се обърна към дружката си прошепвайки заговорнически – Това е стареца ми. Не му обръщай внимание, той си е такъв...надут и префърцунен.
- Родителите са много досадни. – отбеляза Ал и каза нещо на змията си, която й отвърна с не особено голям интерес. Ох, малката ягодка се надяваяше влечугото да е гладно и тъй случайно да изяде някой друг член от семейството й.

Ех, много искаше. Знаеше. Все пак мечтите си бяха безплатни.

- Арина... – г-н Орлов се бе хванал за сърцето и напълно драматизираше. Май им изстреля нещо от рода на „разкарайте се от погледа и махни това момиче от тук”, но Ари нямаше как да е сигурна. Игнорираше го.
- Ще ми покажеш ли дома си? – новата й познайница също не се бе стреснала от зъбите на родителското тяло. Чудесно.
- Ще ти покажа нещо по-добро – колекцията ми от метли. – цялата грейна и най-безцеремонно хвана новата си дружка за ръката и я помъкна към стаята си.

Ела Благоева, Юлий Звездинов and Илияна Георгиева харесват този пост.

Алина Старков: Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 8
Ниво :
Статистики :
Сила: 4
Издръжливост: 14
Интелигентност: 16
Ловкост: 6
Магия: 2
Късмет: 4

Post n°8

Re: I'm Not Mad...just a little crazy

by Алина Старков Вто Сеп 12, 2023 12:09 pm

Алина последва новата си приятелка Арина из къщата и тя е заведе направо в една голяма стая пълна със стойки с метли, сничове, бухалки и всякакви атрибути за куидича. Старков се загледа в метлите и видя, че на всяка от стойка имаше табелка, която обясняваше каква е метлата и кой я е ползвал.
Това трябва да е някакъв музей - помисли си момчето.
Орлова дръпна Старков и я насочи към една метла:
- Тази ми е любимата - тя я взе от стойката и я подаде на американката. - Чистометачка от първо поколение, с нея е летяла известната българка Симона Рангелова, която е направила около 90% от всички точки за отбора си и са спечелили мача, въпреки че търсача им не е успял да хване снича.
- Уау, това е… много стара метла. Сигурно не е много бърза.
- Не, но такива метли рядко се намират. Моето семейство обича да колекционира.
- Тези метли не ги ползвате за летене, нали?
- Твърде ценни са - Ари сниши глас. - но метлите за игра са тук.
Момичето последва новата си приятелка до една врата и там се намираше килер с метли.
- Тази е на брат ми, който вече не я ползва. Иска да убеди родителите ми да му купят нова.
- И успявали.
- Хм - изсумтя червенокосата. - може би, може би не.
Старков пое метлата в ръката си и усети гладкостта на дървото. Метлата беше изработена от тъмно дърво и имаше много аеродинамична форма, метличините отзад имаха формата на ракета. Това трябва да е наистина бърза метла, а си личеше, че също е поддържана - основата и беше гладко полирана.
Може би брат й искаше нова метла, но се грижеше и добре за старата си - помисли си Ал.

- Може ли да я изпробвам? - каза русокосата с нетърпение в очите.

Арина Орлова and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :

Post n°9

Re: I'm Not Mad...just a little crazy

by Арина Орлова Сря Сеп 13, 2023 1:05 am

Арина казваше, че: „метлата е на брат й”, но всъщност глупакът бе от онези немърливи собственици, които никога не бяха чували за поддръжка. Олег я използваше предимно да се фука на приятелчетата си, че това е: „най-новото на пазара”, „най-бързото, което може да се купи с галеони” или: „О, родителите ми похарчиха цяло състояние за нея!”.
От време на време, играеше куидич или летеше с нея, но интересът му бе променяща се величина и винаги се губеше, когато някоя русокоса красавица се навреше в лицето му. Затова винаги, когато се върнеше от Мунгав я захвърляше в килера като непотребна вещ.

