Незабравимо лято

Когато се озоваха в огромната зала с множество маси и столове, сапарета, огромна сцена и пилони – зениците на Омуртаг се разшириха. Наоколо се стелеше дим, приличащ на мъгла. На всеки от пилоните имаше по една полугола, безумно красива жена. Светлината беше основно червеникава, а целия декор беше черен. Нямаше почти никакви свободни места, и почти всички присъстващи бяха с издължени кучешки зъби, които не се опитваха да крият. От колоните бумтеше техно музика, която звучеше някак мрачно, някак съблазнително. Дельов отпусна ченето си надолу и се обърна към Даргов, който изглеждаше доволен от себе си. Омо го сграбчи за яката и придърпа главата му към своята и взе да крещи в ухото ми:

По-малкото момче бръкна джоба си и подвади един бонбон, който моментално беше избит от ръката му от киселяка.

Идеята на Даргов беше да се наместят на някое сепаре пред танцьорките, но разбира се всички бяха заети. За късмет една маса с високи столове в близост до пилоните беше свободна и се настаниха там. Една вампирка с дълги червени нокти се лепна сякаш от нищото за гърба на дългуча и спусна ръка през рамото му:

-Приятно прекарване,- заяви гордо Даргов.- Този тук има рожден ден.

Посочи другарчето си, което не откъсваше очи от полуголите, танцуващи жени. Вампирката с нечовешка бързина се прехвърли зад Омо и пусна и двете си ръце през раменете му, сключвайки нокти пред гърдите му. Той се сепна и се извърна леко, а бузата му докосна леко устните й.

-Сладки, господа,- каза тя със съблазнителен глас в ухото му.

Усети как косъмчетата му… и други неща настръхват. През това време дългуча беше запалил цигара и разглеждаше някакво меню. Подвикна към нея:

-Хмхм, носи се,- изрече отново в ухото на Дельов тя и изчезна.

-Като те гледам си готов, дребен!-изсмя му се по-високото момче.

-Напитките, сладки господа!- прекъсна ги вампирката.- Наслаждавайте се!

Двадесет и четири лилави шота, две бутилки бира и четири зеленикави дражета бяха подредени на малката им маса. Даргов грабна един шот, избута един към Омуртаг и каза:

Надигнаха малките чашки и ги пресушиха. Имаха вкус на…

-Виолетки!- възкликна Омо и погледна към Бранимир.

Подсмихнаха си се един на друг и гаврътнаха втори шот.

Омо точно се беше поокопитил след вида на сервитьорката и беше посегнал към новото питие, когато забеляза, че едно от депаретата пред пилоните се освободи. Не каза нищо не момчето до себе си, което се готвеше да отпие отново от оранжевата напитка и го сграбчи за ризата. Едва не се поля със съдържанието на чашата Даргов.

-К‘ви ги вършиш бе?!- сопна му се, но не спря захода си.

Май и не можеше да го спре. Ходеше след Дельов като послушно кученце. Може би беше от коктейла? Другарчето му не каза нищо, а просто го завлече до сепарето и го бутна на мекия диван. Киселякът се стовари отгоре на червеният плюш и хвръли един леко заядлив, леко закачлив поглед на другарчето си. Омуртаг се намести от другата му страна и разпери доволно ръце:

-Нямах точно това в предвид, като ти казах да дебнеш, но добре.

В миг две вампирки само по бельо от кръста надолу и обувки на високи токове се появиха с напитките им от предната маса.

-Благодаря, дами!- бутна им по една банкнота Даргов в оскъдното облекло.

