Индекс
230
Сила: 74
Издръжливост: 86
Интелигентност: 90
Ловкост: 90
Магия: 104
Късмет: 72
by 11 ноември
@Алина Старков
След тежък ден в "Мелачката" последното нещо, което искаш да видиш е една приятно издута змия в общата стая, а твоят домашен любимец (който по случайност е малка катерица) да липсва.
Янакиева стоеше на вратата и гледаше змията на Алина. Алина от своя страна дори не се виждаше наоколо. Варвара също. Само люспестото същество си лежеше на леглото на собственичката и гледаше Ина, докато храната в тялото му бавно се придвижваше надолу.
Какъв бе шанса това да бе Чу? Русокоската го търсеше от сутринта. Не беше в общата стая, не беше на обичайните си места в училището, не бе по другите спални или общата стая. Катерицата я нямаше. И разбира се - не беше и по джобовете й.
Беше питала всичко, които познава дали са го виждали и да й кажат, ако го видят. Нищо...
- АЛИНА!
За шест години случаите в които Ина бе повишавала глас бяха малко. Случаите в които усмивката не бе на лицето й още по - малко. Но точно в момента през нея преминаваха един куп чувства. Гняв, болка, тъга, отчаяние, объркване. Не искаше да вярва, че змията е изяла катерицата, но фактите бяха на лице - нахранено животно и липсващо такова.
А Алина не хранеше домашният си любимец, влечугото само си търсеше храна наоколо. И явно този бе решило да не се задоволява с мръсен плъх, а с истински деликатес.
Слезе в общата стая, като се огледа наоколо. Няколко познати лице.., но тя търсеше едно определено. Отиде пред Алина и скръсти ръце пред гърдите си, докато момичето четеше някаква книга. Старков дори не я отрази, просто си прелисти страницата спокойно, а Ина изпуфтя, а устните й бяха една права линия. Бузите й бяха червени от ярост, а в очите имаха сълзи.
Беше твърде уморена - психически, физически и най-вече емоционално след този ден за да може да се държи под контрол. А Ина и иначе си беше твърде емоционална.
- Алина!
- Пречиш ми да чета... - Старков я изгледа студено.
- ПРЕЧА ТИ ДА ЧЕТЕШ? - изрече по-силно русокоската, но после смутено се огледа наоколо. - Змията ти ми е изяла катерицата!
@Алина Старков
След тежък ден в "Мелачката" последното нещо, което искаш да видиш е една приятно издута змия в общата стая, а твоят домашен любимец (който по случайност е малка катерица) да липсва.
Янакиева стоеше на вратата и гледаше змията на Алина. Алина от своя страна дори не се виждаше наоколо. Варвара също. Само люспестото същество си лежеше на леглото на собственичката и гледаше Ина, докато храната в тялото му бавно се придвижваше надолу.
Какъв бе шанса това да бе Чу? Русокоската го търсеше от сутринта. Не беше в общата стая, не беше на обичайните си места в училището, не бе по другите спални или общата стая. Катерицата я нямаше. И разбира се - не беше и по джобовете й.
Беше питала всичко, които познава дали са го виждали и да й кажат, ако го видят. Нищо...
- АЛИНА!
За шест години случаите в които Ина бе повишавала глас бяха малко. Случаите в които усмивката не бе на лицето й още по - малко. Но точно в момента през нея преминаваха един куп чувства. Гняв, болка, тъга, отчаяние, объркване. Не искаше да вярва, че змията е изяла катерицата, но фактите бяха на лице - нахранено животно и липсващо такова.
А Алина не хранеше домашният си любимец, влечугото само си търсеше храна наоколо. И явно този бе решило да не се задоволява с мръсен плъх, а с истински деликатес.
Слезе в общата стая, като се огледа наоколо. Няколко познати лице.., но тя търсеше едно определено. Отиде пред Алина и скръсти ръце пред гърдите си, докато момичето четеше някаква книга. Старков дори не я отрази, просто си прелисти страницата спокойно, а Ина изпуфтя, а устните й бяха една права линия. Бузите й бяха червени от ярост, а в очите имаха сълзи.
Беше твърде уморена - психически, физически и най-вече емоционално след този ден за да може да се държи под контрол. А Ина и иначе си беше твърде емоционална.
- Алина!
- Пречиш ми да чета... - Старков я изгледа студено.
- ПРЕЧА ТИ ДА ЧЕТЕШ? - изрече по-силно русокоската, но после смутено се огледа наоколо. - Змията ти ми е изяла катерицата!
