Вихрен и Даргов

@Бранимир Даргов





- Връх Ботев.
- Връх Ботев? -  тъмнокосият повдигна въпросително вежда.
- Харесва ми гледката -  повдигна рамене Вихрен. -  Но в реално време винаги е пълно  с разни мъгъли -   пък и теренът бе подходящ  - равен, ако стояха далеч от станциите.
- Добре, това да е -  заяви някак безразлично съквартирантът  му.


 
Арената сякаш само това чакаше, под любопитния поглед на художника  залата започна да  се променя,  след миг  обраслият със зеленина чал се ширна около тях, вместо Арената за Дуелиране. Като човек, който за първи ползваше Залата, Вихрен искрено се възхити на начина, по който бе пресъздадено мястото.  За негова изненада и неудоволствие, дори постоянният вятър си бе там, заплашващ да отвее момчетата от върха.
- Ти си пръв -  издиша Даргов, заедно с облак дим.
Рижият вдигна еловата си пръчка, за да отправи заклинание към противника си.
 
 
Преди няколко дни се бе прибрал в спалнята на момчетата и се бе пльоснал на леглото си толкова изтощен след поредната битка в Слънчевия коридор, че нямаше сили дори да си свали дрехите. Докато се чудеше на глас как е възможно някаква си битка, която дори не се случва действително, да го изтощи дотолкова, прекъсвайки четенето на единия си съквартирант, получи отговор от другия.
- Може би ти липсва практика -  стоеше на прозореца, бълвайки навън кълба от дим.
- Практика ли? -  забил поглед в тавана бе неспособен дори да мисли за такава в момента, но му звучеше като да има право. Може би с повече тренировки щеше да свикне да се дуелира и с времето битките нямаше да му понасят толкова тежко.
- Мхм -  отговори многозначително високото момче.
- Да го направим! -  щеше да звучи въодушевено, ако имаше достатъчно енергия за това.
- Ние? -  почти се задави тъмнокосият.
- Ти го предложи -  подпря се лакти в леглото си рижия. -  Да започнем утре?
 Не чу дали имаше отговор, защото бе заспал почти веднага.
 
Но ето го тук – готов за дуел. Доколкото можеше да е готов за това.  Не си спомняше колко знае колко голям брой заклинания, но шансът да успее да направи дори тези, които помнеше не бе голям. Може би трябваше да е притеснен, но не беше. Приемаше го повече като тренировка, а не като съревнование.  Не изпитваше онзи сковаващ страх,  който го поглъщаше по време на практиките в Слънчевия коридор.  Не се боеше, че Даргов ще използва някое непростимо проклятие, всъщност дори не се бе замислял дали съквартирантът му е способен да го направи.  Просто трябваше да изстреля първото атакуващо заклинание , което му дойдеше на ум и да се надява да високият да успее да реагира.  Защото не го нападаше с цел да спечели на всяка цена и му липсваше емоционална мотивация за победа. В момента не му бе важен резултатът, а просто практиката, която да го направи малко по-добър по време на битка.
Вместо към  противника си, Вихрен насочи еловата пръчка към небето.
- Деус Рей! – гласът му звучеше достатъчно уверено,  за да си повярва, че би могъл да направи заклинанието.
 




Използвани магии:
Деус Рей – от небето пада лъч, който ударя жертвата със силата на футболна топка. Има и вариация „Деус Рей Максима“, когато започват да валят осем такива лъчи в рамките на два метра от земята. За да се направи магията, заклинателят трябва да насочи магическата пръчка към небето и да я задържи така, докато пада лъчът. Изисква особено магическо умение. Героят Ви трябва да има поне следния брой статистики, за да владее тази магия: 6 т. сила и 5 т. издръжливост.
 
П.П.:  разбрали сме се да хвърляме само по един зар, за да са равни шансовете ни.

The member 'Вихрен Вокил' has done the following action : Хвърли зар

---

'Зар за дуели' :

Result :

След като за пореден ден му се бе наложило да се крие зад малки момиченца в „Мелачката“, които да го пазят от заклинанията на противниците, Даргов бе решил, че има нужда от практика и да научи това онова.
Но като горд човек не можеше да си го признае, не би помолил за помощ директно. Видя обаче удобна възможност в това да „покани“ Вокил на приятелски дуел от който и двамата можеха да научат по нещо. Дали един от друг, дали от цялостното изживяване – тепърва щеше да разбере.
Разбира се, можеше да бъде и изцяло загуба на време. Като се има предвид колко надарени бяха и двамата с магическата пръчка и как с лекооотаа им се получава всичко, мм да. Затова единият бе смазан, а другият се криеше зад тинейджърки.

