Коледни украси и лудница

Зинаида Кражова: Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 151
Ниво :
Статистики :
Сила: 30
Издръжливост: 28
Интелигентност: 28
Ловкост: 30
Магия: 32
Късмет: 32
Бобчета :

Post n°1

Коледни украси и лудница

by Зинаида Кражова Вто Сеп 05, 2023 10:48 pm

First topic message reminder :

@Вихрен Вокил @Ина Янакиева @Юлий Звездинов @Рея Папандреус @Алина Старков @Бранимир Даргов и който друг от дома се яви и реши да се включи

1-ви Декември.

Рано сутринта, когато нормалните хора спят.

От общата стая на южен вятър се разнесе дрънчане от безброй звънчета. Дори и някой от южняците да беше умрял, щеше да бъде събуден. Някои скочиха изненадани, други се покриха през глава, но звъненето не спираше. Лека по лека, един по един всички ученици от дома се насъбраха в общото помещение. А там, в центъра, в близост до една от големите камини, с около две дузини сребърни звънчета около себе си стоеше Зинаида.

-ГРЕМЛИН?!!!!- разбута момчетата Даргов и се смъкна напред към нея.- К‘во си се раздрънкала тука?! Почивен ден е!!!! Марш в леглото!

Тупна я леко по главата, както правеше попринцип.

-Първи декември е,- монотонен отговор.

-На календар ли ще се правиш?!

-Има двадесет и четири дни до Коледа,- продължи тя.

-На брояч значи?

Изобщо не обръщаше внимание на петокурсника, даваше си по нейному. Огледа стаята и махна с ръце сочейки я:

-Да виждате нещо Коледно наоколо?

Група много объркани, много сънени и много кисели погледи се развъртяха из помщението. Изглеждаше си както винаги. Книгите, камините, килимите. Нищо специално.

-Ем, не,- обади се Вихрен с леко дрезгав глас.

Белокоската махна с пръчката си, прошепвайки заклинание и иззад едно от креслата се появи огромен чувал, който тя изсипа на земята. Звънчета, разножветни топчета, еленчета, шейни, захарни бастунчета, герлянди и какво ли още не, не се появи от там. Буквално им липсваше само елха. Зина замахна пак с пръчката в другата посока, откъдето се появи борово дръвче, което беше малко по-високо от Даргов. Не беше точно елха, но щеше да свърши работа.

-Да поправим това,- каза на съдомниците си.

-Не може ли първо да се понаспим, Зин?- попита мило Ина.

-Аз ще се включа!- ентусиазирано скочи напред Юлий.

-Тъпотия! Няма да участвам!- извика Даргов.

Останалите също взеха да негодуват. Кражова сведе брадичката си надолу, събра леко вежди и събра очи нагоре, право срещу всички тях. Това беше ново. Беше плашещо. Не беше нужно да казва или да прави друго, за да накара учениците от Южен вятър да се размърдат.

-Не мога да повярвам, че ни събуди за това,- каза й Рея, минавайки покрай нея.

-И без това повечето не спите,- отсече бързо по-малката.

Гъркинята се смръщи, но не каза друго. Грабна някакъв грелянд и тръгна на някъде. Може би щеше да удуши някой с него? Или щеше да го използва по-късно за самата Зина? Проблем за по-късно през деня.

Вихрен Вокил, Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.

Димитра Василева: Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 71
Ниво :
Статистики :
Сила: 6
Издръжливост: 6
Интелигентност: 4
Ловкост: 2
Магия: 2
Късмет: 4
Бобчета :

