Индекс
170
Сила: 26
Издръжливост: 18
Интелигентност: 20
Ловкост: 18
Магия: 30
Късмет: 20
by Малко след Коледа и преди Нова година
@Омуртаг Дельов @Вихрен Вокил @Сандър Викторович @Игнат Зеленогорски @Исмаил Колимечков
ХОХО
След като хиените му бяха видяли сметката преди няколко дни, Даргов в момента се намираше в София при Омо. И май както всеки път – беше в леглото на другарчето си. Омо беше реагирал доста бързо, когато Даргов не се бе появил и бе тръгнал да го търси. Бе го открил. И то не беше особено красива гледка. Но това не беше важно в момента. В момента Бранимир си беше наред, сравнително. Едното му ребро беше натъртено, леко накуцваше, а модерната магьосническа медицина се бе погрижила и за носът му.
Все още не бе обичайната красива гледка, или там каквото беше, но пък беше жив. За момент не бе сигурен дали ще бъде. Но му бе пределно ясно от къде бяха дошли хиените и какво бе посланието им. И да си признае – не можеше да го повярва, но живота бе пълен с изненади.
И точно защото живота бе пълен с изненади Даргов имаше една сега за своите „другарчета“. Какво щяха да празнуват? Набиването му? Оцеляването му? И двете? Все тая. Веднъж живееш, опитай от всичко. Това продължаваше да бъде мотото му.
Омо бе легнал върху гърдите му и спеше сладко, а Даргов просто пушеше цигара и гледаше тавана. Да, трябваше да вкара плана си в действие.
Избута грубо Омуртаг от себе си при което другото момче почти падна от леглото.
- Ставай, смотльо. Имаш да пишеш писма.
- Какво... защо ще пиша писма? - попита той, като подскочи на крака и се огледа наоколо сякаш щеше да спасява света по боксерките си на Батман.
- Ще пишеш до Вихрен, Игнат, Сандър и Исмаил.
- Пиши им сам. - Омо се опита пак да се настани в леглото си, но Даргов го срита. - Какво, ма? Ръцете да не са ти в гащите?!
- Ако бяха щеше да разбереш. - извъртя очи дългият. - Знаеш, че бях пребит... ръката ме боли, та ще пишеш.
- Кога ще ги научиш да ползват телефони? Те за разлика от совите не хапят. - Омо бе рядко кисел за толкова рано сутрин. Бранимир му метна пакетчето с бонбони да се подслади.
- И как си го представяш това? „Абе, Вихрене, я си купи телефон“. Майка му ще сложи именито им под карантина, ще викне маг-свещеник да чете молитва и ще пръска в продължение на месец със светена вода и ще пали тамян, щото нещото е прекрачило прага на дома й. - изпръхтя Даргов, като можеше почти да си го представи. Но това бе случая на почти всяко старо магьосническо семейство. Макар и децата да растяха в модерни времена, то родителите им бяха замръзнали някъде... в края на миналият век, дори и да не бяха родени тогава.
С голямо нежелание Омо бе хванал лист хартия и химикал и бе започнал да пише, докато Даргов диктуваше.
- Скъпи, Вихрен... не мани го т'ва скъпи. Пиши „Вихрене, чакам те на този адрес в София довечера в 7, ще те водя на бар. Не закъснявай, знам къде живееш.“
- На бар? - Омо го погледна подозрително. - И къде ще го водиш... и кой адрес?
- Ще се срещнем с тях на Петте Кьошета и ще отидем в „Жадното“.
- В „Жадното“?! - Омо ококори очи срещу Даргов. Двамата не бяха стъпвали там от лятото, след като си бяха станали изключително близки с мадам Димитреска. - Кармила знае ли, че ще ходим?
- Скоро ще разбере. - подсмихна се дългият, като отключи телефона си и погледна контакт с името „Мамчето“ . - Пиши на Игнат „Скъпи другарю, знам колко цениш доброто забавление. Довлечи си ниският задник в София да те водя на бар. Чакам те в 7 на... „ и същия адрес.
- Да разбирам, че няма да им кажеш в какъв бар ще ги водиш?