Защо рижият избра връх Ботев, Даргов не разбра. Бегло хвърли поглед на променящия се терен – тази част от арената бе впечатляваща, но след това вятъра започна да навлиза твърде много в личното му пространство и не му остави време да се наслади на каквато и да е природа.
Цигарата му, която тъкмо смяташе да запали, излетя от устата му на някъде. Трагедия... той можеше и да не пострада в тази битка, но вече една цигара бе дала жертва. Щеше да види колко други щях да паднат в боя с вятъра. И кой от двама им щеше да „победи“.

Но така или иначе нито за Даргов това бе истински дуел, нито за Вокил. Бе практическа работа, като домашно, което си бяха дали сами. 
Даргов тъкмо се мъчеше с огънчето на запалката, докато Вихрен използва магия. Деус Рей... какво беше Деус Рей?
Бранимир не бе сред най-ученолюбивите, интересите му лежаха в едни не чак толкова практични сфери. Например пророкуването. Но сутрешното кафе и хвърления боб не му подсказаха с нищо какъв ще е изхода на дуела. Картата му таро със сменящи се изображения му бе нарисувала ново такова днес – нещо приличащо на шут, седнало на земята с цигара в уста. Е, кажете ми.., ако това не бе той, то кой друг? Как обаче да тълкува седнала поза, загуба? Заслужена почивка? Равенство?

Чакаше... чакаше... чакаше.
Нищо. Нищичко.
Каквото и да бе Деус Рей не се получи. Или поне не още?
Някакъв лъч светлина се появи от небето и перна една доловимо цигарата на Даргов, като я запали. Ти да видиш!
- Не знаех, че си научил магия за запалване на цигари, Вокил? Полезно. Ще те викам да ми палиш цигарата, като ми откаже запалката. - засмя се кисело и гърлено високият, като завъртя „отровната“ си хартийка между пръстите на едната си ръка, а с другата извади пръчката си. Май това да седи и да чака не бе сред най-умните неща, трябваше да си направи някое защитно заклинание. Май се сещаше само за Протего. Тези с простите имена ги помнеше, другите с две думи за име му бяха по-трудни. Или по-скоро не си правеше труда да ги помни, не виждаше смисъл... до тази година.
Преди нито се дуелираше, нито имаше намерение да работи нещо с което активно ще му трябва атакуваща магия, но русите каки се бяха появили и бяха наложили нови виждания. Проклетата „Мелачка“ ...
- Абра Кадабра... - започна той, като си мислеше какво да използва. От издуване в балон до разбъркани думи. Ако издуеше Вихрен обаче и вятъра го отнесеше отвър скалите, щеше ли да стане на палачинка, щом заклинанието свърши? Рискуваше ли му се? Май щеше да пропусне, за сега. Колкото и интересен експеримент да бе.
- Пулсус!


–––––––––––––––––-

Използвани магии:
Пулсус – жертвата бива ударена от не много силен ток, който причинява болка и парализира за секунда. Проявява се като жълто кълбо. 

The member 'Бранимир Даргов' has done the following action : Хвърли зар

---

'Зар за дуели' :

Result :

 Че от собственото му заклинание нищо не излезе, не бе особено голяма изненада.  Дотолкова бе свикнал да не му се получават магиите, особено атакуващите, че дори не успяваше да изпиташе разочарование от неуспеха си. Но сериозно започваше да се притеснява дали това бе поправимо само с практика.  Може би нещо друго вътре в него бе повредено, може би просто не ставаше за магьосник, както много други хора не ставаха за художници.  От какво всъщност зависеше всичко това? Ако някой можеше просто да се научи да рисува, защо бе толкова  трудно да се научи да прави магии? Ако трябваше да е честен, никога не бе изпитвал влечение към магията, затова не се бе старал особено да се научи да прави заклинания. Единственото, за което полагаше усилия, бе рисуването. Но предполагаше, че магията е даденост , нещо вродено, което просто можеш да активираш, когато си пожелаеш, а ето – оказваше се, че не е съвсем така.
 
Е, поне запали цигарата на Даргов.  Да успее да уцели точно нея, си бе голям късмет, честно казано. Но чий късмет? Май не беше вихреновия, той отдавна бе отказал да работи, също като магията му. Можеше просто да повдигне небрежно рамене.
 
Някой опитен дуелист вероятно щеше веднага да премине в защитен режим да вдигне пръчка и да подготви отбранително заклинание, за да посрещне атаката на противника си. Но Вихрен не бе такъв. Липсваха му изградени рефлекси. Затова просто отпусна ръце в страни до тялото си и зачака хода на Даргов. Не така протичаха реалните битки, но той нямаше откъде да го знае.
Противно на собствените си очаквания, не се замисли какво беше „Абра Кадабра”, а изстреля директно първото контразаклинание, достигнало до закърнялото му съзнание.
- Протего! -  синият щит се оформи пред него преди жълтото кълбо да го достигне и да се разбие в егидата му.   - Уоу!  -  ето това си беше изненада, макар да не можеше да определи на какво дължи успехът му, както не разбираше причините за провалите си.
Погледна невярващо върха на еловата си пръчка, а после огледа тялото си – нищо не го болеше, нищо не се усещаше различно, май наистина бе успял да отблъсне заклинание. Бе почти готово да се възгордее със себе си, ако не бе обърканото изражение на Даргов пред него, май и той не бе очаквал такова развитие на нещата.  Случайност. Нищо повече.
 