Post n°21

Re: Коледни украси и лудница

by Димитра Василева Пон Сеп 18, 2023 7:34 pm

Беше започнала да се окопитва, докато не се появиха котките - рецидивисти. Макар любопитството ѝ да вземаше превез, все още нещо не беше "на център". От суматохата, която настана ѝ се зави свят. Вкопчи се в табуретката и се преви като наклони торсът си към коленете. Като дете, когато не ѝ стигаше въздух бе забелязала, че това ѝ помагаше. Може би бе хванала някакъв вирус. Или беше свръх изтощение?
- Виждаш ли, Димитричке, не пазя Гремлина, а теб.
"Ах ти, Гадино Дълга! Да риташ падналия..." Щеше да го разкъса. Но... Беше твърде емоционално изцедена, за да отдаде заслужането на Даргов, за това се задоволи с отдалата ѝ се възможност за леко заяждане и заканителен злобен поглед с присвити очи:
- Тоест да закачим Даргов да виси от тавана като коледен орнамент?
Хм... Това беше интересно. Собственото ѝ раздразнение ѝ даде сили. Успя да се надигне. И да стане на крака. Омо, проактивно и предвидливо се бе заел със спасителната мисия за Даргов. Явно никой не забелязваше все още лудостта ѝ. Никой не бе се измъквал след подобно обръщение. Никой. А липсата на подобаваща реакция - би изглеждала подозрителна. Огледа се. Всъщност на никой не му правеше впечатление. Ина и Вихрен разиграваха сценка от "Моята вълшебна Коледа" или друга романтична комедия със зимни мотиви, Зина си украсяваше вглъбено, както и останалите се занимаваха всеки с каквото може.

"Добре, Миа, хайде сега, поеми си дълбоко въздух и да те вкараме в релси." Музиката помагаше. Мислено благодари на Омо и за музиката, освен, че несъзнателно покри невъзможността ѝ да се отбранява. "Да видим..." - отпи малко вода. - "Всичко ще бъде наред. Вероятно Зина е надарена с някаква дарба и може да влияе на чуждите емоции или пък да внушава, Бог знае какво. Все ми се е струвала интересна и потайна тази малката... Това би обяснило и поведението на Драгов. Хахах Ето. Вече се шегуваш. Нищо не може да обясни поведението му на този." - И както се бе разсеяла с вътрешния си монолог, Миа не забеляза кога дойде следващата криза.

Алина се бе отдръпнала със Сандър настрани, когато Вихрен ги приближи. После се развика. От този момент нататък всичко се разви страшно бързо, но тягостоното напрежение продължи да нараства. Димитра се олюля. "Ооо, НЕ, не, не отново, не мога!" Цялата стая се съсредоточи върху сцената. Миа заотстъпва назад, стигайки почти до дръвчето, когато усети нов порив да се строполи. Главата ѝ бучеше, объркване и разочаровнаие пречеха на въздуха да си проправи път през гърлото ѝ. Вкопчи се в една завеса зад себе си, сякаш животът ѝ зависеше от това. Слава Богу никой не видя жалкият ѝ опит да озапти поривите на гравитацията и да се струполи на земята...
Навръх торнадото, в което се бяха превърнали тялото и вътрешностите ѝ... и всичко, тя едва долови причината за проблема. Облог? Сваляне на мацки... Какво по дяволите ставаше... "Не, не... не издържам!"
И гравитацията взе превез. Тъмнина обгърна Димитра и тя припадна.

Докато беше в несвяст Димитра чу гласа на сестрата на баба си: "Предупредих те, дете. Не следваш пътя си. Не следваш сърцето си." Искаше да я огледа, да я потърси... Миризма на анасон, горящ корен от смрадлика и още нещо... Знаеше какво е... достигна до мрачното кътче, в което се бе скрила Миа, вътре в себе си. Приканваше я да излезе наяве. "Лельо, ти ли си?" Мозъкът ѝ се заопитва да изплува. Но с него заприиждаха и емоциите. Отново. Миа стисна очи и простена:
- Махнете се от главата ми! МОЛЯ ВИ! - простена със сетни сили и се сгърчи на меката повърхност, на която се намираше.
Смътно долови някакви думи, които беше твърде разсеяна, за да свърже в разговор:
- Нещо не е наред. Бълнува. - угрижено констатира съквартирантката ѝ. - Да не е взела нещо?
- Не доколкото ми е известно. - процеди Бранимир с умерено раздразнение, но се загледа в момичето на дивана. - Така или иначе...
- Не искам... връщам... боли... - Миа се закашля и се сви в ембрионална поза, вкопчвайки се в главата си.
Гледката беше меко казано жалка. Ако самата Димитра би могла да се види отстрани - щеше да потъне в земята от срам.
- ... Наркотиците не са за всеки... Димитричке, Димитричкее - довърши след прекъсването Даргов и припряно запали цигара.
- Това притеснение... ще ме съсипе. - изхриптя Димитра, приковавайки няколко погледа към себе си.