За сметка на това, червенокосата не само оценяваше, но и бе създала дЪ килера – мястото, където захвърлените метли бяха осиновени от нея и намираха своя нов дом. Родителите й, както можете да се досетите, изобщо не одобряваха това начинание. Поне два пъти в месеца се опитваха да „разчистят” и да се отърват от желанието й да лети и да ги излага.
Уви, всичките им опити удряха на камък.

- Разбира се! Това е идеята! – срещна чуждото нетърпение и се ухили на свой ред. – Хайде, пробвай я!
- Тук ли? – килерът с метлите беше достатъчно широк, но не ставаше за летене. Затова Ари на свой ред грабна първата метла, която се изпречи на погледа й – модел „Летящо духче” от преди две години и последва русокосата.

- Не, да започнем състезанието от „музея”... – говореше за стаята със стоиките, където бе колекцията от „антики”. - ...продължаваме през коридора, предверието и да завършим в хола на твоята къща. Така ще ядосаме повече хора.
Чу се съскащ звук. Змията май не изглеждаше очарована от предложениято на Орлова, въпреки това Алина се усмихваше. Беше стиснала дръжката на метлата и я гледаше толкова ентусиазирано, че едва ли щеше да се откаже точно сега.

- Добре! Става! – изстреля новата й познайница и възседна метлатата си.
- Идеално! Готова? – оле, родителите й щяха да сънуват летящи жаби цял месец! Арина почти бе убедена в това!
- Давай на три! Еднооо, двеее...
- ТРиииии! – двете момичета се отласнаха от земята и полетяха във въздуха. Ай, сега да видим коя щеше да убие повече неща по пътя си.

Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Алина Старков: Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 8
Ниво :
Статистики :
Сила: 4
Издръжливост: 14
Интелигентност: 16
Ловкост: 6
Магия: 2
Късмет: 4

Post n°10

Re: I'm Not Mad...just a little crazy

by Алина Старков Чет Сеп 14, 2023 5:34 pm

“Нали не мислиш да летиш на това чудо?”
“Да така мисля. Страх ли ти е?”
“Не. Не обичам да летя”
“Ще е забавно” обеща Алина.

Метлата, която и даде Арина беше просто страхотна и когато американката я възседна, тя сякаш избръмча под нея. Адренали на момичето скочи на 100 и не чака даже Ари да каже три и излетя като ракета от стаята Музей по коридора, даже не се обърна като чу някакво чупещо се стъкло след нея.
Нали трябва да дразнят родителите? Какво по сладко от това да счупиш още нещо – засмя се сладко тя. Опита се ускори още, но края на коридора беше дошъл и трябваше да направи дрифт и се блъсна в стената, но успя да се удържи на метлата и да направи завоя. От другия край на коридора се виждаше голям прозорец, който не беше отворен.
“Дръж се” изсъска тя на Лейди и ускори..
“Опитваш се да ни убиеш”

Дръжката на метлата се вряза в стъклото и то се разби. а момичето прикри лицето си. Но усети болка и едно парче стъкло беше оставило рана в ръката й. Вече измъкнала се навън, полетя на горе към небето.
– Ал, това беше най-якото нещо, което съм виждала – извика след нея Орлова. Тя намали малко и я остави да се изравни с нея.
– Да направим една две обиколки около къщата ти - предложи Старков. – Виждам отдолу баща ти да крещи нещо.
Дори и на такава височина можеше да се види, че мъжът е целия червен и им крещеше нещо.
– Май иска да слезеш?
– Дъртия може само да си мечтае.
– Харесва ми. А сега към хола на моите родители. Поне нашия прозорец е отворен и няма нужда да го чупим – ръката и я болеше доста, но въпреки всичко даде пълна скорост и се насочи към тяхната къща.