Те му се усмихнаха закачливо и изчезнаха. По-малкото момче, точно се беше засилио да каже нещо, когато пред тях, на пилона намиращ се на масата им, малко по-напред от напитките им се появи тяхната танцьорка. Перфектното й тяло взе да обикаля и докосва тръбата, а тъмните й очи не откъсваха поглед от момчетата. Дългата й руса коса педиочно падаше пред лицето й. Черното й бельо изглеждаше сякаш е от една част и цялото й тяло бе обрисувани от ромбове. Качваше се нагоре по пилона, слизаше надолу, клякаше, увиваше се около него по начини, по който и на двете момчета им се струваха невъзможни. Но беше съвсем реално и съвсем истинско, особено когато прелестната дама се приближи до тях и им направи знак да я докоснат. Даргов като по команда пусна ръка напред и го плъзна нагоре по бедрото й, стигна до бикините и закачи няколко банкноти на тънкия ластик. Тя му се усмихна широко, мина леко назад приклякайки напълно и заставайки на колене. Мина по перфектните извивки на тялото си с ръце, а след това в такта на музиката обърна гръб на момчетата. Разкопча сутиена си. На Омо му стана жега. Невъобразима жега. Имаше чувството, че целият е почервенял и му избива пот от всяка пора на кожата. Това разбира се не беше така. Приближи се до по-голямото момче с въпрос:

На дългуча му беше ясно, че малкия имаше пари. При такива родители, оставаше и да няма. Дельов бръкна в джоба си и се съсредоточи в проверяването на банкнотите си. Беше прекъснат от една ръка, която беше прихванала брадичката му и я буташе леко и нежно нагоре. Главата му взе да следва вижението на студената на допър ръка, но очите му се стрелнаха пъви в желаната посока. Погледите на момчето и вампирката се засякоха. Тъмните й очи бяха пленителни и дълбоки. Безкрайни. Като нощното небе. Имаше чувството, че е космонавт и заобиколен от звезди в този момент. Избощно не усети кога нейното горнище беше паднало, кога се беше озовала в скута му и кога беше разкопчала горните две копчета на ризата му. Върна се в реалността и две треперещи ръце се плъзнаха по бедрата й, опитвайки се да изпълни същото движение като по-голямото момче по-рано. Почти беше стигнал до ластика без да откъсва поглед от лицето й, тъй като „сестрите й“ опираха в брадичката му, когато на масата им се чу тропот. Русата вампирка изчезна в миг, а Омо остана като замръзнал. Даргов присви очи. В другия край на масата им стоеше друга прелестна жена. Но тази не беше от танцьорките и това й личеше. Дамата беше облечена в дълга червена рокля, която подчертаваше перфектно талията й, прибрана тъмна коса, златисти очи, с черни ръкавици до лактите и огромна черна шапка. Погледът й ясно заявяваше „целувайте ми краката“. Тийновете се стъписаха. Странно, но и двамата преглътнаха шумно, сякаш знаеха, че са загазили. Дългуча, разбира се реши да го играе тарикат и се поокопити, подпирайки се на масата. Тъкмо щеше да каже нещо, когато жената срещу му го изпревари:

-Две малки десертчета в моя бар,- гласът й беше изкусителен и в същото време зловещ.

Бранимир се отдръпна от масата. С Омуртаг имаха чувството, че каквото и да им каже тази жена, те щяха да го направят. А тя продължи да говори:

Направи пауза, а всяко косъмче по телата на тийнейджърите настръхна. Не можеха да гъкнат дори. Тя продължи:

Дори не можеше да си представи, какво имаше в предвид Димитреска с „опитването“, още повече, щом нямаше да е кръв. Като по команда стана от мястото си и се обърна към Даргов. Дългучът изглеждаше объркан, може би леко притеснен? Умът на Омо все пак го заведе в няколко потенциални сценария за какво може би ще следва и се размърда. Хвана момчето до себе си за ръкава и го задърпа настрани Може би можеше да ги измъкне някак? Тъпа идея. По един чифт студени и силни ръце ги сграбчиха за раменете. Част от охраната на заведението:

-Оооо, няма измъкване, сладкишчета,- каза властната жена.- Мои сте.

