Тренировка на Южен вятър преди мача с Лъч

@Вихрен Вокил @Зинаида Кражова @Юлий Звездинов @Ина Янакиева @Косара Вълканова

3 дена преди мача с Лъч

Лек прохладен вятър повяваше рано сутринта, кършейки клоните на околните дървета и успешно бе превърнал играчите още от първите минути в разплетени дамаджани. Тъмносивите цветове преобладаваха, докато слънцето въобще не бързаше да се появи. Поне на някого му се бе отдало да почива днес. Облаци мрачно бяха надвиснали, опитвайки се да превърнат деня в нощ и ентусиазмът в трагедия. Рея смръщи вежди, наблюдавайки омърлушените физиономии насреща си и как Ина се бе превърнала в пашкул от шалове.
Гръм се чу в далечината и гъркинята отвори уста.
- Ако и на мача сте такива - направо да не ходим! Да си се предаваме от сега и да си спестим унижението.
- Никой няма да ни унижава. Ще се справим! - обяви Юлий, който бе единственият, чиято физиономия не бе сгърчена от студ или от примирение с предстоящата загуба. Бузите му бяха зачервени и в косата му се намираха тук там някой мокър кичур, индикиращи че преди да се събере с отбора бе направил няколко обиколки на игрището.
"Похвално". Помисли си тъмнокосата и отбеляза на ум някой ден и тя да го пробва.
Всъщност....

- Ох, ако е толкова студено бих попитала дали не могат да го отложат. Ден, два може да са достатъчни, че де утишне този ужасен ... АПЧИХ .. вятър.
- Да, това звучи като добра идея. - кимна Вихрен, който се бе приближил до Ина.
- Шът! Десет обиколки на игрището ще ви сгреят идеално!
Блондинката приклепа тъжно. По лицето ѝ се четеше, че се надява това решение да се промени и да се превърне в "Хайде да отидем на топло и да закусим."
- Раз, два! ДЕЙСТВАЙТЕЕЕЕ!!!!!
Състезателно Зинаида се спусна напред, Юлий побърза да я настигне, че дори я задмина, стартирайки една малка напредпревара помежду им. Последваха ги Косара, Карина и Траян, докато Вихрен помагаше на Ина да махне огромния шал, с който се бе овъртяла.
- Който стигне последен ще чисти метлите! - изкрещя Рея.
- Не искам да чистя метли, побързай!
- Спокойно, просто аз ще завърша последен.
Рея стисна здраво зъби на тази реплика, врътна се и пое към стаята за метли и екипировка. Докато отбора тичаха, тя щеше да се погрижи за останалото и после щеше да наваксва със загрявката.
- Отиваш да чистиш метлите ли? - подвикна Вихрен.
- Стига си я дразнил! Ще ни кара още повече да тичаме.

Гъркинята сви и юмруците си и започна добре да прехвърля в главата си как да ги изцеди до последна капка. Това щеше да им е последната тренировка преди мача. Последно чистене на грешки, обсъждане на стратегии, финално определяне на постовете на играчите и каквото още ѝ хрумнеше на Рея преди да дойде време за часовете им.

Вихрен изобщо не разбираше загадъчната връзка между тичане и летене, която капитаншата им явно намираше, затова смяташе първото за пълна загуба на време и сили. Така де - изморяваш се, изпотяваш се, а накрая се мяташ на метлата, за да те одуха хубаво ветрецът, докато си вир вода. Въобще вятър ечи, куидичен играч стене, мила моя майно льо, беше положението с физическата подготовка в отбора. Но да се обяснява това на Рея бе трудоемка задача, с която Вокил възнамеряваше да се заеме в друго време, в друг свят.

Сега потърка с ръце треперещите рамене на Ина.
-Сигурна ли си, че си добре? - в гласът му се усещаше загриженост. Поредното, което не разбираше, бе защо е нужно Папандреус да се опитва да ги убие преди мача.  Бе съвсем в реда на нещата да остави това в ръцете на противниковите биячи. Може би се надяваше служебната загуба да е по-малко унизителна.

Зъзнещата Ина само кимна, преди да остави шала си и да тръгне след останалите, за да ги догони, вероятно нежеланието да чисти метли бе достатъчно мотивиращо, за да пренебрегне студа. Добър ход от страна на Рея, трябваше да ѝ го признае. Вероятно щеше да го направи, напоследък сякаш се разбираха по-добре. Не само с нея, но и с останалите от отбора се бяха сплотили. Бе чувал, че спортът прави такива неща, но не го вярваше съвсем. Но пък за разлика от чувствата му към съотборниците, тези към куидича не се бяха променили - все още го мразеше и се ужасяваше от него. 

Вместо след останалите, тръгна след капитана си, понеже изобщо не разбираше мазохистичното ѝ желание да върши тежката работа сама.
-Аз ще го взема - говореше за сандъка с топки и бати. Знаеше, че ако просто бе попитал дали има нужда от помощ, щеше да го предизвика на дуел. Нещата с Рея не работеха така, бе започнал да го схваща в последно време.
- Това не променя условието - намръщи се гъркинята. - Последният ще чисти метлите. 
- Добре. Но пак аз ще го взема.  - повтори в случай, че бе избрала да не го чуе първият път.