Сега бе негов ред. Вероятно в истински дуел, щеше да прерови паметта си за проклятия, но в случая не му б важно да причини болка или  да нанесе тежка телесна повреда, а просто да изпълни успешно заклинания и контразаклинания.
Затова дори най-безобидната магия, която му хрумнеше бе добре дошла, всъщност колкото по-безобидна, толкова по-добре. Възнамеряваше да ползва спаринг партньора си и за в бъдеще, което нямаше да е възможно, ако го наранеше.
- Молиаре! -  върхът на еловата пръчка бе насочена към земята под Даргов, а не към тялото на момчето, ако магията успееше, това щеше да го „закотви” достатъчно дълбоко в земята.
 
 
 
Използвани магии:

Молиаре (4 курс) – омекотява повърхността на твърди предмети. Контразаклинание: Дуремо.

The member 'Вихрен Вокил' has done the following action : Хвърли зар

---

'Зар за дуели' :

Result :

Бранимир само си беше мислел да използва „Протего“, Вихрен от своя страна пък наистина го бе използвал за да отбие магията му.  И му се бе получило, доста успешно при това. Добър ход без съмнение. „Когато се съмняваш използвай „Протего“ май щеше да му стане нещо като мото. За жалост не можеше да използва това като нападателна магия, а не можеше и да го ползва за да спре следващия ход на Вокил. "Протего" щеше да се наложи да почака малко в "ръката му с карти"... не, че това бе Ю-Ги-О дуел, но образно казане.
Хубаво бе, че не го спомена ин а глас, защото ако трябваше да обяснява на Вихрен що е то "Ю-Ги-О" и как е свързано с дуела им нямаше да приключат в близко бъдеще и щяха да си спят тук на върха. Ако рижия се поинтересуваше де.

Земята под Даргов се размекна. Наподобяваше нещо средно между желе, трамплин и кал, но дългият нямаше намерение да пробва колко високо ще отскочи, ако се просне по дупе или дали ще потъне във вътрешността й, по някакъв магически начин.
Лошото бе, че започваше да затъва, малко като в плаващи пясъци, но от желе... странно чувство. Неестествено. Магията сякаш бе се получила, но не съвсем. Обувките му лепнеха, а скоро и крачолите му.
Загледа се надолу и после към Вихрен, щеше да му дължи едно химическо чистене, ако не друго.., но пък и за късмет на рижавият вийлите в училището се занимаваха с това. Но Даргов не бе фен на калта по дрехите, особено пък с такава консистенция като тази тук.

Някаква лампичка в едно дълбоко кътче на съзнанието му засвятка, сякаш обявяваше национална тревога. Имаше си контразаклинание за това „Молиаре“, но рискуваше ли му се на Даргов да го ползва? Да вземе и краката да си вкамени по погрешка? Не, не... щеше да си седи в тази кална гняс.
- Добре, добре.... - докато единият си бе разговорлив, другият си мълчеше и си вършеше ходовете. Виждаше се на кого му се получаваше по-добре – не на господин голяма уста, със сигурност. Поне за сега.
И тъй като Даргов си беше , ами да си го кажем честно – простак, в главата му се въртяха три изключително прости заклинания, които никога с нищо не биха му помогнали в една истинска битка. Но той сериозните заклинания не ги знаеше и не ги умееше. Затова пък през годините бе усвоил – уж – много добре такива магии с които да си прави шеги. Кантис. Стелус. Таранталегра. За него си бяха като... непростимите напакостявания. Макар и онези, които докарваха пъпки и сълзене на очите си бяха по-досадни. И както казахме - беше си простак, бе заложил на този тип магия, сякаш бе на тринадесет и решаваше да погоди номер на другарче, а не бяха на връх Ботев с Вихрен в нещо, което бе сериозен дуел с цел практика.
- Таранталегра! - избра си накрая дългият, а това сякаш предизвика объркване в очите на спаринг другарчето му. Даргов обаче бе изрекъл своята магия с чувство и увереност... каквато иначе не притежаваше за нищо друго освен паленето на цигара и тормозенето на малки момиченца.


–––––––––––––––––-

Използвани магии: 
Таранталегра – кара краката на жертвата да танцуват неконтролируемо. Трае 5 минути.

The member 'Бранимир Даргов' has done the following action : Хвърли зар

---

'Зар за дуели' :

Result :