Не беше помръднала и милиметър. Или така им се беше сторило на учениците. Кога и как беше успяла да сигнализира на охранителите, не се знаеше. Тя грациозно и бавно стана от мястото си, врътна се и махна леко с пръста на дясната си ръка, посочвайки напред. Охранителите с лекота придвижаха момчетата след шефката си. Те се опитваха да се откъснат от захвата, но беше невъзможно. И въпреки опитите им да избягат, погледите им не се откъсваха от вампирката и грациозното й тяло. И по-специално областта на глутеус максимуса й. Стигнаха до врата, която се охраняваше от двама едри вампира и единият я отвори. Димитреска влезе, а охраната, ескортираща момчетата я последва. Почти целия под, стени и таван на помещението беше облицован с червен, плюш, приличащ на този от диваните в бара. Нямаше никакви прозорци. Осветлението беше притъмнено и червеникаво. Имаше един голям, черен, кожен диван по средата на стаята, а точно срещу него на едната стена – масивно кресло, което приличаше на трон. До него имаше малка масичка, върху която имаше няколко метални кутийки в различни размери. В срещуположния край имаше и шкафове, но на момчетата не им стискаше да си помислят дори какво има вътре. Властната жена бавно се настани на креслото и махна с едната си ръка. Охраната бутна тийнейджърите напред и те някак се препънаха и паднага на мекия под един върху друг.

-Хмммм, бързо схващате, мъфинчета,- измърка сякаш тя.

Омо се изтъркаля настрани, тъй като се беше приземил върху Даргов и приседна. Нямаше идея какво схващаше според прекрасната дама, но не искаше и да знае. Огледа се панически за изход – нямаше. То беше ясно. Дългучът подстана, смръщи се и събра някаква смелост да каже нещо:

-Хмхм,- изсмя се по един особен начин Димитреска.- Толкова палави момченца, а не схващат.

-Какво трябва да схващаме?- включи се и Омуртаг.

-Аз ще ви казвам какво да правите, а вие ще бъдете послушни кроасанчета и ще изпълнявате,- гласът й беше неустоим.

Момчетата се чувстваха като омагьосани. Хем не искаха да правят, това което тя им кажеше, хем не можеха да си представят да правят друго. Тя взе една малката кутийка до себе си и я отвори. След това леко поднесе ръка напред, а с другата привика момчетата с пръст. Двамата се спогледаха и бавно се приблжиха. В контейнерчето имаше дражета. Приличаха досущ на онези, които имаха на масата им в бара. Как им липсваше този бар…

-Хапнете по едно,- подкани ги вампирката.

Не можаха да изпротестират дори. Толкова бързо бяха набутали дражетата в устите си, че вече усещаха ефекта от тях. Рязко започнаха да чуват повече, да подушват повече, да усещат повече. Беше странно чувтсво. Приятно и плашещо едновременно. Сякаш целият свят се беше забавил, за да могат те да видят всеки миг от него.

-А сега, кексчета,- гласът й звучеше различно, по-силно, по-изкусително, по-настоятелно.- Се съблечете.

–––––––––––––––––––––––––

Събраха остатъка от дрехите си и се захванаха да ги обличат в движение, докато излизаха от червената стая. Охраната ги сграбчи за раменете и ги ескортира до изхода на заведението. Омуртаг все още асимилираше всичко случило се последния час. Не можеше да повярва как едновременно се радваше, че вдишва горещия, вечерен Софийски въздух и да същевременно да е пак в онази стая, да е под въздействието на онова драже, да усеща всичко, което беше усетил. Дозакопча светлосинята си риза, а след това без да поглежда Даргов, закрачи по пустата улица. Дългчуат тръгна в синхрон с него и до колкото по-малкото момче можеше да долови с полезрението си, другарят му, също не смееше да го погледне. Чу звукът от запалката му и долови мириса на цигарения дим. Притвори очи и се досети, как същия този мирис се усещаше по кожата на кислякът, докато бяха в онази стая. Частично се усещаше и по тази на изкусителната вампирка. Сети се за вкуса – леко кисел, земен, богат, засистащ. Чувството бавно да източват кръвта ти, да я чуваш как кипи и бушува. Нежният допир от устни на едни места, от зъби на други. Целият потръпна, стегна челюстта си и разтресе глава. Плъзна едната си ръка назад и потърка едната буза на задницата си. Окопити се и измрънка тихо:

Май не подбра думите си правилно. Отговор не последва. Неловка тишина се беше наместила помежду им за първи път, откакто се познаваха. По-малкото момче просто бръкна в джоба си и мушна един лилав бонбон. Като никога, захарният, цветен, леко ментов вкус, не беше това което сетивата му търсеха.

След дълго мълчане и ходене двете момчета стигнаха до сградата, в която се намираше апартамента на Дельови. Качиха се с асансьора до последния етаж, като продължаваха да избягват погледите си и тихомълком се вмъкнаха в обширното жилище. Промъкнаха се до горният етаж и се затвориха в стаята на Омо. Всичко това беше ненужно, тъй като майката на момчето редовно даваше нощни смени в някаква болница, въпреки че не беше нужно, а баща му беше слепен със слушалките си. Атомна бомба да паднеше – нямаше да чуе. Даргов се метна по корем на надуваемото си легло в единия край на стаята на по-малкото момче, а домакинът се метна по гръб на неговото си. Грешка.

-Ох,- почти моментално изстена и се завъртя настрани.

Погледнаха един към друг за първи път, откакто бяха излезли от бара. Едно топло, размито, поглъщащо чувство обзе тялото на Омуртаг. Смути се и се скри зад телефона си. Екранът бързо и послушно светна и го разсея с YouTube клипчета и TikTok. Дъллгучът направи същото. Едва сега по-малкото момче забеляза часът – пет сутринта. Изобщо не можеше да си представи да заспи. Не след всичко случило се между него и Димитреска. Меджу него и…

-Хареса ли ти?- Даргов сложи край на безумната тишина.

-Кое?- не откъсна и за миг поглед от устройството си Омуртаг.

Правеше се на луд. Много добре разбираше въпроса на другото момче. По-скоро търсеше пояснение, коя част от всичко случило им се през последните часове визираше.

-Барът,- каза тихо Бранимир.

Съвсем лек, загатнат смях се дочу и от двете момчета, които не пускаха телефоните си.

-Блондинката май ти хареса, а?- продължи кисляка.

По-силен смях. Омо бързо стопи усмивката си. Сега той имаше въпорс:

Пауза. Усети се като цяла вечност, но не трая повече от миг. Високото момче продължи:

-Бих го направил пак с нея. Хареса ми.

-Кой да знае, че жеснкото тяло има толкова особености,- каза с лека насмешка Омуртаг.

-А дражетата?- въпрос на Даргов.

-Човееееееек,- Омо махна телефона отпред лицето си и се взря в другаря си.- Това беше убийствено…

-Яко!- казаха в един глас, като дългуча също беше махнал устройството от пред себе си.

Двамата се спогледаха по един по-особен начин. Както не можеха да се погледнат до преди миг, така сега не можеха да откъснат поглед един от друг. Омо прекъсна очният им контакт внезапно и изстреля един несигурен въпрос:

Усети как се изчервява и това не му хареса. Скри се отново зад екрана на телефона си. Даргов подстана от леглото си и с няколко големи крачки се озова при Омуртаг. Приседна бавно и внимателно, смръщвайки се, тъй като усети лек дискомфорт. Взе телефонът на по-малкото момче и го остави встрани. Скъси дистанцията помежду им и го целуна. Дълга, мека, изненадващо нежна целувка, последвана от думите:

След това захапа Омо за врата, а пък той на свой ред избута Бранимир и го замери с една възглавница.