Индекс
151
Сила: 30
Издръжливост: 28
Интелигентност: 28
Ловкост: 30
Магия: 32
Късмет: 32
by В общата стая на южняците беше настанал някакъв хаос. Крясъци, тряскане, какафония… Беше Даргов, който се държеше като побесняло, ранено животно и крещеше:
-БАЛТАЗАР!
Повечето от дома или се бяха скупчили в единия край на стаята и не мърдаха, други стояха по спалните помещения, а трети дори не се опитваха да влязат… и Зина. Тя стоеше и гледаше побеснелия младеж, който беше уплашил всички. Приближи се към него, точно когато беше замахнал с един стол и за малко щеше да я удари с него, но се спря навреме. Дишаше тежко, с оцъклени очи и малки капки пот се стичаха по челото му.
-Какво се е случило с Балтазар?- попита го с типичния си монотонен глас тя.
-Няма я,- отвърна някак дразгаво и се закашля.- Изчезнала е.
Кражова се подаде иззад него и погледна съдомниците си, а след това ги попита:
-Защо не му помогнахте да търси?
-Той не каза какво е Балтазар,- отвърна някой плахо.
Тя поклати глава и върна вниманието си към петокурсника.
-Остави стола и ме последвай,- каза му и тръгна към изхода на стаята.
-Ами ако тя е тук?
-Ако беше тук, щеше да си я открил. Хайде, ще ти помогна.
В очите на всички останали от дома им Зина беше или герой в този момент, или много, много луда. Тръгнаха по коридорите на Южната кула, оглеждайки внимателно и разминавайки се с вийли, които им хвърляха странни погледи, но не им правеха забалежки. Все още беше рано и можеха да обикалят свободно. Слязоха към подземията и се захванаха с щателно търсене там. Даргов извади кутията си с цигари и си запали една нервно. Момичето се загледа в червено-бялата кутия с надпис и присви очи.
-Даргов,- обърна се към него,- пълното ти име беше Бранимир, нали?
-Да, гремлин, но мразя да ми викат така.
-Да, знам. Ще ти викам Боро.
-Боро?!- изсъска го през зъби.
-Комбинация от твоето име и това на цигарите ти,- поясни и продължи напред, оглеждайки.
Момчето вдигна едната си вежда и погледна кутията, на която пишеше Marlboro. Изкара един странан звук през носа си и извади психарската усмивка.
-Добре, гремлин, може да ми викаш така.
-Добре, Боро, имам въпрос,- каза отваряйки една врата.
-М?
-Какво е гремлин?
-Едно малко същество, което обича да прави пакости.
Зина замръзна на мясото си, обърна се бавно към него с усмивката, която беше научила от него и каза:
-Харесва ми.
Той се изсмя. Не можеше да го повярва в предвид липсата на котката му, в предвид притеснението, но някак си третокурсничката му оправи леко настроението. Много, много леко.