Вихрен изобщо не разбираше каква връзка има между тичане и летене, затова не си даваше много зор с първото, докато леко подтичкваше след съотборниците си.

Рея изглеждаше готова да тръгне след Даргов и Зина и просто да прекърши вратовете на всеки един от тях. 
 - О, уау, днес са много ентусиазирани... - момичето извъртя врата си с такова камшичено движение, че даже Исмаил се уплаши да не остане малката гъркиня без врат. 
 - КАКВО ПАК ПРАВИШ ТУК?
.
..
...
 - Нося кафе. 
 - НЯМАМЕ НУЖДА ОТ...
 - Хей, Ис, това кафе ли е? - Вихрен вече тичаше към тях, разпознал най-рошавия си приятел, който изглеждаше още по-рошав рано сутрин. Имаше тъмни кръгове под очите си и остатъци от мастило по пръстите си.
 - Да, виж, взех ти го както ти хареса.
 - Руни за запазване на топлина? Това е гениално. 
 - Вие двамата ще спрете ли да си говорите като женена двойка и да вземете тренировката на сериозно???
 - Оу. Не. - отвърна Исмаил в момента, в който Вихрен каза:
 - О, не, предпочитам да се оженя за него, ако ми носи такова кафе.
 - Джинкс. - ухилиха се двамата. 
 - Исмаиле не можеш да идваш да гледаш тренировки, когато следващия мач е срещи твоя дом!!!
 - О, но на вашите тренировки е забавно! Виж, Зина гони Даргов през полето. - Ис се обърна към Ви, докато си отпиваше от кафето. - Значи това момче трябва да спре да гони момичета, много е нелицеприятно.  
 - Нали? - Ви си прикри усмивката зад кафето.
 - Уф, хубаво, можеш да останеш и да гледаш! Но само, ако има кафе и за мен!
 - Моадмозел. Как! - усмихна се Ис и подаде кафето за Рея. - Хей, знам, че не занимавам с куидич, но ... забелязали ли сте, че няма нужда да летите в много права линия, нали? Бъдете като ... пчели. - думата едва не прогори дупка на езика му, беше я казал много бързо, но все пак я каза с тъжна усмивка. - Те не правят прави отсечки, не са перфектни, но стигат до мястото. 
 - Знаеш ли, Колимечков ще ... помислим над това. - обеща Рея и погледна злобно към Ви. - Пий каквото пиеш и бягай да багяш.

За съжаление, успокоението на Даргов не беше заразно и изобщо не достигна до останалите присъстващи на събитието. Вихрен, например нямаше и помен от спокойствие от момента,  в който бе стъпил на игрището, не спираше да трепери от ужас, че трябва да се качи на метлата и даже да лети.  При това без да пада.  За мисълта, че мачът е след само няколко безсънни нощи, която също не му даваше мира няма смисъл изобщо да споменаваме.  Може би трябваше просто да не излизат изобщо и да подарят на Лъч една хубава служебна победа. 
Само дето Рея щеше да набие главата му на върха на Южната кула, ако разбереше, че подобна мисъл дори е преминала през главата му.
 
 
 Стисна с две ръце дръжката на метлата, която имаше вид,  като че ли с нея е била чистена шатрата на хан Кубрат и всички негови наследници през следващите векове. Оттласна се от земята сравнително стабилно, разбирайте не падна при издигане на височина,  което изобщо не означаваше, че внезапно бе станал първокласен летец, и се опита да последва съотборниците си, които летяха скупчени в групичка и си бърбореха, докато обикаляха игрището.  Някак им се получаваше, даже Ина успяваше да изглежда спокойна, докато обясняваше отново нещо за правилата на Кражова. Май отборът им се делеше на две половини, една летеше добре, но не разбираше теорията на куидича и правилата на играта, другата половина – знаеше правилата, но не се справяше добре с летенето. И въпреки общото старание да балансират нещата, за момента ситуацията никак не изглеждаше добре. Особено на фона на миналогодишните шампиони.
-  Внимавай със завоя! -  Рея се бе материализирала до него съвсем неочаквано, но май точно това се очакваше от Търсача на отбора им. -  Извий дръжката на метлата, но не накланяй цялото си тяло -  даваше наставления с равен тон капитанката им.
-  Опитвам се -  почти простена думите от усилие да не се изхлузи от метлата, както му се случваше обикновено, когато тренираха заедно след часовете или след вечеря, стига светлината да го позволяваше.
- Използвай степенките за краката, за да балансираш тежестта на тялото -  тази част почти я бе схванал, но наличието на куофъл усложняваше прекалено много ситуацията.
-  Няма да се получи, Рея -  въздъхна, въпреки че успя да се справи със завиването без да падне, и дори вече стоеше малко по-стабилно, докато летеше, но не беше Даргов.
- Да не съм чула подобни…
- Не, сериозно! Трябва да измислим план, защото ако разчиташ с подобна игра да спечелим мача, няма да стане -  не искаше да звучи прекалено отчаяно, но май точно така се получ.
- Ще измислим! -  отсече гъркинята. -  Сега продължавай с практиката.  И си вземи един куофъл за упражнение! -  подвикна малкото торнадо, докато му обръщаше гръб и полетя към Траян, вероятно за да провери как се справя той с топките.