Вихрен Вокил, Ина Янакиева and Зинаида Кражова харесват този пост.

Вихрен Вокил: Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 111
Ниво :
Статистики :
Сила: 42
Издръжливост: 26
Интелигентност: 42
Ловкост: 32
Магия: 42
Късмет: 38
Бобчета :

Post n°22

Re: Коледни украси и лудница

by Вихрен Вокил Нед Сеп 24, 2023 4:30 pm

- Ето - бе уголемил една чаша до размерите на кофа и я постави на пода до главата на Миа, понеже бе дочул нещо за връщане. Не че нямаше да могат да изчистят и с магия, но все пак можеха да си спестят едно цапане на килима.
- Отдръпнете се - Ина бе донесла от одеяло, което наметна върху съквартирантката си, за да покрие свитото ѝ на кълбо тяло. - Дали да не повикаме баба Цвета? - попита русокоската, като демонстративно размаха ръка, за да разпръсне облакът дим, издишан от Даргов.
- Добре съм - настояваше легналото момиче. - Просто се отдръпнете малко… - скри лице в ръцете си шестокурсничката.
Вихрен и Ина се спогледаха и направиха каквото им се казва, за момента изглежда не можеха да помогнат с друго, оставаше им единствено да не пречат. Но Даргов не помръдна от мястото си и върху страничната облегалка на дивана, може би това бе неговият начин да изрази загрижеността си, уж небрежно подхвърляше някакви неща, с които да повдигне духа на момичето. Рижият го познаваше достатъчно добре за годините, прекарани заедно в дома. Или поне така си мислеше.
- И без това имат друга работа в момента - скастри ги все така монотонно Зина, докато не спираше да вади още гирлянди и играчки от чувала. Рижият вече бе започнал да се чуди дали торбата не бе бездънна и специално омагьосана да побере всички коледни джунджурийки на света и дали стаята щеше да им е достатъчна за да намерят място на всички или щеше да им се наложи да украсят целия замък.

Вокил продължи с дозакачането на гирлянда, което бе прекъснато от разговора на двамата петокурсници, преди да отиде да си вземе няколко червеникаворозовеещи топки, за които тепърва щеше да търси подходящо място. Пътьом подхвърли една на Сандър, който не бе помръднал от мястото си, и момчето ловко я улови, повдигайки въпросително вежда към рижия.
- Ето как стоят нещата: и двамата сте тук отскоро, затова явно не сте наясно - започна вече със съвсем спокоен тон, след като напрежението от спречкването преди малко бе спаснало. - Независимо дали се харесваме или не помежду си, си пазим гърбовете, един Дом сме - Даргов изпуфтя зад гърба му нещо, но след като дори Зина, според която приятелството бе излишен морален дълг, все пак бе готова да брани дома, не би трябвало да е трудно за Старков и Викторович да схванат концепцията. - Ако нараните или навредите на някого от Дома по какъвто и да било начин, няма да ви се размине. Но независимо дали на вас ви харесва или не, сте тук. Затова имате избор дали да бъдете наистина част от този дом, като се включвате в дейностите ни или просто да се стараете да не се пречкате и да не вредите - метна една топка и към Алина, която също я улови във въздуха. - Каквото и да изберете, горното е в сила - навредите ли, няма да ви се разминe. Сега си размърдайте задниците и подхващайте украсата или просто излезте… вие решавате - повдигна небрежно рамене при последните си думи и им обърна гръб.
Насочи се към Ина, която правеше още снежинки за панорамните прозорци, а от телефона на Омо се разнасяше нечий глас, пеещ:

Rocking around the Christmas tree…

Ина Янакиева, Зинаида Кражова and Димитра Василева харесват този пост.

