Афтърпарти [Вих и Ина]

Ина Янакиева: Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 230
Ниво :
Статистики :
Сила: 74
Издръжливост: 86
Интелигентност: 90
Ловкост: 90
Магия: 104
Късмет: 72
Бобчета :

Post n°1

Афтърпарти [Вих и Ина]

by Ина Янакиева Съб Сеп 09, 2023 6:21 pm

Последните двадесет минути Ина просто седеше на дивана и си играеше с косата на Зина, докато опитваше да й направи рибена кост. Вихрен и Юлий разчистваха след партито. И при всяко желание на русокоската да помогне я скастряха. Не можело така, всеее още имала рожден ден. Да, часовникът все още не бе минал дванадесет, но нейните „лакеи“ нямаше да се превърнат в мишки и можеха да почистят утре на свежа глава... с нейна помощ, когато нямаше да има рожден ден. И без това вече бяха направили предостатъчно.

- Вии...
- Почивай си. - рижият я погледна и мина покрай нея, като я потупа по главата.
- Ако си почина още малко ще стана част от дивана. - той се подсмихна след което набута някакви пластмасови чаши в плик, а рибената кост на Зина бе готова. - Та-да! Много ти отива! - Малката скочи от дивана и отиде да се огледа в едно огледало наблизо, а Ина се изтегна като гушна една възглавница, но беше ясно, че предпочита да гушка нещо друго. Някого другиго. И в момента не отделяше очи от него, независимо, че го гледаше с главата надолу... така и така и от тази гледна точка го бе рисувала. И си оставаше красив. Караше я да се усмихва.

Юлий се прозя, а очите му започваха да се затварят и сякаш забравяше да ги отвори от време на време.
- Май ти е време за лягане, малкият. Остави останалото на мен. - след тези думи Вихрен смигна на Ина, а тя се почувства като един голдън ретривър на който току що са обърнали внимание и само й липсваше махането с опашка. Най-сетне можеха да останат сами! Не, че имаше против Юлий и Зина, но Вихрен... искаше да бъде насаме с него, да се гушнат пред камината и да си говорят. Както често правеха последните два месеца. Но защо толкова много обичаше да бъде насаме с него, да го гледа с очите и да се наслаждава на усмивката му – не разбираше, все още не разбираше изцяло тези чувства, които се бяха появили в нея и растяха с всеки изминал ден.

- Зин-зин, късно е. И ти трябва да си лягаш. - повдигна темата русокоската към другото момиче, което още гледаше плитката си.
- На мен не ми се спи.
- Може и да не ти се спи, но сънят е полезен. - кой го казваше. Ина беше най-ужасният пример за „сънят е полезен“, защото и интервалите й за сън бяха по-несигурни от игра на дженга.
- Ама не искам. Мога да остана тук с вас. Или да спя на дивана, вие така и така спите тук често, нали?
От това Ина се изчерви като домат, но се сдържа да не скрие лицето си с ръце.
- Утре ще се заемем с малко алхимия и за това ще ти е нужен сън. - подкани я Вихрен, като се настани до Ина на дивана, а пръстите му докоснаха тези на художничката. Двамата си размениха бързи погледи, докато Ина не погледна в страни. Зина от своя страна ги гледаше изпитателно и продължително, сякаш ги изучаваше.
- Добре тогава. Лека нощ! - брей, това се оказа по-лесна задача. Явно Вихрен си имаше начини с които да я подкупи. Защото за миг Янакиева си помисли, че по-малкото момиче наистина ще остане да им прави компания, което е бе лошо, но... нямаше да е същото.
- Лека, Зина!

И най-сетне бяха сами! Всички гости си бяха отишли, съдомниците им си бяха по леглата и си бяха само те, огъня в камината и музика от нещото, което Сандър бе намерил. Радио, грамофон? Ина не бе обърнала внимание.
Премести се по-близо до Вихрен, като облегна глава на рамото му и затвори очи. Едната й ръка пък се обви около кръста му в прегръдка.
- Благодаря ти. Да... знам,че идеята е била на Юлий, но се съмнявам той да е направил декорацията. Беше... невероятно. - прошепна му, като вдъхна от аромата му, а сърцето й прескочи няколко удара. Защо бе започнал да й влияе така? И защо толкова много й харесваше...

