It's pancake night!

- Знаеш ли рецепта за магьоснически палачинки? - момичетата тъкмо се вмъкваха в едно от помещенията, където имаше дълъг плот, печка и няколко чувала с брашно.
- Намерих няколко в библиотеката - Ина извади един лист и го подаде на Ела.
- Хъм... "Палачинки дъга"... Звучи забавно - все още шепнеше
Рецептата включваше освен обичайните мляко, брашно и яйца неща като седронова ванилия и нарвалдииско тъмно какао. Пишеше също, че могат да добавят плодове по избор и може би точно плодовете привлякова вниманието на третокурсничката. Баща ѝ никога не бе правил такива палачинки, но изгаряше от любопитство да ги опита. 
- Отивам за плодове, а ти потърси захарта, какаото и ванилията.
След като мина през две други помещения, накрая намери стаята с плодовете. Имаше толкова голям избор, че не можа да си избере и накрая просто застана пред един рафт, протегна ръка и взе първото нещо, което докосна. Върна се при Ина с един банан, праскова, една купа къпини и нещо наподобяващо смокиня. 
- Това ще свърши ли работа? - шестокурсничката я погледна скептично, но в крайна сметка кимна.
- Не намерих какао. Ще ни трябват също и яйца.
- Заемам се!
След още няколко минути вече бяха готови да започнат. На масата пред тях беше пълен хаос - бяха донесли три-четири купи (по принцип им трябваше само една, но тогава още не го знаеха), няколко бъркалки (при всеки случай повече от необходимото) и бяха разпръснали продуктите по плота включително и брашното, с което Ела по невнимание беше поръсила целия под без дори да забележи. Готвенето ѝ доставяше някакво удоволствие. Беше забавно да бъркат и смесват различните съставки още повече, когато знаеха, че с крайния резултат щяха да зарадват някой.
- С какво ще започнем? - попита Ела която вече беше грабнала голямата купа и бъркалка и се усмихваше широко.
- Пише "разбийте яйцата в купата, след което добавете брашното, ванилията, захарта и какаото" - с други думи "смесете всичко и бъркайте".

- Нашите са мъгали. Знам какво е миксер. - каза Ела с усмивка и започна да чупи яйцата в ръба на купата, а черупките трупаше на купчинка отстрани. - От магическо готвене, обаче, не разбирам. Дали заклинанието от часа по отвари ще свърши работа? Все пак целта е една - бъркане. 
- Не знам, но може да опитаме.
Все повече се замисляше за идеята на Ина. Май нямаше да е лошо да забъркат и нормални палачинки, че тези, ако се объркат (което беше почти 100% сигурно), да имат резервен план. Ела вече усилено бъркаше яйцата. Прото така. На ръка, защото ѝ харесваше бъркалката. Чувстваше са като шеф пекар на важно състезание, озаглавено "Палачинкови неволи". Грабна и втората купа и сложи две яйца и в нея. Остави я отстрани и я посочи на Ина.
- Тази ще е за нормалните палачинки. 
- Ти знаеш ли рецептата? 
- Ъм... Да...? Горе-долу. Помагала съм на баща ми, но смятам, че ще се справим. 
Пропусна да спомене, че докато баща ѝ готвеше и ѝ разрасняваше рециптата, Ела гледаше някъде в пространството и се чудеше, дали котката ѝ би харесала палачинка с риба и дали не трябва да ѝ я изреже на по-малки кръгчета, преди да ѝ ги даде. Все пак Бет бе мини котка следователно ѝ трябваха мини палачинки. 
Бе събрала косата си на опашка, за да не ѝ пречи и беше съсредоточена в тестото. Добави малко брашно и се обърна към Ина:
- Последно с магия, миксер или на ръка?

Ела погледна плодовете, които беше оставила на масата, после погледна Ина, след това пак плодовете и пак Ина.
     
- Може да опитаме още сега! - огледа всичко, които беше донесла по-рано и взе да размишлява на глас. - Дали ако добавим ягоди ще получим червени палачинки? А с къпините - сини? Ей сега се връщам!
  