Ина Янакиева: Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 230
Ниво :
Статистики :
Сила: 74
Издръжливост: 86
Интелигентност: 90
Ловкост: 90
Магия: 104
Късмет: 72
Бобчета :

Post n°23

Re: Коледни украси и лудница

by Ина Янакиева Сря Сеп 27, 2023 12:31 am

Mistletoe hung where you can see

Every couple tries to stop

Rockin' around the Christmas tree

Let the Christmas spirit ring

Later we'll have some pumpkin pie

Настроението в стаята бе започнало бавно да се променя, като всички, един по един, започнаха да се успокояват. Кои по-бързо, които по-бавно. Дори Димитра бе в процес на възвръщане към предишното си - нормално - състояние, което не винаги бе щастливо, но поне вече не бе в несвяст. Даргов обаче си бе останал приседнал до дивана и гледаше момичето намръщено.
Ина ги погледна за миг, но после реши да се съсредоточи върху снежинките си. Рисуваше очертанията, а след това внимателно режеше по тях, като се чудеше дали да им добави и по малко брокат по-късно.

Вихрен се приближи към нея, а тя му се усмихна. Гледаше го с блеснати очи, отново. Цялата му реч за това как са един дом бе вдъхновяваща, сплотяваща и за пореден път се запита как не бе срещнала Ви по-рано. Как шест години двамата са били толкова изолирани в своите собствени светове, особено след като толкова много държаха на Дома си. Защото тя бе същата. Може и да не се харесваше с всички тук, може и да не се разбираше, но ако те имаха нужда от нея щеше да помогне. Домът беше тяхното семейство...
- Хареса ми това което каза. - прошепна му и хвана ръката му, като погали нежно кожата, но после му връчи молив с другата си ръка. - Снежинки?
- Снежинки. - подсмихна се леко Вихрен и взе един лист хартия. - Наистина го мисля.
- Знам. Ти никога не казваш неща, които не мислиш. И ценя това в теб. И съм напълно съгласна с теб. - вдигна поглед да огледа стаята отново. Вече всичко се бе върнало към нормалното. Дори Даргов се бе размърдал и окачваше някакъв гирлянд с топка над вратата на общата стая, защото височината бе близка до неговата и не му трябваше стълба. Като това разбира се се извършваше под зоркият поглед на Зина.
- Нали знае, че ще си удрям главата всеки път като минавам от тук в тая тъпа топа? - изпротестира той, а Зина му метнa кръвнишки поглед сякаш казваше "Не ме интересува, ако ще и мозъчно сътресение да с докараш". Ина се подсмихна и отново погледна Вокил.
- По-добре ли си? - все пак той доста се бе ядосал на това с Алина и Сандър, разбираемо.
- Да... нека не го коментираме. - докосна я по косата и премести няколко кичура за ухото й, след което се наведе напред и я целуна по бузата, докато никой не гледаше. Ина се изчерви, пое си въздух и посочи хартията.
- Снежинки... - едва прошепна. Как можеше да й действа така понякога? Да караше всичко в нея да пламти.
- Снежинки. - той се засмя, но сякаш рязането не бе по неговата част. Нарисува няколко красиви и индивидуални ледени звездички, а след това се излегна на пода до нея (да си почине, преди Зина да извади нова партида с украса), като се заигра леко с косата й, гледайки я с обожание. Тя обаче не забелязваше това, защото бе заета със свята важна задача - да пренесе "снега" в общата стая.

Вихрен Вокил, Зинаида Кражова and Димитра Василева харесват този пост.

Вихрен Вокил: Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 111
Ниво :
Статистики :
Сила: 42
Издръжливост: 26
Интелигентност: 42
Ловкост: 32
Магия: 42
Късмет: 38
Бобчета :

