Индекс
35
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
by @Зинаида Кражова
Лицето на Кочо бе сбръчкано от недоволство. Момчето бе застанало пред остатъците от камината в общата им стая, само тя не бе заледена, и мъмреше. Май казваше нещо от рода на: „Това време е само на мармоти!” или, че само Хер Люба е достатъчно луда да ги накара да тренират в това време. Тренировката бе свършила преди повече от два часа, а Измерлиев не бе престанал да оглася общата на Северен и да критикува всичко живо.
- Казах ти, че трябва да летиш по-бързо! – провикна се седмокурсника, когато Ари премина за пореден път покрай него. Това накара червенокосата да се закове на място и да му хвърли един поглед от типа: „Аре да си гледаш ягодите, а?”.
- Поне моята метла не приличаше на ленивец! – изсъска Арина и преметна демонстративно коса из зад рамо. Сбръчка нос, когато забеляза, че Кочо е все още в куидична униформа. Не бе мръднал и на сантиметър от мястото си пред камината, откакто се бяха върнали. А метлата...хм, тя изобщо не се виждаше. Вярно общата им бе типична ледена пързалка, ама чак пък толкова...
Драматична въздишка.
- Къде е метлата ти? – девойката бе преминала на режим: „нека спасим тази метла”, още преди очите на събеседника й да се разширят и да погледне към прозореца. Ясно. Отново я беше забравил някъде на игрището! Май вече му ставаше навик.
Чу някакво мърморене зад гърба си, но не обърна внимание. Младата Орлова вече крачеше уверено към куидичното игрище и подминаваше вийлите и учениците с еднакво усърдие – хич не им обръщаше внимание. Даже мерна нейде и любимката на всички – Габриела, горката още бе с оръфана коса от крокодилите.
Това подобри малко настроението й и почти се засмя. Тъкмо, като преминаваше по един от коридорите, забеляза малката си съучастничка в онова „престъпление” и се усмихна още по-широко.
- Хей, Зи! – провикна се след нея и я настигна – Искаш ли да участваш в спасителна мисия на метла?
- Какво е станало? – попита я веднага третокурсничката.
- Кочо отново си е зарязал метлата! Горката нуждае се от осиновяване!
Лицето на Кочо бе сбръчкано от недоволство. Момчето бе застанало пред остатъците от камината в общата им стая, само тя не бе заледена, и мъмреше. Май казваше нещо от рода на: „Това време е само на мармоти!” или, че само Хер Люба е достатъчно луда да ги накара да тренират в това време. Тренировката бе свършила преди повече от два часа, а Измерлиев не бе престанал да оглася общата на Северен и да критикува всичко живо.
- Казах ти, че трябва да летиш по-бързо! – провикна се седмокурсника, когато Ари премина за пореден път покрай него. Това накара червенокосата да се закове на място и да му хвърли един поглед от типа: „Аре да си гледаш ягодите, а?”.
- Поне моята метла не приличаше на ленивец! – изсъска Арина и преметна демонстративно коса из зад рамо. Сбръчка нос, когато забеляза, че Кочо е все още в куидична униформа. Не бе мръднал и на сантиметър от мястото си пред камината, откакто се бяха върнали. А метлата...хм, тя изобщо не се виждаше. Вярно общата им бе типична ледена пързалка, ама чак пък толкова...
Драматична въздишка.
- Къде е метлата ти? – девойката бе преминала на режим: „нека спасим тази метла”, още преди очите на събеседника й да се разширят и да погледне към прозореца. Ясно. Отново я беше забравил някъде на игрището! Май вече му ставаше навик.
Чу някакво мърморене зад гърба си, но не обърна внимание. Младата Орлова вече крачеше уверено към куидичното игрище и подминаваше вийлите и учениците с еднакво усърдие – хич не им обръщаше внимание. Даже мерна нейде и любимката на всички – Габриела, горката още бе с оръфана коса от крокодилите.
Това подобри малко настроението й и почти се засмя. Тъкмо, като преминаваше по един от коридорите, забеляза малката си съучастничка в онова „престъпление” и се усмихна още по-широко.
- Хей, Зи! – провикна се след нея и я настигна – Искаш ли да участваш в спасителна мисия на метла?
- Какво е станало? – попита я веднага третокурсничката.
- Кочо отново си е зарязал метлата! Горката нуждае се от осиновяване!