- Ако им кажа няма да се появят. Сега към Сандър „Довечера в 7, ще те водя на стриптийз бар.“ Той поне не е свенлив, ще дойде стига оная психопатка Маша да не е там. Да се надяваме, че не му следи и пощата. - Омо явно се бе усетил, че бе грехота за две-три изречения да хаби цели листове и бе започнал да ги къса на малки такива, като за пищов. - И накрая за Исмаил. „Стриптийз бар, довечера в 7. Не казвай на Вихрен, че ще избяга.“
След като съобщенията бяха изпратени (и подписани с типичното ХОХО на Даргов) към момчетата с посочения адрес от където Омо и Бранимир щяха да ги поемат и заведат то стриптийз бара, Даргов звънна на „Мамчето“.
Кармила вдигна почти моментално.
- Миличък, на какво дължа честта? Нима си търсиш забавление? - можеше да си представи усмивката й и как се показват вампирските зъби.
- Почти, любов. Познай кой е тук до мен?
- Другият ми любимец? Омо, липсва ми да те слушам как-
- Не се и съмнявам. - бузите на по-малкото момче бяха поруменяли.
- Кармила, за частно парти довечера ще ни приемеш ли? С едни приятели. Все пак и ти ни липсваше. - Даргов бе пуснал чара си и дълбокия си глас, като добавяше леко мъркащи и флиртаджийски нотки.
- Ммм... ще ми дължите услуга май, май. Но имаме перфектното място за това. Други желания, момчета? - измърка обратно Димитреска, а Даргов погледна Омо, накланяйки леко телефона към него.
И със сигурност щяха да й дължат услуга. Те всички бяха непълнолетни, а Даргов щеше да ги води в не какъв да е бар, а вампирски стриптийз клуб. И то не на коя да е вампирка. Нищо там не беше случайно. И бе сигурен, че щеше да им хареса. Особено сега след като те с Омо познаваха Кармила толкова добре и можеше да се каже, че й бяха слабост. Затова вапирката бе готова да ги приеме с отворени обятия и шотове на масата. И тук там още нещо приятно, освен красивите вампирки, които щяха да танцуват за тях.
@Омуртаг Дельов @Вихрен Вокил @Сандър Викторович @Игнат Зеленогорски @Исмаил Колимечков
ХОХО
След като хиените му бяха видяли сметката преди няколко дни, Даргов в момента се намираше в София при Омо. И май както всеки път – беше в леглото на другарчето си. Омо беше реагирал доста бързо, когато Даргов не се бе появил и бе тръгнал да го търси. Бе го открил. И то не беше особено красива гледка. Но това не беше важно в момента. В момента Бранимир си беше наред, сравнително. Едното му ребро беше натъртено, леко накуцваше, а модерната магьосническа медицина се бе погрижила и за носът му.
Все още не бе обичайната красива гледка, или там каквото беше, но пък беше жив. За момент не бе сигурен дали ще бъде. Но му бе пределно ясно от къде бяха дошли хиените и какво бе посланието им. И да си признае – не можеше да го повярва, но живота бе пълен с изненади.
И точно защото живота бе пълен с изненади Даргов имаше една сега за своите „другарчета“. Какво щяха да празнуват? Набиването му? Оцеляването му? И двете? Все тая. Веднъж живееш, опитай от всичко. Това продължаваше да бъде мотото му.
Омо бе легнал върху гърдите му и спеше сладко, а Даргов просто пушеше цигара и гледаше тавана. Да, трябваше да вкара плана си в действие.
Избута грубо Омуртаг от себе си при което другото момче почти падна от леглото.
- Ставай, смотльо. Имаш да пишеш писма.
- Какво... защо ще пиша писма? - попита той, като подскочи на крака и се огледа наоколо сякаш щеше да спасява света по боксерките си на Батман.
- Ще пишеш до Вихрен, Игнат, Сандър и Исмаил.
- Пиши им сам. - Омо се опита пак да се настани в леглото си, но Даргов го срита. - Какво, ма? Ръцете да не са ти в гащите?!