Post n°24

Re: Коледни украси и лудница

by Вихрен Вокил Сря Сеп 27, 2023 11:15 pm

Неприсъщо му бе да изпитва задоволство от чуждото щастие, а ето че сега бе тъкмо така. За Вихрен си бе мистерия как някой толкова топъл човек като Ина, човек, който искрено ненавиждаше студа и изпитваше дискомфорт дори от есенния хлад, можеше да копнее да пренесе най-яркия символ на зимата в стаята. И нямаше търпение да обсипе със снежинки всеки свободен милиметър от прозорците в стаята. Защо някой би искал около себе си нещо, което не обича? И все пак… бе истинско удоволствие да я наблюдава как сияе, докато създава елементите на коледната украса. Дори само от изражението на лицето ѝ в този момент, разбираше колко е вълнуващо за нея начинанието, макар за него да бе нещо съвсем ново и непознато. Цялото вълнение около Коледа му бе чуждо, но ентусиазмът на Ина бе толкова заразителен, че неусетно и той започна да се полага старание в украсата. Наблюдаваше я внимателно, в опит да открие какво толкова специално има в Коледа, че дори Зина бе изоставила обичайното си безразличие. След като белокосата бе решила, че празникът е нещо, за което си струваше да положи усилия, рядко срещано при нея, явно наистина имаше нещо магично по начин различен от познатата му магия. Сиянието около Ина също изглеждаше вълшебно. Какво му убягваше в празника? Не можеха да са само подаръците, нали?
- Скатаваш ли се? - Зина се бе материализирала до тях, принуждавайки Вихрен да откъсне очи от любимата си гледка и да пусне кичурът коса да се изплъзне между пръстите му.
- Не, правим снежинки - отговори лежерно с блага усмивка, кимвайки в посока на русокосото момиче до себе си.
- Ина прави снежинки - констатира златооката.
- Аз я гледам и се уча - опита се да оправдае краткото си бездействие Вихрен, но Кражова не остана особено доволна от отговора му.
- Даргов ще има нужда от помощ - думите накараха рижият леко да настръхне. Дали само на него му прозвучаха като заплаха?
- Зает съм, Гремлин! - обади се недоволно Бранимир. - Наглеждам Димитричка!
- Аз съм добре - неубедително прозвуча гласът на Миа.
- За какво ще има нужда от помощ? - прекъсна не съвсем разговора им Вокил, който предпочиташе занимания близо до половинката си, но не можеше напълно да пренебрегне останалите си приятели.
- Високите части на елхата - обясни спокойно момичето. - Само двамата стигате до там.
Вихрен погледна звездата, която Киселякът вече бе поставил. Седеше си на върха на дръвчето самотна, без никакви други играчки около нея. Е, добре. Щеше да се учи в движение, щом така повеляваше властелинът на алхимията.

Зинаида Кражова and Бранимир Даргов харесват този пост.

Зинаида Кражова: Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 151
Ниво :
Статистики :
Сила: 30
Издръжливост: 28
Интелигентност: 28
Ловкост: 30
Магия: 32
Късмет: 32
Бобчета :

Post n°25

Re: Коледни украси и лудница

by Зинаида Кражова Чет Сеп 28, 2023 10:02 pm

Вихрен се подсмихна на Ина и се запъти към елхата, като се чудеше от къде да почне с играчките. Зина се приближи до него и му подаде едно пликче.
-Закачи тези,- каза му.
Той надникна вътре - беше пълно с разноцветни сфери, шейни, еленчета, но бяха доста по-дребни на фона на останалите, който се подмятаха наоколо.
-Не са ли твърде малки, Зин?- попита той.
-Клончетата на върха на елхата са по-малки и по-големи играчки биха изглеждали несъразмерно.
Той хвърли един поглед нагоре. Имаше логика.
-Ето ти и тези герлянди,- подаде му два.- Увий ги след като закачиш играчките.
-Има ли някаква специална система?
-Просто гледай да има навсякъде.
След това го остави да се чуди както точно значи навсякъде. Отстъпи по-назад и огледа стаята. Всеки, дори и с малко, дори и с мрънкане се беше включил в украсата. Подмятаха се играчки, лампички, Омо пускаше приятни песнички от телефона си и тук-там се мяркаха чаши топъл шоколад. Разнесе се мелодията на Happy Christmas в изпълнение на Celine Dion и малката се подсмихна едва доловимо. Харесваше тази песен. Много при това. Притвори очи и се подпря на стената зад себе си. Заслуша се.

“…A very merry Christmas

And a happy New Year

Let's hope it's a good one

Without any fear…”

Отвори очи и се замисли над текста за първи път. След всичко случило се до момента в учебната им година… на хората, които наричаше приятели (все още й беше странно) определено се надяваше предстоящата да е по-добра. По-лека, по-приятна. Огледа стаята отново. Ина се беше присламчила при Вихрен и му помагаше с играчките, Даргов се беше нарамил със свестяването на Миа, Юлий се забавляваше със снежинките, Рея не беше обесила никого на герлянд… никой, поне привидно, не мислеше за слънчеви коридори, мелачки, вийли и тъпотии. Бяха в някакъв балон, където времето беше спряло и нямаше грижи. Само приятни хора, усмивки, топъл шоколад, приятна музика и много цветове. Зина скръсти ръце и се усмихна по-широко, не по онзи психарския начин. По един нов начин. Ведър и мил. Това беше магията на Коледа - приятни моменти със скъпи, приятни и мили хора.
-Семейство,- каза си тихичко сама на себе си и се втурна да помага с лампичките за елхата.