@Вихрен Вокил

Вихрен Вокил харесва този пост.

Вихрен Вокил: Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 111
Ниво :
Статистики :
Сила: 42
Издръжливост: 26
Интелигентност: 42
Ловкост: 32
Магия: 42
Късмет: 38
Бобчета :

Post n°2

Re: Афтърпарти [Вих и Ина]

by Вихрен Вокил Нед Сеп 24, 2023 9:03 pm

@Ина Янакиева

Почувства как кръвта нахлува в кожата на лицето му, за да направи луничките почти неразличими сред изчервяването на страните му. Колкото и да се опитваше, знаеше, че няма контрол над процеса, оставаше му единствено да се примири и да се радва, че Ина не би могла да го види в момента. Не и в положението, в което бе облегнала глава на рамото му, затова просто отпусна лице в косата ѝ и постави длан върху рамото ѝ, както бе свикнал да прави напоследък. Физическата близост на момичето се бе превърнала в нещо толкова естествено през последния месец, че не можеше да си спомни как е живял без нея преди това. Да усеща пръстите ѝ преплетени със своите по време на часовете или да се сгушва до нея, когато бяха сами в стаята му се струваше най-нормалното нещо на света.

Да върши неща, които правят нея щастлива бе сред новооткритите удоволствия в живота му. А не бе предполагал, че подобно нещо би могло да го накара да се чувства по подобен начин. Все пак единственият човек, за когото някога бе вършил нещо, бе Исмаил, но него познаваше от цяла вечност, та не беше изненадващо. Янакиева познаваше от прекалено кратко, а изпитваше същото удоволствие да прави неща за нея и това изненадваше неопитното му сърце.
- Хареса ли ти? - промълви тихо, скрил лице в косата ѝ. - Наистина ли? - и сам не можеше да реши защо му е толкова важно да е така, думите ѝ да са истина. - Забавлява ли се? - опита се да прикрие вълнението си, но тонът му го издаваше, не знаеше дали Ина бе способна да забележи това.
- Всички се забавляваха - можеше да усети усмивката в гласа ѝ.
Искаше да ѝ каже, че останалите, с малки изключения, не го интересуваха кой знае колко, че му бе важна предимно тя. Защото за малцина други би положил толкова усилия, но не можеше, просто не можеше да открие думите, затова продължаваше да мълчи и да я прегръща. От устройството донесено от Сандър се разнасяше тихо някаква стара кънтри песен:

There's a place in your heart nobody's been

Take me there

Бавно се изправи без да пуска ръката ѝ, като внимаваше да не прави резки движения около нея, за да не би случайно да я нарани.

Тя го последва и също стана от дивана.

Things nobody knows, not even your friends

Take me there

Преплел пръсти с нейните я поведе към центъра на стаята, където имаше повече пространство.
- Какво правиш? - гласът ѝ прозвуча плахо на фона на настъпилата тишина.
- Не ми ли вярваш? - изкриви леко вежда в театрална гримаса момчето, като хвана внимателно двете ѝ ръце и ги постави на врата си. Наложи се леко да се наведе, за да постигне успех в начинанието, защото макар да не бе мерната единица на дома, Ина също не можеше да се похвали със завидна височина.
- Вярвам ти - прошепна тихо тя и отговорът предизвика усмивка върху лицето на Вихрен.
- Добре, тогава затвори очи - прозвуча повече като молба, отколкото като заповед. - И просто слушай музиката - допря длани до гърба ѝ и я притегли по-близо до себе си.
Достатъчно близо, за да усеща ударите на сърцето ѝ до своето.

I wanna know the girl behind that pretty stare

Take me there

Ина Янакиева харесва този пост.