Почти на бегом стигна до помещението с плодовете и едно „Акцио“ по-късно се върна при Ина с една касетка ягоди в ръце. Щяха да ѝ трябват едва четири-пет ягодки, но останалите щеше да си ги изяде да предложи на Ина. Все пак кой не обичаше ягоди!?
   
Бяха ѝ останали само още две купи, но щяха да ѝ стигнат. В едната сложи ягодите, а в другата - къпините. Спря, мисли три секунди и след това добави по малко мляко и в двете. Защо? Само тя си знаеше. Този път предпочете миксера, който Ина ѝ беше подала. След две минути вече разполагаше с една червена и една синя боя, достатъчни за по две-три палачинки.
  
- Готово! - Ела изръкопляска с ръце сякаш, за да поздрави сама себе си. - Ще разделим сместа, която ти бъркаш, на две и към едната част ще добавим ягодите, а към другата - къпините. 
  
Ина я изгледа скептично, но не възрази, затова третокурсничката донесе още една купа и я остави отстрани, за да я използват по-късно.
   
Беше време да се върне към своята смес, защото шестокурсничката беше почти готова, докато тя бе едва в началото. Смело и безразсъдно бе точното описание за готвенето на Ела. 
   
„Едно яйце... Второ... Дали да сложа още едно?“

/слага още две/ 
  
„Още маалкооо какао!“

/изсипва половината пакет/ 
  
"Захар..."
  
/така наклони кутията, че сместа рязко побеля/

„Какво още ни трябва? А, да - брашно.“
  
/взима пакета и сипва на око, но не твърде много, защото вече е прекалила с какаото и ако продължава така ще ѝ трябва нова купа/
  
За момента сместа ѝ приличаше повече на купчина кафяво брашно, затова взе бутилката с мляко и я наклони внимателно. Бялата течност потече на тънка струйка, а Ела продължи да разбърква, докато не получи хомогенна смес. На вид изглеждаше добре - не много гъсто и с кафеникав цвят (о, какао!). Дали ставаше за ядене предстоеше да разберат.

- Аз съм готова! - съобщи на Ина с най-широката усмивка, на която беше способна, а лицето и косата ѝ бяха посипани със сняг брашно.

Може би от еуфорията, може би от недоспиването, но Ела изобщо не мислеше последните няколко минути. В главата си вече рисуваше усмихнатото изражение на приятелката си, когато ѝ подават разноцветните палачинки. Точно затова изобщо не забеляза какво представляваха въпросните „розовки“ неща, когато ги взе от масата и ги наряза на малки парченца, за да ги добавят в тестото.
- Тя дали обича смокини?
- Сигурно. 
- Добре тогава. Да ги сложим отгоре?
  
Котлонът вече беше загрял и момичетата намазаха тигана с масло, след което с помощта на един черпак Ина внимателно изсипа част от червената смес в тигана, а Ела нареди отгоре тънки резенчета "смокиня". Шестокурсничката в действителност я биваше да обръща палачинки, така че тази част се падна на нея, оставяйки достатъчно свободно време на третокурсничката, в което тя да измисли още шантави идеи, с които да направят палачинките си още по-безвкусни специални. 
- Имам идея! - почти изписка момичето, а пламъчетата ентусиазъм горяха в очите ѝ. - Защо не направим палачинките трицветни? Ще сложим 1/3 от кафявата смес, 1/3 от червената и 1/3 от синята. Така ще са още по-цветни! Като дъга. Сигурна съм, че тя ще ги хареса. 
- Е, добре. - не звучеше особено уверена в отговора си, но беше трудно да откажеш на дете, което те гледа така. - Щом така мислиш.
- Може ли аз? Моля те!
- Трябва да си много внимателна. Котлонът е горещ и може да се изгориш.
- Ще внимавам! Обещавам! Честна скаутска! - каза Ела и направи скаутския знак с дясната си ръка, а с лявата остави купата "смокини" настрани.
  
Ина извади готовата палачинка в чинията отстрани и се отдръпна, за да направи място на помощник-готвача. Третокурсничката запретна ръкави, хвана тигана с лявата си ръка, а с дясната взе черпака. Бръкна първо в червената смес, след това в кафявата и накрая в синята. Наистина приличаше на герба на "Мунгав", само че на обратно.