В края на деня Арина май все още недоумяваше, а ако човек я питаше то перфектният подарък за нея бе свързан с метли. И то не само да го получи, а и да го подари. "Всеки заслужава метла и комплект за поддръжка", нещо от този сорт беше казала Арина с блеснали очи, докато Ина я извличаше почти на сила от магазина за летателни пособия, докато продавача ги гледаше и сигурно си мислеше "Ах, пак тези двете лудите...не ми плащат достатъчно за това."
Сега обаче, късно вечер, когато Юлий спеше в своето си легло в една отделна стая свързана с тяхната, Ина се изниза от своето и се премести в това на Ари.
- Спиш ли? - прошепна й.
- Сякаш мога да заспя... - май и за двете им бе странно, че не бяха в "Мунгав", а бяха свободни. И щяха да празнуват Коледа! Е, Арина надали си умираше от желание за странен празник. Много лошо, защото Ина й беше избрала подаръка още преди началото на учебната година и вече дори го бе опаковала. А днес бе успяла да се сдобие и с още няколко неща за някои от любимите й хора, трябваше само да ги разпрати по сови..., което си звучеше като голямо усилие в този късен час.
Русокоската се сгуши в приятелката си леко, докато Арина гледаше тавана сякаш бе най-интересното нещо. И двете мълчаха, това да делят легло не бе нещо ново. Че дори в училището им се бе случвало, но рядкост. Все пак бяха от различни домове.
- Влюбена съм. - изплю камъчето Ина, като погледна Ари.
- Знам. - усмивка заигра на устните на Орлова, докато Ина я погледна с леко объркване. Знаела е? Всички ли знаеха освен нея самата?! Ама на нея й бе отнело и известно време да разбере, че... гаджето й й е гадже.
- Как...
- Сегаааа, не е въпроса как, а в кого. Желев или Вихрен? Или в мен?
- АРИИНО! Вампирите те взели! - изсъска Ина цялата почервеняла и се мръдна от нея, но после се засмя. Това с вампира щеше да й излезе през носа някой ден..., а Арина щеше да й го напомня вечно.
- Ааа, ще пропусна, мерси. - прихна да се смее Орлова на свой ред и хвана една от малките декоративни възглавнички, които бяха струпани до леглото и я метна към Ина. Русокоската я хвана преди да се срещнат челно . - Та... Вихрен е, нали?
- Толкова ли си личи? - прехапа устна за миг, но после се усмихна и кимна. - Заедно сме...?
Това пък защо звучеше като въпрос след като тази част вече я бяха уточнили - бяха заедно и бяха започнали да се влюбват в един друг. И всичко беше прекрасно... Ина обаче знаеше колко много щеше да й липсва той през ваканцията, вече започваше да й липсва усмивката му, присъствието му, ръцете му около нея. И дори само при тези мисли придоби едно отвеяно и замечтано изражение.
И за него имаше подарък, всъщност няколко, но се чудеше кога и как да му ги прати. Единият така или иначе щеше да изисква общите им усилия за създаване, тъй като бе свързан с рисуване... може би щеше да й се наложи да изчака до януари, може би.
@Арина Орлова