“…And so this is Christmas

And what have we done

Another year over

And a new one just begun”

Вихрен Вокил and Бранимир Даргов харесват този пост.

Бранимир Даргов: Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 170
Ниво :
Статистики :
Сила: 26
Издръжливост: 18
Интелигентност: 20
Ловкост: 18
Магия: 30
Късмет: 20

Post n°26

Re: Коледни украси и лудница

by Бранимир Даргов Съб Сеп 30, 2023 2:47 am

Бе се настанил на дивана, като краката на Миа бяха в скута му. В ръката му се намираше чаша с топъл шоколад от която отпи.
- Много пропускаш, Димитричке. - потупа я той по бедрото, а момичето му метна немощен крив поглед, който си беше по-скоро трагично-комичен от колкото лош или тип "ще ти сритам задника". Ама с право да си го кажем - ставаха му много жените наоколо, които го гледат лошо и искат да му сритат задника. Трябваше да сподели тази чест с някого. Нямаше обаче как да бъде с Омо, той бе душичка и всички момичета го обичаха. Него и бонбонките му.

Подсмихна се и отпи отново от какаото, липсваше му нещо. Уиски например... нещо ирландско, да. И бе сигурен, че другарчето му по диван ще се съгласи. Но го мързеше да си търси точно в момента такова питие.
Загледа се в съдомниците си, те продължаваха да украсяват и да се държат като помощниците на Дядо Коледа... ъ Зина. Баба Зина? Баба ЗиМа? Колко ли бой щеше да изяде и за това, ако някой знаеше мислите му. Колко ли пък му пукаше. Никак.
След като бе видял, че Вихрен има достоен помощник за елхата и украсата, това означаваше, че няма нужда от един кисел двуметров Гринч. Не че Вихрен знаеше какво е Гринч, но нямаше да се падне на Бранимир честта (поредната чест!) да го обяснява.

- Хайде да те водя да си лягаш пак. - заяви той на Миа и заряза напитката си на една маса след което се изправи и подхвана момичето. Първоначално се чудеше дали да я метне като чувал с картофи на рамото си, но реши, че все пак ще е джентълемн. Затова я хвана нежно, като бе сигурен да придържа и краката й и тялото и главата й клюмна на рамото му. - Тежиш бе, да му се не види. Не си олекнала... с годините.
То не му беше и лека преди 10-15 минути, ама айде. Реши пак да го спомене. Но извърши каквото се очакваше от него - занесе принцесата на спиртните напитки до спалнята й. Изгледа тъпо едно от леглата, което бе покрито с цветя и я заряза на друго.
- Ако има нещо... не ме викай. - смигна й, подръпна една завивка отгоре й, а след това напусна спалното помещение и реши да се върне долу и да се разпише с окачането на две-три топки. Магията на прииждащия след половин месец празник и коледния дух бяха започнали да хващат дори и него... и някак киселата му физиономия се бе изпарила.
- Подай ми онзи елен гремлин.
- Какво ще го правиш?
- Ще го яздя до Северният полюс, ти как мислиш... просто ми го подай! - хвана елена и го позиционира на един по-висок рафт като сложи и едно коледно дръвче до него. Леко сгъчкани, но ги сложи. Толкоз естетика и декорация от Даргов, последвайте го в Инстаграм за повече съвети.

Вихрен Вокил, Омуртаг Дельов and Димитра Василева харесват този пост.

Критерии за търсене

Display results as : Мнения Теми
Advanced Search

Български магически свят

Коледни украси и лудница

Коледни украси и лудница

Re: Коледни украси и лудница

Re: Коледни украси и лудница

Re: Коледни украси и лудница

Re: Коледни украси и лудница

Re: Коледни украси и лудница

Re: Коледни украси и лудница