Ина Янакиева: Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 230
Ниво :
Статистики :
Сила: 74
Издръжливост: 86
Интелигентност: 90
Ловкост: 90
Магия: 104
Късмет: 72
Бобчета :

Post n°3

Re: Афтърпарти [Вих и Ина]

by Ина Янакиева Пон Сеп 25, 2023 4:11 am

Гледаше го с любопитство, а по бузите й пробяга лека червенина, когато ръцете му се обвиха около малкото й тяло и я притиснаха към него. Усещаше как бие сърцето му, усещаше как дъхът му гали косата й и докосва едва доловимо челото й, когато напуска дробовете му. Устните му бяха разтеглени в лека усмивка, а това накара сърцето й да ускори ритъм, докато пеперудите в стомаха й се пробудиха.
Какво? Защо? Как?
Не знаеше как да разбира всичко това, не разбираше чувството появило се в нея, отново, което я караше да може да лети без метла или магия. Да левитира свободно, да се рее сякаш бе една от пеперудите, които бяха вътре в нея и й докарваха това интересно гъделичкане.

Послуша го, затвори очи. Цяла вечер бе мислила точно за този момент. Бе копняла да се случи - да си бъдат само двамата и да танцуват. Нима той четеше мисли? Нима бе мислил за същото нещо? Беше забавно, че тя самата си мисли за това, защото някога, някъде, преди почти два месеца той се бе питал същото за нея – дали и тя чете мислите му. Явно бяха свързани на повече от едно ниво.
Остави се на тялото му, ръцете му и ритъма на музиката. Опита се да не мисли, че може да го настъпи, по – рано , когато бе танцувала с Омо почти се случи. Но тогава Ина мислеше за Вихрен и търсеше него, разсейваше се, а сега.. сега той бе тук с нея. Имаше цялото й внимание. И я държеше я толкова близо до себе си... Това бе всичко, което искаше. Това бе идеалният завършек на тази вечер, на партито й, на рожденият ден, който всъщност беше най-добрият рожден ден, който бе имала някога!

- Благодаря ти.. - прошепна Ина, като все още бе със затворени очи, докато се поклащаше в ритъма на танца им. Дали беше нещо конкретно? Валс? Май не. Май си бяха просто те двамата, гушнати, наслаждавайки се на времето си заедно..., но защо? Как? Той дали...? Не бе възможно.
Отвори очи за да го погледне, а с пръсти погали вратът му, плъзгайки ги леко нагоре за да докосне косата. В момента в който погледа й срещна неговия, русокоската се усмихна. Широко. Сияйно. Щастливо. Всъщност толкова много чувства преливаха в нея, а не знаеше как да ги опише. Нямаше и нужда, те бяха изписани на лицето й. Дали той можеше да ги различни? Да ги усети?
- Нали казахме да затвориш очи. - подразни я той леко, усмихвайки се също толкова широко.
- Но ти не си със затворени очи. - наклони глава, като се загледа в гърдите му за секунда преди да го послуша отново и да затвори очи, а лицето й почти се скри в гърдите му. Можеше да остане така вечно, искаше. Както всеки момент в който бяха заедно.
- Бях... - усети устните му почти до ухото си, а след това и брадичката му да се отърква в косата й. Приближи я още по-близо до себе си, а Ина усети как кракът й се бутна в неговия. Притесни се и се смути, прииска й се да отвори очи. - Всичко е наред. Води се по мен, затвори ги.
Гласът му звучеше толкова спокойно. Как можеше да е толкова спокоен? Тя се усещаше сякаш гореше – кожата й от докосванията му, сърцето й от бързината с която биеше, бузите й от... от какво точно? Просто усещаше колко червени са станали (но това бе почти типично тяхно състояние, особено около Вихрен).

Но и харесваше, харесваше й това ново чувство, което растеше с всеки изминал ден и бе свързано с него... харесваше й. Харесваше й... да харесва него. Ужасно много при това. И не знаеше какво да направи по въпроса. Но в момента да танцува с него, на тази песен й бе достатъчно. Щом станеше дума за него то Ина живееше за „тук и сега“ и се наслаждаваше на всеки миг – ценеше го, запазваше го в главата си, в сърцето си. И искаше да продължи вечно и й беше достатъчен. Всеки един момент сам по себе си... странно нещо бе това, странно чувство, но й харесваше.

Български магически свят

Афтърпарти [Вих и Ина]

Афтърпарти [Вих и Ина]

Re: Афтърпарти [Вих и Ина]

Re: Афтърпарти [Вих и Ина]

Similar topics

Similar topics

Критерии за търсене

Display results as : Мнения Теми
Advanced Search