- Ако бяха щеше да разбереш. - извъртя очи дългият. - Знаеш, че бях пребит... ръката ме боли, та ще пишеш.
- Кога ще ги научиш да ползват телефони? Те за разлика от совите не хапят. - Омо бе рядко кисел за толкова рано сутрин. Бранимир му метна пакетчето с бонбони да се подслади.
- И как си го представяш това? „Абе, Вихрене, я си купи телефон“. Майка му ще сложи именито им под карантина, ще викне маг-свещеник да чете молитва и ще пръска в продължение на месец със светена вода и ще пали тамян, щото нещото е прекрачило прага на дома й. - изпръхтя Даргов, като можеше почти да си го представи. Но това бе случая на почти всяко старо магьосническо семейство. Макар и децата да растяха в модерни времена, то родителите им бяха замръзнали някъде... в края на миналият век, дори и да не бяха родени тогава.
С голямо нежелание Омо бе хванал лист хартия и химикал и бе започнал да пише, докато Даргов диктуваше.
- Скъпи, Вихрен... не мани го т'ва скъпи. Пиши „Вихрене, чакам те на този адрес в София довечера в 7, ще те водя на бар. Не закъснявай, знам къде живееш.“
- На бар? - Омо го погледна подозрително. - И къде ще го водиш... и кой адрес?
- Ще се срещнем с тях на Петте Кьошета и ще отидем в „Жадното“.
- В „Жадното“?! - Омо ококори очи срещу Даргов. Двамата не бяха стъпвали там от лятото, след като си бяха станали изключително близки с мадам Димитреска. - Кармила знае ли, че ще ходим?
- Скоро ще разбере. - подсмихна се дългият, като отключи телефона си и погледна контакт с името „Мамчето“ . - Пиши на Игнат „Скъпи другарю, знам колко цениш доброто забавление. Довлечи си ниският задник в София да те водя на бар. Чакам те в 7 на... „ и същия адрес.
- Да разбирам, че няма да им кажеш в какъв бар ще ги водиш?
- Ако им кажа няма да се появят. Сега към Сандър „Довечера в 7, ще те водя на стриптийз бар.“ Той поне не е свенлив, ще дойде стига оная психопатка Маша да не е там. Да се надяваме, че не му следи и пощата. - Омо явно се бе усетил, че бе грехота за две-три изречения да хаби цели листове и бе започнал да ги къса на малки такива, като за пищов. - И накрая за Исмаил. „Стриптийз бар, довечера в 7. Не казвай на Вихрен, че ще избяга.“
След като съобщенията бяха изпратени (и подписани с типичното ХОХО на Даргов) към момчетата с посочения адрес от където Омо и Бранимир щяха да ги поемат и заведат то стриптийз бара, Даргов звънна на „Мамчето“.
Кармила вдигна почти моментално.
- Миличък, на какво дължа честта? Нима си търсиш забавление? - можеше да си представи усмивката й и как се показват вампирските зъби.
- Почти, любов. Познай кой е тук до мен?
- Другият ми любимец? Омо, липсва ми да те слушам как-
- Не се и съмнявам. - бузите на по-малкото момче бяха поруменяли.
- Кармила, за частно парти довечера ще ни приемеш ли? С едни приятели. Все пак и ти ни липсваше. - Даргов бе пуснал чара си и дълбокия си глас, като добавяше леко мъркащи и флиртаджийски нотки.
- Ммм... ще ми дължите услуга май, май. Но имаме перфектното място за това. Други желания, момчета? - измърка обратно Димитреска, а Даргов погледна Омо, накланяйки леко телефона към него.
И със сигурност щяха да й дължат услуга. Те всички бяха непълнолетни, а Даргов щеше да ги води в не какъв да е бар, а вампирски стриптийз клуб. И то не на коя да е вампирка. Нищо там не беше случайно. И бе сигурен, че щеше да им хареса. Особено сега след като те с Омо познаваха Кармила толкова добре и можеше да се каже, че й бяха слабост. Затова вапирката бе готова да ги приеме с отворени обятия и шотове на масата. И тук там още нещо приятно, освен красивите вампирки, които щяха да танцуват за тях.