Ела Благоева харесва този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :

Post n°11

Re: I'm Not Mad...just a little crazy

by Арина Орлова Пон Сеп 18, 2023 1:28 am

Нямаше нужда да се вглежда в малката точица под тях. Арина ясно можеше да различи баща си – грамадната му фигура, заела поза: „Ах, ти, малка, глупачке! Слез веднага долу и измети тези стъкла от дизайнерския ми под!”. Присви очи и вече можеше да види типичния издаден напред крак, размахващия се във въздуха пръст и ярко червеният цвят, обладал цялото му лице.

Определено можеше да се съревновава в местния панаир в категорията: „Презряла репичка”. И, ако се постараеше още малко, може би щеше и да спечели. Уви, старецът й бе от онези скучни сноби, които не можеха да разпознаят забавлението, дори да ги перне по челото.

Вероятно физиономията му бе също толкова тъпа, колкото поведението му. Може би, сега проклинаше всички ягодови богове или се вайкаше колко много време ще му отнеме да поправи щетите по скъпоценното си имение.

- Чакаааай ме... – извика Орлова след новата си дружка и след това пришпори метлата си, за да я последва. Ах, това беше наистина забавно. Само й липсваше една малка подробност – баща й, все още не бе на ръба да получи сърдечен удар. Затова побърза да се изравни с Ал и да я изпревари малко, за да може да пресече пътя й.
- Какво стана? - другото момиче изглеждаше леко объркано.
- Нека да минем по дългия път. – червенокосата сияеше, а усмивката й направо разполовяваше цялото й лице. Направи кръгово движение с пръста си, посочвайки Орлов. – Да направим едно кръгче около главата му и след това да прелитим до Вашия хол!

Старков се позамисли малко, но след това се ухили.
- Харесва ми! Да го направим!
Единствено змията не изглеждаше очарована, но нямаше избор. Двете момичета направиха завой и се снижиха достатъчно, за да могат да подразнят достатъчно баща й. А след това с пълна скорост се насочиха към съседната къща. Вратата, все още, зееше отворена и бе като покана за нови разрушения.

Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Алина Старков харесват този пост.

Алина Старков: Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 8
Ниво :
Статистики :
Сила: 4
Издръжливост: 14
Интелигентност: 16
Ловкост: 6
Магия: 2
Късмет: 4

Post n°12

Re: I'm Not Mad...just a little crazy

by Алина Старков Чет Окт 19, 2023 1:51 pm

Алина не чака втора покана, а ускори метлата и я насочи към зачервения мъж, който им крещеше с пълно гърло. Тя даже не чуваше какво той бомолеше, защото беше напълно съсредоточена да мине точно над главата му и да издуха перчема му от силната струя на метлата. В началото бащата на Арина помисли, че момичетата са се врзумили, но когато се усети, че метлите вместо да намаляват се ускоряват се наведе надолу, но това не попречи на малката американка да не профучи покрай него и да се наведе над метлата и да задигне шапката му от главата като сувенир за пакостта си и после рязко да обърне носа на метлата си нагоре преди да се е забила в земята. Това беше много смела постъпка от нея и тя не вярваше, че ще успее да я направи..

– Уау, ти направи финта на Воронски – чу се един весел глас зад нея.
– Финта на кой?
– На Воронски – каза нацупено Орлова, която се беше изравнила във високо с нея.
– Не съм чувала за него, но може после да ми обясниш какво представлява точно този финт.

Малката Ал видя в това време къщата, в която бяха отседнали за лятото семейството й и се насочи към нея.

“Нали не мислиш пак да чупиш стъклото с главата си?”
“Не съм чупила стъклото с главата си” нацупи се русокосата.
“Ще ми изкараш ангелите отново. Мразя да летя”
“Никой не е карал да идваш с мен. Знаеш, че обичам да летя”
“Не можех да те оставя да отидеш в къща на непознати. Ти си толкова упорита понякога.”
“Лейди, вече съм голяма и мога да се грижа сама за себе си.”
“Да бе да..”

Критерии за търсене

Display results as : Мнения Теми
Advanced Search

Български магически свят

I'm Not Mad...just a little crazy